Magic Hour Dreamscapes » Цената на пейзажните снимки

Начало > Статии, Фотография > Цената на пейзажните снимки

Цената на пейзажните снимки

Или накратко за живота на един пейзажист

Тази тема е породена от множеството имейли и обаждания по телефона с цел пазарлъци за „безплатни снимки“, „снимки дарения“, на които се налага да отговаряме аз и много други колеги занимаващи се с пейзажи или някакъв друг тип фотография.Това е един опит да опиша, какво е необходимо за да правите качествени outdoor снимки.

Извинявам се за тази чуждица при това изписана на латиница, но наистина не мога да се сетя за добро и кратко определение на български. Целта на този текст е макар и грубо да поясни как се оформя ценообразуването на такива снимки.

До преди 5 години в България почти нямаше хора, които да се занимават с така наречената outdoor фотография – снимки на дива природа като цяло, било то пейзажи или животинки в гората. Предполагам от там идва и онова убеждение в съзнанието на хората, че фотографът е човек който снима (цитирам един познат) „сватби и кръщенета“. Всъщност снимането на сватби си е различен занаят, на който няма да се спирам, но на практика сватбените снимки са единствените, за които масовият български потребител явно е склонен да дава пари без особени пазaрлъци. Всякакви останали снимки за много от хората следва да се крадат или да се използват с „позоваване името на автора“. За много от хората снимки като моите влизат в графата „туристически снимки“, снимки правени по време на ваканция или още по зле – лошата дума „фотошоп“. Разбира се в повечето случаи хората не са виновни, те просто не са осведомени как протича целият процес на тяхното заснемане и какво е необходимо за получаването на една „картичка“.

Фотоапарат

Вярвайте ми в момента се чудя от къде да започна, но много от вас биха казали, че техниката е първото нещо, което трябва да имаш и е от значение. Това съвсем не е така, но добре, нека да започнем от нея. Разбира се без фотоапарат сте за никъде.
Естествено първо ви трябва някакъв DSLR – огледалорефлексен апарат, и поне един обектив към него. За цените им няма да говоря всеки може да се осведоми за секунди в интернет има ги колкото пожелаеш по фотопавилиони и синтезиси. Нужен ви е поне един китов обектив към него, за да имате някакъв старт. И тук всъщност правим първата пауза. Много хора смятат, че фотоапаратът е основен ключ към добрите кадри. Същото нещо си мислех и аз в началото (без майтап), гледах само ревюта и се чудех какво да си купя….
За да направите качествен кадър по залез, ще ви е нужен и статив повярвайте ми. После идват филтрите, задобрявате и започват да ви ограничават обективите, трябва ви нещо широко, нещо дълго. Особено ако снимате птици…олеле ми вие сте загинали без хубави обективи..Купувате обективи.Така в края на краищата се оказва, че са нужни хиляди левове за фототехника.
ОК, това е ясно на 90% от хората, дори бабичките в Родопите знаят, че 1Ds markIII е скъп. Това, което повечето хора не знаят е, че разходите ви тепърва започват….

Автомобил

Оооо още помня първото ми фотоприключение, тогава отидох на яз. Голям Беглик в Родопите. Колата ми Audi 80 буквално олекна с няколко десетки килограма, след като загубих ауспуха и праговете някъде по разбитите пътища. За ремонтите по окачването не знам дали да споменавам, то си е консуматив у нас. Няколко месеца по-късно закъсах сериозно, след като предните колела увиснаха във въздуха, докато гонех някакъв залез по един черен път. Стана ясно, че ми трябва джип. Няма да говоря за цени, може да видите в мобилето по колко върят. Направете си сметка, че ви трябва нещо сериозно, нещо като за ходене на лов например. Може би Лада Нива или УАЗ са минимум като цена и поддръжка. Магистралните джипчета не вършат работа, това е проверено. Джипката трябва да е в добро техническо състояние, все пак надали ви се иска да ви остави някъде в дебрите на Странджа, трябва да имате поне някакви хубави гуми, (за лебедки може да мечтаем) защото в края на краищата все някъде ще закъсате, особено когато ходите сами и няма втора кола с вас, която да ви изтегли.
Поддръжка на автомобила. Аз лично използвам джипа само за да ходя на снимки. Въпреки това по него се наложи да набия двойна стойност от тази на всичката ми техника до сега. За да го постегна и да му купя гуми, да му усиля окачването, тъй като се чупеше след всяко ходене в по-дивите български територии. И то само за старт. В последствие навъртях над 40 хиляди километра за две години, в които се наложи да правя доста ремонти. Не, не карам BMW, едно Самурайче ми е джипчето.

