Три дни в Рила - Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи > Три дни в Рила

Три дни в Рила

Този сезон е сезон на сбъднатите мечти отнасящи се за планински преходи.Две седмици по 4 пъти на ден проверявах( молейки се за суша)  прогнозата за времето,което си беше леко скапано за планина без да предполагам,че по късно именно в Рила ще ми иде да умра от жега.IMG_2227

Много снимки гледах из нета и Google earth, постоянно се ровех в разни глупави форуми  за хижи докато накрая реших  къде точно да отида.Този път идеята беше да снимам сериозно,не само да си скапвам краката от ходене(както и стана отново),но какво да се прави опитът взе да си казва думата.Другата разлика е,че този път си имах и компания от две дами и играех роля на планински водач.Както и да е прехода беше донякъде съобразен с тях..е признавам не достатъчно.

Снимки се правят само по залез и изгрев особенно през Юли месец.За това беше нужно да се спи на точното място.Исках да снимам езеро,а за онези 7 езера в Рила дето всички ги знаят и на които всеки ден се изсипва цяла армия ентусиасти не исках и да си помисля.Така изборът се падна на Страшното езеро на което има и едно заслонче – колко удобно.Знам заслоните са за спешни случаи,но по това време на годината хижите са маалко попрепълнени особенно около Мальовица.

IMG_2095

От ЦПШ през хижата до заслона го минахме без да се спира много много,не снимах,то нямаше и какво да се снима толкова – общо взето скука е по тази пътека.Проблема беше ,че на следващия ден не исках да ходя пак до хижата а да мина през заслона на БАК и направо от там на Втора тераса.След като си оставих багажа на Страшното езеро тръгнах сам да проверя каква е работата с този превал който трябваше да се премине до Орловец и накрая като го поразгледах от близо твърдо реших да не подлагам дамите на това приключение,исках те да останат с приятни впечатления от престоя в планината(беше им за първи път в Рила)
Айде пак на езерото,хапнах,огледах и то си стана време за снимки.

IMG_1869

По време на залеза в езерото се образуват причудливи отражения…

IMG_1870

а заслонът е на страхотно място точно до брега…

IMG_1854а

IMG_1878

IMG_1833

наоколо се извисяват канарите на трите Купена

IMG_1896

IMG_1981

IMG_2000a

накрая слънцето се скри и побързах да се се прибера в заслона докато още имаше някаква сетлина…

IMG_2049

Прибрах се в къщичката и наново огледах  като осветих с челници и фенери навсякъде.Противно на общото мнение доста добре изглеждаше,даже ми се стори по-добре от някои хижи.Някой преди нас дори го беше обработил с препарат против буболечки, чиито наполовина пълен флакон намерих на масата.Нощта мина абсолютно безпроблемно, а на сутринта пак поснимах малко преди да тръгнем.

Поглед на север към Витоша..

IMG_2079

Нов ден започва и над яз.Искър..

IMG_2067

..и някой сякаш сложи червени шапчици на Купените.

IMG_2091

Оправих хубаво леглата в заслона и подредихме,хареса ми как го заварих и исках следващият след мен също да се зарадва така.За да се избегне онзи превал при БАК,трябваше да се мине през х.Мальовица и от там през върха до х.Иван Вазов в която имахме резервация.За кратко време минахме скучната пътека с клека обратно.Пред хижата видях табела на която пишеше  – „Иван Вазов – 5ч” Тадаа… умножих това по нашият коефициент на размотаване и добавих допълнително коефициент за 15-20 килограмова раница след което се получи нещо от порядъка на 10часа.Малко  се попритесних за дамите,но те ме увериха,че не било проблем и след час и нещо бяхме на Втора тераса.От там следваше изморително качване до върха,толкова се притесних за голямото разстояние което оставаше,че не се сетих и една снимка да направя докато не стигнахме Елени връх.

Еленините езера

IMG_2109

IMG_2111

IMG_2114

Предишното ми идване тук завърши с провал – стигнах само до езерата,а сега гледах учудено задната част на в.Мальовица на която можеше да се направи цяло футболно игрище и нямаше нищо общо с това,което се виждаше от ЦПШ и хижата.

