В продължение на две години мечтаех за тази снимка, кроях плановете си срещу Балкана, но той упорито не ме допускаше до себе си. Времето също не беше на моя страна поне до сега, над страната е поредното циклонче от което нямаше как да не се възползвам. Ето какво как изглежда хубавата страна на лошото време в резерват Стенето….
Килим от левурда
Продължи към пълния текст »
Ходенето до Мелник в дните около Великден, е като глътка свеж въздух след зимния сезон, всяка година. В ранните дни на пролетта, това е първото кътче от България, където природата започва да се събужда. Снеговете в планините все още стоят няпомняйки за тежката зима, но пък подхранват реките и животът в ниското кипи с пълна сила.
Фотогеничното дъбче край Рожен
Продължи към пълния текст »
Въпреки лошото време (разбирайте слънчево) покрай празниците, се реших на една обиколка из Белоградчишките скали. Началото на май е най-подходящото време за посещение на този феномен и нямаше как да не се възползвам. Естествено през деня не съм направил нито една снимка, но нощите бяха прекрасни и с много добра луна. При такива слънчеви дни, нощната фотография се оказа моето спасение…
4 часа от нощта над Белоградчишките скали.
Продължи към пълния текст »
В последните 4 години активно снимам и абитуриентски балове, странично от останалите ми проекти. По принцип снимам подобни събития по-рядко, но баловете се превърнаха в нещо като традиция всяка година и в това време се съсредоточавам главно върху тях. Тъй като другият ми сайт е все още в процес на разработка, реших да пусна обява и тук в блога.
Доста време отмина, за да се пръкне и тази публикация на бял свят, но поради многото текст не исках да пришпорвам нещата за да не стане по тъпа отколкото всъщност е. Тук се получи така, че снимките не са особено качествени, защото бе едно истинско препускане през цялото пътуване и нямах големи възможности да планирам снимачния процес. Чехия и Унгария може да не са най-екзотичните и интересни страни за някой, но интересното тук беше малкият бюджет в който трябваше да се вместя – тръгнах от София на едноседмична обиколка из Европа с кола и в джоба имах точно 175 евро 
….
Вземайки предвид съотношението между сравнително малката посещаемост на този сайт и огромното количество писма с въпрос „Какво апаратче да си купя?“ реших, че следващата публикация за техника в блога трябва да бъде именно за първоначалния избор на фотоапарат. Ревюта в интернет има хиляди, а по форумите ще срещнете толкова различни мнения и глупави изкази, че направо свят ще ви се завие. Точно поради тази причина ще се опитам да ви дам една независима гледна точка и да споделя най-вече практически опит който имам.
Продължи към пълния текст »
Като я гледам тази снимка наистина изглежда лесно, но всъщност е една от най-трудните ми до сега. Трудно е да се повярва че на Витоша, 20 километра от дома ми, и на 100 метра от хижа, върху едно смотано връхче ще е толкова трудно да се снима това.
Все повече хора ми пишат, задавайки различни въпроси за техниката с която снимам, дали обработвам снимките, какви са тези трикове, с чиято помощ така ги докарвам на визия. Истината е, че не знам никакви трикове, но когато говорят така поне за момент си въобразявам, че съм по-умен отколкото съм . Лично аз съм минал през етап на начинаещ неотдавна, все още се уча и смятам, че когато може да съм от полза на някой е хубаво да помогна. Затова започвам един нов раздел в блога свързан с пейзажна фотография, чиято цел една – да е в помощ на начинаещите любители на пейзажите. Подчертавам начинаещи, защото аз лично не смятам, че съм някакъв гуру или нещо от сорта и не претендирам за пълна изчерпателност. Затова моля ако сте „про“ или обикновен всезнайко помислете преди да коментирате, ако може допълнете с нещо, което съм пропуснал, но не оставяйте глупави коментари, които само ще объркат хората.
Започвам с тази статия за филтрите, тъй като това е един от най-задаваните въпроси.
Едно от местата, които са на практика близо до София, но пренебрегвам през последните 3 години е тази част от Стара планина извисяваща се над Враца. Стръмни склонове, отвесни скали и равни приветливи била, да се чудиш, как съм изпускал това до сега.
След като ми поразмина еуфорията от новата година, започнах да гледам нон-стоп разни сайтове за прогнози на времето. Едно здраво циклонче се беше запътило точно към нас и реших да го посрещна подобаващо. Избрах Родопите за тази цел, тъй като там все още не бях ходил да снимам през зимата. И така без много да му мисля се тропнах в Борово при онова хубаво параклисче.
