Начало > Статии, Фотография > Стативът – почти всичко за него.

Стативът – почти всичко за него.

Продължавам новата серия статии в блога с няколко думи за най-подценявания и мразен сред фотооборудването статив. Неудобен, тежък, и скъп той ви прещипва пръстите, натоварва ви до предел когато го носите цял ден из планината, мръсникът дори си позволява да ви цака винаги когато може, особено на неравен терен. Какви по добри причини от тези, просто да го зарежете и да си снимате от ръка нали? За съжаление приятели, желязото е първата стъпка към качеството на изображението, то седи и в основата на тези снимки които зяпате с отворена уста – бавни експозиции, нощни снимки и невероятна динамика в кадър при изгреви и залези. Огромна стъпка която според мен всеки начинаещ още с купуването на фотоапарат трябва да направи и да свикне да го мъкне навсякъде в природата.

28052011078

Било то от интернет или от някой любим приятел – многознайко, няма как да не попаднете думите – „Стативите са за балъци, аз си имам високо iso и стабилизации“. Аз лично прочетох тези думи в сайта на Ken Rockwell, още преди да си купя фотоапарат. Знаете ли пълно е с хора които хейтват това или онова просто защото имат малко по-слаби нерви, и не се примиряват с несгодите. Ако ви мързи да носите оборудване, да ставате рано и да обикаляте по баири, откажете се още сега от това занимание със снимките. Естествено може да си праскате като турист без проблеми, тогава стативите само ви пречат.

Истина е да, че при 1/500 и нагоре трудно ще размажете снимка, въпреки че на мен и това се е случвало. В последните няколко години съм си правил какви ли не експерименти и съм се убедил в следните неща. Защо аз почти винаги снимам от статив – ето причините
1.Защото почти никога не снимам със скорост над 1/250. Това е така не, че не искам, ами защото снимам по време на залези или в лошо време, когато светлината е много по-малко. Също в нормална ситуация почти никога не слизам под бленда 8 и не вдигам Iso тъй като търся максималното качество и дълбочина на фокус. Добавянето на филтри винаги коства светлина, това си оказва влияние и върху скоростта на затвора.
2. Дори от статив имам доста размазани кадри. Това се получава защото дори желязото си има някакви трептения, особено се забелязва когато снимате с обектив над 100мм. За трептенията при статива ще ви разкажа малко по-натам, за да се намалят те има голямо значение какъв статив ще изберете.
3. Нагласянето на филтри при липса на статив е трудна история
4. Снимането на клин ( 3 еднакви кадъра с различна експозиция) без статив е неефективно.
5. След като веднъж свикнете да боравите с желязото, композирането е по-лесно. Имате достатъчно време да премислите композицията и да коригирате, без да ви изсъхнат ръцете.
6. Нощната фотография е немислима без стабилен трипод.
7. Алтернативните на добрата опора за фотоапарата не са много. В книжките по фотография пишат „сложете апарата на скала или парапет“. В 100% от случите при които съм пробвал парапети, скали и прочие хоризонта винаги е много крив, а кадрирането ужасно. Преди няколко седмици пробвах да направя една нощна снимка с експозиция 3 часа, като вързах единия апарат за раницата. Въпреки, че тя тежи много и бях стегнал апарата много добре, всичките тези 3 часа висене през нощта отидоха по дяволите, защото снимката беше размазана. Подозирах, че ще стане така, но просто нямах втори статив и исках да заложа двата фотоапарата да снимат едновременно. Добре, че имах и апарат монтиран на статив през същата нощ, та успях да извадя нещо.

И така сега може би ви е станало ясно, що го мъкна това желязо навсякъде с мен. Истината е, че често ми иде да го хвърля в някое дере или в морето, но без него няма как да направя снимките които виждате. И ако вече сте решили да си вземете някакъв статив нека да пробвам с няколко насоки които може да ви помогнат с избора.
Странно е че пиша цяла статия за стативи, вместо за нещо доста по сложно и интересно, но съм се убедил че при закупуването му може да допуснете грешки ако не сте наясно с някои неща.
Първото нещо което ще ви кажа е: както с всичко свързано с фотография стативите не са евтини, поне не и хубавите. Инвестицията и тук определено си заслужава, при мен това е доказано вече с опит.
Второто: също така с опит е доказано, че има и скъпи стативи които са големи боклуци. При закупуването на такъв скъп боклук освен, че ти иде да го хвърлиш в море или дере, ти се иска да скочиш след него, просто защото си се прецакал яко, давайки толкова пари на вятъра.

