Една от задължителните настройки, която проверявам в работния си процес, е правилната настройка на белия баланс в кадъра. Правилната интерпретация на бялото в една снимка има много по-голямо значение от това дали цветовете ви просто са „вeрни“. С подходящ баланс в снимката получавате много по-добър контраст, а също и ефектът върху зрителя може да бъде много по-силен.
Този нощен кадър, който направих съвсем наскоро от Мусала, е типичната трудна ситуация. Светлината е оскъдна и идва от 3 различни източника с тотално различна температура. Халогенната лампа на станцията е основна и се водех по нея. В дясно обаче са светлините от пистите на Боровец, които имат доста по-студен характер, а градските светлини в дъното пък са все още с живачни лампи, които са направо червени при тази температура. На всичкото отгоре в предния план имам сняг в сянка и експозицията ми е 8 минути, което вкарва и цветен шум.
Ще започна първо с това, че тук, при тази настройка, всичко трябва да се случва в процеса на обработка, след като вече сте заснели снимката и сте седнали удобно вкъщи пред компютъра. Ето това е основната причина да правите снимките си в RAW-формат и това е единствения начин да имате пълен контрол върху цветовете си. Снимайки в Jpeg вие буквално орязвате 90% от възможностите си за обработка. Така, първо започваме с..
Как правилно да си настроя фотоапарата и софтуера, с който работя ?
Да приемем, че отдавна сте забравили всякакви автоматични режими, просто настройте фотоапарата да снима в RAW-формат. Броят файлове, който ще може да запаметите на картата си ще намалее мигновено, но в днешно време цените на паметта спаднаха значително, така че най-добре инвестирайте в една добра и голяма карта. Снимането в Jpeg е недопустимо, ако искате да правите какъвто и да е fine-art.
Настройката на WB в самата камера е без особено значение в момента, но аз рядко оставям фотоапарата да решава вместо мен. Въпреки, че със сигурност ще проверя баланса във фотошоп по-късно, аз си избирам някоя от опциите в менюто, различна от Auto. Това го правя тъй като нямам никакво доверие на техниката, а пък обичам все пак цветовете ми да са сравнително реални докато ги преглеждам на eкрана, докато снимам. В 99% от случаите използвам Daylight или Cloudy.
Общо взето до тук спирам да се тревожа за баланса и забравям за него. Има обаче още няколко неща, които имат голямо влияние върху цветовете ви и това е правилната настройка на цветовото ви пространство и режимът, в който се намират фотоапаратът и софтуерът, с който работите.
Camera Profile
В моя Canon 5D markIII имам няколко пре-настройки на цветовете от типа на Landscape, Portrait, Adobe standart и тн. Тях може да ги настроите от менюто на фотоапарата , или снимайки в RAW естествено вие може да ги промените в роу конвертора. (За Adobe Camera raw изберете Camera calibration, за да влезнете в менюто използвайте иконката с фотоапарата от лентата за инструменти.) Добре е да знаете, че освен върху баланса на цвета тези настройки влияят доста върху динамиката на сцената ви. Поради тази причина аз снимам само в Neutral. Причината за това е, че по този начин динамиката в кадъра е максимална. Сцената изглежда плоско, но тъй като целим максимално качество на изображението в суров вид, това го пренебрегваме на този етап. Ако зададете режим Landscape например, това което фотоапаратът ви прави е да издува цветовете (главно червените и жълти тонове) и да усилва контраста, като по този начин губите информация в най-светлите и тъмни участъци по снимката.
Определяне на баланса
Ok, вече разбрахме, че снимате спокойно без да мислите много за баланса на терен и след като вече сте вкъщи, сваляте снимките на компютъра и отваряте Lightroom или Photoshop. Лично аз използвам тези два софтуера за обработка на RAW-файловете в моя процес. Първото нещо, което правите след като сте се уверили, че кадърът е заснет в правилния профил, е да определим правилната температура на белия баланс. Настройката на баланса става с най-горните плъзгачи в Lightroom и Camera raw.
Тази снимка е правена по изгрев, когато слънцето е ниско на хоризонта и светлината е все още топла. Фотоапаратът няма как да знае това и се е постарал да направи снега по бял (осветените части). В резултат, хижата е станала почти сива и без контраст, а пък всичкият сняг в сенките синее значително.
Там също ще забележите меню с предварителни стойности за различни сценарии но по дефоулт ще ви изписва „As Shot“. При първоначалното преглеждане често е трудно да установите дали баланса е ОК. Затова тук ще ви покажа един малък трик. На помощ ви идва плъзгачът Vibrance, намиращ се надолу в менюто. Това, което прави той е да увеличава цветовия контраст в кадъра. Без много да му мислите направо го заковете в крайно дясно положение, докато стойността му не отчете 100. Разбира се, абсолютно на момента, получавате абсурдна картина с неземно преувеличени цветове, но това ще ви помогне много по-лесно да настроите баланса на око. От моя опит знам, че в 90% от снимките имате поне една бяла или близо до бяло/сиво област.
Избутвайки Vibrance до упор е много по-лесно да преценим накъде да насочим двата плъзгача за баланса.
Това са най-често облаци, бързеи в река, пяна във вълни на море и т.н. Намерете подобна област и гледайки нея сега настройте баланса, местейки първо плъзгача за цветната температура, а след него и този за баланса на самите цветове между магента и зелено. Тук всичко става по усет, но при тези преувеличени цветове обикновено трябва да сте слепи, за да подминете неправилния баланс. Това, което търсим е най-неутралнияТ баланс, в който снимката няма да „зеленее“ или „розовее“. Белите области трябва да останат максимално близко до бялото при дори при тези нелепи стойности на сатурация. След като сте си поиграли достатъчно с плъзгачите и сте намерили най-неутралната стойност на бялото, е време да върнем обратно плъзгача Vibrance в средата на положение 0. Сега всичко си идва на мястото и кадърът е с правилен баланс.