Гориво и консумативи.

Една проста сметка показва, че тази есен за един месец съм навъртял около 4 хиляди километра. Как става това, може да разберете, като прочетете статиите в блога. За тези километри съм успял да направя около 10 що годе добри снимки, които мога да се надявам, че ще продам. Джипчето гори около 10л/100км. Естествено, че на 10 хиляди километра сменявам и масло и филтри – около 100 лева струва това стига да карате бангия, за по-нова кола умножете по 3.
Разбира се, понякога ходя на 20 километра от София и успявам да направя хубава снимка, но това се случва много рядко. Хората не се впечатляват толкова на мръсните езера близо до Негован. Случвало се е и друго – да измина стотици километри и да се прибера в къщи без дори да съм извадил фотоапарата от чантата.

Пътни разходи

За да направите добра снимка, ви трябва хубава светлина, а това се случва най-често по залез и изгрев. Тоест вие трябва да преспите близо до мястото, на което снимате. За сега спането по хотели в България е сравнително евтино, за 10-20 лева спите на сравнително топло и приятно място. За да направите един ползотворен тур до Родопите ще са ви нужни поне 2-3 нощувки, иначе само си горите бензина. Опция тук се явява спането на палатка, което аз доста практикувам и за което плащам високата цена на дискомфорта, страха и студа.

Снимки в планините

Едни от най-впечатляващите места за пейзажи у нас са планините, просто, ако искате наистина добри снимки, непременно трябва да се съсредоточите главно върху места като Рила, Пирин или Балкана. Самото ходене в планина без екипировка не е шега, а снимането на изгрев във високата планина без добри обувки и яке (особено зимата) може да бъде смъртоносно. Общо взето тук вие плащате изцяло за вашия комфорт и сигурност. Удобни и големи раници, качествени обувки (които за два сезона отиват на боклука), яке,панталон, ръкавици, лека палатка, спален чувал, зимна екипировка (снегоходки, котки, пикели), застраховки. От повечето неща трябва да имате по две – за лято и за зима, няма как да спите с летен чувал на -15 градуса. За цени отново няма да говоря, проверете ги сами, има купища онлайн магазини в нета.

Ходене по мъките

Доста неща изброихме до тук, но те са само материален старт на нещата. Най-голямата цена за мен си остава тази, която трябва да плати моят организъм, за да понесе 23 килограмовата раница пълна със стативи и обективи, дискомфорта, който трябва да търпя, за да спя в мини палатката, студа и рисковете за собствения ми живот, когато правя нощни изкачвания през зимата на върхове из Пирин. Повярвайте ми, ако има някакъв метод за облекчаване теглото на раницата наполовина, без това да влияе на качеството на снимките, аз ще платя за него, двойно повече отколкото за техниката ми, стига да имам парите. Невъзможно е да гоните залези и изгреви в планината, ако не сте в добра физическа форма.

Продуктивност

Снимките на пейзажи в стила, който практикувам аз определено са си един вид лотария. На практика разчитам на прогнози за времето и на милостта на природата, Господ да ми прати някое хубаво облаче, за да ми се получи хубав кадър. До този момент аз нямам нито една снимка със сменяно небе, монтажи или каквито и да е други тежки методи на обработка, които целят да вдигнат продуктивността на цялото начинание. Естествено и аз мога да прасна някое небенце от балкона в нас, после да снимам скучен залез в Пирин с хубав преден план и да ги насложа в перфектен кадър. Но това за мен е без стойност и се радвам, че дори не умея да го правя. Дори не знам как точно става това във фотошопа. Натуралистичността на снимките неимоверно повишава тяхното качество и стойност.Всеки може да се научи да монтира на фотошоп стига да иска, но при заснемането на уникален момент в природата, какъвто е един хубав залез или буря, е нужен и много късмет и „здрави гащи“, за да сте на правилното място когато трябва.