От основно значение при избора на трипод е теглото камерата + обектива които смятате да сложите върху него. Колкото по тежък е товара, по масивен статив ще ви трябва за да нямате вибрации. Освен от теглото на техниката, вибрациите се увеличават от използването на дългофокусни обективи. Те освен че тежат повече, увеличават ефекта на трептението. Има и изключения от това правило за тежката основа, които трябва да отбележа. Виждал съм стативи от върховите класове на Gitzo, изработени от някакви карбонови сплави, които са леки и едновременно с това учудващо твърди и стабилни. Излиза че върху трептенията влияние оказва и огъването на самия материал, от който са изработени краката на статива. За съжаление това нещо съм го наблюдавал при стативи за 400 евро и нагоре, каквито повечето хора в това число и аз не мога да си позволят. И все пак то помага до накъде. Ако на еднокилограмов статив праснете 3 кила техника, няма начин да е супер стабилен, колкото и скъп да е.

16042012028
Екстри като централна колона с променлив ъгъл са страхотни за снимане на макро.

Конструкция на статива
За стабилността и лесното боравене, конструкцията има доста голямо значение. Статива не е просто 3 крака свързани по между си. Неговите възлови елементи и начина на изработка са много важни за да си спестите нерви, време и пари докато работите с него. Едно важно нещо, която трябва да запомните е – стативите със свързани крака чрез напречни пръчки може да изглеждат по стабилни, но са неприложими за работа извън студио. С такова чудо опитите за постигане на равновесие между 3те опорни точки ще ви скъса нервите по чукарите и нищо чудно да завършите с паднал статив и счупен апарат. Така че ако някой смотан продавач ви предложи такова нещо с вързани помежду си крака, за снимане сред природа, спокойно може да вземете статива и да го удряте здраво в главата. Казвам това защото на мен са ми предлагали такива боклуци в „истински фотомагазин“, но тогава не прибегнах до такива действия….а си трябва.
Много важно е 3те крака на трипода да за независими един от друг!

Височина на статива. Странно е знам, но рядко използвам пълната височина на моя статив, обикновено снимам на половин метър от земята. По важната характеристика е може би до колко минимално може да снижите апарата към земята. При макрофотографията доста често се налага свалям почти до упор в почвата. Това може да стане само ако конструкцията на статива го позволява – краката трябва да се извиват на 90 градуса и централната конзола да се маха или върти по някакъв начин. Хубаво е да имате висок статив, но помнете – височината идва на висока цена – тя увеличава теглото. Аз дори съм обмислял да свалям една от трите секции на краката за да олекотя моя статив.

21042012031
Макар и по-рядко,височината може да ви е от полза в ситуации като тази

Щипки или врътки? Да и това има значение. Съвета който мога да ви дам е – вземете си с щипки. С тях се работи по бързо и са много здрави. Във врътките скоро влизат песъчинки, прах и боклуци, и след време отказват да държат добре. Изпуснат ли веднъж, оправия почти няма, краката на статива буквално започват да изпадат. Щипките също се разхлопват с времето, но при някои модели – например стативите на Manfrotto те са на винт и просто си регулирате колко стегнати да са с една гайка. Лошото в че много производители почти не предлагат стативи с щипки, например скъпите серии на Gitzo обикновено са с врътки. Не знам защо е така, предполагам от съображения за тегло, може би това ги прави малко по-леки.

