Асенова крепост и „Червената Стена“ в дъжд и мъгла - Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи, снимки от България > Асенова крепост и „Червената Стена“ в дъжд и мъгла

Асенова крепост и „Червената Стена“ в дъжд и мъгла

Обичам лошото време,ама наистина.Знам повечето от вас няма да ме разберат,но за мен то си има някакъв необяснимо мрачен чар.И така в главата ми разбира се се въртят идеи за „готина снимка в нечовешки условия“.Тъй в един мрачен пролетен ден се озовах в Родопите (малко над Асеновград),условията бяха…как да кажа – не като за разходка.

C8CT0329a
„Червената стена“ обгърнат от облаци

Първоначално отскочих до Асеновата крепост.Леличката на входа ме попита дали нося квитанция за „платена такса в общината“.Изгледах я тъпо а тя почна да обяснява.Имало такъв закон – „закон за парите,църквите и снимките на църкви.“Казах на лелчето да не се газира много и да ме остави на мира да си праскам наоколо,но нямаше спасение от таз жена.Докато ми дуднеше на главата аз насочих обектива към близката овощна градина.

C8CT0252

Тръгнах нагоре към крепостта и в този момент започна да вали.Беше към 10 сутринта и от тук до края на деня дъждът не спря нито за минута.Аз разбира се не знаех това все още и реших да почакам в колата.Първо чаках на паркинга,където лелята стоеше насреща и гледаше зорко,да не би случайно да се възползвам от лошите климатични условия и да се шмугна, нарушавайки „Закона за снимане на църкви“.Мина един час продължаваше да вали,а жената – пазач все така стоеше отсреща под един навес и дебнеше.Уморих се от този фарс и подкарах колата към една позиция, от която крепостта се вижда надалеч.

C8CT0348

Стоях и чаках още два часа дъждът да спре,но уви само загубих ценно време.Зарязах крепостта и тръгнах към Бачково.Колата оставих близо до манастира,нахлузих дъждобрана и поех нагоре в резервата.Не спираше да вали,но си ходех упорито и скоро се озовах при Бачковския водопад.

C8CT0299

Първоначално се мъчих да пазя фотоапарата от дъжда.Въпреки всичко след 10 минутки около водопада,корпусите на тялото и обектива бяха на 100% мокри.Водата буквално се стичаше по апарата,но въпреки това той си бачкаше.Винаги съм казвал, че техниката няма особено значение,но това е един от моментите в който,качеството определено оправдава вашите пари.
Продължих нагоре,като от време на време спирах да поснимам.Раницата взе да подгизва,понеже псотоянно я вадех изпод дъждобрана.

C8CT0308
На тази поляна се оказах точно когато дъжда понамаля.За пръв път успях да видя част от „Червената стена“.Това е върха чието име носи и целият резерват.

Повъртях се наоколо,опитвах се да намеря някое по старо дърво,но уви.Думата „резерват“ имаше същото значение както в Странджа.Малки кекави дръвчета на максимум 20тина години,свидетелстваха за яката сеч която е вилняла насам.Около поляните и пътеката беше осеяно с боклуци.Нищо чудно,мястото се намираше близо до Бачковския манастир и е лесно додстъпно.
Достигнах до малка къщичка с кръст на покрива.Отначало помислих, че това е параклис,но се оказа аязмо.

C8CT0334

Аязмото е подобие на параклис в което има изворче.Доста интересна находка,отново ми напомни за Странджа, в която има доста такива.Дърветата в двора около аязмото бяха най-старите,които видях в резервата.

C8CT0336-Panorama

Така изглеждаше то отвътре.Скрих се малко на сушина и си попрегледах техниката.Слава Богу всичко си работеше въпреки, че беше подгизнало.Отново заваля зверски и продължих нагоре,докато стигнах до действителния параклис.Повъртях се наоколо, за момент се изясни и погледнах нагоре.Намирах се точно в основата на отвесната стена под върха.Намерих една пътека,която изкачва нагоре,но се отказах да продължавам.Времето отиде съвсем на зле и всичко по- високо от параклиса беше обгърнато от облаци.И така реших да се омитам.На другия ден печеше слънце,аз бях поизсъхнал и вече се намирах в Северна България, където трябваше да поснимам малко ниви…..

  1. Иван
    3 ноември, 2013 в 19:57 | #1

    Путеписа го бях чел,и изгледал преди време сега го повтарям защото втора седмица ходя горе до върха на самата скала от към Добростан, гледката естествено е уникална но ми се ще да я посетя и от долната страна.
    Чудя се дали има варянт да се стигне до подножието без да си изпочупи краката човек? Гледам моите снимки от горе твоите от долу но не се ориентирам до къде си стигнал, оцелил си *хубаво време* 🙂

  2. Иван
    3 ноември, 2013 в 20:00 | #2

    Тая фонетика, пътеписа ,извинявам се:)

  3. Иван Миладинов
    3 ноември, 2013 в 21:19 | #3

    Аз подминах аязмото и тръгнах да драпам нагоре, но сглупих да се върна. Времето беше много дъждовно и мъгливо, отгоре със сигурност нищо нямаше да видя, но в гората можеше да станат интересни снимки. Просто се уплаших да не се изпързалям някъде по мокрите скали.

  1. 0 trackbacks