През последните 6 години с напредване на техниката, нощните снимки в пейзажната фотография станаха изключително популярни. Въпреки, че при снимките на звезди техниката е от голямо значение, все пак уменията на задапаратното устройство никак не са за подценяване. Дори да имате най-добрия фотоапарат, все пак ще ви трябва повече, за да изкарате технически читава картинка.. Пък от артистична гледна точка става все по-сложно…В тази статия ще се опитам да ви дам бързи насоки за това, как да започнете с нощните снимки от нулата и да изведете работата си до едно прилично ниво.

Лунен изгрев под Млечния път – „специалитет“ в нощната фотография

И понеже всеки по-начинаещ винаги започва от техниката, нека започнем с нея. Без да задълбавам в технически подробности, които са отегчителни ще се спра на основните неща, които ще са ви нужни за да се ориентирате в цялата джунгла от техника и да изберете приличен фотоапарат и обектив за нуждите и бюджета си.. Няма да ви лъжа, но техниката тук има значение. Всъщност от цялата фотография с която се занимавам, само заради снимките при ниска осветеност си заслужава да се набутам с пари за техника. И всъщност точно там е проблемът с нощните снимки. Вие работите при условия с много малко светлина. Поради тази причина ще се нуждаете от светлосилни обективи и фотоапарати с по-голяма и светлочуствителна матрица. Хубаво е, да не е с много мегапиксели – 20-30 мегапиксела максимум при сегашното развитие на технологиите. Голяма матрица с ниска резолюция е добра защото колкото по-едри са пикселите на матрицата общо взето се справят по-добре с улавянето на светлината. Естествено за това спомагат и други нови технологии, които стават все по добри в днешно време. Но правилото е следното, за нощна фотография фотоапаратите с големи матрици са се доказали, като по добрата опция спрямо кропките. Каква е разликата между кроп сензор и пълнофотматна камера, може да прочетете тук.

Добрите стари дни – 2011та година – Белоградчик. Рамо до рамо Canon EOS 1Ds и 450D „въртят“ звезди неуморно до сутринта

Фотоапарат
Фулфрейм срещу кроп матрица.
Не е достатъчно само да имате голяма матрица, за да имате ниски нива на шум. Както споменах горе, технологията определено си казва думата. Когато започнах да правя първите си нощни снимки през 2010та година имах един стар фулфрейм фотоапарат – Canon 1Ds, чието максимално iso беше 1250. Беше абсурдно да направя снимка на Млечен път с този апарат. По това време си взех и една кропка Canon 500D, чието iso стигаше до 6400, но майчице… картината беше отвратително зле. На практика този апарат беше неизползваем от iso 1000 нагоре. И така чаках цели две години, докато събера пари за по-читава камера, с която да мога да направя първите си снимки. Добрата новина е, че това беше преди 6 години и сега нещата са доста по-приятни, поне от финансова гледна точка. Та изводите са следните – колкото по-нова камера, толкова по-добре. Ако сравнявате кроп и фуллфрейм камера от едно поколение, тази с по-голяма матица е по-добрата опция. Такива камери в момента са Nikon d810, Nikon d610, Canon 5D mark 3 и 4, Canon 6D, Sony Аlpha 7, Pentax K1 и тн.
Съвет – ако искате да се занимавате по-сериозно с нощна фотография, най-добре инвестирайте в един фулфрейм. Разбира се, с по-нови кроп апарати, може да постигнете добри резултати, особено ако компенсирате силата на камерата с вашите умения за обработка на снимките.

Правило на 500.
Ако искате да направите снимки на стоящи звезди, ще се наложи да се съобразите със земното въртене. На вас може да не ви се струва така, но звездите променят местоположението в небето спрямо вас и да ви кажа, го правят доста бързо…като за звезди 🙂
До каква степен ще забележите отместване в снимка, зависи главно от това, какво ви е фокусното разстояние на обектива с който снимате. Колкото по-голяма е цифрата на милиметрите, толкова по-малко време им трябва на звездите за да станат на черти. И има едно правило, наречено „правило на 500те“ или по скоро формулка. Разделяте 500 на фокусното с което снимате и получавате МАКСИМАЛНОТО време за експонация, преди да ви се удължат звездите в черти. Ето ви и няколко примера:

