Magic Hour Dreamscapes » Копренски водопади

Начало > Пътеписи > Копренски водопади

Копренски водопади

Нали ги знаете онези моменти в които късмета не е на ваша страна и всичко започва да се обърква и развива не така както сте очаквали.Снимането на пейзажи зависи доста от това,което майката природа ви е подготвила,а там всичко си опира до късмет.

C8CT6289
Копренските водопади в дъжд…

Колкото и да се опитвах да нацеля условията от които се нуждаех,това все не ставаше или пък ако успеех се прецакваше нещо друго.Но в крайна сметка важното е да не ви пука и да се кефите на макс.

C8CT6264-copy

Първият опит да снимам водопадите беше пълен провал.Изглежда не се бях подготвил добре за бурята в които исках да снимам,пък и съдбата (в която вече започвам леко да вярвам) си изигра гадна шега.Е сега вие пък – това винаги е бил увеселителен блог,в който се старая да ви забавлявам и няма повече да ви говоря от тези глупости.Върнах се в София с 3 полускапани снимки,вътрешно бях направо избеснял.Когато искам да снимам нещо аз си имам някаква идея в главата и сега исках да снимам в дъжд.Цяла нощ почти не спах и си мислех само как да надхитря природата.Още в началото бях избрал най-гадното време за снимки,прогнозата беше за проливни дъждове,които специално чаках две седмици.И така този път се заредих с 3 чифта панталони,5 чифта чорапи,4 фланелки,4 суичъра,две раници,две якета,3 чифта обувки, и дори имах резервен дъждобран.Всичко това бях сметнал за два дни с една нощувка престой на хижата.Свалих всички възможни тракове за GPS,които намерих в интернет и взех абсолютно цялата ми фототехника с мен.
Натъпках всичко това в колата и отново отпраших за Копрен.Хижарят ме посрещна както се бяхме уговорили,а пристигането ми беше съпроводено от обилна градушка.Мазохистично се радвах на пороя,но 15 минути след него всичко взе,че се проясни и се наложи нацупено да чакам 2-3 часа времето отново да се скапе.
В района има две екопътеки,но по-вярно е да се каже „имало е“.Всяка една от пътеките прави по един голям кръг.Започвайки от хижата минават покрай водопадите и от там продължават нагоре към билото на планината след което слизат отново в гората и свършват пред хижата…Трудно е за разбиране знам,пулил съм се два часа пред гугъла за да разбера кое къде се намира.Нямаше какво да му мисля,вече минаваше следобяд и тръгнах по по-дългата и трудната от двете,що ли…ми не знам явно съм си хахо.

C8CT6387

Тук на изкчване има само един водопад – Дуршин скок.Той е много интересен и гледайки от подходяща гледна точка виждате как се преплитат двете водни струи.До тук стигнах много бързо понеже водопада е близо до хижата и веднага започнах да си губя времето.Така времето си минаваше,а аз бях още в началото на прехода.След като внимателно огледах наоколо от всички възможни ъгли най-сниманата позиция си се оказа най удачна.След водопада заех с изкачване покрай реката,добре че по едно време пътеката се отдели от нея,че спирах на всеки бързей да оглеждам за снимки.

C8CT6420

Мостчетата са напълно рухнали,но основния проблем са скапаните стълби.Някога те са минавали над непроходими участъци,които сега аз преодолявах правейки се на Тарзан(напоследък придобивам и тарзанова визия особено в лице).Наистина по-красива гора не съм виждал до сега,може би по-хубава е само онази в Джендема.Буковете са доста стари и резачката май все още не е играла тук(пфу да не е уроки).

C8CT6436
Някога цялата пътека е била изградена от такива стълби.Тази беше единствената останала и беше толкова прогнила,че не посмях да минавам по нея.Вместо това се катерих по скалите.
Теренът е колкото красив толкова и труден.Навсякъде по земята има паднали грамадни дървета чиито стари дънери постепенно гният.На места бяха нападали десетки стволове на куп,които с мъка прескачах.Навсякъде има разпиляни и малки клони,които те препъват и за капак всичко това е покрито и маскирано под 30-40 сантиметра пласт от листа.Шумата е толкова дебела,че скрива дори и големи камъни и дупки между тях.Поради малко невнимание щях да се сдобия с изкълчен глезен.Всичко това,намиращо се по земята гние и придава миризма на истинска стара гора – стара,каквито някога са били всички гори по нашите земи…