Алуминий или карбон?
За да е истински лек един статив, той трябва да е от карбон. Алуминия е лек метал, но за да е стабилна конструкцията дебелината на материала от който са направени тръбите е по-голяма. Така има по-малко трептения. И това прави алуминиевите стативи значително по тежки. Марков трипод от карбон може да е наполовина по лек, че и повече от стандартните стативи. Но карбона има два много силни недостатъка. Първо естествено той е по скъп материал и такива изделия са в повечето случаи поне двойно по-скъпи от алуминиевите. Втория недостатък е здравината. Вижте сега, снимането на природа особено в планините е хамалогия, и се случва често да ударите статива в камък, скала дори както ви е в раницата или пък да го изпуснете. На мен често ми се е случвало да се подпирам на моя статив, минавайки през реки, или стръмни участъци. По принцип това подпиране разбива и най-здравия трипод, но понякога вашия живот е по важен от един статив. И въпреки, че аз съм човек който много си пази техниката, забелязах дълбоки резки в боята и протривания още в първите месеци, след като бях купил моето алуминиево Манфрото. Едно ви казвам – абсолютно сигурен съм, че ако беше от карбон щеше да е станало на парчета още преди една-две години. Карбона е по-устойчив от алуминия единствено при потапяне в морето. И все пак ако имах парите бих си взел и един карбонов лек статив за планина. Него бих използвал само там където не мога да стигна с кола, и бих си запазил стабилното желязо за останалите случаи. Ако трябва да се избира между карбон или алуминий, отговорът е и двете! Стига да имате пари естествено.

Глава за статива
Избирайки статив, ви препоръчвам да се спрете на вариант с отделни основа и глава. Сериозните стативи са именно такива. Въпреки, че е по-скъпо инвестицията определено си заслужава и може да ви се върне защото: Ако един ден счупите или главата или статива, след това трябва да закупите само едното и да използвате, старата но здрава част. Освен това ще имате възможност да комбинирате различни типове глави на един статив. Възможно е да използвате глава на един производител с основа от друг – в повечето случаи те са съвместими.
Вида на главата, който ще изберете също е много важен.

Ябълковидни глави
Най-универсална е ябълковидната глава, която освен, че е доста лека, е много здрава като конструкция, много е компактна и с повечето ябълковидни глави се работи изключително лесно, само с една ръка. С ябълковидната глава може да снимате абсолютно всичко, дори панорами, стига да сте внимателни с нивото на хоризонта. Този тип глави не са подходящи за много тежка техника и wildlife. Добрите ябълковидни глави обикновено носят до 5 килограма техника без проблем. Общо взето с тях се работи най-бързо и лесно.

Трипозиционни глави – съставени са от три оси около които става въртенето. Фиксирането на главата става чрез тези ръчки които се въртят около оста си и блокират движението. Може да въртите фотоапарата нагоре, надолу и около оста на главата, но сте ограничени около ос. Това е малко изнервящо защото изисква повече време при нагласянетo, трябва да въртите няколко ръчки и то по няколко пъти докато постигнете идеално кадриране. Самите ръчки пък стърчат и са големи. Ако статива е окачен на раница те закачат всеки един клон покрай пътеката докато се движите. Самата глава е с по-сложно изпълнение и може да се счупи по-лесно, ако я ударите в нещо. Друг недостатък е че заради повечето елементи тежи повече. Все пак тези глави имат едно предимство пред ябълковидните при правенето на панорами или ако използвате фотоапарата за да снимате видео, тъй като позволяват плавно движение строго около една ос.
Има трипозиционни глави като Manfrotto 460MG, на които липсват досадните ръчки. Те са по компактни и по здрави, ако сте решили твърдо да взимате трипозиционна те са по добър избор.

Панорамни глави. такива специализирани глави, са незаменими при снимането на панорами. С тях нивелирането на апарата става много точно и се намалява паралакса. Проблема на тези глави е че са много скъпи, големи, тежки и ги препоръчвам само за снимане на панорами. Ако панорамите са вашата страст инвестицията в такава глава си заслужава.

Има и други по-специални глави като Manfrotto 322RC2. Това си е на практика ябълковидна глава, на която е сложена тази дръжка за по лесно боравене. Наистина готина джаджа, но тежи бая а и съм я пробвал веднъж на моя 1Ds – определено не се справя добре с тежката техника.