15 мм 35 сек
24 мм 25 сек
35 мм 17 сек
50 мм 12 сек
85 мм 7 сек
135 мм 4 сек
200 мм 3 сек
300 мм 2 сек
600 мм 1 сек
фокусна дължина и максимално време за експонация

Нужно е да вземете предвид, че това се отнася за пълноформатна матрица ( 36х24мм). Ако използвате кроп камера, ще трябва да умножите фокусното по кропфактора на матрицата. Например при Canon 600D, 15mm се отнасят като 24 на пълноформатна камера и го смятате за 24мм, въпреки че пише друго на обектива 🙂

И още нещо да не забравя. Звездите си греят с еднаква сила, независимо от това какъв обектив и фотоапарат използвате и не е трудно да се сетите, че при 1 секунда светлината, която ще стигне до матрицата е приблизително 7 пъти по-малко в сравнение с 30. Та с 600 милиметра бая ще се озорите да вдигате ISО, ако снимате от фотоапарат, който е неподвижен. Естествено има си трикове да снимате и с 1000мм, но те клонят към астрофотографията, а тук говорим за пейзаж и няма да се спирам на тях. И понеже споменахме обективите..

Обективи. По правило нощните снимки, (с изключение на случаи при силна луна) се правят при отворени бленди. Това важи в още по-голяма сила, ако фотоапаратът ви е с по-слаби възможности от към iso. Тогава за да компенсирате отваряте блендата, за да влезне повече светлина в камерата.

Ултра широкоъгълни обективи и фишай за нощна фотография са Canon 15/2.8, Canon/Nikon/Samyang – 14mm/2.8, Nikon 14-24/2.8, Canon 16-35/2.8IIи подобни на тях. По принцип широкоъгълните обективи са предпочитани при снимките на Млечен път поради две причини:
1. Галактиката си е голямо нещо и е нужно голямо зрително поле за да обхванете повече небе.
2. При широкоъгълните обективи ефектът от въртенето на земята е по-малък и вероятността звездите да ви станат на черти е по-малка дори при скорости от порядъка на 30секунди.

Млечния път през 14мм обектив. Samyang 14/f2.8.

Класически широкоъгълни обективи – Canon/Nikon – 35  или 24/1.4, Sigma 20mm/1.4, Nikon 28mm/1.8 и подобни. Забележете че тук всичките са твърди обективи и са доста светлосилни – блендата се отваря до ф1.4. Това е така защото с нарастване на фокусното, вие ще трябва да сваляте скоростта, заради гореспоменатия проблем с превръщането на звездите в черти. Сваляйки скоростта обаче намалява времето за експонация, а тогава или трябва да вдигнете ISO или да отворите блендата. И кръгът се затваря, отново опираме до хубав обектив или камера. Защо тогава да се мъчите с такива обективи, те наистина са доста скъпи ( не че другите не са). Ами защото въпреки, че 24мм не ви обхваща цялата галактика, тази фокусна дължина ви дава по-натуралистична композиция и перспектива, и разчупва малко рамките на типичното вече клише с Млечния път.

50мм обектив. В моите снимки 50мм са обичайната граница за нощни снимки със „стоящи“ звезди. Причините са вече гореспоменатите проблеми. Колкото повече се увеличава фокусното разстояние, толкова по- трудно става да запазите звездите в точки. Освен това „порцията“ небе в кадъра е малка заради по-малкия ъгъл на обектива. И все пак 50тката има някои големи преимущества и си струва да обмислите опитите с нея.
1. Най-евтините и светлосилни в същото време обективи са именно 50/1.8, които може да намерите за почти всяка система.
2. Зрителния ъгъл е по-малък, но това директно ви открива по различна композиция от известното клише с извит Млечен път.
3. Възможно е да изпозлвате 50мм обектив за нощни панорами. По този начин получавате файлове с огромна резолюция, което от своя страна ви дава финално изображение с доста по-малко шум при последващо намаляване на резолюцията до тази на камерата.

Преди да се юрнете да купувате обективи за 3 бона разгледайте алтернативите от корейските и китайски конкуренти. Фирми като Samyang, Laowa, Iirix…предлагат доста прилично качeство за цената си. Характерни за тези обективи са няколко общи черти. Първата е, че почти винаги са напълно механични – няма автофокус и скачаща бленда, но реално при нощната фотография вие така или иначе не се възползвате от тези опции при обективите, които ги имат. Моята истинска астрофотография започна със закупуването на Samyang 14мм/f2.8, който тогава купих нов от магазина за 600лв. Доста добре за толкова светлосилен и широкоъгълен обектив. Качеството на изображението беше наистина много добро.
Когато купувате светлосилни обективи задължително ги тествайте и проверете модела в базата данни на photozone.de. Има модели, които са толкова зле на отворена бленда, че реално снимки може да направите с тях чак от f5.6 нагоре. И най-лошата новина е, че те не са и евтини. Та тук определено не важи правилото за висока цена и високо качество.

