Начало > Пътеписи, снимки от България > Зима в Пирин – Полежан и Стражите

Зима в Пирин – Полежан и Стражите

Най накрая успях да сбъдна и тази си мечта – зимен преход с палаткуване на Полежан и преминаване на алпийския траверс през Стражите. Планината ни допусна с хубаво време през първите два дни и за изпроводяк подложи на тест новата ми палатка с ураганен вятър през цялата нощ.


В 8 вечерта на 1 февруари 2017, Луната, Марс и Венера са се наредили в линия над малкия Полежан.

Натоварен като магаре реших да се възползвам от лифта (оправдания :)) и след кратко зяпане из гората наоколо се озовавам на хижа Безбог. Времето е прекрасно, даже ми идва в повече – жегата е стабилна и всичко наоколо е започнало да се топи. Докато чаках Бранко да изпанти разстоянието от долу, се разположих на припек и започнах да разхвърлям багажа и да преглеждам екипировката. Пред хижата се беше заформило малко тинейджърско парти. Сноубордисти и скоири се подгряваха с биричка и джойнтче, докато тъпчех раницата пред насмешливите им погледи. Този път освен бивачна екипировка с палатката имахме и алпийски инвентар + фототехниката. Да мааш с тежка раница е нещо с което съм се примирил, но с тези скапани лопати (снегоходките), в клека степента на гадост се вдига значително.
За час и половина излезнахме на премката под върха, където се постарах да олекотя значителна част от храната си. Хубавото на този преход е, че с лифта се съкращава значително денивелацията и имате едни 800 метра, които се взимат за сравнително кратко време при добър сняг.


На премката преди върха

С финален напън се качваме на върха, където времето е прекрасно. Обикновено тук духа на поразия, но сега сега се усещаше едва доловим ветрец и слънцето напичаше безмилостно. Набързо опънахме палатката, след което се заех да топя сняг за да си възвърна водния баланс в организма. При такава надморска височина, натоварване и ниски температури тялото губи минимум 2-3 литра вода на ден. Термосът ми от 750мл е достатъчен общо взето само за част от изкчаването и тук започва борбата дехидратацията. В зимната планина водата на практика е неизчерпаем ресурс – тя е навсякъде около вас, само че под формата на сняг. Вашият истински ресурс е горивото, с което трябва да стопите снега. След като поклечах стабилно около котлона дойде ред на залеза, от който естествено нищо не се получи. Не съм и очаквал – явно миналогодишния карък продължава ама здраве да е. Като ще ме цака със залеза ще го цакам аз с нощните снимки 🙂

Целенасочено цял следобяд не посмях да се пъхна в палатката, защото знам какво означава това. Дори при сравнително приятното време навън, в палатката температурата, която измерихме с удивление беше с 10 градуса по-висока от външната, дори след като се скри слънцето и вятърът се засили. Това и комбинацията с мекото шалтенце и топлия спален чувал могат да обесилят и най-мотивирания фотограф. Затова се стои навън до последно…

След спокойна нощ на другата сутрин набързо опаковахме раниците с лека храна, малко инвентар и зарязахме останалото на Полежан. За да не киснем цял ден на върха се заехме с траверса на Стражите. Този маршут минава през съседния връх Ушиците и след това през едни от най-красивите зъбери в Пирин. Като цяло се оказа изключително приятно ходене, особено в това стабилно време.

Още рано сутринта слънцето вече напича зверски. При такъв терен мокрия сняг не е за предпочитане – нестабилен е и както се оказа доста се лепи по моите котки.

По принцип когато ходя на снимки през лятото мързела ме лови здраво и се мотая в близост до палатката. Но сега през зимата, освен да се завра в спалния чувал друго няма какво да правя. Траверса на тези чукари се оказа много забавно нещо.