В спецификациите на много продукти ще забележите термина „максимално тегло“. Това определено не е теглото с което ще може да работите, обикновено то около половината на максималното което е дадено. Когато претовaрвате главата вибрациите стават много големи или пък самата глава започва да изпуска и не държи стабилно.
Монтирането на апарата към главата е добре да става бързо и лесно – с едно движение и задължително трябва да има осигуровка. Гледайте плочката която се закрепва към апарата да е универсална за колкото се може повече глави на даден производител и да се намира лесно. Хубаво е да имате няколко плочки. Лично на мен са ми необходими 3 броя – по една за двата фотоапарата и една за пръстена на дългия обектив. Ако имате повече обективи с пръстени за статив е хубаво да имате плочка за всеки от тях. Така няма да е нужно да сменяте плочката всеки път, когато сменяте различни обективи. Смяната на плочката е бавно и много досадно нещо, повярвайте ми….

Обща височина По нагоре говорихме за височината на статива, но там като че ли стана дума по скоро за височината на основата. Когато избирате статив по височина имайте предвид няколко неща от които тя се калкулира
Височина на основата с прибрана колона/изпъната докрай колона, височина на главата и височина на фотоапарата. Моят 1Ds има вграден грип което ми дава още 5 сантиметра над останалите фотоапарати без. Главите също увеличават височината, особено трипозиционните. Това може да е проблем когато искате да снимате близо до земята. Избирайки статива вземете предвид всички тези фактори, за да не се изненадате в последствие.

07112011142
Добре е статива който купувате да позволява такива екстремни положения. В случая краката са извити на 90 градуса, за да може да сваля апарата буквално на земята

И все пак какво тегло е поносимо? Хм честно да ви кажа няма тегло дето се понася лесно. При планински преходи моята раница често минава 20 килограма, обикновено само след като си изпия водата (1литър) усещам облекчение. Така че дори малкото олекотяване помага. Все пак статив който тежи между 1.5 и 2кг заедно с главата или дай Боже по малко си се води за лек. Естествено може да го олекотите като свалите централната колона (ако позволява) и едната секция на краката ( пак ако позволява). Естествено така го орязвате от към височина, но както споменах по често се търсят позиции до 1,5 метра.

Избирайки статива проверете дали към него не се предлагат някакви резервни части и аксесоари. В България както може да се досетите, няма голям избор от сериозни марки, но ако погледнете в интернет сайтове от чужбина има направо невероятни неща от ултралеки модели, страхотни конструкции и нови материали, както и богат избор на части и аксесоари.

ОК след като обсъдихме всички тези неща е време да си изберете нещо конкретно като марка и модел. В интернет е пълно с ревюта на какво ли не, има даже филмчета в Youtube. Едно нещо обаче им куца на ревютата – в тях почти винаги се тества чисто нова техника за няколко часа, и лично според мен това не е напълно достатъчно да добия представа за един продукт който ще използвам няколко години. Разбира се аз не мога да притежавам и изтествам всичкото оборудване предлагано по магазините и затова тук ще ви сравня два от най-предлаганите и срещани стативи у нас – Manfrotto 190 XProb и Benro A2980F оборудвани с класически ябълковидни глави. Избрах да ви покажа тях не случайно – първо това са най-срещаните марки по магазините у нас, второ – това е така наречения entry level – професионално качество на достъпна цена, подходящо както за начинаещи така и за напреднали. И двата модела са алуминиеви защото това е най вероятното което ще си вземете за начало. За да не ви изброявам технически характеристики тук, съм добавил линкове към моделите в сайта на производителите.

IMG_3159

Bogen Manfrotto 190XPROB
Притежавам този статив от 4 години. Предпочетох го пред по сериозните модели 055 заради по-малкото тегло, идващо на цената на редуцирана височина. Определено това беше добър ход, тъй като почти никога не го използвам напълно разтеглен. Серията 190 на Manfrotto като цяло е едно от най универсалните неща на пазара. Предлагат се както алуминиеви така и карбонови варианти. Означението „xprob“ означава, че статива е със специална колона която може да се изтегля нагоре и извърта странично заставайки хоризонтално. В началото бях скептичен относно здравината на тази джаджа, но повярвайте ми до сега това е частта която е най-малко разбита. Тази колона позволява сваляне на главата буквално на земята, като по този начин може да снимате макро от много ниска височина.
Краката на статива са от 3 секции, като позволяват разглобяване и може да махнете последната секция за да олекотите статива. Вътрешния край на всеки крак завършва с уширение подобно на камбанка, което не позволява на секцията да изпадне. Щипките с които се затягат секциите с времето се разхлабиха, но много лесно оправих това, като ги регулирах с гайката която е поставена за тази цел. Слабото място на краката е закачването горе, където се появи луфт.