И така продължаваме с техниката. Освен фотоапарат за нощни снимки е задължителен е и

Стативът. Повече за стативите може да прочетете тук
Защо ви е необходим статив е ясно – заради бавните експозиции. В статията по-горе е написано доста, но специално за нощните снимки се уверете че имате по-стабилен статив. Особено, ако ще снимате звездни следи.

Дистанционен спусък.
При снимането на звездни следи ще ви е нужно утройство, което да задава екзпозиции по дълги от 30секунди, освен ако вашият фотоапарат не притежава такава функция. По късно в статията ще ви обясня допълнително за така наречените startrails, но сега също искам да спомена, че по принцип е добре да правите експозиции по 5 минути да речем, които после да съедините в програма. Поради тази причина е хубаво дистанционният спусък да има възможност за програмиране. Тоест вие му задавате, каква експозиция искате, какъв брой кадри с такава експозиция и какъв да е интервалът между тях. Някои спусъци имат и функция за закъснение в старта. Тоест може да заложите и време в което снимките да започнат и да си легнете без да чакате звездите да изгреят. Това е полезно, в случай, че сте много уверени в себе си и няма да ви трябват проби.
Моят съвет – когато избирате дистанционен спусък погледнете китайските аналози. Не купувайте най-евтиното, но избягвайте и оригиналните спусъци от Canon и Nikon например. Причината е, че те са много по-скъпи от китайските (около 300лв за оригинален и 80лв за китайски с идентично качество). Гледайте спусъкът да има подсветка на дисплея и копчетата, ако е възможно.

Допълнителни аксесоари, които ще ви улеснят в нощната фотография:
1. Духалка – за да се борите с влагата
2. Сенник за обектива, поради горната причина.
3. Компас – за да се ориентирате за позицията на полярната звезда още докато е светло.
4. Топли дрехи и по важното – уверете се, че имате начин да прекарате нощта на топло ако правите дълги експозиции. Аз най често правя това, като бивакувам близо до фотоапарата.
5. Достатъчно количество заредени батерии.

И така ясно е – купувате си апарат за 10 бона, обектив за 5 и още една купчина джаджи и хващате на някъде в тъмницата. Резултатите обикновено са едва видими намазани звезди без фокус или просто облаци. Или дори не успявате да издържите 5 минути на студа извън колата, защото сте по анцуг, кожено яке и сандали – класика. Не шегувам се, вас не ви виждам така, но съм го виждал от едни ентусиасти на Копитото преди години. Та техниката е само началото и не е най-важното.

Подготовка за нощните снимки.
Сега идва ред на най-важната част от цялото ви начинание. А именно – да си намерите добра локация, сюжет и композиция за снимката. И знаете ли, нощната фотография има един основен проблем, който е дооста голям за повечето хора снимащи звезди. От стотици години астрономите наблодават почти едни и същи обекти, а ние фотографите (било то от доста по-скоро) снимаме едно и също на небето. Почти всичките снимки на Млечен път или със stratrails, са еднакви в горната си част – там където са звездите. Ситуацията с галактика и елементарна композиция отдавна се изтърка и вие ще трябва да помислите доста добре върху вашите кадри, за да ги направите отличаващи се. За съжаление техниката и уменията в обработката помагат, но само донякъде…всъщност те са ви 1/3та от снимката. Останалото ви е композиция и сюжет. За да направите добър сюжет ще ви е необходима подготовка от дома, за да знаете къде и кога небесните тела ще са в позиция, която ще е изгодна на вас. За това има няколко програми, които помагат..

TPE – The Photographer’s Ephemeris – много добро приложение, както за PC, така и за мобилни телефони. Това е една от първите програми, които са направени специално за фотографи и целта им е да ви помагат с ориентирането в положението на небесните тела. Чрез тази програма вие може да разберете точно време за слънчевите и лунни изгреви/залези във всяка една точка на Земята. Освен това ви дава информация за височината им на небосклона и фазите на луната (видимата част от лунния диск) – нещо изключително важно за нощната фотография.

