Начало > Пътеписи > Остров Самотраки – Гърция

Остров Самотраки – Гърция

В средата на месец Юни направих една разходка до гръцкия остров Самотраки с изкачване на най-високия му връх – Фенгари.На острова се намира планината Саос,която е една от най-високите в Средиземно море.Освен че е в топ 5 на островите с най-богата природа в Гърция, Самотраки определено е в челните класации за най-забутаните им места.Това ми беше достатъчно за да се реша на тази малка екскурзийка.

Самотраки"

Островчето не е никак далеч от София – 500км. грубо до Александуполис – там се намира пристанището от което се хваща ферито.И сега да си дойдем на думата – този ферибот се оказа най-големия шит в цялата история.Цената му е отчайваща – 70 евро за кола и 10-15 за човек в едната посока.Тези цифри бяха основен решаващ фактор в пътешествието и за малко щяха да станат причина да се откажа.Проблемът се реши когато се събрах с едни приятели и си разделихме разходите за пътя.(В следващите няколко месеца се убедих, че ако пътуват 5 човека в една кола из Европа, това излиза невероятно евтино.)

C8CT1886

Фериботът се оказа доста голям кораб (за разлика от тези на Тасос), който събира невероятно количество коли и камиони, след като те бъдат натъпкани вътре подобно на детски играчки. Час и половина след тръгването от Александруполис вече бях на Камариотисса – най-голямото от малките градчета на Самотраки.Минути след като слезнах от кораба, колите се разотидоха и усетих романтичното спокойствие на това място.Това невероятно усещане както се оказа по – късно, го има във всяко от селата тук.Малките селца (водещи се за градчета) са невероятно спокойни и придават страхотна атмосфера, която така и не намерих на други места в Гърция – особено Тасос или Занте.

C8CT1895-corected
Вечерта се разходих на едни хълмчета близо до селцето за да поснимам.Попаднах на този и десетки други черепи от кози наоколо.Тези животни са втората напаст на този остров (първата е жегата).Каквато и растителност да има, ако жегата не успее да я убие, козите изяждат останалото.В резултат остават само бодливи храсталаци с дебели месести листа.

По залез имах късмет с интересни облаци, също така за пръв и последен път до сега видях в Гърция да вали дъжд.За съжаление облаците бяха някъде над материка.

C8CT1904
Разбира се, пътищата на острова са с перфектна настилка.Дупки не видях, но подръжката не би трябвало да е проблем – има само 3 основни пътя – 1/3 от острова е абсолютно недостъпна за коли.

Нощта прекарах в малко спретнато хотелче за 15 евро, намиращо се в малката столица на острова, носеща неговото име.Още на другата сутрин аз и групата атакувахме върха.Има няколко начина да направите това по маркирани пътеки.Карта на острова за GPS не намерих, но по надолу ще ви покажа моя трак.

C8CT1931
Планината Саос

Подхода за връхчето започва от едно кафене, до което се продаваха детски туристически карти (4 евро).Такава си купих и аз, понеже нямах карта в GPSa, а в последствие рисунката се оказа полезна и ми даваше известна представа за местоположението.
По принцип тръгна ли веднъж на някаде много рядко се връщам назад, но тук тези мисли ми минаха през акъла още в първите 15 минути.Жегата беше просто покъртителна, слънцето напичаше брутално, а планината въпреки, че е висока „само“ 1600 метра е много сериозна, тъй като тръгвате от морското ниво. В началото картината се състоеше от малки храсталаци и треви в които жужаха милиони насекоми. Всичко беше супер сухо, а земята върху която стъпвах беше само от остър камъняк.Този ден почти съсипах подметките на чисто новите ми обувки. Навлезнах в малка гора тъкмо навреме, когато започна да ми се гади, вие свят и температурата на тялото ми беше далеч над 37 градуса.Отне ми половин час да се посъвзема преди да тръгна обратно нагоре.Реших да продължа тъй като вече бях издрапал гадната част – първите 500 метра, тук започна да духа ветрец и взе да става по – прохладно.

C8CT1908
Гледка към северната част на острова. Моят път тръгва от ниското долу (вижте трака).Височината е около 800 метра, едва сега намерих сили да извадя апарата.

Въпреки, че мястото е много сухо в една долчинка минава малка рекичка, която напролет би трябвало да е доста сериозна. Мястото се намира точно там, където горския пояс свършва и пътеката прави леко спускане.Минавате дерето на реката в която е останало едва клокочещо поточе между камъните. Тук е много желателно да си напълните вода защото после такава няма да има никъде.Пътеката продължава още малко успоредно на склона, след което прави остър завой надясно и започва да катери към билото по камъняците.Тук тя се губи, налага се да ходите по сипея, като за орентир има каменни пирамидки. Излезнах на някаква премка по билото при 1450 метра височина. До върха ме чакаха още 2-3 по-малки връхчета, които не бяха високи но трябва да се ходи внимателно по камъняците.

C8CT1916
Поглед от премката на която излиза пътеката.

Това, което видях горе няма нищо общо с планините в България.Всичко няоколо е само остри камъняци нахвърляни на сипеи – безцветно и сурово.Дори на вулкана Ерджиес гледката беше по-приветлива. Качих се на върха и от там видях множеството дерета по които течат реките по южните и източните склонове.Именно там се намират повечето водопади с които е известен острова.

C8CT1925

От топлинният удар и тежката раница, която мъкнех главата ме заболя зверски. Натъпках се с обезболяващи и се повъртях още малко преди да тръгна надолу.

