Чехия – Прага
До Прага за три дни
След малкото ми приключение в Будапеща краткия престой в Унгария свърши набързо, тъй като по план основната цел беше Прага. Само горивото да стигнеше всичко трябваше да бъде ОК, дори хотела беше резервиран още от София. И така след дългата разходка в унгарската столица поспах малко и се натоварих в колата отново за път
Хубавото утро, бе помрачено от бележка в искрящо оранжево пликче, която намерих върху предното стъкло на колата – глоба за неправилно паркиране в синя или там каквато си я водят зона. Самото пликче бе много зловещо в тези цветове, сякаш има отрова вътре, а цифрата която прочетох направо щеше да ме убие. Отидох при един чичка, който слагаше подобна бележка на съседната кола и го попитах що за чудо е това?
Гегеш мегеш бла бла – задрънка нещо той, нищо не разбрах, но сочеше към пощата, която бе наблизо. Аха поща значи, е щом не е полиция няма страшно – захвърлих бележката през рамо назад в колата. Тъй като нямаше скоба на гумата, палнах двигателя и дим да ме няма.
Сердо замрънка отново, че е гладен, искал кроасан ама да е в чиния и с кафенце от виенска сладкарница. Брат т’ва не е Виена, Будапеща е и бързам преди да е станало задръстване, я изяж един Севън дейс от багажника и стига вече. Тц не, този човек навие ли си нещо няма как, спирахме да купува и кроасани с кафе, добре че направи компромис да ги яде в колата..
Напуснах Будапеща, след час и нещо напуснах Унгария. Не помня каква беше точно границата със Словакия, но предполагам е липсвала, за това я няма и сега в ума ми. Видях Братислава от магистралата и ми се видя сравнително приятно място, нищо общо с онзи филм Хостел. „Ебаха му майката града с онзи филм Хостел“ – това бяха думите на моя домакин от Будапеща, когато го разпитвах за словашката столица. Нищо общо с филма наистина, ще бъдете разочаровани.
Словакия е малка държава преминах я за близо 3 часа и за жалост не успях да видя никакви други градове, само магистрала която е перфектна писта. Навлизането в Чехия става със 160км/ч, а границата е обозначена с една малка табела.
Чехия
Скоро след като навлязох в Чехия магистралата започна да става…особена. Нямаше дупки но нямаше и асфалт, а нещо като отделни плочи от бетон или нещо от този сорт. Поради това колата започна да се тресе много гадно и впечатлението от хубавите им пътища малко се поразвали. Чехия не е малка и за да стигнете Прага, трябва да прекосите по голямата част от страната. Редяха се равнини и планини с хубава гора, подминах и големи градове като Бърно. Казано накратко, беше много по-интересно от Унгария, която е само поле.
На влизане в Прага километража показваше 1400км. Като извадя 100 за врътката в Будапеща се получават около 1300 километра София-Прага.
Днес не ми вървеше с паркирането, ама никак. Дори около хотела който се намираше в Прага 5 или 6, (което далеч не е идеален център ) имаше някаква зона. Не помня цветът какъв беше, мисля че имат жълта, зелена и синя, като в стария град простосмъртните дори не могат да спрат и срещу заплащане. Една от зоните обаче е около жилищните блокове в кварталите. Представете си да плащате по 2 лева на час защото сте спрели пред панелка в кв.Суха река. Освен това по правило може да стоите само 4 часа дори ако сте си платили за 5. И така започнах да изпадам в лека паника, чудейки се къде да дяна колата. От хотела разбира се знаеха за това и любезно ми предложиха паркинг, срещу 20 евро на ден. Забавно, аз спях в легло и добра стая срещу 15 евро на ден(дори и закусвах), а колата стоеше в един смотан гараж за 20 евро на ден.
От тук нататък забравих че съм дошъл с кола. Но това не е никакъв проблем, пред хотела имаше трамвайна спирка, на която спираха поне 5 линии и 4 от тях минаваха през туристическата част. А трамваите бяха на 2 минути. Не знам как и от къде имат толкова много трамваи (сигурно ги имат защото те си ги правят), но това дори беше изнервящо защото хотела се тресеше непрекъснато от преминаването им.
Още докато планирах пътуването стара Прага се оформи в съзнанието ми, като град, който няма нищо общо с всичко що съм видял до сега, представях си го като декор на филм от средновековието. И с право! За съжаление бях объркал сезона за снимки – бе септември, а времето – 30 градуса и нито едно облаче в небето. Дори нямаше синьо небе, а вместо него смог, все пак бях в голям град не в планината. Така снимките ми станаха много скучновати и да си призная това бе причината да се забавя с този пътепис, не ми се занимаваше да ги обработвам. Но както и да е по-добре някакви снимки отколкото нищо.
Преди да тръгна някой ми спомена, че тук няма ден и сезон в който липсват туристи. Дори в най-студените дни през зимата било лудница! Ходейки привечер по улиците непрекъснато трябва да се движиш с тълпата, иначе хората буквално започват да те отнасят. Всички кръчмета са с пълни маси, а по туристическите обекти като Карловия мост или Часовниковата кула направо може да хванеш клаустрофобия. Уличките са доста тесни, и единственото по-широко място е около двореца. Естествено с всяка ситуация си има решение, на втория ден му хванах цаката, но тая първа вечер успях да снимам само около двореца, който е единственото по-широко място.