IMG_3155

Това не пречи на стабилността, когато краката са опряни в ограничителите, но има клатене в останалите положения. Добрата новина е, че и това е поправимо, с натягане на втулката или нейната замяна с нова. Краката завършват с гумени тапички които се оказаха много слаби. Още на първата година се изтъркаха след което останаха в заблатените брегове на язовир Широка поляна 🙂 В момента в който ги нямаше тези тапички статива започна да се пълни с пясък и всякакви боклуци, тези мръсотии от своя страна влезнаха между секциите и краката блокираха. Наложи се да разглобя статива и да го почистя, след което напълних долните секции с монтажна пяна, за да предотвратя ново влизане на пясък.

IMG_3156

Ще попитате – ами защо просто не си взе нови тапички или накрайници ? – ами истината че и те се продават…но не и в България.

Глава Manfrotto 486 RC2
Ако има нещо на света което би оцеляло сред термоядрен взрив това е тази ябълковидна глава. Колкото и пъти неволно да съм я удрял в скалите докато пренасям статива, изпускал съм желязото върху нея, и винаги съм се учудвал как оцелява. Освен че е доста здрава на млатене вече 2 години стоически понася тежкия 1Ds + 70-200f4 или 24-105 неща които в интерес на истината определено надскачат теглото за което е произведена.

IMG_3151

Настройката на главата става само с една врътка, а закачането на фотоапарата чрез универсалната планка RC2 от която може да си поръчате още бройки допълнително. Планката се осигурява с едно палче, което се освобождава с един пръст. Общо взето не се сещам за ни един недостатък на този модел освен, че не може да носи много тежка техника и, че не е от три пъти по-скъпите хидростатични глави 🙂
Manfrotto – накратко предимства и недостатъци
Този модел лично за мен е сравнително тежък статив за носене в планина. Отлично отношение цена:качество. Много здрава конструкция като цяло. Много универсален. Централната колона е много полезна и практична. Главата е много бърза за настройка и е адски здрава.
Това приятели е конфигурацията която използвам вече 4 години. Единствения голям недостатък е, че ми тежи в планината. За да оправя този проблем обаче трябва да се бръкна с хилядарка за лек карбонов статив.

Benro A2980F magnesium
Един от основните конкуренти на гореописаното Манфрото е този модел на Бенро, който ще намерите по нашите магазини. Взех статива назаем от моя приятел Христо Свинаров за теста, като предварително го поразпитах за впечатленията след 1 година употреба. Единственото което той ми каза е, че статива бил „греда голяма“….
Имайки едно на ум, че моя статив е 3 пъти по употребяван, все пак първоначалното впечатление с което останах когато хванах Бенрото в ръка бе много добро. За разлика от моя статив на този краката не се клатеха, изглеждаше едновременно по голям, масивен (и с малко по-тежък), че дори и гумените му крачета бяха непокътнати. Освен това забелязах че у нас за Бенро се предлагат доста резервни части за разлика от Мanfrotto които поръчвате специално от чужбина. Всичко беше много прекрасно докато не излязох да поснимам с този статив. Отивам аз на терен и първото нещо което се случи бе да ми остане единия крак в ръката докато го разгъвах. Чак сега се сетих Ицака бе споменял нащо за това, хм. Поразгледах го този крак и забелязах основната конструктивна грешка – вместо да завършва с уширение, тръбата е права и има някакво жлебче за което се закача пластмасова втулка, която пречи на крака да изпадне. Или би трябвало да му пречи, поне докато самата тя не се изтърка и не падне първа. Понеже статива е с щипки може да затегнете крака с тях и да не го вадите докрай, абстрахирайки се от факта че сте дали 300 кинта за нещо което се чупи на 3тия месец.
Краката може да са стегнати, но ограничителите за ъгъла на основата заяждат и това се случва още след първата година. Определено системата на Манфрото е по-добра.

IMG_3144
Ограничителите за наклона на краката заяждат, което е доста изнервящо, ако бързате.

