Добруджа - Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи > Добруджа

Добруджа

Е приятели,успях да го направя и това.Снимките за които си мисля от близо година.След две седмици планиране,и надхитряване с климатичните условия навъртях над 1500 километра за да нащракам малко снимки на полета.

Добруджа

Евгени се нави да си правиме компания,за което много му благодаря.Друго си е с приятел,а и две глави мислят по-добре от една.Точен човек е той,пък и се оказа че с него сме от една кръвна група,дето се вика.
Пътят ни минаваше през Плиска – там се срещнахме,а и ми трябваше печат за протокола.Снимките не станаха.Пък и то е едно там… базиликата прилича на възстановка от блогчета Итонг.Няма нищо общо с Асеновата крепост например.Повъртях се съвсем малко,взех си печатчето и разгледах музея.Бях закъснял и Гената,който беше дошъл навреме и обиколил,вече се въртеше нервно наоколо.

C8CT4449
Canon 1Ds,24-105L,CPL.Може да ви изглежда малко крива снимката,но уверявам ви хоризонта си е точен.Или обектива ми прави някакви шеги или тази базилика е била на една страна.

От там подкарахме право на север.Въпреки четеното из нета, Западна Добруджа си се оказа равна.Равните полета се редуваха с плавни възвишения между които има сгушени малки селца.Колкото по-на север се отиваше,по-бедни ставаха селата,леле да видите близо до границата какво беше….
Освен че е равно, бяхме изненадани и с гори.Много гори,които още не бяха позеленели ни пречеха допълнително.Така на места терена ми напомняше за Източните Родопи с разликата,че е доста по-обширно.

IMG_0535
На паша в Добруджа.
Canon 40D,70-200/4L@160mm,f11,1/60,статив.

И така,започна се с въртенето.Върти,върти с тая подскачаща кола по онези малки пътища… ужас братче,яко дупки няма асфалт направо.Караш отстрани по банкета,че там е по-равно.Така постепенно първият ден премина само в пътуване и друсане,като изключиме фотосесията дето се направи на едно самотно дърво.

C8CT4468
Canon 1Ds,24-105/4L,@24mm,f22,CPL,статив.

Понеже в Гугъла снимки от Добруджа няма,освен някакви правени от местните по селските седянки и чешми,та ни липсваше всякаква идея за това къде отиваме.Имаше единствено от едно езеро до Дунава и тъй като залезът почти настъпи,аз на свой ред настъпих газта на колата към този гьол – Малък преславец.Буквално в последния момент се изсипахме на едно рибарско пристанище на брега на реката.В бързината само излезнаме от колата започнахме да снимаме незабелязавайки дори,че наоколо има хора.И така,снимам си аз залезчето и едва тогава усетщам че отзад по мен викат някакви типове,седнали около една маса.Всички те бяха яко захапали джама.По едно време един дойде и ме попита,олюлявайки се – „Зааезаъ гли снимаш…бвве мммчее…“,едва се държеше на краката си.
Викам си егаси и работата човек,тъкмо ми мина през акъла тука да се спи.
Мотания пич поседя на главата ми,пък взе че се качи в една кола и я подкара на някъде.Отзад си остана веселата компания,която не спря да крещи през цялото време,докато снимахме.

C8CT4519
Залез над Дунав.
Canon 1Ds,24-105/4L@24mm.CPL?
Това е един от онези моменти,които се случват веднъж в живота и знаеш,че от тях стават онези уникални кадри.Аз разбира се си оплесках работата.В бързината забравих да сваля CPL филтъра от апарата и се чудих защо все не ми достига скорост за да не се замазва тази пуста лодка.На всичкото отгоре единият от рибарите дърпаше някаква мрежа и се движеха учудващо бързо.Едва когато лодката отмина се усетих каква тъпотия съм направил.

