Като я гледам тази снимка наистина изглежда лесно, но всъщност е една от най-трудните ми до сега. Трудно е да се повярва че на Витоша, 20 километра от дома ми, и на 100 метра от хижа, върху едно смотано връхче ще е толкова трудно да се снима това.
Едно от местата, които са на практика близо до София, но пренебрегвам през последните 3 години е тази част от Стара планина извисяваща се над Враца. Стръмни склонове, отвесни скали и равни приветливи била, да се чудиш, как съм изпускал това до сега.
След като ми поразмина еуфорията от новата година, започнах да гледам нон-стоп разни сайтове за прогнози на времето. Едно здраво циклонче се беше запътило точно към нас и реших да го посрещна подобаващо. Избрах Родопите за тази цел, тъй като там все още не бях ходил да снимам през зимата. И така без много да […]
Водя този блог вече четвърта година. Времето си минава, още една година се изтъркаля, та реших и аз подобно на колегите да пусна една тема в която да тегля чертата. Да си кажа честно на мен все не ми стига, мрънкалник съм си няма как, но сега като погледнах снимките си от последните 12 месеца […]
Понякога се оказваш на правилното място в подходящо време просто благодарение на късмет и този път бе точно така. Без особени планове се качих на 7те, исках просто да поснимам и да се разходя. Е вярно е, че имах надежди свързани с леда, но чак пък толкова…
Най-накрая догоних есента. Предполагам получи се защото просто не ми пукаше за нея вече и реших ей така да се пробвам, пък каквото стане. Пак си бяхме обичайната формация -двамата с Ицака, а джипът натряскан с багаж до козирката.
Ходенето до групата язовири около Доспат се превърна в традиция всяка година.Това не е случайно – тези места са рай за пейзажистите, със своите изпарения рано сутрин, борови гори и интересните брегове.Естествено язовирите са любими и на доста рибари и летовници, които през лятото ги превръщат в истински панаир.
В разгара на отпуските воден от голям мерак се замъкнах за три дни в Пирин.След рилското ми приключение имах добър тренинг и не ми трябваше много да му мисля.Пристигнах на х.Вихрен някъде по обяд и там естествено се беше заформил един малък ад.Колони от хора вървяха към върха подобно на армия в редица, други бяха […]
След като напуснахме Черноморец, тръгнахме уверено на Север.По пътя спряхме на няколко места с разузнавателна цел,но снимки не съм правил.Всичко стана много набързо тъй като Гената вече ни чакаше при скалите до Тюленово. Арката – страхотно място намиращо се точно до самото селце.Снимката е правена по изгрев на третия ден от престоя ми тук.
Това трио на водопадите винаги ми е било мечта.В продължание на няколко години все не успявах да се добера до тях или случвах на кофти условия.Едно нещо научих от тогава със сигурност – никога не се отказвайте!След лиспата на късмет по нивите, просто промених набързо програмата и за няколко часа бях на Еменски каньон.
Обичам лошото време,ама наистина.Знам повечето от вас няма да ме разберат,но за мен то си има някакъв необяснимо мрачен чар.И така в главата ми разбира се се въртят идеи за „готина снимка в нечовешки условия“.Тъй в един мрачен пролетен ден се озовах в Родопите (малко над Асеновград),условията бяха…как да кажа – не като за разходка. […]
Църквите при Копринка и Жребчево,са едни от най-популярните обекти за снимане у нас.Оказа се, че са известни главно на юзърите от форума,защото когато питах един дядо от близкото село Виден за църквата, той ми посочи една новострояща се в самото село.Нужни му бяха доста обяснения за да се досети за старата постройка заливана предиодично от […]
По време на Великденските празници направих доста голямо обикаляне в централна България.Целта на пътуването беше по-скоро опознавателна,тъй като до сега не бях идвал много насам.През последните две години се забих в Странджа на 3 пъти,но около Ловеч и Търново не бях ходил.
Преди около три години ровейки се по форумите за планинарство попаднах на някакви снимки от Безбожкото било.Бяха зимни снимки на вр.Полежан и панорами на околните върхове,гледах ги с часове и ако трябва да съм честен, дори сега като ги изрових от някъде те все още ме впечатляват.Върхове до където ти стига погледа..