Всъщност дори не е особено трудно. Все пак ако нямате нужния опит не тръгвайте сами насам. Добре е да имате водач, който да ви казва къде да стъпвате. На 2-3 места пътеката върви на малко ръбче и вероятността да заминете в бездната надолу не е малка. Хубаво е да имате въже и някаква осигуровка. По принцип целия траверс може да се премине без катерене, с внимателно ходене. С изключение на последия участък – вр.Голямата стража, който си иска катерене макар и за кратко, там въжето е задължително! Ще ви издам, че горе на Голямата Стража гледката е една от най-добрите, които съм виждал в България от към композиции за снимки. Всъщност е в пъти по добре от вр.Полежан, където беше палатката. Проблемът е, че или трябва да спите на върха и да замъкнете всичо нагоре или да се качвате/слизате по тъмно, което пък си рисково.

Слизането най-добре на рапел. Горе някой беше оставил малък прусек около един голям камък. Въпреки, че бе постоял малко на слънчице и студ все още ставаше да се вържеш през него.


Стената на Голямата стража. Бранко проклина един от френдовете, който се заклещи.

И така за една сутрин ги преминахме Стражите и в двете посоки. Точно по обяд се върнахме при палатката, която бе обект на особен интерес от страна на група германци. Те бяха толкова любопитни и леко нетактични, че дори се навряха вътре при нас да разгледат как си прекарваме.

Още на предния ден дехидратацията и силното слънце си казаха думата и получих зверско главоболие. За щастие успях да го туширам за през нощта, но сега то отново започна да се връща. Това и проблем с бензиновия котлон ме накараха да потърся убежище вътре в чувала. Неусетно съм заспал, когато се събудих от силен шум, едната стена на палатката буквално ми биеше шамари. По принцип къщичката ми е стабилна, но при положение, че вятърът идва от определена посока. Изглежда обаче сега ветровете се бяха обърнали от западни в южни и ни удряха странично. Излезнах навън за да видя какво е положението.
Още щом се изправих пред входа, вятърът ме шибна без да очаквам и ме понесе на няколко метра в страни. Духаше толкова силно, че трудно стоях изправен. Поривите бяха брутални а палатката се бе огънала под напора му все още устоявайки. Две от точките – една снегоходка и една щека се бяха изместили губейки опора. Замених ги с двата пикела и натегнах въжетата здраво, за да върна формата на палатката. Всичко това – 2 прости операции ми костваха около 20 минути и много ругаене. Колко трудно се случва всичко, когато условията се обърнат срещу теб.


Квазара на другата сутрин. Все още стои на място 🙂 По щеките, ските и въжетата беше заскрежило здраво.

Мисля, че успях да спя по едно време. Определено имаше момент в който се усъмних в нашия подслон. Това беше момента в който вятъра ни удари под 90градуса. Общо взето точно както не трябва да става. Чудех се дали бих могъл да излезна и завъртя цялата палатка, но като си представих какво ще е да отхлабим всички точки в тази буря и да въртим цялото това нещо просто разбрах, че сме се попрецакали, като не сме реагирали на време. Прогнозата също казваше, че това ще се случи.
Разбудих се на зазоряване, ватъра леко бе поутихнал, а палатката здраво устояваше. Навън препускаха красиви облаци, бяха като шлифовани от бурните ветрове.

Събрахме набързо багажа и се понесохме надолу, а бурята утихна точно навреме. Като пекна едно слънце направо да не повярваш.
И така завърши бленуваното ми от години ходене до Полежан. Всъщност аз съм се качвал до тук вече два пъти и то все през зимата. Но така и нямах възможността да преспя горе, за да свърша някаква по-сериозна работа със снимките.

  1. Стелиян
    14 февруари, 2017 в 13:19 | #1

    Евала, Ванка, много яко приключение и супер сте си изкарали 🙂

  2. Боян Йорданов
    18 февруари, 2017 в 22:41 | #2

    Отново вдъхновяващ разказ и прекрасни снимки!

  3. Александър
    3 март, 2017 в 17:45 | #3

    Браво, Ванка, от доста време не бях чел блога ти по една или друга причина (изцяло моя вина разбира се). Всеки път ти се възхищавам и завиждам… Благодаря ти за хубавите снимки!

  4. 17 март, 2017 в 19:42 | #4

    Браво!!! Страхотни снимки и всичко звучи прекрасно и много интересно! Страхотно!!!!!

  1. 0 trackbacks