ЦПШ  и хижата в долината на Мальовишка река

IMG_2128

IMG_2137

След почивка на върха настъпихме газта към Иван Вазов.Пътят в началото минава по билото и сега виждахме целта за следващия ден – Рилският манастир.Много красива е тази част на Рила откриват се невероятни гледки навсякъде долината на манастира,назад към Мальовишкото било,напред към Урдините езера….

На Додов връх(където с разочарование разбрахме ,че не е кръстен на птицата Додо) има паметна плоча на Никола Додов – голям планинар и човекът направил първата релефна карта на Рила.От този връх последният от поредицата до тук се виждат също прекрасни гледки във всички посоки.Олекна ми,че няма да качвам повече върхове.

Рилският манастир и резерват Риломанастирска гора на преден план.

IMG_2149

От тук пътят навлиза в така наречената от Вазов рилска пустиня..,личи се че е писател човекът, по-точно наименование на товя място не може да се даде.Заравнено с обли възвишения на места,малко наподобяващо на билото на Витоша,но доста по голямо и голо,растителността беше подобна на ливадна с ниска трева.Нявсякъде беше осеяно с малки рекички като канали и между тях сновяха пасящи коне и крави.Единствено животните бяха момента разграничаващ това място от пустинята…дори водата се вписваше някакси в пустинния пейзаж.Тука вече идва умората,а трамбоването през иначе равния,но дълъг път до х.Вазов отнема доста от силиците, пък и  накрая има участък в който виждате хижата и ходите към нея близо час без да се приближавате видимо.IMG_2154

Интересна хижа е тази,определено много ми допадна романтиката в това място.Няма пътища само пътечки до тук,дори тока си го правят на място – сами.По пътеката преди хижата видях една дупка от която изведнъж изкочи една дебела тръба –  там хижарят Венци оправяше някакво спукване.Обясни ми,че по тръбата минава вода която задвижва малък генератор в кантончето до хижата и така си правят ток.На хижата имаше доста народ предвид,че е доста отдалечена от всякакви по достъпни места в планината,но въпреки това ни настаниха в една стая с 15 легла в която си спахме само ние.Персонала наистина е на ниво,същото се отнася и за чистотата,противно на това което пишеха „туристите” в глупавите форуми за хижи.Има едно усещане на това място за отдалеченост и изолираност от цивилизацията което не може да се опише лесно с думи.Когато слезнах в столовата и попитах има ли нещо различно от вода за пиене,Венци ми посочи с пръст един стек Фанта и първото нещо което си помислих беше..Абе как по дяволите си успял да качиш това тука?След това влезнах в кухнята и видях голямата тежка газова бутилка  същата каквато имах аз в къщи и определено не му завидях на този човек.После той ми посочи един мургавелко който стоеше пред  хижата с няколко катъра и ми обясни как стоят нещата,разбира се не очаквах да носи всичко това на гръб(както прави Сашо –хижарят на х.Камен дел на Витоша между другото), но това с конете си беше мъка братче.След тези размишления цените не ми направиха впечaтление,а Фантата беше най-вкусното нещо което бях пил до сега през живота си.Ядох една зеленчукова супа,понеже исках да запазя живота на околните спящи в стаята,a от лещите и боба по хижите се пърди страшно много за това ги избягвам.

Изобщо не мина през акъла да снимам тази вечер.Пред хижата се вихреше купон от едни чужденци които сновяха навсякъде и жмулеха яко чай с ром,цяло денс парти бяха спретнали.Общо взето повечето хора в Рила по това време бяха чужденци,като се разминех с някой му казвах Ей здрасти!  той ми отвръщаше с Жждравей! или Добаал ден! или смотолевяше нещо там притеснен ,че не може да ми отвърне.Няма лошо те са пичове чужденците,поне не псуват като онзи явен български провинциалист с бели маратонки който ругаеше хижаря за дето е сложил стълби,а не асансьор до втория етаж понеже „оти” си бил трошил краката по баирите „целийо”ден и сега го изтезавали за финал.

На сутринта към 5 часа водих огромна борба с тялото си карайки го да се отлепи от леглото.Накрая се измъкнах тихо от хижата и  започнах да снова и оглеждам наоколо.Само конете си бяха там,пасеха си, а всичко наоколо беше изчистено,от снощното запиване нямаше и следа.