Съвсем скоро,след като тръгнах от Гложенския манастир,влезнах в Рибарица.Наложи се да чакам Евгени, тъй като той беше спрял за снимки на Шипка.Позабави се около час, а през това време нетърпението ми нарастваше,започнах да обикалям нагоре надолу по уличките.Накрая се качих до входа на Централен балкан и продължих да тъпча наоколо, докато той не се появи. […]
Зимата почти отмина,а аз съм направил едва десетина хубави снимки.След като киснах един месец в нас,учейки за изпити без много да му мисля се втурнах към балкана.Натъпках малката фотографска раница с малко храна, взех фотоапарата и един обектив и без да правя някакви планове или проучване, просто си заплюх две дестинации. Часовникът звънна в 4 […]
На това фотоприключение за пръв път се видяхме лице в лице с Христо Свинаров.Следиме се из интернет от доста време,но не се бяхме засичали все още никъде.Всъщност идеята за водопада беше негова,аз планирах някакво ходене на планина,но с радост приех.С компания разбира се е много по-яко… Полска скакавица скован от лед
Типичната меланхолия,която ме обзема в началото нa всяка година беше усилена от смотаното време,което си стоеше така от няколко седмици.Зимата една такава – никаква не предлагаше почти никакви опции,в планините снегът беше колкото да се подхлъзнеш,а в ниското всичко беше в едни гадни кафяви цветове.
Въпреки всичките ми закани и планове,тази година отново тярбваше да си седя близо до София в един от най-готините моменти за снимки през годината.Разбира се не е задължително да изминете стотици километри за да направите хубав кадър.В продължение на една седмица направих няколко турчета до Витоша,за по 2-3 часа,след лекциите в университета.Удивително е колко драстично […]
Минаха се два месеца от предишното ми захождане насам.По принцип бях планирал да снимам на Широка поляна от доста време и понеже още нямаше пъстри цветове по дърветата,реших че от сега по-подходящ момент няма.
Дори не помня от кога имам тази идея в главата.Да си кажа честно мислил съм си за това още преди да си купя първият сериозен фотоапарат,мисълта да снимам залез на това необичайно място винаги е предизвиквала вълнение у мен. Поглед към карстовото било на Пирин.Отпред се вижда заслон Кончето
Тази година едно от първите ми скитания с фотоапарат беше до пещера Проходна.Докато се ровех в нета някъде прочетох – 262 метра дължина и 40 височина,през нея дори прелитал и малък самолет.Още с пристигането си забелязвам тези дяволски очи,които ме гледат зловещо от вътре.
Не знам как да започна,може би с това,че изобщо не бях планирал това ходене поради голямата навалица през Август.Винаги избягам тълпите,освен че ми се развалят снимките и настроението ми се скапва.Но все пак ето какво намерих в Родопите по това време…
Всъщност трябваше да бъде Пирин,но явно тази година е писано да опозная по-добре Рила.Колкото повече ходя в тази прекрасна планина толкова повече ме омагьосва тя… Всичките седем езера от един поглед След като един месец и половина не бях ставал от стола,се вдигнах на малък поход около езерата.Определено съм си загубил форма,дори мисля че по-зле […]
По традиция,подобно на миналогодишната ми разходка около езерата близо до гетото,сега пак се вдигнах за 2-3 залеза.Не че е много хубаво и чисто там…,но когато няма риба и ракът е риба..и така.
Когато човек погледне този трак,ще си помисли че съм видял едни от най-хубавите гледки в Централен балкан…Всъщност единственото,което видях там беше:малко гора,мъгла,мъгла,малко трева,фигурата на Евгени в мъгла,пак само мъгла и вратата на хижа Ехо.Абе доста неща са си,сега като погледна колко изписах…Циклонът,който беше заседнал над България сякаш се беше запрял тук именно на това било […]
До последно се чудех,къде точно да отида тази седмица и спонтанно реших да се кача на Седемте езера в Рила.Доста клиширано и снимано място наистина,но да си призная не съм видял една снимка от там,която да ме грабне.Побързах да отида преди да е станало прекалено населено за мен.
Есента отдавна мина,навън всичко е вече покрито със сняг,а аз едва сега намирам време да опиша местата,които посетих през периода Откомври-Ноември. Започнах разбира се с Източни Родопи.