Лято в Рила - Magic Hour Dreamscapes


Лято в Рила

Всъщност трябваше да бъде Пирин,но явно тази година е писано да опозная по-добре Рила.Колкото повече ходя в тази прекрасна планина толкова повече ме омагьосва тя…

C8CT7742-copy
Всичките седем езера от един поглед

След като един месец и половина не бях ставал от стола,се вдигнах на малък поход около езерата.Определено съм си загубил форма,дори мисля че по-зле не съм бил никога.И двете вечери които прекарах на горе бях като смазан,проспах и двата изгрева.Но все от някъде трябва да се започне и така…

C8CT7658c
Езеро Скакавица

Започнах с мегагадното изкачване на водопад Скакавица по едни камъняци,без пътека.Гената даде идея за това хехе,често му хрумват таквиз неща на него.Докато се изкачвах се замислих че без раницата на гърба това щеше да си бъде поредното забавно приключение,а сега жонглирах панически с щеките,балансирайки върху нестабилните камъни.Горе на езерото бяхме точно по залез,който се оказа малко оскъден,но общо взето изкарах една снимка,което за мен си е достатъчно.На прогнозата за Мусала пишеше минимум 8 градуса.Да бе 8 баба ми…може да е минус 8.Още вечерта стана страхотен студ,палатката беше скована от ледени капчици.Непрекъснато се въртях и се чудех как да се стопля в летния чувал който си нося.На сутринта небето беше като тепсия,изобщо не се и вдигнахме.Тази сутрин за пръв път спах в палатката по изгрев……

C8CT7792-copy

От там през Бъбрека в мой стил се изкачихме до най-високата точка на билото.Моят стил означава – ходене по 30 минути и после лежане по 2 часа върху шалтетата в очакване на хубава светлина.Вече се убедих,че е безсмислено да набивам по 20-30 километра в жегата,както правех миналата година.Накрая все си оставах само с мазоли и снимки правени на бегом.Билото беше обхванато с облаци,та бая почакахме докато се откриха всичките езера.

C8CT7783
Интересен поглед през телеобектива.Показва връхчето над хижата,застроено от шатри и бараки.Кой ли живее там?

Не ми вървеше ходенето и този ден,усещах го.След като опънахме лагера на Окото,Гената предложи да снимаме по долните езера.Върви ти! – казах…и се проснах на шалтето.Ех голяма грешка с’а като му видях снимките….

C8CT7749-copy
Езеро Окото в близък план.Водата е много интересна – гледана от различни посоки е с различен цвят,от хубав по-хубав.

C8CT7797
Бъбрека малко преди залез.

На другата сутрин пак се успах,абе мани,какво да ви кажа.Така завърши одисеята на езерата,нацупен се прибрах в нас и исках реванш.От доста време си мислех за Рибните езера,набързо вечерта се поразрових и останах с погрешното впечатление че разходката по пътя е приятна.Затова реших да го кача от Кирилова поляна.10 километровото трамбоване с тая раница ми се видя най-тъпото нещо което съм правил наскоро и най-яката тренировка за нервите ми и краката.Освен че беше дълго и протяжно по този път,ходенето беше стимулирано и милионите комари които дебнеха на всяко по-сенчесто място.

C8CT7885c
Тук се вижда част от пътя по който съм пъплил – така наречената Тиха рила.Наоколо разбира се е любимият ми клек,само дето комарищата ги няма в кадър.

След края на пътя реших да направя едно шорт-кътче,като изкача Смрадливото езеро по пряката пътека.Лелее там комарите бяха цяла армия.Бяха ми направили засада още на входа на гората,тези копеленца гадни и не ме оставиха докато не стигнах самото езеро.Клекът е ужасен и допълнително ме съсипваше като закачаше грамадната раница,но и за минута не си помислих да спра за почивка.Накрая с хиляди ругатни и псувни се добрах до езерото целия нахапан леле как ме сърбеше….

C8CT7882
Смрадливото езеро

Без много да му мисля тръгнах към Рибните езера и по пътя стигнах до едни симпатични езерца със сладки бели пухчета.Нямаше защо да търся вече,тук ще се спи и ще се снима.Нямаше облаци,но връхчето отсреща се оцвети готино и това ми беше достатъчно.

C8CT7892-copy
Връх Йосифица подправен с малко бели пухчета.

На другата сутрин отново не ставаше за снимки.Изглежда през лятото облаците се задържат само през втората половина на деня.Минах през хижа Рибни да видя какво представлява – кофти работа,разпада се и смърди на котка и кенеф,абе изобщо се радвах,че спя на палатка.Този ден усещах и как силите ми се връщат вече,раницата не ми тежеше толкова и след като се спуснах до долу,пощраках малко иконки в манастира и хапнах от мекиците.

  1. 10 август, 2010 в 13:09 | #1

    Йосифица и Канарата стават много красиви по залез. А пък за мързела и лошата форма те разбирам напълно, като бях в Пирин в начало на Юли и се качих до Муратово езеро от х.Вихрен щях да умра точно там….

  2. tom
    16 август, 2010 в 15:42 | #2

    Щеки? Подхождаш абсолютно професионално 🙂

    Абе нали това се води някакъв парк и е нелегално да се опъват палатки? Просто няма кой да ви гони?

  3. admin
    17 август, 2010 в 11:19 | #3

    Парк е.По принцип в цяла Рила е забранено.Но всеки нарушава забраната.Лично аз опъвам палатка по тъмно и по тъмно си я прибирам,но има хора които си бивакуват горе.В това число и тези от Бялото братство,които са на езерата по две седмици.Знам и за хора които са ги гонили и глобили,но лично аз гледам да не се забелязва,че изобщо съм наоколо.

  4. Мишо
    13 октомври, 2010 в 00:17 | #4

    Извинявай за тъпия въпрос ама наистина ли е толкова зле хижа Рибни езера. Интересувам се защото планирам един маршрут там, а пък палатки не си носиме. А дали работи целогодишно или вече са я затворили. Може би ще предпочета х. Македония все пак…

  5. admin
    13 октомври, 2010 в 01:20 | #5

    Амии хигиената е зле.Всъщност като на повечето хижи в Рила.Зимата доколкото знам хижарят не е горе,но я оставят отключена.Носи си хубав спален чувал и мисля,че няма да имаш проблем.

  1. 0 trackbacks