Magic Hour Dreamscapes » 2012


2012

Eдна добра година

Гледам хората правят разни равносметки за изминалата година по техните блогове и фейсбуци, рекох че е време и аз да се включа. Някак ми става тъпо да слагам направените от мен снимки на „кантара“ и да претеглям, но за мен 2012 си беше добра година. Колкото добра толкова и трудна…


Работата е там, че през изминалите 12 месеца буквално тръгнах с рогата напред. Колкото и тъпи пречки да имаше пред мен, успях да пообиколя доста места, имах късмет с добри условия и най-важното научих нови неща. Ще запомня 2012 най-вече с това, че не аз намерих фотографията а тя мен – абсолютно по неволя започнах да изкарвам парите си с това. Станах истинско „Про“ както казват по форумите. Дали това е най-доброто за мен, все още не знам. Истината е, че хобито си е хоби и е най-приятно когато си остане такова. Когато нещо се превърне в задължение започваш да гледаш на него с други очи. Все пак ако знаете някой да предлага читава работа за биотехнолози или HACCP, моля пишете ми 🙂
И така 2012 започна със снимки още през първата и седмица – първия зимен циклон от тежката зима която ни сполетя. Него посрещнах екипиран до зъби край Кръстова гора в Родопите. Изобщо още от това първо ходене за годината започна тази тенденция – да ходя на снимки в най-трудните условия – тежки снеговалежи, гръмотевични бури и адски жеги. За жегите определено не бих казал, че са най подходящото време за снимане, а и за ходене. Тях ги изтърпях просто защото правех напук на природата.

Кръстова гора

Седмица след Родопското приключение, се озовах във Врачански балкан, където за мялко да ме обезчестят група жени и мъже – бисексуалисти. За щастие винаги имам едно на ум и бях залостил здраво вратата… Такива са рисковете когато човек си е красив, отвсякъде може да му дойде 🙂 .

Леденика

Запознах се за пръв път с тази част от Стара планина и Кобилините стени, които се оказаха и завършек на тази година, но за тях накрая.
След това заминах да уча в Пловдив за един месец. Квартирата ми представляваше едно малко таванче от което можех да видя града на тепетата целия посипан в сняг – особено красива гледка привечер. Уви поради съображения за сигурност бях зарязал апарата в къщи и не снимах нищо пловдивско. Стана -20 умирах от студ, а колата се смръзна за близо седмица и бях блокиран. Някъде през началото на февруари се вдигнах чак от Пловдив та до Белоградчик през блокираните от сняг пътища за да снимам вятър и мъгла. Точно това намерих там в продължение на 3 дни – един голем… айде да не пиша неприлична работи хах. Не извадих апарата от чантата даже. Това май беше и най-големия прецак за таз година.
Прибрах се в София и атакувах Витоша през март. Измислих сложна логистика, само и само да се кача за снимка по изгрев от Купена край х. Академик. Тъпото бе, че в тази хижа не ме пуснаха да спя и в края на краищата се качих през нощта. Дива история предшествана от 3 разузнавателни прехода. В края на краищата снимката която исках не се получи, задоволих се с кадър на хижата.

НСА

Тежката зима която буквално изтърпях и липсата на другар за преходи във високата планина ме обезвериха. В началото на март все още ставаше за ходене в планината ама на мен ми писна. Вдигнах ръце и чак до април не мръднах почти никъде.

Стара планина
е почти никъде, като изключим това ходене до Душанци и обиколката на половин България за половин ден….

И така дойде пролетта, този любим сезон. Природата се събуждаше, а в мен желанието да правя снимки. Пазех си малкото кинтаци за пътуване по празниците и затова се локализирах наблизо, така открих Люлин планина. Оказа се малко място, нещо като мини Витоша в която има много, ама много цветя. Честно ви казвам, ходих и на Витоша тогава ала там не намерих такива плантации..

Люлин планина

Чудно а? Пък двете планини ги дели едно шосе.
И така по празниците изпълних първия си голям план за тази година – мелнишкото приключение. Адските небеса бяха там, просто такова снимане му ударих.

Рожен

В разгара на почивните дни около 1ви май с Тишо направихме една яка нощна серия в Белоградчик. Убедих се, че ще ми трябва по-сериозен апарат от Canon 500D за да снимам такива неща.

Белоградчик

Пролетта тази година беше много дъждовна. С доста усилия и късмет успях да направя една от мечтаните снимки – мъгливата гора с левурдата.

Стара планина

Мисля за такъв кадър откакто имам фотоапарат, и в момента в който погледнах направената снимка в малкото дисплейче на Ds-а щях да зарева от радост. Отгоре ми се сипеше порой, бях в една от най-затънтените гори в България и около мен скачаха някакви зверчета, но аз мислех само как да направя повече снимки на този невероятен момент.
Ден по-късно отидох на Витоша и направих втори дълго планиран кадър – Боянския водопад в пълна сила и обвит в мъгла.

Витоша

През Юни трябваше отново да уча. В един уикенд се пробвах да хвана минзухари в Пирин, но за съжаление бях позакъснял.

Пирин

Пролетта ми се изплъзваше, аз трябваше да съм на лекции и така неусетно дойде лятото, а бях фалирал. Цяла зима бях си представях как ще стане лято и ще ходя в Централен балкан, ще обикалям по хижите и ще снимам тучните поляни със цветя. Дойде юли и с последните кинтаци се качих на влака за Карлово. Получи се слаба порция снимки, но пък приключенията бяха на добро ниво.

