Крушуна,Хотница и Еменски каньон - Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи, снимки от България > Крушуна,Хотница и Еменски каньон

Крушуна,Хотница и Еменски каньон

Това трио на водопадите винаги ми е било мечта.В продължание на няколко години все не успявах да се добера до тях или случвах на кофти условия.Едно нещо научих от тогава със сигурност – никога не се отказвайте!След лиспата на късмет по нивите, просто промених набързо програмата и за няколко часа бях на Еменски каньон.

C8CT0513-Panorama-copy

Бяха започнали почивните дни около 1ви май и каньонът на река Негованка буквално бъкаше от хора.Но за сега аз нямах проблем с това,всички те щяха да са по кръчмите, когато настъпеше времето за моите снимки.Поразходих се из пътеките наоколо и наблюдавах с ужас как хората се борят с изгнилите мостчета на смъртта.Повечето от тях се връщаха веднага след първите няколко метра,но други си минаваха и влачеха дори децата си с тях.

C8CT0557
Ето ги и тях,мостчетата на ужаса.Не знам дали имам страх от високо или просто предишния път се изкорках от клатенето и пропадането им,но все още ми е кофти като ги гледам…:)

Времето се заоблачи стабилно.Седях си горе на скалите и гледах спокойно как хората започват да се изнасят.

C8CT0547

Иначе изглеждат готино тези дървени пътечки в нищото.Признавам че за малко се изкуших да се покатеря по тях в името на снимките.Самата река е издълбала страхотно дере през годините – каньонът е толкова тесен и дълбок,а стените му отвесни,че дъното му е трудно да се види отгоре.

C8CT0540

Време е да стигнеме до същината – водопадът Момин скок в дъното на дерето.Забелязах доста снимки в интернет от летния период, когато той е пресъхнал напълно.Въпреки малкото вода, която виждах в реката силно се надявах той все още да тече.

C8CT0502

Водата беше по-слаба от миналата година,но все пак успях да се отбележа с няколко точки.Хората се бяха изнесли,но бяха оставили след себе си тонове боклук.Необходими ми бяха 20 минути да изчистя полето на снимките,за да не хващам боклуци в кадър.
Усетих се навреме, че съм зарязал челника в колата и се изнесох щом започна да се мръква.Започнах да се чудя къде и как да прекарам нощта.Някак си ги представях нещата да се случат на Хотница и карайки натам ме осени идеята направо да си легна в колата.След като пристигнах на праркинга пред водопада, набързо префасонирах комбито в една страхотна бърлога.Спомних си как някои хора оприличават возилото ми с катафалка – с моите 1.80м височина се побрах точно вътре, че и надух гумен дюшек.Кеф ти осветление,музика, климатик…Малко след като си легнах затрещя яка буря,огромните какпки тропаха по ламаринения покрив, а в този момент бях супер хепи,че не съм с палатката.Всяко зло за добро е казал някой….
Утрото беше прекрасно и с радост посрещнах изгряващото слънце, което спусна първите си лъчи върху водопада.

C8CT0580

Получи се онзи интересен ефект,когато има плтътна облачност,но слънцето успява да огрее изпод облаците,докато е близо до хоризонта.Търчах като ненормален по изгнилите стълби на екопътеката за да успея за следващата снимка.

C8CT0611
Гледка от горната точка на водопада

Погледнах в обратната посока,реката продължаваше нагоре в някакъв малък каньон, губейки се в шубраците…

C8CT0614

Предишният път, когато бях тук не се качих дори до тази позиция.Някак в акъла ми беше идеята, че всичко свършва малко над водопада.Дори се вайках, че няма какво да снимам повече.Докато не минах следващата поредица от мостчета…

C8CT0619

Мястото до което стигнах след това ми хареса повече дори от големия водопад, а снимката с това малко водопадче моментално влезна в топ 10 на любимите ми кадри (моите си де).