C8CT1921

Пътят наобратно беше неприятен за краката, понеже се ходи по сипей. Но излезнете ли на пътеката си е песен.В гората хванах едно раклонение с надеждата да си спестя храсталаците в ниското. Новата пътека ме отведе на един черен път по-който лесно се спуснах отново до кафенето.
Вечерта прекарах в друг хотел – този път за 20 евро, но имаше някакъв басейн и включена закуска (закуската не беше никак зле).
На другия ден отидох да разуча прословутите водопади.От тях бяха останали само сухи дерета пълни с пясък и кръгли камъняци, а разни баби германки сновяха нагоре надолу по пътеката и ме спираха непрекъснато питайки къде точно трябва да гледат за водопада.Милите много разочаровани бяха, когато им казвах да дойдат пак другата пролет.
Този ден обиколих целият остров или по-скоро там където се минаваше с кола. В едната си част той е изграден от отвесни скали и там пътна мрежа няма. В южната част козите се оказаха доста по-малко и там има главно маслинови горички.

C8CT1933
Планината Саос – изглед към южните склонове.Пътеката по която аз минах излиза точно по средата на билото, но минава от другата страна – на север, където не е толкова стръмно.

Пътят тук свършва неочаквано на един хубав плаж – единственият пясъчен на този остров.Плажчето е хубаво и доволно голямо. В едната си част има двайсетина чадъра и едно заведение, всичко останало пустее….кеф.

C8CT1941

Нещо не ми беше до снимки този ден, още ми държеше умората от ходенето по чукарите.Единият крак ме болеше стабилно и куцуках цял ден, а и седмица след това.С триста зора успях да се кача на едни скали за да снимам от там.

C8CT1955

В последният ден от престоя ми реших да стана много рано с надеждата да хвана някой хубав изгрев. Първоначално се запътих към мястото с бодливите храсти и козите. Хубав изгрев на този остров през лятото ще видите, кога си видите и ушите без огледало. Започнах да преследвам пасящите наоколо кози, но се оказа че 200мм фокусно са недостатъчни дори за полуопитомени животни.

C8CT1988
Тази позираше изключително гордо,изглежда беше важен член на стадото затова и отредих тази централна позиция в композицията.

Историята с козите взе да става смешна и едновременно с това някак притеснителна, пък тръняците наоколо бях снимал още на първия ден и реших да отида в градчето, да обиколя из уличките.

C8CT1976

Пътищата тук са с невероятни завои също както на Тасос и Занте, абе като се замисля май на всеки остров си ги правят такива, като за рали.

C8CT1991
Оглеждайте се за козички

Завой след завой, набързо се озовах в малкото селце – столица Самотраки. Беше неделя 6 сутринта.Гърците които са адски мързеливи,спяха по къщите си.Единственият шум се чуваше от кофите за боклук където прескачаха стотици котки. Козите са превзели всичко извън града, но тук голямата напаст са котките. Чат – пат изкача и по някое бездомно куче.

C8CT2007

C8CT1993

Градчето ми се стори много романтично, всичко беше в умален размер. Улиците бяха много малки, по къщите наоколо си личаха множеството удари от коли.

C8CT2016

Дойде време да си тръгвам от острова. Да си призная това не беше никак лесна задача, тъй като места за ферибота нямаше. В неделя има 3 ферита за деня (през седмицата са по 1 или 2 на ден).Такава беше ситуацията с билетите два дни преди това, тоест ако искате да си купите билет, особено за уикенда най-добре е да си вземете двупосочен още на идване за да сте сигурни.Късмета обаче ми проработи и успях да се доредя за последния ферибот от забележете – 22.00 часа.Това предизвика доста кофти пътуване наобратно, защото всички бяха много уморени и ставаха фалове по пътя.

В началото забравих да спомена но този пост ще бъде началото на една серия от по-големи пътешествия извън граница, за които ще ви давам малко допълнително инфо накрая.Надявам се така да бъда полезен на тези които искат да отидат там.

Самотраки:

Най-сериозен разход е ферито – 69 евро в посока за кола над 4.36м (ако не се лъжа).Ако се чудите каква кола е тази – Фолксваген Пасат влиза в скъата категория.Иначе е с 15 евро по – малко.На човек цената е по 15 евро през уикенда иначе е 11.Разписание не мога да ви кажа,тъй като те си го изсмукват буквално от пръстите на предния ден и то непрекъснато се мени.
Пробег – навъртях общо около 1300 километра,като главно пътя ви е до Александруполис.До там половината е магистрала,която не се плаща.На острова пътища така или иначе почти няма.
Хотелите са с цени същите като тези на Тасос, така и на Закинтос ( уж доста по-скъпо и известно място). Нощувка струва около 15-20 евро, стаите са доста прилични.
Планината е ужасна за изкачване през лятото, след 15 май просто я забравете!GPS трак
Водопадите с които е известен отрова,просто изчезват след 1ви юни затова най-добре е да се идва през пролетта

  1. 23 ноември, 2011 в 18:57 | #1

    страхотни фото-та браво

  2. ШДВЩ
    20 август, 2013 в 15:23 | #2

    В края на юни 2007г. се къпах в разкошни водопади с дълбочина много над човешки бой, бистра като изворна вода и височина 12м. Въпреки че температурата на въздуха бе 38 градуса тази на водата бе около 20-22градуса. Мисля си , че си търсил малките водопади по другите склонове. Тези са в природния резерват в източна посока. Не мога да си представя тази вода да се изпари през лятото. И още нещо. Твоята информация не се връзва с десетките снимки на къпещи се във водопадите. Там водата се стопля чак в началото на лятото. Със здраве

  3. Juliqna
    31 юли, 2015 в 16:09 | #3

    И аз се къпах в първия водопад през септември.Няма как тази вода да изчезне.Имам и снимки,ако някой желае ще му ги пусна.Сега ще ходя пак.Надявам се да се кача по-нагоре.

  1. 0 trackbacks