Есен край Стара река | Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи, снимки от България > Есен в Централен Балкан – Стара река

Есен в Централен Балкан – Стара река

Есенна разходка, която за кратко премина в оцеляване

Ако има място което трябва да посетите през есента това е Централен балкан. От известно време насам се опитвам да запечатам кратката есен в един от неговите резервати – Стара река, но есенните багри в гората, упорито се опитваха да ми убягнат в последните три години. След последното ми ходене там най-после успях да събера материал и за тази публикация. За съжаление Стара планина отново се опита да вземе своето и приключението не мина особено гладко.

Есен в балкана

Масивите около Ботев и Амбарица са на челно място в черния списък с пострадали туристи в България. Когато човек погледне алпийския релеф на Пирин и Рила той често мисли тези планини за най-опасни, но в действителност в Балкана поради подценяване на сложния характер на времето и големите мащаби, инцидентите са най-лоши. Освен, че е опасно горе се оказва доста трудно за снимане, поне за мен и моите „методи“. Носенето на много техника и дълъг трекинг в лоши условия никак не вървят в Стара планина. Подходящото време за снимка в повечето случаи означава „лошо време“, а това ще рече – мъгла, ураганен вятър по билата, опасни гръмотевици през лятото, а за буря през зимата дори не смея и да си помисля. При последното ми навлизане в девствения резерват Стенето, падах много пъти по сложния терен, но по чудо се измъкнах без травми. Освен това липсата на обхват и тъпия факт, че ходя съвсем сам може да е много лошо приключение.
Та да ви кажа само, че Стара река също е резерват, но в действителност е много по-благоустроен, пътеките са обезопасени, и много приятни. Има 3 хижи които са уютни и са на равни интервали по пътя, така че опасността да се преуморите и да замръкнете неподготвени в гората е по-малка. Реката от своя страна румоли сред безброй бързейчета из гората и дава невероятни позиции за снимки. А пък гората е най-добра през есента – смесица от различни дървета и нюанси.

Есен
Снимка с по-голям размер в галерията

При първия ми опит (2010 година), закъснях с идването и студен вятър беше отвял листата. Успях да хвана само една запазена отсечка по средата на маршрута, снимките от нея ще включа тук в този пост. Тази година реших да постигна повече и се занесох отново край реката. Бисер от фотофорума пожела да дойде с мен, всъщност той все говореше за тая Стара река още от как се запознахме в началото на годината. Виждах, че има голям мерак, а това е най-важното затова го взех с мен.
Пътят покрай реката започва от крайните къщи на Карлово, следва едно много отегчително изкачване докато не стигнете Баража – водохващане преграждащо речното корито. От това място нагоре, наклонът става много по-малък и пътеката върви покрай реката. Фотоапарата се вади и се почва, едно постоянно слизане до бързеите и снимане. И понеже ние тръгнахме късно, тъмнината ни свари при първата хижа Хубавец.

хижа

В тази хижа няма смърдящи легла, падащи стени и хижари с психични заболявания. Напротив – по скоро прилича на уютна къща за гости. Старопланинските хижи са си такива…повечето от тях.
Есента вече преминаваше на тази височина, отново бях дошъл в последния момент. На другата сутрин мрачното време спомогна за снимките и понеже си бях отпочинал добре, хвърчах насам-натам из гората в търсене на интересни нещица.

есен

Скоро стигнахме следващата хижа Балкански рози. Говорехме нещо за времето, ала хижарят поклати глава, определено днес щяхме да си имаме проблеми с мъглата и дъжда. Най-хубавите позиции за снимки на реката са между тази хижа и предната на която преспахме, затова и тук се замотахме много. Цели часове в мотаене около реката…

есен

След втората хижа пътеката се отделя от реката и започва да набира височина. На тази есен не можеш да и хванеш спатиите, от едната страна склона е зелен, от другата всичко е опадало вече. Малко по нагоре пък е перфектно, картината се променя след всеки завой.

