Една от задължителните настройки, която проверявам в работния си процес, е правилната настройка на белия баланс в кадъра. Правилната интерпретация на бялото в една снимка има много по-голямо значение от това дали цветовете ви просто са „вeрни“. С подходящ баланс в снимката получавате много по-добър контраст, а също и ефектът върху зрителя може да бъде много по-силен.

Този нощен кадър, който направих съвсем наскоро от Мусала, е типичната трудна ситуация. Светлината е оскъдна и идва от 3 различни източника с тотално различна температура. Халогенната лампа на станцията е основна и се водех по нея. В дясно обаче са светлините от пистите на Боровец, които имат доста по-студен характер, а градските светлини в дъното пък са все още с живачни лампи, които са направо червени при тази температура. На всичкото отгоре в предния план имам сняг в сянка и експозицията ми е 8 минути, което вкарва и цветен шум.

Ще започна първо с това, че тук, при тази настройка, всичко трябва да се случва в процеса на обработка, след като вече сте заснели снимката и сте седнали удобно вкъщи пред компютъра. Ето това е основната причина да правите снимките си в RAW-формат и това е единствения начин да имате пълен контрол върху цветовете си. Снимайки в Jpeg вие буквално орязвате 90% от възможностите си за обработка. Така, първо започваме с..

Как правилно да си настроя фотоапарата и софтуера, с който работя ?
Да приемем, че отдавна сте забравили всякакви автоматични режими, просто настройте фотоапарата да снима в RAW-формат. Броят файлове, който ще може да запаметите на картата си ще намалее мигновено, но в днешно време цените на паметта спаднаха значително, така че най-добре инвестирайте в една добра и голяма карта. Снимането в Jpeg е недопустимо, ако искате да правите какъвто и да е fine-art.
Настройката на WB в самата камера е без особено значение в момента, но аз рядко оставям фотоапарата да решава вместо мен. Въпреки, че със сигурност ще проверя баланса във фотошоп по-късно, аз си избирам някоя от опциите в менюто, различна от Auto. Това го правя тъй като нямам никакво доверие на техниката, а пък обичам все пак цветовете ми да са сравнително реални докато ги преглеждам на eкрана, докато снимам. В 99% от случаите използвам Daylight или Cloudy.
Общо взето до тук спирам да се тревожа за баланса и забравям за него. Има обаче още няколко неща, които имат голямо влияние върху цветовете ви и това е правилната настройка на цветовото ви пространство и режимът, в който се намират фотоапаратът и софтуерът, с който работите.

Camera Profile
В моя Canon 5D markIII имам няколко пре-настройки на цветовете от типа на Landscape, Portrait, Adobe standart и тн. Тях може да ги настроите от менюто на фотоапарата , или снимайки в RAW естествено вие може да ги промените в роу конвертора. (За Adobe Camera raw изберете Camera calibration, за да влезнете в менюто използвайте иконката с фотоапарата от лентата за инструменти.) Добре е да знаете, че освен върху баланса на цвета тези настройки влияят доста върху динамиката на сцената ви. Поради тази причина аз снимам само в Neutral. Причината за това е, че по този начин динамиката в кадъра е максимална. Сцената изглежда плоско, но тъй като целим максимално качество на изображението в суров вид, това го пренебрегваме на този етап. Ако зададете режим Landscape например, това което фотоапаратът ви прави е да издува цветовете (главно червените и жълти тонове) и да усилва контраста, като по този начин губите информация в най-светлите и тъмни участъци по снимката.

Определяне на баланса
Ok, вече разбрахме, че снимате спокойно без да мислите много за баланса на терен и след като вече сте вкъщи, сваляте снимките на компютъра и отваряте Lightroom или Photoshop. Лично аз използвам тези два софтуера за обработка на RAW-файловете в моя процес. Първото нещо, което правите след като сте се уверили, че кадърът е заснет в правилния профил, е да определим правилната температура на белия баланс. Настройката на баланса става с най-горните плъзгачи в Lightroom и Camera raw.

Тази снимка е правена по изгрев, когато слънцето е ниско на хоризонта и светлината е все още топла. Фотоапаратът няма как да знае това и се е постарал да направи снега по бял (осветените части). В резултат, хижата е станала почти сива и без контраст, а пък всичкият сняг в сенките синее значително.