Късметът не ми изневери и се оказа, че там правят ремонт на фасадите, колко готино – строително скеле върху готическа катедрала, отдавна мечтаех да снимам това. Суперско….
След като се повъртях викам чакай да ида на моста, може като се е стъмнило да са си отишли хората..хаха да бе. Хора казвам ви там не можеше да се мине! Баси и работата тези туристи няма ли да влизат в кръчмите вече, в България отдавна да са си легнали. Овъртях се още малко и умората взе връх, викам ще се прибирам към хотела пък и утре е ден вече минаваше полунощ. В трамвая беше супер екшън, всичките пътници бяха фиркани до козирката включително и една бабичка на 80 години с два бастуна, която вонеше на бира и псуваше на чешки и руски. Уникално! В тези моменти ме е яд че апарата ми не може да прави видео. Ааа да също така ми се затвърди теорията за индустрията с мръсни филмчета и нейния център – Чехия.
Нощта мина ОК, е ами като изключим, че от време на време хотела се тресеше заради трамваите, чието редовно разписание вече проклинах. На закуска ни сервира една симпатична дама-блондинка и както каза Сердо, в Турция на такива жени им викали „Лола на 40“ – много добра асоциация. Натъпках се с пражка шунка – нещо за което после горчиво съжалявах , но ще ви разкажа за това когато му дойде времето.
Градът на 100те кули
Рано сутринта преди изгрев хванах трамвая и се отправих към Карловия мост. Улиците на стария град бяха опразнени, магазинчетата и заведенията затворени. Навсякъде се търкаляха празни бутилки от бира, опаковки от сандвичи и други боклучави храни. Точно като след рок концерт на стадиона в Каварна. Нещото което няма да забравя никога е типичната миризма на голям град рано сутрин, примесена с ъъъ да го кажем, че хората изпили толкова бира изглежда не бяха стигнали до тоалетната навреме. И това беше по всички улички от спирката на трамвая до моста. За щастие от общината си знаеха работата и усилено миеха улиците с машини. Марширувайки гордо със статив на рамо се отправих към моста. Мислех си – хехе аз съм „про“ бе, какво знаят тея аз снимам рано сутрин, когато другите туристчета спят. Да бе.. вервай си, още преди да стъпя на моста по него вече ждрапаха поне 5ма японци, няколко американци и руснаци при това всичките със стативи и огмрони тухли на вратовете. Някакъв пич дори ми поиска обектив, понеже бил забравил неговия – точно като на фотопленер.
Направих няколко калпави снимки ядосах се и се върнах в хотела да си доспя.
Върнах се в стария град малко преди обяд, тъй като стомахът ми се опитваше да ме цака. Мислех си как изпускам всичките музеи и забележителности заради тъпата пражка шунка поднесена ми от „Лола на 40“ сутринта в хотела. Към обяд огромното количество активен въглен който успях да погълна, успя да неутрализира натравянето и излязох от хотела. Първото място в списъка естествено беше Астрономическия часовник
Отгоре в кулата беше истински клаустрофобичен ад. Дори градския транспорт в София, трудно се мери с това нещо. Единствения шанс да снимаш е навън към града.
Един поглед към улиците….
Градът на 100те кули – така още наричат Прага и с пълно основание. Повечето кули са отворени за посещение, срещу такса разбира се. На всеки един вход се опитвах да мина с изтеклата преди 3 дни ISIC карта, но чехите се оказаха невероятно трудни да ги метнеш. Персоnалът беше все от млади хора облечени като средновековни шутове и те никак не ми влизаха в положението. Почти всеки път сверяваха добре картата гледаха ту снимката, ту мен и накрая виждайки датата, щастливи че имат за какво да се хванат ми отказваха 80% намаление което ми се полагаше с нея. Направо кеф им правеше да не ми я признаят и това все повече ме мотивираше да я пробутвам. На едно място докато взимах билетите за вход, момчето на касата се заслуша в разговора ми със Сердо и се похвали че ни разбира:) Разбирам ви какво кроите – каза хилейки се самодоволно…. ах мамицата ти клоун гаден, а като дойдете после в България ядете като разпрани салам Камчия по стаите на уж луксозните хотели а?
Всичкият персонал по туристическите обекти бе облечен в тези смешни средновековни дрехи. Всеки един бе буквално като клоун от филм за рицари, вътре самите кули бяха организирани като музеи с различни експозиции.
Качих се на покрива на кулата Пражка Брана който изглеждаше така:
Вечерта наближаваше, а докато слънцето си отиваше, хората по улицата ставаха все повече. Започнах да мисля отново за моста, никак не бях доволен от това което снимах сутринта и отидох пак там за да огледам. Тълпата веднага ме погълна и докато се въртях погледа ми се закова към едната кула в края. Платих 7 евро за удоволствието да се кача, но това ми усигури добра гледна точка и невероятно уединение. Работното време на кулата бе до 11 часа, но горе нямаше абсолютно никой. Всички бяха по кръчмите или сергиите. Карловия мост се виждаше перфектно и зачаках залеза…
Прекарах горе поне два часа, беше невероятно с това спокойствие, което цареше на покрива на кулата контрастирайки с лудницата по моста. В Мала страна уличното осветление се появи. Настъпи магическия час след залеза, най-добрия момент за снимки за снимки в града.