Като изключим тези два недостатъка, които всъщност са си доста дразнещи, основата на статива бе много стабилна. Освен че е по-висока определено е и по стабилна от 190xprob, тъй като е от по-дебели тръби. Все пак мисля че е от по тежкия клас и би било по добре да се сравнява по стабилност с модела 055 на конкуренцията.

Глава Benro B1

Статива на Христо дойде при мен с тази глава каквато, аз също обмислях да закупя за себе си преди време заради огромния товар който може да носи. За разлика от моята 486 тази може да носи 2 пъти повече товар -12кг, поне така пише. На пръв поглед тя е дори по компактна, но всъщност тайната, е че фиксирането става не с един а с три винта.

IMG_3145
Главата може да носи до 12 килограма товар за което и помагат 2та винта за фискиране

За целта при кадриране на снимката вие трябва последователно да въртите два, а за да имате добро фиксиране, трябва всичките да са стегнати добре. Освен това монтирането на фотоапарата с плочката става с третата врътка, вместо с едно щракване на палчето при Манфрото 486. Друга разлика е че наклянането на 90 градуса по хоризонта, става само в едната посока (има само едно жлебче за разликата от двете при 486RC2). Първоначалното впечатление е много добро – всичко е от стабилен метал, без пластмасарии, много стегнато, винтовете се въртят стегнато и смазано.Всичко тези приятни впечатления се изпариха докато не отидох на терен да работя с статива. Забравете да работите с една ръка тук.

IMG_3143
Закачането на планката с фотоапарата , се осигурява от този трети винт

И въпреки че всичко ставаше 3 пъти побавно докато се суетях около винтовете се замислих, че трябва да си заслужава – фиксирането така наистина е по здраво и наистина може да слагате поне двоен товар. Всичко това си го премислях докато не забелязах, че при затягането на единия винт топката с плочката, а и с тях естествено и фотоапарата се изместват с няколко градуса , спрямо хоризонта. В началото гледах тъпо и се чудех къде греша, но в интерес на истината и тук става дума за конструктивна грешка. При затягането на единия винт той трие в металната топка на главата и я отмества. Така на всяка снимка завършвате с крив хоризонт, освен ако не се научите да го компенсирате, като предвиждате отместването преди да затегнете. Силно се надявам да е така само при тази бройка на Христо, но едно е сигурно – определено този дефект е способен да ме разубеди на 100% от купуването на това чудо.
Benro – накратко предимства и недостатъци – стабилна конструкция, поне на първо пипане, добра височина, завъртането на централната колона по 90 градуса е измислено по много прост и елегантен начин. Краката изпадат още в първите месеци употреба. Главата е много стабилна, но е бавна за настройка и се измества по хоризонта при натягане.

И няколко думи накрая – в началото когато избирах моя статив, съвсем честно ви казвам, не разбирах нищо и купувах едва ли не на късмет. Сега като се замисля щях да бъда много разочарован от това Бенро особено, ако не беше за тест а бях набутал парите си в него защото далеч не е евтино. Първоначалното впечатление от качеството на изработка е много добро, но главоболията започват след употребата докато снимате, а това е основното. Наистина много жалко, тъй като тази фирма е единствената у нас, за която има толкова много избор от модели, резервни части и аксесоари на склад. Силно се надявам при другите модели на тази фирма нещата да са различни, тъй като карбоновите им варианти са на много добри цени и аз лично се бях огледал в един от тях.
От друга страна комбинацията Manfrotto 190/055xprob + глава 486RC2 си е истинска класика сред фотографите. И това не е случайно, освен че е здраво като танк, това чудо е много лесно за употреба и е способно да носи доста тежка техника което го прави много универсално. Естествено теглото не е малко а и луфтовете, които се появиха на втората година в основата на краката са недостатък, но за 300 кинта какво може да искаш 🙂

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂

  1. 13 юни, 2012 в 22:36 | #1

    Абсолютно подкрепям всичко казано за Benro-то и мога да добавя още нещо, което ми е късало нервите няколко пъти: винтът на плочката, която се поставя на тялото, за да се захваща за главата се разхлабва лесно – имало е случаи, когато това ми е проваляло снимка, понеже не съм имал на лесно с какво да го стегна. Като добавим, че се продава отделно от глевата на приятна цена от около 40 лв, нещата стават кафеви от всякъде 🙂

  2. tom
    13 юни, 2012 в 23:44 | #2

    Хм, аз съм с Benro (друг модел), но с тази глава B-1.
    Основното неприятно нещо на главата е, че плочката е с врътка вместо с палче.

