Magic Hour Dreamscapes » Хижа Бенковски


Хижа Бенковски

Съвсем скоро,след като тръгнах от Гложенския манастир,влезнах в Рибарица.Наложи се да чакам Евгени, тъй като той беше спрял за снимки на Шипка.Позабави се около час, а през това време нетърпението ми нарастваше,започнах да обикалям нагоре надолу по уличките.Накрая се качих до входа на Централен балкан и продължих да тъпча наоколо, докато той не се появи.

C8CT1981-copy
Вежен по залез

До хижата има горски път,дълъг някъде около 17 километра.През цялото време докато чаках, се молех да не е затрупан с много сняг и да успеем нагоре с някой от джиповете.Така и стана, изоставих самурая до табелата на парка и нагоре поехме с другата кола.Успяхме да се качим повече от 10 километра,като накрая колата на Гената затъваше до корем в тежкия сняг и се мъчеше зверски.Нея я изоставихме на един разклон от който се отделяше пътя за х.Вежен.
Колкото повече се изкачвахме, ставаше по-топло,снегът бе един тежък полуразтопен.Обувките на Евгени се бяха разлепили и това допълнително увеличи мъките,но въпреки всичко по обяд се тропнахме на хижата.Хижарите ги нямаше,но намерихме една врата отключена.Влизайки се озовахме в нещо като столова и минавайки през нея се озовахме в друго по-малко помещение с камина,което беше доста уютно.Имаше две маси, ламперия по стените и миндери.Наоколо беше пълно с календари на Стара планина,които разбира се веднага свалихме от стените и обсъдихме снимките по тях.При гледката автоматически беше взето решение да спим тук по миндерите,дори липсата на хижари щеше да е ОК в случая – така си мислехме.Запалихме камината и зачакахме залеза.През това време изтършувахме всичко наоколо за да убиваме времето.Намерихме дори и акордеон, от който обаче не успяхме да изкараме никакъв порядъчен звук. 🙂
Скоро слънцето взе да слиза ниско,грабнахме апаратите и се запътихме към едно място намиращо се на 20 минути от хижата.

C8CT1972

Бяхме си го заплюли на идване.По пътя срещнахме хижарите – мъж и жена,те обясниха че са били в Рибарица и се качваха наобратно.Разбрахме се с тях да ни чакат,доста се притесних докато им казвах, че сме зарязали тлеещата камина без надзор,но хижарят просто махна с ръка на това признание.

C8CT2010

Започнах да снимам лутайки се напред назад.Докaто правех снимките,гледах нагоре към билото над мен.Дойде идеята сутринта да сме там по изгрев.

C8CT1997
Това долу е някаква изоставена мандра

След като се стъмни направих една снимка и на самата хижа.
Тя вече беше отключена навсякъде.Хижарката беше напалила печка в една от спалните и вътре беше към 30 градуса.

C8CT2015
А това – самата хижа Бенковски.Зад нея се вижда основното старопланинско било, в западна посока от Вежен.

Всичко наоколо беше много чисто и спретнато.Дори тоалетните блестяха,разхождах се и зяпах учудено наляво надясно.Учудването ми премина в изумление,когато хижарят предложи да стане с нас в 3 и да ни направи чай,който беше безплатен между другото.Съжалих, че отклоних поканата му да пием ракия.Не ми е за пръв път това,общо взето в старопланинските хижи всеки път споделят масата си с мен.
Легнахме си рано, но дълго време коментирахме всичко наоколо.Свикнали с простащината и безхаберието, с които се сблъсквахме почти всеки път в хижите особено по Рила и Пирин, се учудвахме защо разликата е толкова драстична тук.Разговорът ни щеше да продължи две седмици по – късно в хижа Безбог (Пирин),но ние разбира се, все още не знаехме това.
В 3 сутринта се събудих от светлина в стаята.Будилникът още не беше звъннал и минаха 2-3 минути докато осъзная,че генератора на хижата е заработил.Наистина хижарят не си приказва щяло и нещяло.Беше станал преди нас.А на мен как ми се спеше,не е истина,едва успях да си събера партакешите в раницата.Излезнах извън хижата и здравият студ ме разсъни за секунди.Беше ужасно студено,но поне не духаше вятър за сега.Върнах се обратно вътре,изпих си чая набързо, напуснахме и хванахме към билото.В този момент ми се стори много глупаво, да се измъкваш от топлото легло в 3 сутринта при този адски студ и да отидеш в неприветливия балкан.Повървях малко мислейки това,но тутакси си представих, как ли би изглеждал изгревът от горе.Тогава се сетих защо го правя,на някои от вас може да им се стори идиотщина,но за мен всичко това бе напълно логично и в реда на нещата.
Излизането на билото ми се стори безкрайно,наложи се да драпаме със снегоходките.Беше много ясна нощ,отгоре виждах посипано небе от звезди,но луната я нямаше и въпреки снегът наоколо, едва различавах силуетите на коловете указващи пътя.Пресмятах на ум, колко що годе сносни снимки съм направил миналата вечер и се опитвах да отгатна условията горе.Евгени вървеше, като призрак пред мен, чат пат спирахме и дишахме тежко охкайки и хилейки се на цялата ситуация.Излезнахме на поредното възвишение,след него се показа второ,после още едно, вече имах усещането, че това няма край, докато накрая не видях само море от мъгла пред себе си.

C8CT2034a
Северна България

Слънцето вече се беше показало над хоризонта,но аз не го виждах,скриваше го вр.Вежен.Ппредположих, че е изгряло заради червеното сияние около върха.

C8CT2022
Южна България

Бяхме горе точно навреме.Праскаш 10 кадъра за 5 минути и това е….Равносметката е два – три часа по баира,снимане 5 минути, един час слизане.

C8CT2043vqrno
Старопланинското конче

По пътя надолу щракнах още няколко кадъра и прибрах фотоапарата.Мъглата от ниското взе да се качва към върховете и стана едно неприятно, студено.

C8CT2095

Докато трамбовахме към колата започна едно обсъждане дали да не се отбием и до Козята стена.Метеопрогнозата за следващия ден обаче беше лоша и се отказахме.Започнахме с плановете за Пирин,това беше последната цел за тази зима,която вече си отиваше.

  1. 29 март, 2011 в 15:19 | #1

    Готини сте си изкарали 🙂 Гледката от билото е била уникална! С нетърпение чакам и разказа за Пирин! Третата снима (с дръвчето) много радва 🙂

  2. tom
    11 април, 2011 в 12:15 | #2

    Много силно съм впечатлен от разликата между твоя пътепис и тоя на Евгени..

  3. Ivelina
    10 февруари, 2012 в 02:43 | #3

    Страхотен разказ и НЕВЕРОЯТНИ снимки! Поздравления!

  1. 0 trackbacks