По един тесен път заобиколихме езерото и в последната останала светлина опънахме палатките.Типично за всяко блато,тук гъмжеше от живот,жаби и птици вдигаха страхотна олелия.Всичко това се допълваше от пиянските крясъци на рибарите,които останаха на отсрещния бряг.Както обикновено един бухал се настани наблизо и си бухаше цяла нощ,за да придава готик атмосфера.Вече свиквам да спя в палатката,олелията не ми попречи,но добре че си нося надувамото дюшече.От последното спане на Бов гърба ме болеше 2 дни.Топла нощ,приятно без влага.На сутринта обиколихме езерото,което се води резерват за водни лилии,но тях все още ги нямаше за съжаление,рано им е.От там по едни черни пътища покрай реката отново се върнахме към полята на Добруджа.

Нямаше как да не забележиме,че в района гъмжи от дивеч.На предишния ден за малко не отнесох две сърни с колата,из поляните скачаха зайци и лисици,а навсякъде по пътищата излизаха едни смешни яребици.Много забавни бяха яребиците – любопитни и смели,те се разхождаха наоколо по шосетата или дебнеха от храстите с едни ококорени очи.Гената даже се опита да снима една,но тя се оказа много срамежлива нещо.

Отбихме се и в Сребърна,пак за протокола, а после в Силистра до една крепост наречена Меджиди табия,строена от германци през 19 век.В крепоста един пич (екскурзовод,чистач и пазач-така се представи) с доста особен стил ни съпроводи внимателно,че да не вземеме случайно да снимаме или откраднеме нещо.Живеел тук човека,беше си проснал праните гащи до табелите на входа,и си държеше москвича паркиран в един от барутните погреби.Завидях му на този,от дете си мечтая да живея в замък или крепост.Самата крепост си е интересна за разглеждане,препоръвам ви я.Има си дори музей със статуи на Ленин,чичо Сталин и Геслера.Само Хитлер го нямаше,винаги го пренебрегват….

В Силистра забелязах,че при предишното ми малко приключение колата се е позбила малко – ролбарът беше заминал под предния мост и опираше.Сега чак го видях,баси как съм минал 700 километра така на знам.Ужас братче,добре че не съм останал без предница някъде.За миг си помислих дори,че ще ми пропаднат мечтаните снимки на ниви,ноо..няма място за паника.Вързахме колата с въже за едно дърво,газ назад и тя взе че се поизпъна.Даже стана по добре от преди,сега като си поммисля.Хехе всичко е било забавно,когато свършва добре.

IMG_0554
Границата с Румъния.
Canon 40D,70-200/4L@200mm,f14,1/125.
Като се има предвид крайбрежието на Дунав и тези полета,определено може да се заключи,че северната ни граница е най-красива.

Тръгнахме покрай границата,започнаха се полетата.Пак въртене,пак гледай по картата на онче-бонче.А тя една карта, мани…половината села дори липсват на нея.По едно време имахме логика,после и логиката замина по дяволите.Остана принципа – я тука не сме били или пък – ее човек виж тука изглежда по-друг цвета на картата,я дай да отидеме там.И така докато накрая не остана непреминат път в радиус от 50 километра.

IMG_0574 copy
Canon 40D,70-200/4L@156mm,f9,статив,CPL.

Понеже е сезона на рапицата спряхме до една нива засадена с нея.Беше висока колкото човешки бой и Евгени направи грешката да се набие в нивата,добре че аз се усетих и се върнах на време.След половин – един час го гледам милият как се задава изнервен, целия омазан от някакво масло,което растението отделя.Упорит човек!

IMG_0588
Canon 40D,70-200/4L@150mm,f13,статив.

