Начало > Пътеписи, снимки от България, Статии, Фотография > Зад кадър – Горска приказка – Стенето в мъгла (Видео)

Зад кадър – Горска приказка – Стенето в мъгла (Видео)

Често ми задават въпроса, коя е първата ми по-сериозна снимка или коя от снимките си харесвам най-много. Винаги отговарям, че, на практика, няма снимка от моите,  в която да не виждам място за подобрение –  било то технически или композиционно. Но истина е, че има снимки, които са ми на сърцето, главно заради емоциите, които съм преживял покрай тях. И снимката от Стенето може би заема челно място. Ако ви е интересно какво е да си на такава локация в такова време вижте и видеото, в края на поста 🙂


Невъзможно е да се опише само с един кадър усещането да се докоснеш по този начин до толкова чиста и дива природа. Да се слееш с нея и с условията – борейки се с трудния терен, заливан от поройни дъждове в продължение на целия преход. А близостта на диви животни да е по-осезаема от всякога. И в един момент, след очакване от години, стигаш заветната поляна, която точно като в съня ти – приказка от букова гора с перфектен цветен килим. Снимката направих през 2012 година и до този момент – 5 години по-късно, спомените са по силни, от заснемането на които и да било друг кадър.

Затова тази пролет реших да се върна там. Направих го с приятели и по-скоро заради емоциите, отколкото за да подобря този кадър. А Велико направи и кратък филм, който най-добре говори за уникалната природа в Централен балкан. И да направя подобна снимка отново се оказа адски трудно.  Едва сега, когато се опитах да повторя, установих колко трудно е да направиш такъв кадър. Колко трудно е да хванеш подходящите условия, и да ги изтърпиш, защото всъщност, под подходящи, имам предвид – непрестанен дъжд и мъгла. Дъжд, който превръща земята в гъба напоена с вода, под която се крият капани. Падаш множество пъти, уви, при това ходене имаше и контузен в последствие. Мъглата е абсолютно задължителна, но тя прави видимостта ниска, а тук и без туй липсва маркировка, а пътека почти няма. След 6 часа дъжда успява да победи и най-добрата мембрана, както каза Велико накрая – „сега разбирам какво е да си мокър до кости“. Тогава го каза с насмешка, но паднат ли температурите под 15 градуса хипотермията започва също да се обажда.

След това трябва да отидеш в гората и да намериш правилната композиция. Сред целия хаос от дървета, дори и всичко останало да е перфектно, без добра композиция, снимката общо взето е едно изображение с красиви цветове и хаос. И след като решиш, че вече си премислил всичко, излизаш на поляната и се оказва, че левурдата е прецъфтяла предния ден.  Направо не можах да повярвам, два дни преди това цяла поляна е била обсипана в цветове, а сега беше просто килим от зелени листа, без нито едно цветче.

И така, след това поредно ходене там, тази снимка има все повече чар в очите ми. Без грам съжаление за втория опит, напоследък все повече си припомням, защо ходя да снимам и определено не е заради готовите кадри в портфолиото ми.

  1. Боян Йорданов
    7 юни, 2017 в 18:37 | #1

    Не може да се повтори един и същи кадър, както и ние самите вече не сме същите. Но пък нужно ли е? Видеото е много хубаво! Удоволствие е да се гледа.

  2. Светлана Михалкова
    7 юни, 2017 в 19:28 | #2

    Много ми домъчня като видях, че цветовете са преминали…и то с толкова малко сте закъсняли. Домъчня ми, защото аз тази гора я виждах вече все такава, каквато е в снимката ти преди 5 години, а сега я видях като осиротяла, какво странно усещане…това си е нормалния и ход. Домъчня ми и за всички вас, които с толкова хъс изтърпяхте лошите условия, а не получихте наградата…кадъра от фантазията си. Не съм те виждала така унил.Надявам се контузения да се възстанови бързо, а всичко изживяно прави предишния ти кадър още по-ценен и недостижим. Благодаря за споделеното 🙂

  3. 7 юни, 2017 в 20:36 | #3

    Страхотно видео! Как сте я мъкнали тази техника за да го постигнете в тези условия ? 😀

  4. Петко Цветков
    8 юни, 2017 в 09:46 | #4

    Здравейте, Поздравление за страхотните кадри. Но също така ме интересува с или без разрешение от Министерство на околната среда и водите е правено заснемането, ако наистина са на територията на резервата?

  5. Иван Миладинов
    8 юни, 2017 в 17:57 | #5

    Снимките са правени по трасето Черни Осъм – х.Дерменка, за чието преминаване не е нужно разрешение.

  6. Иван Миладинов
    8 юни, 2017 в 17:58 | #6

    По-скоро въпросът е как успя техниката да оцелее в тези условия 🙂

  7. Иван Миладинов
    8 юни, 2017 в 18:00 | #7

    Недей така, наградата са емиците и спомените от всяко ходене. Пък снимките са бонус. А и видеото ни се получи прилично 🙂 Контузеният ще е така още 20тина дни, след това пак ще си ходи нормално.

  8. Тодор Рогачев
    15 юни, 2017 в 07:02 | #8

    @Иван Миладинов
    А дрон ползван ли е, и ако да – какъв? 🙂

  1. 0 trackbacks