Въпреки лошото време (разбирайте слънчево) покрай празниците, се реших на една обиколка из Белоградчишките скали. Началото на май е най-подходящото време за посещение на този феномен и нямаше как да не се възползвам. Естествено през деня не съм направил нито една снимка, но нощите бяха прекрасни и с много добра луна. При такива слънчеви дни, нощната фотография се оказа моето спасение…

4 часа от нощта над Белоградчишките скали.

Спасение силно казано, като се има предвид, че съм още нов в този тип снимки. Проблемът е не липсата на желание у мен, а по скоро технически. Да се получат снимки през нощта с добро качество е истинско предизвикателство за всеки цифров фотоапарат. Шумът е враг номер 1 и е нужно е да имате последен модел камера и то от върховите класове за да получите приемливо качество. Със старата ми тухла Canon 1Ds качеството което постигам в нормална ситуация през светлите части на денонощието е направо невероятно. Също така мога да правя снимки на бавни експозиции каквато е горната. Тя е правена при iso 400, и без проблем става дори за голям печат. Забелязах също че за дълги експозиции, 1Ds шуми по малко от 500D, въпреки, че е с близо 10 години по-стар модел. Поради тази причина обаче, максималното исо което са заложили конструктивно е 1250. И като се има предвид че най-светлия ми обектив е на бленда 4 е невъзможно да правя снимки на стоящи звезди и млечен път с единицата. Това може би е единственото нещо което той не може….С новият фотоапарат който наскоро си взех Canon 500D имам iso до 6400, че и нагоре, но друг е въпроса дали то е използваемо.

Фотоапаратите – моите първи приятели снимат неуморно през цялата нощ, насочени към звездите.

И така пристигнах аз в Белоградчик с Тишо, който е местен и знае всичките пътечки и скалички, на които може да се снима. В почивните дни на май месец тук е истинска лудница. За щастие абсолютно всички туристи отиват само до Крепостта, и като казвам „абсолютно всички“, си е точно така. За цял ден скитане единствените хора които видях бяха около Калето. Скалите се простират на 30 километра от Белоградчик, но освен тези намиращи се в града, останалите не са посещавани. За един ден се размазахме от обикаляне на различни позиции, като в края на краищата, харесахме само две с подходящо изложение. При снимките с „въртяни“ звезди, композицията е от решаващо значение, тъй като небето е винаги едно и също и такива кадри омръзват много бързо. Затова ви трябва нещо наистина интересно за преден план. Е първия ден опс…искам да кажа първата нощ.. та тогава научих един важен урок – някои места през нощта изглеждат ама коренно различно, хах но кой би се сетил? Такъв е и следващият пример с тази скала дето по-скоро ми прилича на Х** по средата на снимката. През деня мястото е наистина много интересно с тази ограда отпред, но вечер полярната звезда се пада високо, оградата не личи, луната залязва бързо, а на всичкото отгоре отзад свети Белоградчик. Но естествено аз разбрах това едва след като бях на мястото в 10 през нощта и ща не ща пуснах фотоапарата да извърти 3 часа. Тишо се отказа от Х** и снима някакви клони на някакво си дърво…

Canon 1Ds + 17-40f4L, f5, iso 400, експозиция 3 часа.

Може да не струва, но все пак беше добре за тренинг, а и тази нощ научих доста неща.

Следващите две нощи изкарахме на втората позиция, като от там извадих само една снимка с въртене в последствие. За да снимате такива врътки, трябва да гледате на север. А тъпото при Белоградчишките скали е, че всички те се намират на юг от града, и винаги градското осветление ще е проблем, колкото и далеч да отидете.
През целия ми престой там, през деня беше ужасна жега, слънце и много народ из града та наложи да обърна режима – спях когато е светло и снимах през нощта. Отивах на терен след сумрак и си тръгвах в 5 сутринта когато хоризонта просветляваше.
Отделно от снимките със завъртяни звезди направих първите си снимки с млечен път, които бяха истинско предизвикателство за малкото 500D и още повече за мен, докато чистех шума пред компютъра 🙂

Тази е на iso 3200 бленда f3,2 и 20 секунди. От тук няма как да се види, но лично според мен това е границата на възможностите за този фотоапарат. Ако не и малко над нея за да сме честни. За уеб размер разбира се изглежда добре, но шум съм чистил буквално с голямата лопата. Все пак предполагам, че става за печат до размер А4, ще пробвам и ще пиша за това допълнително.

Горната снимка е с 500D и обектив Sigma17-70 , като тази бленда 3,2 е максимума за това фокусно на обектива. Ако имах бленда 2.8 или по малко бих направил кадър на нея за да изпъкне Млечния път по добре. Следващия кадър е на iso 1600 и видимо мъглявините не се открояват добре. Това показва колко важно е да имате високо iso поне от 3200 нагоре, както и приемливи ниски нива на шума, за да направите добра снимка на галактиката.

Canon 500D + Tokina 11-16/2.8, 11mm, f3.5, 30 sec, iso 1600.

И като се добавят трудностите при осветяването на предния план, такива снимки могат направо да ви скъсат нервите. Около Белоградчик има колкото си искаш скали, а тези които съм снимал – гъбите са може би най дребните. Тяхната позиция обаче беше единствената в която можех да вкарам такова небе в този момент. Млечния път подобно на луната, слънцето и всички звезди изгрява и залязва в определени часове, а и наличието на силно светещи обекти по небето и земята прецакват гледката към него значително.
Абе..като за начало добре мина, смятам да пробвам малко по планини за в бъдеще, ако е писано, та да видим как ще е там. По рядък е въздуха и няма толкова градове да ви светят по снимките.
Често казвам, че човешкото око е съвършено и фотоапаратите не могат да се конкурират с него, но за едно това не важи – Млечния път. Колко жалко наистина, че ние хората не сме способни да го виждаме така добре.

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