Докато обикаляхме покрай границата се налагаше да минаваме през разни села,населението на които беше 100% мангусти.По улиците цареше ужасен безпорядък – търкаляха се боклуци,навсякъде бягаха кокошки,прасета,кучета,и чаавета.Чувствах се като герой в някой уестърн.Докато минавахме през селата,всичките ромове спираха да вършат каквото и да е,изправяха се и се вторачваха в нас с едни тъмни и злобни погледи.С Евгени само се споглеждахме ококорено и цъкахме с език.Тц-тц-тц – като часовници.Малее,мислех си ако самурайката вземе,че угасне тука насред това село,ела да ни видиш ти,от нас и аксесоарите няма да останат.Съвсем близо до границата взе да става страшно викам дай да се връщаме.

IMG_0573
Canon 40D,70-200/4L@200mm,f9,1/320 от ръка

На едно място видяхме и едно тракторче да оре в една нива.Това беше фикс идеята за снимка на деня – тракторче насред полето.Спряхме да го снимаме,а пича с трактора взе че веднага дойде при мен,угаси двигателя и попита – Ки са теа снимкиа?Десет секудни го гледах тъпо преди да му отговоря нещо.Аха-аха и думите да ми излезнат от устата,ама ми стане тъпо и смешно.Чудех се да лъжа ли,дали да не му кажа истината.Дали да не му кажа – мии хей здрасти,идвам от София,минах 1000 километра за да снимам как ореш с тракторчето из нивата.Накрая смотолевих нещо там,от рода на – аами нищо, минавахме просто и викам да се снимам за спомен.Последва кратък разговор,опитах се да го разпитам къде има хълмове,той взе че ме излъга и ме прати за зелен хайвер.Накрая трябваше да си тръгнем,не искаше да ходи да оре вече,явно повече му се говореше с нас,а пък на мен ми трябваше да е в нивата.Не стана работата с тракторчето,нищо де ще дойдем пак по жътва,така решихме.

IMG_0597crop-copy
Canon 40D,70-200/4L@200mm,f13,лек кроп.Така и не успях да реша кое ми харесва повече.С небе или без..

После пък попаднахме на едно летище.Не знам вече къде беше уфф..,обърках се от това въртене.Има много такива летища в този район, нали пръскат нивите с препарати за растителна защита.Веднага ни светнаха лампите,спряхме отпред и срещу нас се зададе един човек,целият скъсан и омазан с масло.Викам си тоя ще да е някой механик или общ работник.Нищо де,започнахме да говориме с него.Ооо – вика,няма проблеми бе,ей са ше излитаме.Викам си чакай,поне да видя самолета,да не е някоя сцепена щайга,че си имам страх от високото.Показа ни една Чесна, как да я опиша…представете си я голяма колкото Самурая,само че добавете и криле плюс опашка.Абе…става.После започна да обяснява как го накланял специално за снимки и едва тогава сгряхме,че тоя мишок е пилота.Планирахме я тази работа със самолета за сутринта,но после като го обсъдихме… Със 170 км/ч хвърчи това чудо,което значи че повечето снимки ще са замазани.Нямаше много добра видимост през стъклата,а и мишока искаше да ни сурвака с 50 кинта на калпак.А бе я бегай,друг път може и да се качиме.Поне да беше въртолет или нещо,което лети бавно.

Отново залеза ни свари малко неподготвени,този път късмета обаче проработи – намерихме една хубава нива.Обичам да снимам залези в полета,хоризонтът е нисък и слънчевия диск – голям.
След всяко влизане в нивите,почваше и чистенето на обувки.Така се лепи този чернозем,не е истина.Всеки крак ми натежаваше с поне 1-2 килограма.

IMG_0603bez-stulb
Canon 40D,70-200/4L@200mm,f16,статив,лек кроп.