Stellarium – Малко по-сложна програма, направена за любители астрономи. Хубавото на нея, е че може да ви покаже положението в даден момент на огромна част от небесните тела, като започнем от Млечния път и стигнем до изкуствени спътници обикалящи около земята. Звучи сложно, но всъщност всичко е доста нагледно представено. Аз лично използвам тази програма, когато се налага да снимам Млечен път или конкретни съзвездия. Малко повече за него ще отделим по-нататък в статията.

Google earth Препдолагам всеки е чувал за тази полезна програма. Освен, че е верен помощник при търсене на локации за каквито и да е снимки, ви помага да се ориентирате и в 3D топография и релеф при снимки на планини.

Сайтове за прогноза на времето. Един от най-важните фактори за сполучлива нощна снимка е количеството облаци и влага, които ще имате в небето. Докато небесните тела следват ясни закони при своето движение, метеорологията все още граничи с ясновидство 🙂 Шегувам се…но истината е, че много пъти прогнозите са ме лъгали. За да снимате небе е нужно да имате ясно небе с малко облаци или без облаци изобщо в повечето случаи. Няма 100% достоверен сайт или източник за прогнози, но практиката ми е показала следното:
– Не вярвайте на прогнозата по радиото и телевизията. Тя е много повърхностна и доста неточна.
– Следете поне 3 сайта. И си правете нещо като ваша средна преценка от информацията в тях.
– Правете си прогнози за максимум 2-3 дни напред. След това време вероятността да останете излъгани е доста голяма.
– Добри сайтове са: Meteolbue, норвежката прогноза, руската прогноза, прогноза за планините

Тъмни небеса, далеч от градски светлини.
Основен проблем, който е много пренебрегван, особено от начинаещите е светлинното замърсяване от големи градове и индустриални райони. Факт е, че има случаи в които дори при разстояния от порядъка на стотици километри големите градове могат да са пагубни за звездите във вашата снимка. Ако не вярвате опитайте се да снимате звезди над София от Витоша. Резултатите ще са светло лилаво-синьо небе и малко звездички по него. За да имате успех, особено с ядрото на Млечния път, трябва да отидете на място, което е наистина много тъмно. Не е достатъчно просто да не сте сред градските светлини, но е нужно да избягвате снимки в тяхна посока, ако са на по-малко от 50километра. Такива места в България за щастие е сравнително лесно да се намерят. Правилото е – колкото по-незаселен и беден е даден район, по-добре е за нощни снимки. Планините и особено Родопите са много подходящи. В Пирин и Рила трябва да внимавате, да сте далеч от глемите курорти. Например в Северозападна България е много подходящо, тъй като градовете и селата са с малко население.

Нощен изглед от Мусала. Въпреки облците снимката е добър пример за светлинно замърсяване. Светят Боровец, Самоков и дори София.

За да предвидите светлинното замърсяване също има помагала, като Blue marble и Darksitefinder. Само за кратко да ги погледнете и ще ви стане ясно, че в Белгия например не е особено благодатно за нощна фотография 🙂 .

Лична подготовка – комфорт и безопасност.
Да ходите нощем в планината например, особено зимата може да бъде доста опасно начинание и дори да ви коства живота. За да направите нощни снимки вие имате само две опции – или да ходите по тъмно, или да спите на локацията, където снимате. И в двата случая наличието на дрехи, топли напитки, добра физическа кондиция, хубав челник или фенерче е задължително! Имало е много случаи в които съм пристигал на прекрасно място в прекрасни условия и съм бил неподготвен за условията, изморен или дори болен от настинка, което ми е коствало снимките. Затова никога не пренебрегвайте тези фактори.

Не е нужно да имате най-добрата техника за да снимате звезди.Снимката е панорама със стар руски обектив Хелиос 44-2, за 40лв от фотобитака.

И така приятели общо взето това е основата, която ви трябва като техника и подготовка за да започнете с нощната фотография. Ако нямате пари за скъп фотоапарат, не унивайте, в наши дни става все по-възможно дори с по-обикновена техника, особено ако заложите на уменията си в чистене на шум с постобработката. Истината е, че както и при другите видове фотография основно значение има задапаратното устройство.
Но това не е всичко, повече за снимките на звездни следи и Млечния път може да прочетете във втората част на статията.