Трябва да се знае, че тъй като тук всичко идва „на око“, е добре да сте взели предвид следните неща:
1. Трябва да имате добър монитор и най-вече калибриран такъв. Ако нямате калибратор, може да си направите някой от наличните тестове из интернет. Доколко мониторът ви е читав, може да съдите и като дадете снимка за печат в добро студио и погледнете готовите резултати без корекции.
2. По залез и изгрев светлината е топла и е нормално белите неща да придобият червен или жълт отенък, като в примера по-горе. Това касае облаците и отраженията им. Нормално е червената светлина да освети в червено сняг, бързеите в реки и водопади, също и морето при бавни експозиции. Нормално е да даде по-топли цветове дори на зеленото в тревата и различните окраски на едно цвете например. Имайте това предвид, докато настройвате баланса. Именно тук идва майсторлъкът, когато обработвате снимки. Да имате усет за баланс между художествената интерпретация и максимално естествен краен резултат, максимално близък до това, което е било на терен.
3. В природата всичко е перфектно, но не и по нашите гледни точки и принципи. Тоест, напълно бяло и сиво няма. Един поток може да е разкалян от пролетното снеготопене, или пък е нормално рано сутрин снегът да синее. Същото важи и за ледниците и облаците от различна структура и произход. Виждал съм зелени облаци преди буря.
Играчки, които могат да ви дойдат от помощ – сиви карти и експодиск:
1. Изпозлването на сива карта в пейзажа е неуместно, тъй като това не е студио и светлината се мени непрекъснато. Така че не върви да я разхвърляте някъде из предния план и после да я триете, или пък да имате асистент, който да търчи с нея насам-натам.
2. Експодискът е хитра благинка, но помнете, че трябва да вземете правилния модел, който събира светлината от различни ъгли! Тъй като в пейзажната фотография имаме множество източници от различна посока с много различна температура и тинт, това може да е много объркващо. Например в една гора, освен слънчевата светлина, влияние оказват и листата, които се явяват един вид зелен филтър, през който минава светлината. Освен това по сенчестите области винаги ще имат по-студено осветяване.
Помнете едно – използването на сиви карти и експодискове може значително да ви обърка, особено по изгрев и залез. Също така може да ви намали и изкриви правилната сатурация в снимката, понеже тези пособия се опитват да компенсират вече споменатата топла светлина.
И така, от всичко до тук става ясно, че е най-добре да разчитате на себе си, разбира се. Изпробвал съм какво ли не – възможностите на фотоапарата, експодискове, различни методи за обработка, включващи разни пипетки и инструменти във фотошоп, но показаното по-горе се доказа, като най-ефикасното средство. Освен, че ви дава пълен контрол, той безспорно ви дава най-голяма творческа свобода. Все пак не трябва да забравяме, че това е вашата снимка и вие трябва да определите как ще изглежда тя, основано на вашите виждания, идеи и най-вече стил.
Е приятели, показах ви един дребен трик, който лично на мен върши много работа. Надявам се да съм бил полезен.
Благодаря за чуедсната статия, много полезна ми се струва.Тъй като снимам от няколко месеца а от няколко дена започнах да се запозавам със софуерите за обработка съм напълно лаик в тази област и искам да задам един въпрос. Става дума за това което казваш, че снимаш на настройка в апарата на неутрал. На пост обработка ако е роу нали информацията се запазва чиста и винаги можеш да промениш това или се бъркам? Или го правиш това за да можеш на момента да сивидиш кадъра дали е ок ?
Благодаря!
При снимане в RAW формат, може да се коригират всички настройки по цветовете, които фотоапаратът избира. Ако снимаш в Landscape например, после в конвертора спокойно може да го превърнеш в друга настройка. Номера е да изпозлваш тази която ти дава най много информация на единица площ. Защото след това в обработката целим максимална динамика, както и да избегнем шума и постеризацията. Ако не целим моментално изображение директно от апарата, а сме предвидили обработка, тогава с колкото по-плоско изображение излезнем от камерата по-добре.
Здрасти Ванка,
Пробвал ли си да снимаш със CineStyle-a http://www.technicolor.com/en/solutions-services/cinestyle
Реално, както с всички други профили, и този оказва значение повече при преглед на снимката на дисплея на апарата / снимане в JPEG, отколкото върху обработката на RAW файл или самия краен резултат. Lightroom /ACR си прилагат свои настройки (които могат да се променят, ако на някой не му харесват стандартните 😀 ).
Силата му е при снимане на (компресирано) видео. Там плоската картина позволява много повече свобода в post-processing-a, без допълнително губене на качеството поради компресия или странни цветови изкривявания.
Не съм го пробвал още, но бях челз а него понеже точно сега екпериментирам с видео.
Значи да разбирам ,че независимо на каква настройка съм снимал , после си го обръщам в каквото искам и мисълта ти е , че в обработката е добре да тръгнем от настройка неутрал. Първоначално малко сеобърках, защото знам, че в какъвто и режим да снимаш или бял баланс после можеш да си го направиш в софтуера, а аз си помислих, че въпреки това е добре да снимаш в неутрал 🙂
Не, може да си снимаш в каквото и да е, но тогава ще е нужно да го имаш предвид в софтуера и да го пренастроиш за да извлечеш максимума в обработката. Някои хора например обичат всичко да става във фотоапарата, дори тонирането. Това всъщност не е зле, аз също съм привърженик на техниката която ми помага да минимизирам обработката и всичко да се получава мскимално от камерата. Но работя по начина описан по-горе единствено защото ми осигурява максимално качество на изображението.