Magic Hour Dreamscapes » Зима край Кръстова гора и Косово

Начало > Пътеписи, снимки от България > Зима край Кръстова гора и Косово

Зима край Кръстова гора и Косово

След като ми поразмина еуфорията от новата година, започнах да гледам нон-стоп разни сайтове за прогнози на времето. Едно здраво циклонче се беше запътило точно към нас и реших да го посрещна подобаващо. Избрах Родопите за тази цел, тъй като там все още не бях ходил да снимам през зимата. И така без много да му мисля се тропнах в Борово при онова хубаво параклисче.

C8CT2113

Ако трябва да съм честен, заглавието трябва да е „зима край Борово“, защото от манастира на Кръстова гора нямам нито една снимка. С тези строежи там са превърнали мястото в типичен български курорт.

C8CT2124

Първата вечер имах късмет с това хубаво небе, но топлото време бе превърнало всичко по земята в грозна смесица от кал и полуразтопен сняг. Докато снимах силно се надявах циклончето да идва по бърже, щото тази кал хич не ми харесваше. Имах си аз едни опасения свързани с празниците и свободните места по хотелите. Оказа се, че са напразни, дори повечето хотели бяха затворени след новата година, както ми обясниха „за да си починат малко“. Това е едно от нещата заради които не харесвам зимата, спането на палатка е проблем и трябва да завися от разни къщи за гости. За щастие това Борово е далеч от ски пистите в района на Пампорово и тук всичко беше свободно. Първоначалният план бе да спя в Косово, но там нещата се оказаха много тегави и скъпи.

C8CT2107

На следващия ден положението бе аналогично, кал и киша, само дето и от горе ръмеше някакъв гаден дъжд. Нищо де, това бе добър показател за идващото циклонче. Реших все пак днес да се кача до Кръстов връх. Горе може да има строежи, но по пътя гледките определено си заслужават.

C8CT2232

На Кръстова гора ни посрещна една баба. Били сме първите които се качват от последните два дни. Попчето го нямаше, отишъл да хвърля кръста в някаква река по случай Йордановден. Разходих се но освен църквата всичко друго беше заключено. Бабата обясни, че параклисите били залостени през зимата, понеже подухвал бая ветрец и имали проблеми с изкъртени врати.

C8CT2233

Докато се прибирах наобратно към селцето заваля стабилно. Спрях на параклиса уж да направя снимка, но дъждът ме запра яко и се отказах. Какъв по-прекрасен момент от този да заяде единствената ключалка, чрез която мога да си влезна в колата. Първо малко адреналин, после псувни, пулса ми се вдига, после адреналинчето се покачва още при представата да разбивам собствената си кола точно сега. Няма място за паника, слязох до селото, където един чичко ми даде масло за резачка. Нали съм си майстор не и се дадох и я оправих таз ключалка вместо тя мен 🙂
Няколко часа по късно докато си сушех дрехите в хотела, циклончето дойде. Засипаха се едни парцали сняг, стана приказка. Тока спря, комунакациите се сринаха. Оказа се, че един снеговалеж освен да съсипва кабели може да срива и мрежата на GSM оператора. Стоях си в механата на хотела с усмивка до уши и се чудех на ужаса на новопристигналите гости. Хората бяха гледали как по новините казват за отцепени села край Чепеларе гледаха снега и се чудеха как и кога ли ще могат да си тръгнат.
На сутринта погледнах през прозореца и с изненада открих, че все още вали. Очаквах сняг, ама чак пък толкова…. Нищо де по-добре за мен, така си мислех.

C8CT2341

След като се поопаковах добре, отидох зад хотела, където предишната вечер бях оставил колата. Гледката малко ме стресира, тъй като от джипа почти нищо не се виждаше. Взех да разривам и въртейки се около него затъвах над коленете в сняг. За момент се усъмних малко дали ще успея да се измъкна от тази затънтена и зла уличка, която не стига че нямаше да изчистят никога, но и беше под наклон. Включих всички екстри дето ги има по предавките и подадох газ напред. В началото колата малко се замисли, пребоксува и след това буквално се качи върху снега като започна да гази уверено напред. Не бях карал до сега на сняг с тези гуми и казвам ви, определено размерите имат значение.
Оставих колата в центъра на селото и тръгнах пеш към хълма с параклиса. Ходех по пътя или поне си представях, че съм върху него. Единственото нещо напомнящо за шосето бе затрупаната мантинела.