Пак нямаше и бегла представа къде да се спи,но късмета разбира се проработи.Вече имам някакъв инстинкт за това къде да направя лагер,сигурно ‘щото гледам Сървайвърмен.Слезнахме в нещо като каньон (нали ви казах,че Добруджа не е само в полета) и там до една беседка се тропнахме.Кеф ти маса,пейки даже и покрив си имаше,сървайвърмена направо ряпа да яде.Остави това,ми в скалите наоколо имаше някакво древно тракийско светилище,което беше потенциален обект за снимане на другата сутрин.Бях скапан направо от това каране по дупките през целия ден,то не бяха черни пътища,рапици,села с мангусти,чудо…Постъпих тъпо спрямо Евгени,като си легнах така набързо,на него изглежда не му се спеше още.Искаше даже да снимаме през нощта.Сори Гена,другият път,даже имам една идея как да стане по-яко.
Местният бухал разбира се тутакси се настани до палатките да си кудкудяка,а аз въпреки това спах като пън.Сутринта в дълбок сън усетих как телефонът ми звъни и вибрира отнякъде.Така ми се спеше,че чак се зачудих дали ми е в джоба или в задника… Всичко беше плувнало във вода.Направо такава влага беше,чак дрехите ми бяха мокри.Навън беше паднала някаква тежка мъгла и беше около нулата.Палатката беше цялата в конденз отвътре,а отвън мокра от росата.Едно от най-гадните неща на света е да прибираш мокра палатка в студа.Направо ти се счупват ръцете.

C8CT4631
Canon 1Ds,24-105/4L@32mm.

Снимахме тракийското светилище – Баджалията.Представлява система от малки пещери,минава се от една в друга през едни малки дупки.Мъглата си стоеше и нямаше никакви изгледи да се разкара скоро.
Ясно ми беше,че с това снимките в Добруджа приключват.От тук се поехме обратно към Плиска където Евгени си взе неговото возило.От там той си замина към Бургас,а аз към Мордор (София).

Разбира се не всичко свършва тук.По пътя се отбих до село Емен,намира се близо до Търново.Там минава една река – Негованка,която е образувала красиво ждрело.Интересно е това име „Негованка“,опитах се да разбера от къде идва,но не намерих инфо.Звучи ми малко като негодник…както и да е.Там има една екопътека,която определено си е негодна.Под екопътека се разбира коплекс от разни дървени мостчета,които минават над разни ждрела и водопади,обикновено на голяма височина откривайки хубави гледки.Е човече,това си беше супер екстремно.Всичко беше така яко прогнило,че още на първата стълба една дъска се спраска под краката ми.Нали съм упорит продължих.Мостовете се клатеха,а половината стъпала от стълбите липсваха или се трошеха под тежестта ми.Казвам ви ходя по планини,качвал съм се по ръбове,но тука едва не напълних гащите.Едно е да ходиш по тясна скала,друго е по разпадащи се мостове,правени от не знам си кой,не знам си кога.Докато правих каскадите се сетих и за един тъп филм,който гледах наскоро.Четирима тийнове (двама смешници и две яки мацета) отидоха на майната си по една подобна екопътека,която почна да се троши под краката им.Остави,че те се поизпребиха,но в един момент някакви грозни канибали изкочиха от гората и почнаха да ги колят.Стигнах жив до водопада.

C8CT4663
Река Негованка.
Canon 1Ds,24-105/4L@24mm,CPL,статив.

Ауу водопадът е супер,Евгени ми го препоръча това място,само дето той така и не е видял водопад.Бил е пресъхнал когато е бил на снимки тук.Както и да е,условията не позволяваха да снимам,та реших да дойда пак друг път.На връщане открих заобиколна пътека през гората и не минах по мостчетата на смъртта.По пътя срещнах същите тийнове като от онзи филм-двама смешници и две яки мацки.Под „яки“ разбира се имам предвид,че хващат окото…вие да не си помислите,че са били назобени нещо.Момичетата още щом ме видяха,веднага започнаха да се хилят на гумените ми ботуши и дрехите с които бях навлечен.Хехе викам си на акъла,ти къде си виждала професионален пейзажист бе душко.Предупредих ги за мостчетата,а те продължаваха да се хилят неблагодарно.Нищо викам си,с’а като почнат да се трошат стъпалата и дойдат канибалите-мангусти от близкото село,ще видиш ти – новият хорър в Замундата.