Снимането като професия

От всичко казано по горе става ясно, че за да се занимава човек с това сериозно, освен финансов ресурс, той трябва да разполага и с време. Време за пътуване, време за престой в чакане на добри условия, време за обработка на снимките, време за поддръжка на сайт,време за правене на коли и разкарване по сервизи. Общо взето моята седмица през последния месец и половина е 4 дни в къщи, 4 дни на терен за снимки. Случвало се е разбира се да не ходя никъде близо месец, както и да обикалям със седмици без да се прибирам изобщо в нас. Това води неизбежно до един много гаден факт – невъзможност да работите друго нещо за допълнителни (основни) доходи. Почти няма работодатели, които да ви изтърпят при такава схема, единствения ви изход е да давате някакви гадни нощни дежурства някъде или почасова работа с нефелно заплащане. Тоест излиза, че вие на практика за да почнете друга сериозна работа, с пълен работен ден и седмица, трябва да се откажете от сериозното снимане. Разбира се това не е проблем ако сте добър рентиер или богат човек по наследство, ама аз за съжаление не съм нито едно то двете 🙂
И ето тук затваряме този кръг. Работите си нормална работа и с кинтите, които изкарвате вие си купувате техника и покривате разходите за снимки. В един момент обаче това започва да вреди на работата ви и започва да пречи, колкото повече задобрявате, толкова по-зле става. В случай, че не попадате към богатите наследници, вие трябва да продавате вашите снимки, за да можете да се издържате. И тогава си идваме на думата, от вас се иска да предоставяте снимките безплатно в замяна на признателност към вашето прекрасно име или направо си ви крадат без да ви питат.

Творчество

Забележете, че до тук дори не споменахме за творческата страна на нещата. На практика една добра снимка представлява един вид интелектуален продукт, както е картината на художник или музикално изпълнение, притежаващ някаква съответна цена. Спирам да говоря до тук, защото не знам в каква посока ще отида наистина…. Всички ние знаем как стоят нещата с интелектуалната собственост у нас, кои неща се ценят и са на мода 🙂

И така приятели, преди да поискате някоя снимка за безплатно ползване, преди да напишете някой заядлив коментар с „критика“ във фотосайтовете, преди да заклеймите някой с термин „фотошоп демон“ замислете се каква цена е платил той, за да постигне картинката, която гледате пред вас.

Може да ви е прозвучало малко отчайващо, но това общо взето е тъмната страна на нещата. Истината е, че за мен това, което правя е много забавно (е поне, когато не чакам по 6 часа слънцето да отиде към залез 🙂 ) и наистина го правя с голямо удоволствие, въпреки несгодите.

Тази статия се отнася за всички приятели на пейзажната фотография и хората които правят снимки на природа като цяло. Тя е направена и за вас колеги, не се притеснявайте да я покажете или копирате на някой, който не оценява труда ви просто защото не знае за какво става въпрос.

  1. 14 ноември, 2011 в 20:27 | #1

    Нямам какво да добавя, всичко си е ясно и гарантирам от първа ръка, 100% вярно 🙂

  2. 14 ноември, 2011 в 21:10 | #2

    :-)))))) М, дааааааааа 🙂 По-впечатляващо е ако сложиш суми. Аз ти, той, тя, то, ще се сетят за какво става въпрос, но повечето хора – не. Въпреки, че вероятно 3-4 000 лева са си много, по-лошото е, „че разходите ви тепърва започват….“ … 🙂

  3. 14 ноември, 2011 в 22:56 | #3

    Ами вече доста хора в България притежават личен автомобил и знаят до какви разходи води той, а като добавим и техниката и всичко останало, което Ванката е описал перфектно… стигаме до заплашителни 5, че даже могат да достигнат и 6-цифрени суми…

  4. admin
    14 ноември, 2011 в 23:24 | #4

    Реших за сега да не слагам цени, че наистина ще стане много страшно, без майтап.Но само стартовата сума е 5 цифрена със сигурност.Торнадото на разходите обаче започва след нея…..

  5. tom
    15 ноември, 2011 в 00:34 | #5

    Как малко отчайващо, направо те чакам да се самоубиеш от депресия 🙂
    В крайна сметка работиш ли ‘постоянна’ работа или даваш нощни смени?

  6. admin
    15 ноември, 2011 в 09:07 | #6

    Нито едното. Работя почасово :)Работа като за студенти, всъщност аз съм и студент на две места едновременно. Христо праска нощни смени, мисля че това е по-гадния вариант, като гледам как все си забравя статива или фотоапарата в тях, когато тръгваме на път…..