    От останалите 3 врътки през 90% от времето боравя само с голямата (която фиксира положението на „ябълката“). Затягането и разхлабването и е с едно движение на пръстите (т.е. в рамките на половин оборот).

    Средната врътка изобщо не я бутам – с нея се контролира колко разхлабена да е главата (когато е разхлабена от голямата). Настроил съм я на някаква позиция, в която апарата в освободено положение на голямата врътка (1/2 оборот) да не клюмва самостоятелно от тежеста си и да не се налага да прилагам много сила докато го позиционирам.

    А последната врътка в основата е за въртене на главата около централната колона – налага се да я връткам ако сменям хоризонтален и вертикален кадър, за да ми е по-удобно без да въртя статива.

    Лесно и удобно се работи с главата, единствено с вертикалните кадри има проблем на моменти – при крив терен често се случва страната от която е жлеба позволяващ вертикална позиция да е по-нависоко, което не позволява да достигна до хоризонтален хоризонт и се налага да донагласям краката за да стане възможно това.

    А ако се наложи апарата да е в обратна вертикална позиция се налага от долната врътка да завъртя главата на 180 градуса (така че жлеба да иде от другата страна), което пък води до това, че голямата врътка се оказва на неудобно място 🙂

    Но тоя проблем дето се триел винта във плочката и нещо се измествало го нямам (т.е. това не е от главата, ако си го описал правилно). Иначе проблем с изместването има, но той е от закрепването на централната колона към това дето я държи, има някакъв луфт.

    Иначе стативът ми е карбонов и достаъчно ми е лек. И аз се подпирам на него, но щети няма. Загубих някъде едната тапа на крачето, но беше за добро – подмених гумените накрайници с шипове (както каза, имат екстри в БГ) и съм доволен от тях, тъй като се забиват лесно (не и на скала, естествено).

  3. tom
    13 юни, 2012 в 23:49 | #3

    @Христо
    Винтът се разхлабва ли? 🙂
    Ами стегни го хубаво – когато съм махал плочката, я виждам отбелязана на гумата под нея (на апарата) – вече 3 години не съм имал случай да се разхлаби.

    А в калъфа на статива (поне моя) има въртешно джобче с цип, в който има оригинално шестограм за тая цел, както и за стягане/разглабване на натегнатостта на краката (вижда се на 1вата снимка на Бенро тук)

  4. mun4o
    14 юни, 2012 в 12:30 | #4

    Да пишеш в блог, това е да издаваш медия, па макар и по чехли. Но лошо е, когато стилът и правописът са също „по чехли“. Не мога да приема съвети от човек, който показва слабости в нещо, което ми е близко и познато. Най-вероятно е да има също такива пропуски и в специализираната материя, която се третира в блога. Като описанието за работата с Benro B1, например. Tom го е обяснил ясно и разбрано. Едната врътка е за предварително натягане, при което апаратът може да се движи и накланя с известно усилие, втората – за фиксиране, а третата е за заключването на панорамното въртене.

  5. 14 юни, 2012 в 13:51 | #5

    Ванка поредната хубава статия
    Аз съм с Бенро, не тази версия, а по- новата- общо ми излезе с главата 350лв, като същата купих изгодно от съфорумец. До момента съм доволен, врътките са здрави, ниският ракурс също е добре. Рядко снимам панорами и не използвам много много опцията за панорами на главата

  6. 14 юни, 2012 в 15:54 | #6

    @tom Нали не допускаш, че не я стягам абсолютно всеки път колкото мога ? Просто изтърва и особено при вертикални кадри, често апаратът започва да се завърта надолу, докато композирам. Може да става въпрос за некачествена бройка, но при мен това е положението.