Ех и така…,прибрах се в Мордора.На автомивката докато миех колата,гледах как от нея падаха огромни буци добруджански чернозем.Бяха достатъчно да напълниш една кофа с кал.Мислех си,че това може би е едно от най-яките ми пътешествия с фотоапарата…за сега.

  1. 30 април, 2010 в 16:10 | #1

    Голямо приключение е било, особено това с Негованската екопътека! 🙂 Но снимката на Момин скок наистина е станала страхотна и си е заслужавало. Само не съм съгласен с това, че северната ни граница била най-хубава… Я ела по граничното било на Западна Стара планина :Р

  2. admin
    30 април, 2010 в 19:10 | #2

    Честно казано натам мисля да е следващия път.Мисля да направя още един отскок до Белоградчик,все не случвам на добри условия там.Искам също да ги видя най-накрая и тези копренски и чупренски красоти.

  3. 30 април, 2010 в 23:47 | #3

    Ела, няма да съжаляваш, сега тъкмо с пълноводието на реките водопадите са по-готини. Обаче гората май не се е разлистила напълно все още, тази година падна късно сняг по тоя край и заради него пролетта малко се позабави. Аз мисля сега в началото на май, ако ми остане време също да отскоча натам.

  4. 4 май, 2010 в 19:26 | #4

    Интересна е твоята гледна точка, след като бях чел тази на Евгени вече 😀

  5. 5 май, 2010 в 23:37 | #5

    Ванка, бил си по моите вилаети. Родом съм от Силистра. Летището вероятно е по пътя Силистра – Варна. Ако е така, пилота ми е голям приятел. На въпросната Чесна съм летял. Червена, нали….и направих поне 200 снимки, след което забравих апаратчето в колата. На сутринта / м. октомври-ноември някъде / картата се беше форматирала от студа….Успяхме с 300 зора и всякакви програми да спасим едва три, които по закона на Мърфи се оказаха в началото, пред самолета. От въздуха – ниц. Останахме си само с грамотите за „Първо летене“…:-)

    Поздрави и очаквам нови постове!!!

  6. admin
    6 май, 2010 в 21:34 | #6

    Червена беше Чесната май,но имаше няколко в хангара.Иначе летището беше някъде по пътя за Добрич.Аз снимки не очаквах да станат,ама можеше да се повозиме на самолетчето ей така за кеф.
    Поздрави и на теб!

  7. Йоан Дянков
    20 май, 2010 в 19:52 | #7

    Здравей, видях ти сайта от Евгени и просто се хилих на моменти колко добре разказваш историята 🙂 А снимките са доста красиви , така че браво 😉

  8. Nadia
    20 март, 2011 в 02:50 | #8

    Zdraveite,
    trqbvalo e da otidete v surceto na Dobrudja, toest okolo grad Dobrich i severnoto chernomorie. Ima unikalni mesta za snimane !
    Pozdravi i sorry za latinicata(lek problem:) )

  9. 24 юли, 2011 в 10:18 | #9

    Здравей,вече втори ден откакто попаднах на твоя блог съм на мнение,че трябва да взема апарата си,да го сложа на земята и да скачам върху него докато не потроша и него и себе си:)
    Адмирации за това,което правиш!
    п.п. Посети яз.Оногур.Близо е до тракийското светилище,където си нощувал.Ще ми е интересно да видя твоята гледна точка от там.
    Поздрави,
    Катерина:)

  10. admin
    26 юли, 2011 в 00:09 | #10

    Троши апарата себе си недей!Доказано е че винаги той е виновен.Поне аз обвинявам моя за неуспехите ми 🙂
    Ще го видя този язовир наесен сигурно.Надявам се отново да посетя тези ниви, около и след жътва.
    Поздрави и на теб!

  1. 0 trackbacks