  7. Svetlio70
    16 ноември, 2011 в 21:30 | #7

    Точно така Ванка,браво 🙂
    Само си забравил да споменеш литрите пот,умората,кучешкия студ с придружените им псувни ха ха :)))))
    Тази статия да не я четат „асфалтовите туристи“ (тези дето се разхождат на 100-200м от колата) защото ще си кажат – тия са изперкали! 🙂

  8. 20 ноември, 2011 в 11:37 | #8

    Здравей, следя блога ти от известно време и определено тук си заслужаваш няколко добри думи. Много добър пост, които с интерес прочетох! Като човек от планината съм съгласен, че там могат да се правят страхотни снимки, но и морето не е за подценяване, а другото не подлежи на обсъждане – съгласен съм, без да се занимавам професионално с фотография. И много истините си написал тук, много…
    Поздрави!

  9. admin
    21 ноември, 2011 в 09:23 | #9

    Привет, съгласен съм с теб, в България сме късметлии, че си имаме и излаз на море.За жалост доста го опропастиха това крайбрежие, но все още се намират чудесни места за снимки 🙂

  10. 22 ноември, 2011 в 01:32 | #10

    Ванка, мнооого точно представено. Ще пусна линк към тази статия в моя блог – дано повече хора я прочетат. разрешаваш ли ?

  11. admin
    22 ноември, 2011 в 14:07 | #11

    Ама разбира се, колкото повече хора знаят как се получават нещата, по-добре 🙂

  12. 25 ноември, 2011 в 17:21 | #12

    Много добре си описал всичко. Аз се опитвам да съчетавам работа на пълен работен ден и фотография, и общо взето разчитам най-вече на късмета. А колко пъти умирам от яд като гледам невероятните залези докато въртя педалите през града към къщи след работа и си мечтая да съм някъде по планините.
    Но пък природата е прекрасна и винаги има нещо, което да вдъхнови една завладяваща снимка (особено по изгрев и залез ;).

  13. 30 ноември, 2011 в 20:09 | #13

    Здравей,
    попаднах случайно на блога и статията, вярни неща казваш, ама нима някой, който се е захласнал по пейзажната фотография и особено по „ходенето по мъките“, та даже е инвестирал в техника и време заради това, та… този Някой не е в съзнанието на тези неща? 🙂
    Кой знае?:)
    Хубава статия.

  14. chujdata
    1 декември, 2011 в 16:14 | #14

    Даааа, абсолютно точно и вярно! Поздрави за статията!

  15. 2 декември, 2011 в 00:57 | #15

    Евала за статията! Точно, кратко и истинско.
    Георги

  16. 2 декември, 2011 в 11:31 | #16

    Прав си за пазарлъците за “безплатни снимки” или директното им „взимане“ от сайта но не мисля че някой, дори и в Америка, може да живее само от продажба на снимки.
    В случая ти си един напреднал любител с хоби планинарство, който се надява да изкара пари от снимките си за да си финансира хобито.
    Да се издържаш от outdoor фотография може само ако си на заплата в Geo или National Geographic или да водиш постоянно добре платени уъркшопове.

  17. admin
    2 декември, 2011 в 22:27 | #17

    Определено хобито ми не е планинарство, и преди не беше. Всъщност в планината се качвам главно с фотоапарат и само заради снимки. Хобитата са ми други и честно казано нямат нищо общо с природата. А и на снимките вече не гледам като на хоби, мисля, че това е основното нещо което е ти е убягнало от тази статия 🙂 От какво може да се издържаш е много спорен въпрос и отговорите зависят от гледната точка. Но както и да е не мога да се съглася с теб. А иначе идеята за уъркшоповете е добра, но в България е може би малко рано за такива неща.

  18. Ultegra
    13 декември, 2011 в 11:42 | #18

    Здравей, попаднах на блога ти преди няколко месеца, докато разглеждах твои снимки в един от форумите. След като прочетох пътеписите ти и тази статия включително, си дадох сметка относно цената и лишенията, които човек трябва да плати за качествени пейзажни снимки и изобщо за добрата фотография. Поздрави за труда който полагаш! Желая ти успех за напред!