C8CT6520

Когато погледнеш нагоре виждаш огромните стволове да се извисяват на теб.Ако човек се огледа внимателно може да види и как гората буквално е превзела всичко и скрива стръмните склонове и огромните скали високи над 20-30 метра.Отдалеч погледната планината изглежда с равни склонове,но това излиза чиста заблуда след като погледнеш какво се крие под короните на дърветата.Това е още един фактор който обърква сметките за покорояване на маршрута – оказа се че пътеката много заобикаля заради невидимите отдолу препядствия и 2 километра по-права линия се изминават като 5.Така след доста вървене се оказах на една поляна в най-високата точка от маршрута,един час преди мръкване.От там трябваше да влезна отново в гората и да слизам покрай на-големият от Копренските водопади.Хижаря ме предупреди за участъка при водопада,имало някаква срутена стълба и било малко екстремно минаването.В този момент взех единственото мъдро решение за този ден – да се върна обратно.Предпочетох да се призная за победен,пред това да слизам на челник през непознати пропасти.Почти през цялото време валеше и всичко беше супер мокро и хлъзгаво,но успях да се прибера невредим.Въпреки че ме валя почти непрекъснато,системата която си бях измислил работеше добре и се прибрах почти напълно сух.Този път дори успях да направя и някакви снимки.
Вечерта с хижаря доста добре обсъдихме планината,винаги е най-добре да си хванете някои местен да ви развежда и обяснява.Голям пич се оказа този човек,изобщо не беше като онези злобни хижари в Пирин и Рила,които вдигат скандали,гонят те и се налага да ги биеш.През цялото време се опитваше да ме натъпче с храната която той носеше и забраняваше да си ям от моята.

C8CT6482

На сутринта отидох първо до най-големият от водопадите.Той се намира изолиран в долната част на пътеката,която на предния ден не успях да извървя докрай и сега го достигнах наобратно.Нещо не ме изкефи много,видя ми се наистина висок,но определено не беше толкова красив както останалите.

C8CT6479c

След което отидох на другата поредица падове,намираща се точно над хижата.Лично на мен тук реката ми се видя с най-много възможности за снимки,най-интересно е и що-годе проходимо.Има само един срутен мост,който е по-добре да заобиколите освен ако не сте от избягали от някой цирк.

C8CT6492

След като преминете, ако сте останали сухи бодро продължавате нагоре.Ако сте наджапали в реката пак си продължавате бодро разбира се,водопадът е близо така или иначе и там ще може да си доджапате още на воля.

C8CT6504

Съвсем скоро стигате до този красив водопад.

C8CT6529-copy

Повечето хора се отказват именно тук.Всъщност най-известният от водопадите – Ланджин скок се намира малко по-нагоре и ще е грехота да го пропуснете.Интересно е това название „Лан-джин скок“,повече би отивало за име на някой китайски ресторант.

C8CT6552

Наоколо гъмжеше от див чесън,цялата гора миришеше подобно на шкембеджийница.Също така имаше и много здравец,което правеше комбинацията от миризми направо откачена.

C8CT6567
Див чесън – Allium ursinum (Левурда)

Повъртях се около водопада,и реших да спра до тук.Пътеката продължава нагоре,но реших ако ще се качвам към билото да го направя както трябва,когато времето е стабилно.

C8CT6297

Оставаше ми малко време и отскочих до Чипровци.Там над града се намира още един известен водопад – Чипровски (банално,трябвало е да измислят китайско име и за този).Оказа се че не е толкова близо до градчето,добре че покарах повечко с колата иначе рискувах да се появя при водопада по тъмно.Гората тук също не е никак лоша,а хижарят на х.Копрен ще ме извинява,но Чипровския водопад е по-красив от онзи голям копренски.

C8CT6572

C8CT6587-copy

Водопадът е доста силен наистина и когато се приближих буквално подгизнах.Бършех обектива преди всяко натискане на затвора,в противен случай при ф16 се виждаха хиляди малки точици по снимката.

C8CT6599copy

Толкоз за водопадите.Първоначално много им се изкефих,но след като не успях да реализирам идеите си,останах малко разочарован.Нищо де пак ще се върна,може би на есен,знам ли….Факт е че са много снимани напоследък и това ги прави донякъде скучни,почти няма ъгъл от който да не съм виждал снимка.Мисля че вече идва моментът да се забия да снимам в някое място на което никой не ходи.

  1. tom
    11 юни, 2010 в 12:17 | #1

    Надобряваш!

  2. 11 юни, 2010 в 21:03 | #2

    Страхотни снимки! Първата и онази с високия бук са ми любими 🙂 Минаването по счупеното мостче наистина си е цял цирк, много е забавно 😀 Чудно ми е само как си успял да преведеш приятелка оттам, явно и тя е голяма любителка на природата 🙂

  3. admin
    11 юни, 2010 в 22:25 | #3

    Половинката ми е по-скоро фенка на моловете и високото токче.Но чат-пат се впуска заедно с мен в тези приключения.Видях че и вие сте били там на другия ден,след като аз си тръгнах и сте имали префектните условия – изгрев.А и с тази динамична мъгла какво ли е било в гората…мечта.Уговорил съм се с хижаря,като се върна следващия път да ме развежда там по някакви тайни пътеки пък ще видиме.Дано тази година успея и аз да се кача до билото.

  4. 12 юни, 2010 в 05:25 | #4

    Да, и аз така си помислих, съдейки по дрехите и се учудих, че се е качила до Ланжин. Мъглата при нас беше само на билото, нямаше в гората за съжаление 🙁 Иначе си заслужава да се обиколят пътеките в тоя район. Трябва и аз някой ден да поостана за няколко вечери на хижата.

  5. admin
    12 юни, 2010 в 22:44 | #5

    Хижата е много приятна,дори не прилича много на хижа(обикновено по хижите смърди на котешка пикня и е стабилна кочина).Тази е по-скоро като хотел,ремонтът е бил наскоро и все още не са я изпотрошили.

  1. 0 trackbacks