есен в балкана

На първия ден, тръгнахме късно защото по-предната вечер имах рожден ден и се запилях по нощите. Това беше и причината да замръкнем на Хубавец – моя вина признавам си веднага :). Естествено можеше да се продължи по тъмно чак до х.Левски, но идеята бе да се снима покрай реката. И така от тук вече бяхме с ден закъснение. Но аз мислех не само за тази река, исках да направя целия траверс, през петолъчката до Рай и от там да се смъкнем в Калофер. Или пък защо не по Равнец. Едно ми беше ясно исках да мина повече отколкото минавах през предните години, стигайки само до х.Левски. Имах време колкото пожелая и стабилни запаси за 5 дни в раницата. През целия ден си представях цветната гора на Джендема погледната от високо и с този сняг който се очакваше да падне довечера картината щеше да е….ахх направо ми идеше да литна нагоре. Бисер обаче не беше на това мнение. Хилядите отровни цигари преминали през дробовете му и заседналия начин на живот си казваха думата.

Стара река

На х.Левски спряхме за кратка почивка и атакувахме баира който трябваше да ни изкара на билото. След първите 100 метра денивелация дочух познатите стенания на Биската от прехода ни до Тевното в Пирин, когато той буквално се срина насред пътя. Дадохме си още малко почивка, 10 минути ходене и спътника ми започна да се подпира изнемощял по стволовете на дърветата. Започнах да мисля….очакваха ни още 3 часа стабилен преход в мъгла покрай билото на Балкана. Освен това щеше да се стъмни след 4 часа, а ако този човек се срине отново ще трябва да се лагерува аварийно по склоновете на Джендема, а дори нямахме палатка. Айде надолу към хижата, ще се продължи на следващия ден, няма какво да се мисли повече.

есен в стара планина
Снимка в Галерията

На хижата бяхме единствените гости. Посрещна ни мълчалива хижарка, която ни настани в топла стая на втория етаж. Помещението беше с нарове, но бе добре почистено и подредено с нови матраци. Ейй как ги рекламирам тези хижи а? Трябва да ме направят рекламно лице и там. Оставаха ни повече от 3 часа светлина и се помотахме наоколо. Карловското пръскало направо не приличаше на нищо, пфф без вода и никакви листа наоколо, пред нас стоеше просто една празна черна скала. Малко след като се настанихме в хижата заваля. Два часа по-късно се стъмни и тогава стана наистина страшно, небето и земята се събраха, заудряха едни мълнии…Сетих се къде можеше да сме сега – някъде след Петолъчката и се прекръстих, отново се бях оставил по течението и отново то ме бе спасило. Ако бях упорствал сега щях да имам много големи ядове. Забравих да ви спомена, но предната вечер в х.Хубавец седнахме на една маса с няколко дядовци и добре си поприказвахме за планината и нейните обитатели. Та там на масата беше и хижаря на Козята стена с който се запознах това лято. Много готин пич, луд като мен, разказваше как влизал в една меча бърлога и минал покрай мечката, която била болна от нещо и само го изгледала сърдито. А Бисер го слушаше и гледаше с огромни опулени очи. Освен за тая мечка стана дума за поне още 50 други мечки всяка със своята отделна история. И на другата сутрин Биската твърдеше, че нощес е чул „зверовете в балкана“. Самия факт, че използваше думата „звяр“ започна да ме притеснява. В моя спътник се зараждаше онзи страх който гонеше мен преди 5 години, когато започнах да обикалям сам в планините. Мен адски много ме беше страх тогава, исках винаги да съм въоръжен като Рамбо само и само да съм подготвен когато ми изскочи някоя стръвница. Знам какво означаваше това и по късно притесненията ми се затвърдиха. Бисер започна да пуска идеи за слизане, а на мен това хич не ми харесваше, та аз току що бях дошъл с намерение да откарам поне 5 дни. Да ама на страха очите са големи, към края на вечерта той вече си бе наумил да се прибира. Страхът от зверове е най-лошия страх който може да те хване горе, понеже ти размътва главата и не мислиш трезво за реалните опасности. Много по-опасни са мокрите листа или пък дъжда през ноември който може да ти докара зверска хипотермия. Човек в стремежа си да избяга от някаква въображаема мечка спира да мисли и както се оказа по късно това му прави лоша шега.