Колкото и да ми бе кеф горе на кулата все някога трябваше да се върна в лудницата долу. Преминахме река Вълтава по Карловия мост и тук Сердо взе неразумното решение да обмени малко пари в един чейндж – намирахме се в най-оживеното място на Мала страна. Чаках пред бюрото дъвчейки кроасан, когато отвътре дочух зверски псувни. Надзърнах през вратата и видях Сердар да крещи размахвайки пари и сочейки курса на стената. Факър, факър, мадър-факър ааа ще ти *** мамицата аз на тебе копеленце мръсно! Хахаха а така бате, а така! – Дай си по нашенски, а мамата му подхвани здраво нали цял ден се хвалят, че ни разбирали езика! Зад бронираното стъкло на тезгяха седеше някакъв металист, облечен като останалите клоуни с червени дрехи и залягаше ниско, готов да натисне паник бутона, ако Сердар започне да троши из чейнджа. Хитра измама, докато преброиш парите, които ти е дал, пича металист се залоства зад бронировката и заляга ниско докато отшуми гнева и не си тръгнеш. Започнеш ли да буйстваш прекалено вика ченгетата и излиза, че ти си виновник нарушаващ реда. Ниско под таблото с ненормално дребен шрифт седи текст указващ комисионната от 30%. По този начин е спазен скапаният чешки закон и не може да ги пипнеш. Избутах ревящия ми турски приятел, който бълваше най-бруталните псувни за които може да се сети, на три езика едновременно. Тръгнахме нагоре по улиците безцелно, докато гневът постихна.
За целия престой в чехия бях ял основно консерви и кроасани, които донесох от София както и развалената пражка шунка с която ни натрови онази „Лола на 40“ от хотела. Ако сте чели първата част за Унгария сигурно помните че бях тръгнал с по-малко от 200 евро. Това бе и причината до този момент да не влезна в нито една кръчма. А да не изпиеш поне една бира в Прага си е направо кощунство, затова почнах да се оглеждам за някое готино местенце. Цените на бирата варират в много големи граници и колкото повече се отдалечавате от централната улица, по-евтино става. Обикаляйки отново се озовахме пред замъка Храдчани и тръгнахме по някаква пуста улица без народ. И тук минахме покрай една кръчма от която дънеше Korpiklaani. Надникнах вътре и сякаш се пренесох във филм за средновековието. Осветлението беше само и единствено от свещи, сервитьорките (една голяма и 2 джуджета) бяха облечени с някакви старовремски дрипи а целия таван покрит с „черепи“. Храната в менюто беше такава, каквато е била преди 400 години, а масите и столовете – дялани с брадва. Човееек от всичките кръчмета ние попаднахме на правилното място! Момичето което сервираше беше доста хубавко, но маниерите и бяха меко казано груби – всеки път като носеше бирата в дървени чаши, ги удряше така здраво у масата, че половината съдържание се разсипваше. Помня, че ядох нещо като боб и едно парче месо с печена ябълка. Въпреки, че яденето изглеждаше елементарно се оказа много вкусно.
След тая зверска кръчма наистина бяхме усетили духът на Прага и решихме да се отправяме към хотела.
Костницата край Кутна хора
На другия ден тръгнах обратно към Унгария, но по пътя минах през едно място което горещо препоръчвам да видите ако имате път насам – Костницата Седлец, намираща се близо до градчето Кутна Хора.
Това тук приличаше на герб. Не не се лъжете, това отзад е буквално планина от кости…
Мястото е повече от впечатляващо с декорациите си от кости и черепи. За черепите от кръчмата си знаех, че са пластмасови, но тези тук са 100% истински и повечето от тях са принадлежали на местното население поразено от чумата през 14ти век. През 1511г костите са били извадени от земята и поверени на полусляп монах, който е отделил половината си живот за да нареди тази ужасяваща изложба.
Мястото гъмжеше от посетители, беше направо ад да се снима. Някакви деца русначета успяха да изтръгнат единия от черепите и започнаха да го подритват преди управителката на музея да успее да се намеси.
Помотах се още малко, докато разглеждах черепите-сувенири по 20 евро при входа на църквата.
Пътят на връщане не беше нищо особено, а в Будапеща прекарах още една вечер и този път снимах подготвен от високата точка при Рибарските кули.
Пътуването към България също не бе нищо особено. 1300 килмоетра до Прага определено си заслужаваха и определено бих се върнал там отново. Зимата може би, защо пък не, казват че било ужасно студено, но пък тогава всичкия този чар ще е два пъти по-голям.
Categories: Пътеписи, Пътешествия с фотоапарат архитектура, бавни експозиции, забележителности, зад граница, история, карлов мост, костница, кула, Кутна хора, Прага, Чехия