Една история за побългаряването на NP-E3 Ni-MH батерия
Преди да прочетете и пробвате това, знайте, че аз не нося никаква отговорност, ако направите пожар в къщи или още по-лошо – ако скапете своя фотоапарат! 🙂
Продължи към пълния текст »
Ходенето до групата язовири около Доспат се превърна в традиция всяка година.Това не е случайно – тези места са рай за пейзажистите, със своите изпарения рано сутрин, борови гори и интересните брегове.Естествено язовирите са любими и на доста рибари и летовници, които през лятото ги превръщат в истински панаир.
В разгара на отпуските воден от голям мерак се замъкнах за три дни в Пирин.След рилското ми приключение имах добър тренинг и не ми трябваше много да му мисля.Пристигнах на х.Вихрен някъде по обяд и там естествено се беше заформил един малък ад.Колони от хора вървяха към върха подобно на армия в редица, други бяха превзели поляните наоколо, трети се биеха за паркоместа…абе ужас братче.Предвидливо бях приготвил всичко в раницата и се изнизах за секунди от този екшън, поемайки към Муратово езеро.
За втора поредна вечер наблюдавам как слънцето огрява Бъндеришки чукар
Продължи към пълния текст »
Трябваше да ходя и аз на море тази година.Разбира се аз си бях на Черно море през пролетта, тогава ходих само на лов за снимки и се натопих до коленете, но ми хареса – едно спокойничко, чистичко…. По принцип не обичам да се пържа по плажове, но жените живеят за това, включително и моята. Цяла година чака да дойде момента, в който ще опъне хавлията и ще дреме по цял ден на пясъка под лъчите на изпепеляващото слънце…няма лошо,освен за кожата и разбира се. Черно море е гадно! – казваше тя след миналогодишната ни почивка, при това ходихме по най-хубавата му част. Няма как да не се съглася с нея – бетон и боклуци има вече на всеки ъгъл, морето е мръсно и мътно, а на мен чалгата ми идва в повечко там. В България само това море си имаме (то да имахме и друго на същото щеше да заприлича) и реших твърдо да ходя зад граница.
Реших да ида точно на Закинтос главно заради тази гледка…
Снимката разбира се си направих аз, но в последните два месеца не спират да изкачат кадри с този кораб по фотофорумите.
Продължи към пълния текст »
В средата на месец Юни направих една разходка до гръцкия остров Самотраки с изкачване на най-високия му връх – Фенгари.На острова се намира планината Саос,която е една от най-високите в Средиземно море.Освен че е в топ 5 на островите с най-богата природа в Гърция, Самотраки определено е в челните класации за най-забутаните им места.Това ми беше достатъчно за да се реша на тази малка екскурзийка.
Мальовишкото било е без съмнение най-страховитата част на Рила.Въпреки че е по-нисък от Мусаленския дял, масивът изграден от Купените,Ловница и Злия зъб винаги е будил страхопочитание в туристите.Злия зъб е и единствения връх в България,за който са задължителнни катеренето и въжето при неговото изкачване.От урвите наоколо буквално ви се вие свят, но гледките и адреналина винаги са си заслужавали преживяването.
След като напуснахме Черноморец, тръгнахме уверено на Север.По пътя спряхме на няколко места с разузнавателна цел,но снимки не съм правил.Всичко стана много набързо тъй като Гената вече ни чакаше при скалите до Тюленово.
Арката – страхотно място намиращо се точно до самото селце.Снимката е правена по изгрев на третия ден от престоя ми тук.
Продължи към пълния текст »
Доста мащабно заглавие за фотопис нали? Истината е, че за една седмица е възможно да си го пообиколите цялото, а и да си поснимате добре.В края на май, заедно с Христо прекарахме 6 дни в нон-стоп обикаляне и чат – пат снимане.Та от сега да ви предупредя, не очаквайте да видите заснето цялото крайбрежие.Истината е, че в по-голямата му част няма нищо интересно,или пък боклуците драстично надхвърлят интересната част.Затова пък сред снимките ще видите култови неща, като камъняците на нос Форос например или снимка с макове и море (обаче без лодки).
Силистар – мрачен изгрев.Първите и единствени облаци, които видях за 6 дни.К’во да го правиш …късмет.
Продължи към пълния текст »
Това трио на водопадите винаги ми е било мечта.В продължание на няколко години все не успявах да се добера до тях или случвах на кофти условия.Едно нещо научих от тогава със сигурност – никога не се отказвайте!След лиспата на късмет по нивите, просто промених набързо програмата и за няколко часа бях на Еменски каньон.
От всичко,което съм снимал до сега,полетата са били едни от най-трудните обекти,свързани са най-много обикаляне и въображение.Въпреки, че България изобилства от ниви,повечето от тях са на прекалено равен терен и се оказват безинтересни.След миналогодишните снимки в главата ми непрекъснато се въртят нови и нови идеи и така се случи, че тази пролет нивите бяха първи в списъка.