Там също ще забележите меню с предварителни стойности за различни сценарии но по дефоулт ще ви изписва „As Shot“. При първоначалното преглеждане често е трудно да установите дали баланса е ОК. Затова тук ще ви покажа един малък трик. На помощ ви идва плъзгачът Vibrance, намиращ се надолу в менюто. Това, което прави той е да увеличава цветовия контраст в кадъра. Без много да му мислите направо го заковете в крайно дясно положение, докато стойността му не отчете 100. Разбира се, абсолютно на момента, получавате абсурдна картина с неземно преувеличени цветове, но това ще ви помогне много по-лесно да настроите баланса на око. От моя опит знам, че в 90% от снимките имате поне една бяла или близо до бяло/сиво област.

Избутвайки Vibrance до упор е много по-лесно да преценим накъде да насочим двата плъзгача за баланса.

Това са най-често облаци, бързеи в река, пяна във вълни на море и т.н. Намерете подобна област и гледайки нея сега настройте баланса, местейки първо плъзгача за цветната температура, а след него и този за баланса на самите цветове между магента и зелено. Тук всичко става по усет, но при тези преувеличени цветове обикновено трябва да сте слепи, за да подминете неправилния баланс. Това, което търсим е най-неутралнияТ баланс, в който снимката няма да „зеленее“ или „розовее“. Белите области трябва да останат максимално близко до бялото при дори при тези нелепи стойности на сатурация. След като сте си поиграли достатъчно с плъзгачите и сте намерили най-неутралната стойност на бялото, е време да върнем обратно плъзгача Vibrance в средата на положение 0. Сега всичко си идва на мястото и кадърът е с правилен баланс.

Трябва да се знае, че тъй като тук всичко идва „на око“, е добре да сте взели предвид следните неща:

1. Трябва да имате добър монитор и най-вече калибриран такъв. Ако нямате калибратор, може да си направите някой от наличните тестове из интернет. Доколко мониторът ви е читав, може да съдите и като дадете снимка за печат в добро студио и погледнете готовите резултати без корекции.
2. По залез и изгрев светлината е топла и е нормално белите неща да придобият червен или жълт отенък, като в примера по-горе. Това касае облаците и отраженията им. Нормално е червената светлина  да освети в червено сняг, бързеите в реки и водопади, също и морето при бавни експозиции. Нормално е да даде по-топли цветове дори на зеленото в тревата и различните окраски на едно цвете например. Имайте това предвид, докато настройвате баланса. Именно тук идва майсторлъкът, когато обработвате снимки. Да имате усет за баланс между художествената интерпретация и максимално естествен краен резултат, максимално близък до това, което е било на терен.
3. В природата всичко е перфектно, но не и по нашите гледни точки и принципи. Тоест, напълно бяло и сиво няма. Един поток може да е разкалян от пролетното снеготопене, или пък е нормално рано сутрин снегът  да синее. Същото важи и за ледниците и облаците от различна структура и произход. Виждал съм зелени облаци преди буря.

Играчки, които могат да ви дойдат от помощ – сиви карти и експодиск:

1. Изпозлването на сива карта в пейзажа е неуместно, тъй като това не е студио и светлината се мени непрекъснато. Така че не върви да я разхвърляте някъде из предния план и после да я триете, или пък да имате асистент, който да търчи с нея насам-натам.
2. Експодискът е хитра благинка, но помнете, че трябва да вземете правилния модел, който събира светлината от различни ъгли! Тъй като в пейзажната фотография имаме множество източници от различна посока с много различна температура и тинт, това може да е много объркващо. Например в една гора, освен слънчевата светлина, влияние оказват и листата, които се явяват един вид зелен филтър, през който минава светлината. Освен това по сенчестите области винаги ще имат по-студено осветяване.
Помнете едно – използването на сиви карти и експодискове може значително да ви обърка, особено по изгрев и залез. Също така може да ви намали и изкриви правилната сатурация в снимката, понеже тези пособия се опитват да компенсират вече споменатата топла светлина.

И така, от всичко до тук става ясно, че е най-добре да разчитате на себе си, разбира се. Изпробвал съм какво ли не – възможностите на фотоапарата, експодискове, различни методи за обработка, включващи разни пипетки и инструменти във фотошоп, но показаното по-горе се доказа, като най-ефикасното средство. Освен, че ви дава пълен контрол, той безспорно ви дава най-голяма творческа свобода. Все пак не трябва да забравяме, че това е вашата снимка и вие трябва да определите как ще изглежда тя, основано на вашите виждания, идеи и най-вече стил.

Е приятели, показах ви един дребен трик, който лично на мен върши много работа. Надявам се да съм бил полезен.

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