Водя този блог вече четвърта година. Времето си минава, още една година се изтъркаля, та реших и аз подобно на колегите да пусна една тема в която да тегля чертата. Да си кажа честно на мен все не ми стига, мрънкалник съм си няма как, но сега като погледнах снимките си от последните 12 месеца общо взето се оказва, че не съм си губил времето много. Дори спокойно може да се каже че 2011 е най-силната ми година до сега от гледна точка на фотографията. Запознах се със страхотни хора, с някои от тях по-късно станахме добри приятели, попътувах доста видях много нови места. И така нека да се върнем 12 месеца назад за да видим как тогава посрещнах новата година…
Понякога се оказваш на правилното място в подходящо време просто благодарение на късмет и този път бе точно така. Без особени планове се качих на 7те, исках просто да поснимам и да се разходя. Е вярно е, че имах надежди свързани с леда, но чак пък толкова…
Най-накрая догоних есента. Предполагам получи се защото просто не ми пукаше за нея вече и реших ей така да се пробвам, пък каквото стане. Пак си бяхме обичайната формация -двамата с Ицака, а джипът натряскан с багаж до козирката.
Е приятели, вече сте забелязали, че имам нова визия на сайта. По-точно казано – вече имам сайт, преди имах само блог. Галерията, която бавих цели 2 години е вече факт. Причината за това забавяне е, че исках да имам някакъв по-добър старт от хубави кадри, което се оказа доста трудна задача. За да я попълня до това ниво на което е сега, ми бяха нужни 2 години снимане и десетки хиляди километри пътуване. На този етап в нея ще откриете около 200 от най-добрите ми снимки придружени с технически данни и малко сладки приказки отдолу, за да ни е по-забавно
Разделянето по категории беше голяма дилема и тъй като за сега към системата не съм добавил таговете и се пробвах да го направя максимално удобно за разглеждане. С времето ще добавя и тагове към снимките, за да е по-лесно търсенето.
Също както и преди, всичките снимки в този сайт се продават както на печат, така и с лиценз за комерсиална употреба. Ако ви интересува някоя снимка просто ми пишете през формата за контакт. Съвсем скоро ще добавя и нова секция относно продажбата на снимки.
Тук е мястото да благодаря на всички които ме подкрепяха през последните няколко години. Благодаря на баща ми за моралната и финансова подкрепа, на приятелката ми затова, че ме търпи и подкрепя докато скитам по горите, на колегите ми фотографи за подкрепата във фотофорумите и за компанията, когато си скитаме заедно. Благодаря и на Веско, който ми изтърпя претенциите докато правеше сайта. И най-вече благодаря на всички вас – посетителите на сайта. Благодаря ви приятели! Без вас нямаше да стигна до тук
Или накратко за живота на един пейзажист
Тази тема е породена от множеството имейли и обаждания по телефона с цел пазарлъци за „безплатни снимки“, „снимки дарения“, на които се налага да отговаряме аз и много други колеги занимаващи се с пейзажи или някакъв друг тип фотография.Това е един опит да опиша, какво е необходимо за да правите качествени outdoor снимки.
Продължи към пълния текст »
Седмица и нещо обикаляхме напразно с Ицака. Два пъти до Рилски манастир, още веднъж до Трън, че и поречието на Искъра минахме. В резултат направих две три хубави снимки, които току що установих, че съм изтрил погрешно.Плаче ми се хора вервайте ми..
Но за вас това е добре, понеже няма да гледате скучните окапали дървета по долината на Рилска река. Минаваме направо към първия ми поллууспешен опит за този месец – а именно Централните Родопи.
Миналата година Пасарел,а сега – Тешел
Продължи към пълния текст »
Снимките в този пост са от една дълга извадка във времето – някои от тях са от първото ми посещение по тези места през есента на 2009та година.Тогава не съм побликувал нищо, поради простата причина, че изкарах само няколко кадъра.В началото на тази есен отново бях там и хъка мъка направих още 3-4, та се заформи и тази история Освен, че ще ви покажа разни снимки от архива е интересно да се види и разликата в пейзажа през годините – снимките са правени на един и същи ден от месец октомври.
Чисто и просто целта беше да предобря снимките си от предишната година. Тогава нещо се замотах при събуждането и не успях навреме да се кача при опасния ръб за изгрева. И така гледах прогнози, правех планове…чудо, точех си зъбите цяло лято за това Конче.А взе, че стана едно…не че беше лошо, даже се получи доста добре. Но да си правиш планове долу в ниското е едно на ръка, ала планината винаги си има свой собствен замисъл.
Слънцето залязва зад върховете Баюва дупка и Албутин
Продължи към пълния текст »
Една история за побългаряването на NP-E3 Ni-MH батерия
Преди да прочетете и пробвате това, знайте, че аз не нося никаква отговорност, ако направите пожар в къщи или още по-лошо – ако скапете своя фотоапарат!
Продължи към пълния текст »
Ходенето до групата язовири около Доспат се превърна в традиция всяка година.Това не е случайно – тези места са рай за пейзажистите, със своите изпарения рано сутрин, борови гори и интересните брегове.Естествено язовирите са любими и на доста рибари и летовници, които през лятото ги превръщат в истински панаир.