Обичам лошото време,ама наистина.Знам повечето от вас няма да ме разберат,но за мен то си има някакъв необяснимо мрачен чар.И така в главата ми разбира се се въртят идеи за „готина снимка в нечовешки условия“.Тъй в един мрачен пролетен ден се озовах в Родопите (малко над Асеновград),условията бяха…как да кажа – не като за разходка.
„Червената стена“ обгърнат от облаци
Продължи към пълния текст »
Църквите при Копринка и Жребчево,са едни от най-популярните обекти за снимане у нас.Оказа се, че са известни главно на юзърите от форума,защото когато питах един дядо от близкото село Виден за църквата, той ми посочи една новострояща се в самото село.Нужни му бяха доста обяснения за да се досети за старата постройка заливана предиодично от язовира.
По време на Великденските празници направих доста голямо обикаляне в централна България.Целта на пътуването беше по-скоро опознавателна,тъй като до сега не бях идвал много насам.През последните две години се забих в Странджа на 3 пъти,но около Ловеч и Търново не бях ходил.
Преди около три години ровейки се по форумите за планинарство попаднах на някакви снимки от Безбожкото било.Бяха зимни снимки на вр.Полежан и панорами на околните върхове,гледах ги с часове и ако трябва да съм честен, дори сега като ги изрових от някъде те все още ме впечатляват.Върхове до където ти стига погледа..
Съвсем скоро,след като тръгнах от Гложенския манастир,влезнах в Рибарица.Наложи се да чакам Евгени, тъй като той беше спрял за снимки на Шипка.Позабави се около час, а през това време нетърпението ми нарастваше,започнах да обикалям нагоре надолу по уличките.Накрая се качих до входа на Централен балкан и продължих да тъпча наоколо, докато той не се появи.
Вежен по залез
Продължи към пълния текст »
Зимата почти отмина,а аз съм направил едва десетина хубави снимки.След като киснах един месец в нас,учейки за изпити без много да му мисля се втурнах към балкана.Натъпках малката фотографска раница с малко храна, взех фотоапарата и един обектив и без да правя някакви планове или проучване, просто си заплюх две дестинации.
Часовникът звънна в 4 часа.Въпреки ранния час се ококорих за минута.Два часа, след като се измъкнах от топлото легло,вече бях в леденото царство около Гложенския манастир.
На това фотоприключение за пръв път се видяхме лице в лице с Христо Свинаров.Следиме се из интернет от доста време,но не се бяхме засичали все още никъде.Всъщност идеята за водопада беше негова,аз планирах някакво ходене на планина,но с радост приех.С компания разбира се е много по-яко…
Полска скакавица скован от лед
Продължи към пълния текст »
Типичната меланхолия,която ме обзема в началото нa всяка година беше усилена от смотаното време,което си стоеше така от няколко седмици.Зимата една такава – никаква не предлагаше почти никакви опции,в планините снегът беше колкото да се подхлъзнеш,а в ниското всичко беше в едни гадни кафяви цветове.
Въпреки всичките ми закани и планове,тази година отново тярбваше да си седя близо до София в един от най-готините моменти за снимки през годината.Разбира се не е задължително да изминете стотици километри за да направите хубав кадър.В продължение на една седмица направих няколко турчета до Витоша,за по 2-3 часа,след лекциите в университета.Удивително е колко драстично може да смените средата си само за 30 минути…..
Минаха се два месеца от предишното ми захождане насам.По принцип бях планирал да снимам на Широка поляна от доста време и понеже още нямаше пъстри цветове по дърветата,реших че от сега по-подходящ момент няма.
Дори не помня от кога имам тази идея в главата.Да си кажа честно мислил съм си за това още преди да си купя първият сериозен фотоапарат,мисълта да снимам залез на това необичайно място винаги е предизвиквала вълнение у мен.
Поглед към карстовото било на Пирин.Отпред се вижда заслон Кончето
Продължи към пълния текст »
Тази година едно от първите ми скитания с фотоапарат беше до пещера Проходна.Докато се ровех в нета някъде прочетох – 262 метра дължина и 40 височина,през нея дори прелитал и малък самолет.Още с пристигането си забелязвам тези дяволски очи,които ме гледат зловещо от вътре.
Не знам как да започна,може би с това,че изобщо не бях планирал това ходене поради голямата навалица през Август.Винаги избягам тълпите,освен че ми се развалят снимките и настроението ми се скапва.Но все пак ето какво намерих в Родопите по това време…
Всъщност трябваше да бъде Пирин,но явно тази година е писано да опозная по-добре Рила.Колкото повече ходя в тази прекрасна планина толкова повече ме омагьосва тя…
Всичките седем езера от един поглед
След като един месец и половина не бях ставал от стола,се вдигнах на малък поход около езерата.Определено съм си загубил форма,дори мисля че по-зле не съм бил никога.И двете вечери които прекарах на горе бях като смазан,проспах и двата изгрева.Но все от някъде трябва да се започне и така…
Продължи към пълния текст »
По традиция,подобно на миналогодишната ми разходка около езерата близо до гетото,сега пак се вдигнах за 2-3 залеза.Не че е много хубаво и чисто там…,но когато няма риба и ракът е риба..и така.