хижа Левски
Голяма снимка в галерията

На другата сутрин Бисер бе твърдо навит да слиза. Въпреки увещанията, че ще му дам от моите пари и храна, той не пожела да стои повече. По-лошото беше, че не искаше и сам да се прибере по пътеката до Карлово и трябваше да сляза с него. Помислих си, че все пак ще е рисковано да го оставя сам и реших да ходя с него до долу. Слизахме по пътеката, а аз естествено измислях поредния план – качвам Бисер на влака, след което отново се връщам в планината и на газ се изкачвам до Рай било то по тъмно. И както си мислех това, зад мен изпука клонка и Бисер се изтъркаля по земята надавайки рев. Край сега го загазихме, спътника ми се търкаляше и крещеше от болка държейки се за крака. Изпаднал в паника той отказваше да му направя шина за обездвижване или дори да му направя някаква патерица да се подпира. Започнах да обмислям ситуацията – Бисер няма застраховка и се намирахме малко под х.Левски. Тоест той или трябва да плати от джоба си за спасителна акция или трябва да се оправяме сами. Но пък времето се беше оправило, денят беше съвсем в началото и може би щях да го смъкна до долу. И така се почна. В началото дори можеше да върви само куцукайки и подпирайки се по дърветата. Но след като подминахме двете хижи, състоянието му се влоши, започна да се търкаля по пътеката предавайки се. След като му дадох обезболяващи, започнах да го изтиквам до долу като при това трябваше да свалям и проклетите раници които сумарно бяха около 40 кила. За пореден път се проклинах задето имам толкова багаж. Въпреки, че физически се натоварих, най трудното нещо за мен бе да мотивирам психиката на Бисер която в един момент беше сдала заради болката и бе твърдо решил да остава да живее остатъка на живота си под някаква скала на пътеката. За пръв път имах работа с човек в това състояние и ви казвам, че е доста трудно дори вие да запазите пълно самообладание. Шест часа по-късно още по светло ние бяхме долу при колата. Никой не мислеше вече да се връща в планината, въпреки че времето бе прекрасно, аз исках само да се прибера в къщи.
Ето как приятели една хлъзгава клонка в гората може да ви вкара в гипс за близо месец, ей така както си ходите на приятна есенна разходка по хубавата пътека. Оказа се, че е много по-добре да не мислиш за мечките, а да си гледаш внимателно в краката. Може да си много нахъсан и уверен в себе си, ала болката и паниката обръщат нещата надолу с главата за няколко секунди. Добре, че не го оставих да се прибира сам, там където падна в продължение на 3 километра нямаше дори обхват….нямаше да си го простя.

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂

  1. Илия Илиев
    22 ноември, 2012 в 15:47 | #1

    Сега сякаш има доста водица… аз като ходих края на октомври беше доста Не-пълноводно! Хубави снимки … яко завиждам, благородно естествено :)))

  2. Теди
    22 ноември, 2012 в 15:58 | #2

    Здрасти! Засякохме се на Орлово око. 🙂
    Всичко е започнало добре с много хубави кадри.Хванал си красива есен, което си беше задача с повишена тръдност тази година. Жалко за лошия късмет, бързо оправяне на Бисер.

  3. 22 ноември, 2012 в 16:27 | #3

    Нещата не се случват без причина и всичко, което ни се случва е за наше добро и вероятно тази случка е помогнала да се избегне нещо по-лошо наистина. Чудесен разказ. Успех и за в бъдеще.

    ПП И бързо възстановяване на Бисер.

    Поздрави,
    Заклет фен 🙂

  4. Бисер Тодоров
    22 ноември, 2012 в 17:16 | #4

    Хиляди благодарности, Ванка 🙂
    Без теб нямаше да се справя със случката. Много ядове и трудности ти създадох тогава…
    Глезена ще се оправи, на 29-ти ще махат гипса.
    Това място ще го запомня с невероятните красоти, които видях и се опитах да снимам. По-хубава есен не съм виждал до момента.
    Малко по малко пак ще мога да минавам същите разстояния, както и преди тази случка.
    За цигарите си прав…. както ти, така и приятелката сте на едно мнение за това.
    Само не знам дали пак ще ме взимаш с теб по планините, в предвид че не съм от тренираните и издържливи хора, а и след тази случка… като се оправи глезена.
    Прав си, виждах опасността от друго място, не от подхлъзване…

  5. Иван Миладинов
    22 ноември, 2012 в 18:15 | #5

    Биска, не съжалявам че съм те взел, ти си доста добра компания, пък и да не забравяме че това можеше да се случи и на мен, а и на всеки друг, далеч не съм толкова железен за колкото ме мислят. От гледна точка на разума винаги е по добре да съм с някой горе.