В разгара на отпуските воден от голям мерак се замъкнах за три дни в Пирин.След рилското ми приключение имах добър тренинг и не ми трябваше много да му мисля.Пристигнах на х.Вихрен някъде по обяд и там естествено се беше заформил един малък ад.Колони от хора вървяха към върха подобно на армия в редица, други бяха превзели поляните наоколо, трети се биеха за паркоместа…абе ужас братче.Предвидливо бях приготвил всичко в раницата и се изнизах за секунди от този екшън, поемайки към Муратово езеро.
За втора поредна вечер наблюдавам как слънцето огрява Бъндеришки чукар
Продължи към пълния текст »
Трябваше да ходя и аз на море тази година.Разбира се аз си бях на Черно море през пролетта, тогава ходих само на лов за снимки и се натопих до коленете, но ми хареса – едно спокойничко, чистичко…. По принцип не обичам да се пържа по плажове, но жените живеят за това, включително и моята. Цяла година чака да дойде момента, в който ще опъне хавлията и ще дреме по цял ден на пясъка под лъчите на изпепеляващото слънце…няма лошо,освен за кожата и разбира се. Черно море е гадно! – казваше тя след миналогодишната ни почивка, при това ходихме по най-хубавата му част. Няма как да не се съглася с нея – бетон и боклуци има вече на всеки ъгъл, морето е мръсно и мътно, а на мен чалгата ми идва в повечко там. В България само това море си имаме (то да имахме и друго на същото щеше да заприлича) и реших твърдо да ходя зад граница.
Реших да ида точно на Закинтос главно заради тази гледка…
Снимката разбира се си направих аз, но в последните два месеца не спират да изкачат кадри с този кораб по фотофорумите.
Продължи към пълния текст »
В средата на месец Юни направих една разходка до гръцкия остров Самотраки с изкачване на най-високия му връх – Фенгари.На острова се намира планината Саос,която е една от най-високите в Средиземно море.Освен че е в топ 5 на островите с най-богата природа в Гърция, Самотраки определено е в челните класации за най-забутаните им места.Това ми беше достатъчно за да се реша на тази малка екскурзийка.
Мальовишкото било е без съмнение най-страховитата част на Рила.Въпреки че е по-нисък от Мусаленския дял, масивът изграден от Купените,Ловница и Злия зъб винаги е будил страхопочитание в туристите.Злия зъб е и единствения връх в България,за който са задължителнни катеренето и въжето при неговото изкачване.От урвите наоколо буквално ви се вие свят, но гледките и адреналина винаги са си заслужавали преживяването.
След като напуснахме Черноморец, тръгнахме уверено на Север.По пътя спряхме на няколко места с разузнавателна цел,но снимки не съм правил.Всичко стана много набързо тъй като Гената вече ни чакаше при скалите до Тюленово.
Арката – страхотно място намиращо се точно до самото селце.Снимката е правена по изгрев на третия ден от престоя ми тук.
Продължи към пълния текст »
Доста мащабно заглавие за фотопис нали? Истината е, че за една седмица е възможно да си го пообиколите цялото, а и да си поснимате добре.В края на май, заедно с Христо прекарахме 6 дни в нон-стоп обикаляне и чат – пат снимане.Та от сега да ви предупредя, не очаквайте да видите заснето цялото крайбрежие.Истината е, че в по-голямата му част няма нищо интересно,или пък боклуците драстично надхвърлят интересната част.Затова пък сред снимките ще видите култови неща, като камъняците на нос Форос например или снимка с макове и море (обаче без лодки).
Силистар – мрачен изгрев.Първите и единствени облаци, които видях за 6 дни.К’во да го правиш …късмет.
Продължи към пълния текст »
Това трио на водопадите винаги ми е било мечта.В продължание на няколко години все не успявах да се добера до тях или случвах на кофти условия.Едно нещо научих от тогава със сигурност – никога не се отказвайте!След лиспата на късмет по нивите, просто промених набързо програмата и за няколко часа бях на Еменски каньон.
От всичко,което съм снимал до сега,полетата са били едни от най-трудните обекти,свързани са най-много обикаляне и въображение.Въпреки, че България изобилства от ниви,повечето от тях са на прекалено равен терен и се оказват безинтересни.След миналогодишните снимки в главата ми непрекъснато се въртят нови и нови идеи и така се случи, че тази пролет нивите бяха първи в списъка.
Обичам лошото време,ама наистина.Знам повечето от вас няма да ме разберат,но за мен то си има някакъв необяснимо мрачен чар.И така в главата ми разбира се се въртят идеи за „готина снимка в нечовешки условия“.Тъй в един мрачен пролетен ден се озовах в Родопите (малко над Асеновград),условията бяха…как да кажа – не като за разходка.
„Червената стена“ обгърнат от облаци
Продължи към пълния текст »
Църквите при Копринка и Жребчево,са едни от най-популярните обекти за снимане у нас.Оказа се, че са известни главно на юзърите от форума,защото когато питах един дядо от близкото село Виден за църквата, той ми посочи една новострояща се в самото село.Нужни му бяха доста обяснения за да се досети за старата постройка заливана предиодично от язовира.
