Обичам лошото време,ама наистина.Знам повечето от вас няма да ме разберат,но за мен то си има някакъв необяснимо мрачен чар.И така в главата ми разбира се се въртят идеи за „готина снимка в нечовешки условия“.Тъй в един мрачен пролетен ден се озовах в Родопите (малко над Асеновград),условията бяха…как да кажа – не като за разходка.

„Червената стена“ обгърнат от облаци

Първоначално отскочих до Асеновата крепост.Леличката на входа ме попита дали нося квитанция за „платена такса в общината“.Изгледах я тъпо а тя почна да обяснява.Имало такъв закон – „закон за парите,църквите и снимките на църкви.“Казах на лелчето да не се газира много и да ме остави на мира да си праскам наоколо,но нямаше спасение от таз жена.Докато ми дуднеше на главата аз насочих обектива към близката овощна градина.

Тръгнах нагоре към крепостта и в този момент започна да вали.Беше към 10 сутринта и от тук до края на деня дъждът не спря нито за минута.Аз разбира се не знаех това все още и реших да почакам в колата.Първо чаках на паркинга,където лелята стоеше насреща и гледаше зорко,да не би случайно да се възползвам от лошите климатични условия и да се шмугна, нарушавайки „Закона за снимане на църкви“.Мина един час продължаваше да вали,а жената – пазач все така стоеше отсреща под един навес и дебнеше.Уморих се от този фарс и подкарах колата към една позиция, от която крепостта се вижда надалеч.

Стоях и чаках още два часа дъждът да спре,но уви само загубих ценно време.Зарязах крепостта и тръгнах към Бачково.Колата оставих близо до манастира,нахлузих дъждобрана и поех нагоре в резервата.Не спираше да вали,но си ходех упорито и скоро се озовах при Бачковския водопад.

Първоначално се мъчих да пазя фотоапарата от дъжда.Въпреки всичко след 10 минутки около водопада,корпусите на тялото и обектива бяха на 100% мокри.Водата буквално се стичаше по апарата,но въпреки това той си бачкаше.Винаги съм казвал, че техниката няма особено значение,но това е един от моментите в който,качеството определено оправдава вашите пари.
Продължих нагоре,като от време на време спирах да поснимам.Раницата взе да подгизва,понеже псотоянно я вадех изпод дъждобрана.

На тази поляна се оказах точно когато дъжда понамаля.За пръв път успях да видя част от „Червената стена“.Това е върха чието име носи и целият резерват.

Повъртях се наоколо,опитвах се да намеря някое по старо дърво,но уви.Думата „резерват“ имаше същото значение както в Странджа.Малки кекави дръвчета на максимум 20тина години,свидетелстваха за яката сеч която е вилняла насам.Около поляните и пътеката беше осеяно с боклуци.Нищо чудно,мястото се намираше близо до Бачковския манастир и е лесно додстъпно.
Достигнах до малка къщичка с кръст на покрива.Отначало помислих, че това е параклис,но се оказа аязмо.

Аязмото е подобие на параклис в което има изворче.Доста интересна находка,отново ми напомни за Странджа, в която има доста такива.Дърветата в двора около аязмото бяха най-старите,които видях в резервата.

Така изглеждаше то отвътре.Скрих се малко на сушина и си попрегледах техниката.Слава Богу всичко си работеше въпреки, че беше подгизнало.Отново заваля зверски и продължих нагоре,докато стигнах до действителния параклис.Повъртях се наоколо, за момент се изясни и погледнах нагоре.Намирах се точно в основата на отвесната стена под върха.Намерих една пътека,която изкачва нагоре,но се отказах да продължавам.Времето отиде съвсем на зле и всичко по- високо от параклиса беше обгърнато от облаци.И така реших да се омитам.На другия ден печеше слънце,аз бях поизсъхнал и вече се намирах в Северна България, където трябваше да поснимам малко ниви…..