Magic Hour Dreamscapes » Козя стена и х.Ехо в мъгла

Начало > Пътеписи, снимки от България > Козя стена и х.Ехо в мъгла

Козя стена и х.Ехо в мъгла

Когато човек погледне този трак,ще си помисли че съм видял едни от най-хубавите гледки в Централен балкан…Всъщност единственото,което видях там беше:малко гора,мъгла,мъгла,малко трева,фигурата на Евгени в мъгла,пак само мъгла и вратата на хижа Ехо.Абе доста неща са си,сега като погледна колко изписах…Циклонът,който беше заседнал над България сякаш се беше запрял тук именно на това било и упорито отказваше да разсее облаците си дори за секунда.

C8CT6967

Заедно закрачихме от х.Хайдушка песен и навлезнахме в мъглата още на около 1200 метра височина.От месец насам фикс идеята за „горичка с мъгличка“ се беше загнездила в главата ми,а сега само това имаше за снимане.По едно време взе да ми става досадна тази гора,нямаше нито едно поточе или скала,интересно цвете или поне някое странно дърво.Снимките ставаха някак еднообразни.

C8CT6955

Пътеката е доста стръмна защото върви по някакво ребро,което се включва в централното било на 1500 метра височина.Мъглата беше толкова гъста,че нямах никаква идея какво има на 10 метра пред мен.На билото пътечката е тясна и обгърната от трева и храсти като от всяко стръкче се изцеждаше солидна порция вода,която обливаше обувките и панталоните ми.Вървейки постепенно от мъглата изкочи х.Козя стена,там ни посрещна най-младия и усмихнат хижар,който съм виждал до сега.Разказа ни се че „истинският“ хижар е духнал преди няколко месеца.Просто си взел чантата и побягнал човека – психясал.Побъбрихме си с това момче – голям ентусиаст,още е на вълна „празнуване на 8ми декември на билото на Стара планина“ – подобна идея бях развил преди 4-5 години и от тогава се заклех да не се сещам за нея отново.Пича ни направи чай и след като се вторачихме в дисплейчетата на апаратите се отказа да общува с нас.

C8CT7006-copy

Беше едва обяд и понеже дяволът си няма работа,решихме да отидем до х.Ехо и да се спи там.Навън времето отиваше още по на зле,но нали сме упорити тръгнахме.Вятъра духаше силно от север и носеше едни микроскопични пръски.Всъщност се намирахме в облаците или по скоро облаците преминаваха през нас.След 30 минути ходене панталоните ми вече бяха мокри до джобовете,а обувките (които до сега устояваха) започнаха да се пълнят отгоре покрай глезените ми.

C8CT6983-copy

Два часа ходехме като зомбита и дойде момент в който задника ми – мокър замръзваше.Тамън се уплаших да не ми измръзнат едни други чаркове и тогава стигнахме Ехо. Точно накрая вихрушката се опита да ни отнесе,а мъглата беше толкова гъста,че от хижата видяхме само вратата.До сега не бях идвал тук и се опитах да си представям какво е наоколо по спомен от снимките,които съм виждал.Гената натисна звънеца и от вътре се показа една жена с дете.С колела ли сте?- беше първият въпрос.Не с фотоапарати.Ааа…-само това беше отговорът.Въпреки това видях как мисълта и беше нещо от сорта на – с колела или с фотоапарати,все пак са си идиоти.Вътре в столовата имаше малко кюмбе,което хижарката запали за да се изсушиме.Понеже панталоните ни бяха вир вода,дефилирахме по долни гащи…хехе жалко че си бяхме оставили прашките в къщи.Нищо де,поне Гената ни отсрами с racing цвят,аз си бях с класическото бизнес каре.

Все хубави думи се казват за тази хижа по форумите.Изглеждаше като всички други,само дето не смърдеше на котки (въпреки че ги имаше),беше по-чисто и стопаните бяха с нормална психика.Стаите са разположени като лабиринт,тази в която ни настаниха беше малка нагъчкана с легла,но топла.Имаше и някаква баня,която учтиво отказахме – стига толкоз вода за днес.Навън беше същински ад,виелицата свиреше свирепо по цепнатините на хижата.През нощта се будих с чувството,че вятъра ще отнесе цялата хижа,на моменти дори леглото ми се тресеше….

C8CT7019

На другия ден ситуацията навън не се беше подобрила,ама никак.Решихме да слизаме,според хижарката облаците биха могли да се задържат със седмици тук,така че нямахме повече работа.На връщане за да ни е по-забавно поехме по друг път,който се оказа зле маркиран.На моменти се налагаше да търсиме пътеката по половин час.Тъкмо настроенито взе да спада,когато се оказахме на поляна обсипана с диви ягоди.Кефско,веднага се натъркаляхме като партизани.

C8CT7062

Малко преди Хайдушка песен се натъкнахме на малка вилна зона,от спретнати малки къщурки.Определено завидях на този който има къщичка тук,наистина страхотно място!Преди хижата пътеката прави много стръмно спускане и излиза на река Бели осъм.Поседях малко на брега,чудех се как да премина.Бе морки си ми бяха краката ма някакси жал ми беше за тях..накрая си викам аре бе…. и краката ми вече бяха на 100% напоени с вода.Затътрих се до колите,където Гената се преобличаше вече.Аз нямах сухи дрехи,нали съм тъп и ги забравих.Джитках си до София по долни гащи хаха,ааа ма много съм секси напоследък.На магистралата едни катаджии ме спряха,хаха голям смях,още щом ме видя единият от тях махна с ръка и каза – лилии…давай давай спасявай се….

  1. 3 юли, 2010 в 16:19 | #1

    :))))) Пак ме разсмя!!
    Тоя циклон прецака много работи това лято…то и едно лято се заформя…

  2. admin
    4 юли, 2010 в 23:31 | #2

    Абе не е толкова зле лятото,поне не умирам от жега.Не е да ходиш много по билата на планините,но пък е по-свежичко.Време и желание да имаш – има какво да се снима…..

  1. 0 trackbacks