  19. 8 януари, 2012 в 23:28 | #19

    Чудя се, не можете ли да продавате снимките си в сайтовете за сток фотография. Има и още един вариант, доста по-труден за изпълнение. Почти никъде не могат да се намерят албуми със снимки на природните красоти, които да са направени като за туристи – атрактивни и на достъпни цени. Същото може да стане и с dvd с подбрани снимки на подходящ музикален фон и т.н. Това с една красива обложка и туристите ще купуват.DVD със снимки може да се продава от страниците на блога ви например. Последният път, когато се опитах да купя някакви книжки със забележителности от Родопите, за да ги дам като подарък на една италианка, не можах да намеря нищо и се наложи да направя подобно dvd от снимки, които сме правили с обикновен дигитален апарат. Пак се получи де, но друго си е, да е професионално направено. Евала за таланта и усета към красивото. Пожелавам ви да превърнете хобито си в доходна професия.

  20. Павел
    15 януари, 2012 в 11:51 | #20

    Radka, fine art (художественна) фотография не се продава по сток сайтове за жълти стотинки. Поне според мен.

  21. Иван Миладинов
    15 януари, 2012 в 23:46 | #21

    Така си е, по сток сайтовете си е чиста загуба да предлагаш такива снимки. Те са по-скоро за предметна и рекламна фотография.

  22. Анета Колева
    16 януари, 2012 в 19:47 | #22

    Страхотно ни поясни нещата ,на начинаещите фотографи! От скоро съм запленена от пейзажната фотогрофия и…разходите почнаха ,но какво са в сравнение с огромното удовлетворение от хубавия кадър. Поздрави! И нека всичко да ти е на фокус 🙂

  23. Любо
    26 август, 2012 в 20:51 | #23

    Много хубава публикация! Жалко наистина, че повечето хора не оценяват колко труд се влага от творческите личности да направят нещо красиво.
    Като начинаещ фотограф на който му предстои да тръгне по този път, подобни сметки си правех за разходите, които ще трябва да направя. И като художник от много време напълно разбирам необходимостта от такава статия, защото повечето хора не оценяват интелектуалния труд.

  24. атанас велев
    4 септември, 2012 в 20:33 | #24

    респект.Желая ти много късмет другото го имаш.

  25. 27 май, 2013 в 03:57 | #25

    Здравей, попаднах на твоя блок като търсех къде да продавам пейзажи които снимам . Пробвах в сток сайтовете но не върви ,качвам в 7 сайта и постоянно ги увеличавам . Снимам предимно пейзажи , за цената си прав . Вече се сблъсках с изстената . Ще бъда много благодарен ,ако споделиш къде да продаваме . Мисля да ги отпечатвам ,рамкирам ,и да обикалям пазарите . Мисля за курортите по Германия ,Франция ,Испания .
    Знам че ще е набутация, но поне ще направя други снимки .

  26. Иван Миладинов
    30 май, 2013 в 00:11 | #26

    Продажбата на снимки в BG е тегаво нещо. Това е така точно заради сток сайтовете и безнаказаността при кражби. Но дори вече и да се съобразяват със закона хората просто предпочитат да вземат снимка за 2 долара от сток сайта….

  27. Елена
    17 юли, 2013 в 11:17 | #27

    Здравейте,

    следя блога ви и съм прочела всички статии, тази ми направи впечатление, защото аз пък съм от другата страна – от известно време търся снимки за купуване и се сблъсквам с основни въпроси, на които никой (поне в България) не може да ми отговори. Бих се радвала на една статия за това какво предлагат фотографите. Интересувам се основно от видовете лицензи, които се предлагат, за какво може да се ползва снимката след като се купи. Може би се бъркам точно заради сток сайтовете, но ми е интересно дали фотографите в България предлагат различно ползване на снимката на различна цена – примерно като качество/размер на снимката, ексклузивни права, ако снимката се публикува дали искат да е с воден знак или само името на фотографа. Интересно ми е също дали има фотографи, които се занимават с пейзажна и градска фотография по поръчка. Интересно е и да се разбере как защитавате правата си, какви договори подписвате с желаещите да закупят снимки. Ясно е, че тук (а и не само) много хора не осъзнават какви средства и време са необходими за една снимка, но няма да е зле и да се знае какво все пак може да получи купувача. Не говоря за споменаване на конкретни цени, но смятам, че една статия подбна на тази, но описваща процесите на продажба, би била също полезна.