Стара планина

Направих няколко обиколки около масива на Ботев, х.Рай, Козята стена и х.Ехо. Бяха ужасни жеги, потта направо се лееше от мен, а раницата тежеше зверски. Оказа се, че и там съм позакъснял – жаркото слънце бе убило цветята които мечтаех да видя по билото на балкана.

Стара планина

Последва брутална серия от гръмотевични бури която връхлетя мен и Тишо в Пирин под Дженгала. Изтествах до крайност палатката и нервите си, както и тренинга – опъване на смотана палатка за норматив под 2 минути. Гредушките и мълниите не ми правеха особено впечатление на 3тия ден – човек явно свиква с всичко.

След това се върнах още веднъж в Пирин – на Тевното езеро, което мечтаех да видя от 5 години. Там ме свари празно небе и не бях особено доволен от снимките си, но за сметка на това опознах този район добре и сега имам нови невероятни идеи хехе.

Пирин

Дойде лятото и се замотах за няколко дни по морето. Тази година отидох на север, отвори ми се възможност да снимам фара на Шабла.

Море

През септември времето се развали стабилно, за първи път видях дъжд и облаци от един месец. Хванах влака и отидох до морето отново – този път на Ахтопол. Там снимах за последен път с моя верен стар приятел 1Ds, който продадох малко след това.

Черно море

След това направих няколко стабилни 25 километрови прехода из Люлин планина и Витоша. Целта беше основно да поддържам форма и да се забавлявам откривайки нови местенца. Не щеш ли случих на някои интересни моменти…

Витоша

Края на септември прекарах в Рила, разхождайки се по върховете около х.Иван Вазов.

Рила

Есента дойде, а аз заминах за Белоградчик, където снимах по работа цели 20 дни, та успях да хвана и един невероятен изгрев край скалите.

Белоградчик

Есента тази година закъсня с две седмици и добре, че стана така. Успях да хвана последните багри в резерват Стара река. За съжаление имаше малък инцидент и със спътника ми се наложи да се приберем точно когато условията бяха най-добри.

Стара планина

После направих едно голямо пътешествие в Родопите. В продължение на цяла седмица снимах като луд, около мен беше такава шарения, че за първи път се наситих. До такава степен, че после ме мързя да обработя снимките две седмици.

Родопи

И така улисан в работа не усетих как изтекоха последните два месеца от тази година. Не съм снимал нещо особено, разходих се по Витоша няколко пъти и последните снимки направих по Коледа на Кобилините стени с които и започна годината. Сега като се замисля цялата 2012 сякаш изтече между пръстите ми. И не само тя, миналите години също. Да оказва се, че времето ни е толкова малко, но понякога в мързел или суета не се замисляме за това.

Врачански балкан
Ето я и нея – последната снимка за тази година 🙂

Искам да благодаря на всеки един от тези 1591 човека, които са с мен в моята фейсбук страница, както и на тези които тепърва ще го направят. Благодаря на читателите на този блог които ме подкрепят, специално за вас приятели подготвям нови и интересни неща, за в бъдеще, които се надявам и да са ви полезни. Повече от тях надявам се ще четете още в първите месеци на идната година. Благодаря ви, че ми четете простотиите и се надявам другата година да има още красиви картини на които ще ставаме свидетели и забавни случки на които да се посмеем заедно.

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂




Categories: Пътеписи Tags:
  1. 31 декември, 2012 в 01:14 | #1

    еми Ванка голям фен съм ти да знаеш и с удоволствие следя блога ти и статиите ти определено ме вдъхновяват!!! Продължавай в същия дух

  2. Filipov
    31 декември, 2012 в 01:14 | #2

    Успех и за напред и само хубави моменти 🙂

  3. Георги
    31 декември, 2012 в 01:15 | #3

    Продължавай все така, Ванка, а ние ще те следим с все същия (че даже и растящ) интерес! Браво!

  4. 31 декември, 2012 в 01:23 | #4

    Само така, Ванка, смело с рогата напред, иначе не би се получило! Догодина живи, здрави и с възможности за нови хоризонти! 🙂

  5. Ивайло Петров
    31 декември, 2012 в 01:39 | #5

    Харесват ми всичките ти пътеписи и снимки!Успех и занапред! 🙂

  6. Иван Колев
    31 декември, 2012 в 12:51 | #6

    Успех и за напред! Много хора обикалят,снимат но не всеки може да опише преживяванията .Почитател съм ти и се радвам че има хора като теб да ни радват !
    Успех !!

  7. 31 декември, 2012 в 13:57 | #7

    Добра година, Ванка, браво! Желая ти много здраве, късмет със светлината и повечко ‘кинтаци’, както ги наричаш. :))) С кинтаци и здраве стават чудеса ;)!

  8. 2 януари, 2013 в 00:44 | #8

    Страхотни моменти. Продължавай в същия дух и следващата година да ни радваш с магията на светлината 🙂

  9. 2 януари, 2013 в 12:39 | #9

    За много години, Ванка! Много здраве и още повече творчески успехи!
    Дерзай!

  10. 8 януари, 2013 в 11:29 | #10

    Повдигаш на пръсти 🙂

  11. Теди
    9 януари, 2013 в 18:28 | #11

    За много години и на фокус! 🙂 И аз съм от редовните читатели. Желая ти още по-успешна година.

  12. 4 март, 2013 в 02:08 | #12

    Голям фен съм ти! продължавай все така с уникалните снимки!

  1. 0 trackbacks