    Иначе се радвам, че ви допадат снимките. Мисля че приключих с тая Стара река, 3 години все там айде стига, има и други места на които да се ходи живот и здраве.

    Илия вода има защото валя на предния ден. Бяхме там на 28 октомври, може да сме се разминали с теб за малко.

  6. 22 ноември, 2012 в 18:54 | #6

    Клоните покрити с есенни листа особено рано сутрин са невероятно хлъзгави и опасни.И аз имах няколко подобни падания в Средна гора, но за щастие без последствия.Страхотни снимки!

    Браво за самообладанието, успех и много здраве на Бисер!

  7. 22 ноември, 2012 в 23:48 | #7

    Не се познаваме, но с огромно удоволствие следя блога ти и съм ти голям фен!
    Жалко, че не сте успели да завършите приключението си. Все пак се възхитих на правилното ти решение, което може би, е спасило Бисер.
    А снимките ти са страхотни, както винаги!

  8. 23 ноември, 2012 в 00:13 | #8

    Ванка готин пътепис какти винаги

    А ЕТО ЗАЩО ВИ ТРЯБВА ЛЕКАР ПО ТЕЗИ ПРЕХОДИ:)) Бързо оздравяване на Бисер

  9. Emil
    23 ноември, 2012 в 00:31 | #9

    Страхотни снимки и цветове, както винаги.
    Както казва Дияна по-горе, всяко зло за добро.
    Важното е да развиваме позитивен ентусиазъм.:)

  10. Ирина
    23 ноември, 2012 в 00:51 | #10

    Браво, и за малкото време си направил страхотни снимки!

  11. 23 ноември, 2012 в 03:03 | #11

    Ей пичове важното е че сте имали незабравими преживявания… както се казва „което не ни убива ни прави по-силни“! Бисере и да знаеш… всички животни без изключение ги е страх от човека и бягат надалеч/поне в България/! Та, бързо оправяне, отказвай цигарите и започвай тренировки!:-)

  12. 23 ноември, 2012 в 10:41 | #12

    Ванка, респект за снимките, отново чудесен пътепис. Имам обаче няколко въпроса, дано ми отговориш:
    -Защо е този неистов страх от мечките бе хора, носите свирка, вдигате малко повече шум, проблема е да не изненадате животните, те няма да ви нападнат без причина(избягват срещи с хората)! Има в планина-епсилон изписано доста!
    p.s. Знам си запознат с моите пътеписи?!, къде ходим, къде се врем и къде снимаме ;), вдигаме валянка, животинките бягат.
    -Обувките на Бисер, не са ли високи?! – желая му най-скоростно оздравяване 🙂 и отказване на цигарите,той е готин пич, планината отново ще му подари хубави моменти лично аз ги махнах преди 3 години, в момента ходя по 40-60км, преходи за 2-3 дни, преди и ден не изкарвах!
    – Снимките ти респектират, както винаги ги гледам сумарно с часове, дано понесеш и една малка критика: прехода ти, който си замислял – не е съобразен със силите на участниците, в случая – Бисер, щели сте да се вкарате в неопределен сценарий.

    Айде скорошно оздравяване на Биската, а от теб чакаме следващата порция кадри 😉

  13. Иван Миладинов
    23 ноември, 2012 в 11:50 | #13

    – ммм аз проблем с животните нямам в гората, както знаеш там спя на палатка в тея гори, нищо не ме е закачало. Но все пак на него сега му е сефте по тея планини особено в Балкана. Той не беше слушал такива истории, нормално е да се плаши. Всеки го е страх в някакъв начален етап, понеже не знае за какво иде реч. А за това в форума дето се пише, аз съм сигурен че той още не е стигнал да ги чете тези форуми, надали знае какво се говори изобщо, май по добре и да не знае за тая тема с мечките. За да претръпнете от такива страхове, просто трябва да се изправите срещу тях. На мен не ми пука вече просто защото почти живея в гората и то по най големите мечкарници в Балакна и Родопите. Дайте му време на човека
    – Обувките му са високи и скъпи и точно защото разчита на тях падна. не разчитайте на обувки. Гледайте си в краката.
    – относно критиката ти за големината на тоя преход, лично с Бисер съм правил преходи по 25 километра на ден и то поне 3 пъти в периода август – септември тази година. И се справяше доста добре. Смятах че е достатъчно подготвен физически, но проблема е по скоро на психическа основа. Нужна е достатъчна мотивация. Не съм толкова заблуден, да взема с мен напълно нетрениран човек, най малкото той ще е сигурен провал още първия ден и за моето начинание.