C8CT2313-2

Малко след като снимах това, от към селото се зададе едно тракторче с вериги, бутайки снега пред себе си. Поговорих си с чичкото дето го караше, много забавен човек се оказа. Щял да разчиства само пътя от Борово към Кръстова гора.. Тези които искат да слизат към Лъки да чакат от там да им пратят тракторчета, това тук си било на манастира и чистело само нагоре. Баси якото, изкефи ме този човек, тамън ми прочисти пътя напред 🙂

C8CT2328c

Около параклиса снежната покривка бе дебела, защото имаше и стар сняг на места. Там затъвах до кръста и придвижването беше доста мъчно, на всичкото отгоре беше топло и снегът много тежък. Започна да вали отново вятърът се усили и за 5 минути се озовах в снежна виелица.

C8CT2332

Видимостта падна значително и се отказах да снимам повече. След проведен разговор в хотела с хазяйката стигнах до заключение, че ток на това място в близките 2-3 дни няма да има. Другите хора в хотела бяха изпаднали в паника и се чудеха кога ли ще разчистят пътя до Лъки за да се приберат с колите си. Зачудих се аз какво да правя, в джипа имах храна за 4-5 дни, спални чували, котлон на газ, дрехи, а батериите ми бяха пълни на макс. Да обаче бях в хотел без ток на който трябваше да ръся кинти за стаята, а и освен параклиса друго нямаше какво толкова да се снима наоколо. И така реших да се махам, натоварих багажа и тръгнах да слизам по неразчистения път към Лъки. Снегът беше много тежък, беше над нулата и се топеше яко, дори надолу трябваше да подавам повечко газ. На няколко места имаше паднали дървета през пътя, които трябваше да режа и да махам, за да мина с колата – голяма досада.
Следващата ми цел бе Косово – едно селце близо до Наречен, където бе първоначалната ми идея да спя. Дори на място не успях да намеря място за спане освен един хотел в който стаята бе 100 лева. Всичко живо в селцето се беше изпокрило, чудех се защо така…

C8CT2369

Тук по данни от Гугъл живеят постоянно 10 човека, но ако трябва да съм честен не видях жива душа по улиците.

C8CT2363

Заради големия мерак да правя нощни снимки на селото, обикалях да търся позиции, без изобщо да се досетя, че и тук няма ток. Осъзнах го едва когато се стъмни и гледах жално към тъмните прозорци на къщичките, ах Иване, Иване…баш на Ивановден ли бе? 4 часовото напразно чакане в студа ме обезвери окончателно и реших да се прибирам обратно в София. И така мина си циклончето, каквото успях да снимам от него такова. Бях помислил за доста неща, но дори не се бях досетил, че на селцата ще им спре тока, но какво да го правиш – късмет…:)

  1. 11 януари, 2012 в 17:01 | #1

    Шанс, кво да се прави… Иначе всичко с пресния снежец изглежда уникално!

  2. tom
    11 януари, 2012 в 17:48 | #2

    Бравост, имало е приключения.
    Отличен разказ 🙂

  3. 11 януари, 2012 в 18:59 | #3

    С тези 4 часа на студа и на теб са ти спрели тока :)Браво за пухкавият снях и третата снимка от долу на горе.

  4. Veselin Apostolov
    27 януари, 2012 в 12:23 | #4

    Снимките са много хубави -евала, а относно С.Косово там наистина е скъпа нощувката ,но ти препоръчвам да отидеш лятото-тогава си заслужава!!!

  5. Иван георгиев
    17 август, 2013 в 22:37 | #5

    Бил си много близо до едно прекрасно място нарича се Караджов камък близо до Мостово
    аз ходих да поснимам там наскоро, ама зимен преход може да не е много възможвн.

  1. 0 trackbacks