  7. Иван Миладинов
    14 юни, 2012 в 22:05 | #7

    Хаха ами ето какво ще ви кажа Мунчо, естествено че „стилът“ ми няма как да се хареса на всички то това е пределно ясно. Съветите тук съм ги написал не за мен, пощата ми е пълна с въпроси за техника, някои хора това явно ги интересува. Вас ако не, то поне уважавайте труда на другите. Да напиша тази статия ми отне доста часове от свободното време, в нея има 4500 думи, явно ще трябва да си наема редактор за грешките, че сериозно не смогвам човече. Що се отнася до главата не е първата нито последната с която работя, пипам такова нещо всеки ден, за последно снимах със статива преди половин час и вярвайте ми, знам кое какво стяга. От Бенро са сложили тея две врътки точно за да увеличат товара който може да носи главата. Не знам за какъв момент на стягане и регулировки говорите, но е факт, ако двете не са стегнати, апарата ми се върти. Нямам нищо против това че трябва да въртя и двете (това е така при много други глави), дразни ме че се накланя топката когато ги стягам. Дали при Том това накланяне го има не знам, както съм написал и в статията може да е дефект на самата бройка която е попаднала при мен.

    PS. Сега се сетих че е много вероятно да сте голям фен на Benro и това е провокирало този особен да го нарека, коментар от ваша страна.

  8. Иван Миладинов
    15 юни, 2012 в 08:15 | #8

    Андрей аз обмислях да си купя от карбоновите модели на Бенро, но ме разубеди само това с изпадащите крака. Иначе за главата наистина е добре направена, само дето се накланя топката при стягане. Това ме дразни. Както и да е аз вече съм решил да си взема някаква хидростатична на Манфрото или от тези на Really right stuff, стига да намеря някой който ще ми донесе от Америка.

  9. Иван Миладинов
    16 юни, 2012 в 07:42 | #9

    Стоян Петък, 2012, Юни 15 19:14:12 написа:
    Ако ще даваш толкова пари за глава, по-добре прегледай моделите на Acratech. Близо година притежавах RRS BH-40 и честно казано няма да ти даде повече стабилност от тези на Benro.

    Е това е проблема че няма как да ги пробвам, нали е мизерна държава и не се предлагат. Но сигурно си прав, RRS наистина е същата като Бенро, само дето е малко по качествено направена. ИНтересно ми е да опитам с някоя хидростатична глава на голямото тяло с телеобектив, да видя как ще е.
    Извинявам се коментарът ти беше изтрит по погрешка блога нещо прави каквото си иска ….

  10. Стоян
    16 юни, 2012 в 18:47 | #10

    @Иван Миладинов
    За качеството си прав, изключително лесно и удобно се работи с BH-40, но издиша при по-голяма тежест. На този сайт ще намериш интересни неща, включително и сравнение между различни глави.
    http://www.traumflieger.de/desktop/ballhead/ballheads4.php#rrs40

  11. Веселин
    29 юли, 2012 в 11:18 | #11

    Хубава статия, на мен ми хареса! Ревюта на техника из нета колкото искаш, но по-хубаво е да са от човек, който най-малкото е пипал техниката. Аз с много голям интерес бих прочел подобна статия която за филтри, например 🙂
    Поздрави!

  12. Мишо Николов
    19 декември, 2012 в 21:39 | #12

    Момента с врътката или палчето е 50:50. Ползвал съм глава с арка и палче и такава на Бенро, с релса и стяга. Двете системи имат своите предимства и изцяло въпрос на субективно мнение кои е по-добро. Доста време ще отнеме да обяснявам плюсове и минуси. Отделно, вече почти 2 години и половина кандилкам едно точно C2980T и краката са си на място 🙂 Статива не резонира, здравината му е повече от задоволителна.Въпросното Манфрото е по-малко и не съм имал възможността да работя дълго с него.

  13. Цони
    1 май, 2014 в 16:23 | #13

    Здравей! Първо много благодарим за статията, преди време много ни помогна при избирането на статив и глава. Сега сме решили да минаваме към по-тежка техника и главата, която имаме (Manfrotto 322RC2) няма да издържи. Какво ползваш в момента за по-тежката техника и какво би ни препоръчал? А какво мислиш за хидростатичните глави на Manfrotto? Благодарим предварително! 🙂

  1. 0 trackbacks