  28. Иван Миладинов
    17 юли, 2013 в 12:50 | #28

    Привет, лицензите които лично аз съм срещал сред автори у нас са основно двата Royalty-free и Rights Managed. За тях е излишно да обяснявам има доста написано в интернет. Работата е там, че този тип снимки които намирате в галерията на сайта са си един вид fine-art и на практика не им е мястото в обикновените сток сайтове където кадрите вървят по 2-3 долара и може да се ринат с лопати. Това е причината да не качвам в такива сайтове (често ми задават този въпрос). Има колеги които са си направили собствени сток сайтове ( аз също може би ще разработя такъв) и на тези сайтове правата и условията са изрично упоменати или се договарят допълнително. Цените зависят от размерите разбира се, в повечето случаи размерите необходими за уеб сайт са с цени от порядъка на 5-10 лева за кадър.
    Има и фотографи които се занимават със снимки по поръчка, аз лично в момента основно с това се занимавам, цените се договарят спрямо условията в които се заснема, броя кадри и желаното ниво. Може цената да е на единична снимка, може да е и на единица време, зависи какво искате и за какво време го искате.
    Правата се защитават трудно, тъй като малко хора влизат в съда за снимка която са им гепили и реалната и цена е неоправдана. Договор също се подписва, ако някоя от страните го желае, аз съм го правил, разбира се продавал съм и снимки само на доверие.
    Практиката ми до сега е показала едно – повечето хора които поръчват снимки нямат особен проблем да си ги заплатят, същото важи и за тези които ги крадат. Това е така защото цените в България са доста по-достъпни от тези в чужбина, а и в повечето случаи се купуват по-обикновени кадри.

  29. Елена
    18 юли, 2013 в 11:55 | #29

    Благодаря за информацията! 5-10 лв е нещо много малко за снимки (според мен). Знам какви цени предлагат чужди фотографи за техни файн-арт снимки, а и като знам цените на необходимата техника и времето, което отива…

  30. 16 април, 2014 в 13:27 | #30

    Амии… това са нещата от едната страна според мен. От другата не стоят мн. по-различно. Искаш да популяризираш туристически забележителности, да покажеш да хората нещата от красивата им страна (сиреч, има хляб и в това да правим еко-пътеки и имаме какво да покажем, не е нужно да изсичаме гори за ски-писти, да строим хотел до хотел, да слагаме на най-красивите си пещери кичозни пластмасови фигури и да унищожаваме редки видове вътре в тях само защотото пещера без лазерно-шоу е „просто дупка“, да обвиваме в теракот вековни крепости и т.н.).

    Абе с др думи имаме красива идея, която сме подготвили за мобилни приложения… е… ето цената на нейната реализация:
    (пропускам годините труд вложен в изучаването на разработка на софтуер)

    цена на материали: ако приемем че една снимка върви около грубо около 200-300 лв
    за 11 парка, за всеки по 10 сники 110 по 250 (средно) 27500 лв

    статии: могат да се докарат до 1000-2000 лв

    изработка на приложение: нека приемем че работи 1 човек със съвременните супер мочни тулове – 2 месеца за изграждане на платформа за една мобилна операционна с-ма, е имаме само 2 слава Богу – 4 месеца по средна заплата 2500 лв (което за нужните умения са нищо, ноо гониме минимума) 10000 лв

    изработка на UI/UX – нека просто ги сложим още толко

    и накрая правим груба равносметка:

    раходи 27500 + 1500(средно) + 10000 + 10000: около 63000 лв (и това повярвай е нищо)

    приходи:
    отговор: аамиии… уловката е, че за толкова пари не можеш да направиш нещо платено и добро, тъй като до голяма степен разчиташ на лицензи които забраняват употребата на нещата в комерсиални продукти инак срещу още толкова пари можеш и да си купиш съвсем каквото ти трябва.

    В случай все пак, че решиш да го правиш платено –
    1. В БГ хората свалят и гледа приложения, но никой не дава пари за приложения
    2. За андроид не можеш да се продаваш
    3. iOS юзърите са предимно американци (кофти таргет група)

    И накрая:
    Не казвам че трябва човек да си дава нещата for free, особено когато е вложил мн. труд и прехраната му до голяма степен зависи от това. Но трябва според мен да се запълни голямата празнина между материалите които можете да предоставите и материалите които могат да предоставят малки компании. Може ви с въвеждане на допълнителен механизъм за това или договорки, знам ли… ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПОМИСЛИ

    В крайна сметка имам желанието(може би и мн други хора) да обединя най-доброто от всички красиви снимки на БГ и да направя по-достъпна за хората цялата идея за природните забележителности и да се популяризира истинския какъвто и да е (планински, културно-исторически) туризъм, но едва ли аз или някой др би се наел да даде торбата с пари – за идеята под формата на едностранен компромис.

  1. 0 trackbacks