C8CT0625

Продължих нагоре по пътеката с огромни надежди,които набързо се стопиха след 50тина метра.Мостчетата просто ме одведоха до една отвесна скала,по която се опитах упорито да драпам със зъби и нокти,надявайки се че е само временно изпитание.Уви нататък имаше само бодливи храсталаци и бях принуден да се върна обратно.
Изядох поредната консерва за закуска,събрах набързо колата и айде към Крушуна.По пътя направих грешката да се забия в пещера Гарваница,която се оказа пълна загуба на време.Единственото интересно в тази дупка е стълбата,по която слизате надолу.
Времето си минаваше и на водопадите пристигнах заедно с първата вълна автобуси.В първите 15 минути се въртях наоколо облещен от промените настъпили само за един месец.Улицата към входа беше преградена и не пускаха коли.Имаше два паркинга,на които дори не спрях да питам за цената.Всичко наоколо беше пълно със сергии и търгаши,продаваха се абсолютно всякакви боклуци.Изумява ме България,точно в това ние много се доближаваме до турците.Има ли някое красиво местенце от природата или с някаква историческа стойност, то се превръща в своеобразен битак.Единственото условие е да е лесно достъпно и да е на мода.Всички хора от околните села зарязват нормалната си работа – крави, овце или какъвто да е поминък.Опъват сергиите и се надяват да смъкнат кожата на някой будала,продавайки му магнит за 5 кинта или някой друг непотребен китайски боклук.
За щастие входът за водопадите все още е левче.По изключение, дядото на будката е учтив и не ламти за пари.

C8CT0634

Започвам водопадите отдолу – нагоре.В ниското рекичката е съвсем малка и с нищо не подсказва за големите падове напред.Единствената снимка, която направих на спокойствие е горната.Всички останали ми костваха невероятно много усилия и търпение, за да няма хора по тях.Всъщност 80% от кадрите ги изтрих защото има по някой човек нагазил във водата, в обичайната поза – нагъзен и снимащ с джиесем.

C8CT0644

Докато прасках следащата снимка зад мен имаше цял випуск от някаква женска гиманзия.Момичетата се кикотеха и коментираха как ще си сложат снимките в Ахато или Флиртче.Обсъждаха някаква дама с ник – „сладка_буболечка“,която щяла пасти да яде със снимките си от Париж.Разбира се,съгласих се с тях – нашенското си е най-добро и минаваш само за левче,стига да избегнеш сергиите за боклуци.

C8CT0653

Следващата снимка е на срутения наскоро водопад,мисля че беше станало през зимата на 2010.Малко нестандартно изглежда,но се получи така понеже е сглобявана от няколко кадъра.И аз не помня точният им брой,но докато я сглобявах нещо стана и се наложи да е с овални форми.Tака е с панорамите..никога не може да им хванеш спатиите,винаги те изненадват.

C8CT0663-Panorama

Пред големия водопад имаше дъъълга опашка от чакащи за снимка.Хората се редяха чинно в редица,а от по задните се чуваха нервни коментари.Гледката много напомняше на опашка пред магазин по време на Лукановата зима.Разбира се отказах се да снимам повече.Обиколих наоколо за да си набележа някакви по интересни позиции за следващото идване,което непременно ще е в супер мрачен и много работен ден.
Следва разказ за дългата ми одисея на морето,който силно се надявам да публикувам в скоро време.

  1. 6 юли, 2011 в 15:47 | #1

    Двете снимки с мостчетата са страшни… както и всички останали де 🙂 Обаче наистина ли са толкова изгнили, че не смееш да минеш по тях? Аз лично имам огромно желание да отида там да усетя адреналина 🙂

  2. admin
    9 юли, 2011 в 10:13 | #2

    Те буквално се разпадат.На няколко места почти всички стъпала по стълбичките са се разпаднали,дори не знам как преминават хората.Опасното е не че може ти пропадне крака,ами че може цялото мостче да рухне изведнъж под тежеста ти.Има доста еко-пътеки у нас,знаеш какво става с тая на Копрен.Повечето са в окаяно състояние,но за щастие все още няма пострадали по тях.

  3. 9 юли, 2011 в 23:53 | #3

    Тая под Копрен вече не съществува… от мостчетата не е останало нищо освен трески.

  4. 11 юли, 2011 в 19:55 | #4

    Браво! Супер снимки!

  5. Ивайло Петров
    4 януари, 2013 в 23:18 | #5

    Хубави снимки си направил и този път! 🙂

  6. Veselina
    4 февруари, 2014 в 17:13 | #6

    Страхотни снимки,невероятни места има в БГ.Много се радвам на хора като теб които правят тези красоти достъпни за повече хора.

  1. 0 trackbacks