Когато човек погледне този трак,ще си помисли че съм видял едни от най-хубавите гледки в Централен балкан…Всъщност единственото,което видях там беше:малко гора,мъгла,мъгла,малко трева,фигурата на Евгени в мъгла,пак само мъгла и вратата на хижа Ехо.Абе доста неща са си,сега като погледна колко изписах…Циклонът,който беше заседнал над България сякаш се беше запрял тук именно на това било и упорито отказваше да разсее облаците си дори за секунда.
До последно се чудех,къде точно да отида тази седмица и спонтанно реших да се кача на Седемте езера в Рила.Доста клиширано и снимано място наистина,но да си призная не съм видял една снимка от там,която да ме грабне.Побързах да отида преди да е станало прекалено населено за мен.
Нали ги знаете онези моменти в които късмета не е на ваша страна и всичко започва да се обърква и развива не така както сте очаквали.Снимането на пейзажи зависи доста от това,което майката природа ви е подготвила,а там всичко си опира до късмет.
Копренските водопади в дъжд…
Продължи към пълния текст »
Това си беше яко.Едно от най-интересните ми пътувания с фотоапарат за сега.Тези които четат из блога знаят че миналата година направих подобно пътешествие в което се правеха повече лигавщини отколкото снимки.Но напоследък се запалвам все по-сериозно по пейзажната фотография и изглежда занапред приключенията ми ще се въртят главно около нея..
Е приятели,успях да го направя и това.Снимките за които си мисля от близо година.След две седмици планиране,и надхитряване с климатичните условия навъртях над 1500 километра за да нащракам малко снимки на полета.
Е приятели,след тази дълга и скучна зима през която направих общо десетина снимки,дойде време да избърша прахта от фотоапарата.Винаги съм обичал пролетта,тя дава усещане за нещо хубаво и ново,а на фотографите дава най-много възможности за снимки от всички останали сезони.
След цял месец облаци и мъгла,най-накрая времето се пооправи за 2-3 дни и направих първото ходене в планина за тази година.
Продължи към пълния текст »
Плановете ми за скитане из Странджа пропаднаха заради гадните прогнози за времето.Не,че лошото време щеше да ми попречи на самите снимки.Но обикалянето и спането на палатка в непрестанен дъжд е емоция,която изпитах вече тази година и не исках да я повтарям скоро.Затова реших да отида някъде наблизо.
Есента вече си отминаваше,бързах да хвана последните и багри.
Продължи към пълния текст »
Есента отдавна мина,навън всичко е вече покрито със сняг,а аз едва сега намирам време да опиша местата,които посетих през периода Откомври-Ноември.
Започнах разбира се с Източни Родопи.
Пътуването от Измир до Истанбул ми отне близо един ден.Заради празниците трафикът беше адски и по пътя имаше множество катастрофи.Всяка една кола хвърчеше с безумна скорост,а в почти всяка имаше натъпкани по 6-7 човека.
Босфорът по залез
Продължи към пълния текст »
Kаньонът Сакликент,Тлос и островът на Клеопатра.
Тръгнах отново на път.В следващите 2-3 дни се очертаваха 2000 километра и пълна програма с обекти за посещение.Първото от тях беше един каньон,по скоро ждрело на 50 километра от Фетие.
Продължи към пълния текст »
Ghost town и параглайдинг над Олюдениз
В Олюдениз изкарах общо 5 дни.Имах много планове какво и къде да снимам и всяка сутрин в 4 часа чувайки шамана от джамията започваше душевната борба…признавам не успях нито една сутрин да се вдигна от леглото навреме.Обикновено надвивам над мързела,но сега се чувствах повече на почивка,отколкото на снимки,пък и дългото пътуване ме беше поизморило.
Най-интересното място за което си струва да ви поразкажа е Ghost town намиращ се до село Kayakoy… Продължи към пълния текст »
Разходка с корабче по крайбрежието на Олюдениз
Пристигнах в Олюдениз късно вечерта.Резервираният от София хотел не ни хареса и още сутринта се преместихме на по-хубаво място.След малко пазарлък за 200 кинта на ден (общо) получихме апартамент с 5 легла,3 стаи,добро обзавеждане и храна на корем,но най-хубавото беше уникалната гледка от терасата.Тъй като хотела беше високо на едни скали вече не чувах така силно дискотеките и немските бабички по улиците.
Продължи към пълния текст »