в това кантонче се намира генераторчето за ток

IMG_2181

IMG_2227

хижа Иван Вазов

IMG_2247a

Конските самари чакат новия работен ден

IMG_2248

Повъртях се малко и  поснимах надвиснал върху една скала пред  странните погледи на колоната туристи сновящи към кенефа.Уникално място е тази местност и хижата,определено ще дойда пак тук живот и здраве,особено готино ще е през пролетта.

Събудих все още спящите момичета правейки се на отговорен професионален водач укорявайки ги за проспаното време. Напълнихме вода на макс и айде към Рилския манастир.Първоначално прехода до там е добре,през равнината на билото докато не се стигне възвишението преди Граден кладенец.

IMG_2257

От там надолу започна самия ад.Четох аз по разни пътеводители,че това бил тъп преход,но не се споменаваше жегата.Не предполагах,че на тази височина в тази планина в 10-11 сутринта може да пече така,а слънцето беше адски силно.

IMG_2271

Пътеката подсича връх Баучер и постепенно слиза надолу като вместо гора се появява само по гъста трева и шубраци а жегата расте в геометрична прогресия.Толкова беше обрасло,а наоколо всичко жужеше от насекоми,не вярвах на ушите си какви шумове се носеха наоколо из треволяците.Момичетата допълнително напрягаха обстановката като изпищяваха от време на време заради някоя оса или друга голяма буболечка кацнала по лицата им.Почти цялото било се слиза така в тази адска наклонена и обрасла поляна пълна с всякакви бучащи гадини,а в нагорещеният въздух наоколо се носеше тежката миризма на сушени билки и изгорели сухи треви.Влизайки в гората накрая имах чуството,че минавам под студен душ разликата беше поне с 10 градуса по- хладно в сравнение с поляните. Така през гората след 30 минути спускане пътеката изведнъж излиза на паркинга пред манастира.Долу жегата беше нечовешка въпреки,че се опитах да се изкъпя в една от чешмите на двора това не ми помогна много.На връщане за София при Дупница термометърът показваше 40 градуса и се зарекох никога повече да не минавам по този маршрут.Един час по-късно пък вече планирах да мина през есента по другата пътека от манастира нагоре която е и по-стръмна и излиза под в.Мальовица……

  1. Joro
    28 юли, 2009 в 17:43 | #1

    Адаш Миладинов, много добре сте го описали.

    Има едно усещане на това място за отдалеченост и излолираност от цивилизацията което не може да се опише лесно с думи.

    Истинска романтика е това място, но няма да пиша повече, за да не привлечем туристите от Рилските езера…

    А в пътеката до Рилския манастир, също има чар.

  2. admin
    29 юли, 2009 в 00:01 | #2

    Има прав сте определено,сега като ми размина умората даже правя планове отново да въртя преходи около манастира.

  3. BateBorko
    31 юли, 2009 в 08:20 | #3

    Добра разходка!
    Похвално е, че не те мързи да пишеш по-дълъг текст.
    Фотосите са много информативни, аз също предпочитам те да преобладават в един пътепис!

  4. РВП
    12 юни, 2010 в 09:44 | #4

    Позволи ми да се усъмня, че в Дупница термометъра ти е показвал вярнио 40С. Реално е било минимум 3С на долу. Най-високата температура за Дупница през 2009г. е 37,1С с дата 25.07.2009г. (същата дата в Кюстендил 37,8С, в Благоевград 38,5С , София 36,7С). През всички останали дни тя е по-ниска. В големи жеги (и не само) термометрите на автомобилите не струват пукната парА дори и в движение и не съветвам да им се доверявате, защото от научна гледна точка това са гигантскли грешки. Аз се занимавам с метеорлогия и климатология и имам достъп до такава информация. В места като Дупница и София живака е минавал 40-те градуси само по веднъж в историята на над век метеорологични наблюдения, в столицата през 2000г, в Дупница чак през 2007г.

    Простете, ако съм ви се сторил груб. Чудесни преходи правите.

  1. 0 trackbacks