  14. 23 ноември, 2012 в 12:01 | #14

    Благодаря ти за изчерпателния отговор, Ванка! Относно мотивацията си напълно прав! Сега правихме по-голям преход в мъглата, преди 5 дни (ниската облачност). В последно време тръгвам все с други от основната нагласа, така не оставам разочарован (изпитано) 😉 Докато излизахме от облаците, единия човек от групата не беше мотивиран, знаеш как е – монотонно изкачване, гледки ‘ниц’ :), а аз си вървях, залагах че тези два дни ще се ходи и така. Отново поздрави, чудесни кадри, резервата предлага много материал във всички сезони, само трябва да му се нацели точното време.

  15. existencia
    23 ноември, 2012 в 12:10 | #15

    Браво ви !!! Благодаря за чудесното преживяване ,гледайки кадрите български !!! 🙂

  16. tom
    27 ноември, 2012 в 11:18 | #16

    @Дияна Георгиева
    Кефи ми какъв оптимист си 🙂

  17. tom
    27 ноември, 2012 в 11:27 | #17

    Абе на колко години е тоя Бисер? Говорите за него сякаш е на 16-18 години, което не ми се връзва с това да е голям пушач и със заседнал живот.

  18. 29 ноември, 2012 в 12:20 | #18

    Първо да пожелая скорошно оздравяване на адаша!
    А относно случката – никой не е застрахован от такива събития! Тука няма стар, млад, опитен, не-опитен. Най-честите случай със трагичен край са сред опитните планинари и алпинисти!
    Страха от дивите животни се преодолява лесно след първото, най-много второто спане на отркито сам в планината. Всеки първия път са му треперили мартинките. Както каза Краси, животните ги е страх много повече от нас. Важното е да не те напуска здравия разум и да се паникьосваш. За планината трябва здрава психика най-вече. Аз също водя заседнал живот и все по-рядко излизам в планината, но това не ми пречи да правя и по 40км преходи на ден – ако волята е слаба, мускулите и от желязо да са пак няма да станат нещата.
    Така, че всеки да си вземе поуките от случилото се и напред!
    Ванка, аз също имам проблема с несъобразяването с възможностите на всички участници, затова и почти никога не стигам до поставената цел. И въпреки това е много по-разумно да не се ходи сам! Поздравявам те за решението да се върнеш с адаша. В планината не трябва да се действа егоистично, а отборно!
    П.С. Отдавна ми е мерак да направим някоя разходка заедно с теб. За жалост аз не мога да отделя 5 дена за подобно нещо. Максимумът ми е петък след работа да тръгнем и в неделя привечер да се приберем. Ако си търсиш някога компания, за такова кратко време съм насреща!
    Аре бъдете здрави всички!

  19. Нончо
    3 декември, 2012 в 21:54 | #19

    Доста хубав разказ и снимки на любимото ми място за ходене в Балкана(ама и аз съм израснал в Сопот) 🙂
    Аз ходих на 17ти ноември през деня до Хубавец, беше мъгливо и ръмеше, но пак беше хубаво. Бисер каза, че не сте намерили Черното Пръскало, ако искате напролет(май месец) когато е най-добре(зелено и има вода) може да се разберем за ходене натам.

    Съжалявам за инцидента, трябва да се внимава. Доста често и аз се разсейвам и понякога си е опасно. За щастие по Стара река съм имал проблеми само при едно качване до Левски за 8ми декември когато се оказа, че горе има половин метър сняг и никой не е минал.

    Поздрави!

  20. Борислав Ботев
    19 декември, 2012 в 11:33 | #20

    Доста екстремно е било! Снимките са супер!

  1. 0 trackbacks