За начинаeщи.

Преди време написах тази статия за избора на фотоапарат, целта на която беше да даде някакви насоки към начинаещите в първоначалния избор на фотографска техника. Там обаче не засегнах добре темата за обективите, тъй като обикновено те като покупка идват малко по-късно и могат да бъдат доста по-специфични. Тук ще се опитам да ви дам някакви насоки при избора на качествено стъкло, основно базирано на моя опит и това което ми е преминало през ръцете.

Това е първия обектив, който си купих – втора ръка. Бях съвсем начинаещ. Освен, че качеството на картинката му е слабо по начало, продавача ме и метна като ми го продаде развален. Но и аз съм си виновен, не знаех какво да гледам….

В тази първа част, ще ви напиша всичките основни неща за които се сетя, че може да ви потрябват като знания. Щом четете това се предполага, че сте начинаещ във фотографията, но ще си позволя да допусна няколко неща. Допускам първо, че вие вече знаете какво означават термините бленда, скорост на затвора, светлосила и тн. Надявам се ще напиша и такава статия след време, но за сега няма да засягам тези основни термини, тъй като ще се отклоня много от темата. Лесно може да намерите информация за тях в интернет дори и на български. Второ тук няма да намерите дискусия Канон срещу Никон или нещо от сорта на коя марка е по-добрата. Аз снимам с Канон абсолютно по чисто стечение на обстоятелствата. Но тъй като разполагам под ръка с такива обективи в примерите и снимките ще споменавам тях. Това не означава, че задължително трябва и вие да имате такива.

Какво е „кроп“ и какво е „фуллфрейм“

Първите термини които трябва да разберете, преди да се втурнете за нов обектив са именно тези двата – fullframe и APS-C (кроп). В миналата статия се опитах да ви обясня за видовете фотоапарати и размерите на матриците. Тук пак ще повторя с риск да ви стана досаден. Сегашните огледалорефлексни апарати със сменяема оптика (DSLR) са с два типа матрици по отношение на размера.
1. Първият има размер който е същия при кадър от 35мм филмова лента. Това се нарича пълноформатна матрица или „лайка формат“, както беше едно време. Старите обективи от филмовата ера са направени да покриват 35мм лента и съответно работят по същия начин при сегашните 35мм матрици. Понеже се наричат пълноформатни от там идва термина „Fullframe“.
2. Втория тип е така наречения APS-c размер. Това представлява изрязано парче от 35мм матрица. Буквално. И от там идва термина „кроп“ (crop). Всичките матрици на сапунерките до ден днешен са кроп – тоест те са с малки матрички, по-малки от 35мм ленти с които бяхме свикнали навремето. Такива са и матриците на много DSLR апарати като Canon 550d (и всички останали трицифрени и двуцифрени модели на Канон), Никон d7000 и изобщо всички апарати от по-ниския клас и средния клас. Някои марки като Pentax и Olympus правят само кропнати матрици.
Кроп фактор
Важно е да знаете, че заради по-малките матрици еквивалентните фокусни разстояния на обективите се изменят. Например 50мм обектив монтиран на кропка ще се превърне в 80мм (за Canon). Това се изчислява като умножим фокусното растояние по кроп фактора. Той зависи от големината на вашата матрица. Например пълноформатните камери са с кроп фактор 1 и тогава 50мм са си 50мм. Колкото повече намаляваме размера на матрицата кроп фактора се увеличава. При ниския и средния клас на Канон кроп фактора е 1.6. При никон е 1.5. Какъв е при вашия апарат може да разберете от ръководството на апарата или от интернет. Но е много важно да го знаете за да изчислите как ще се държи даден обектив. Например 30мм обектив се води широкоъгълен, но ако го монтирате на кропка той ще се превърне в стандартен защото там реално се държи като 50мм.
От началото на дигиталната ера отделните фирми започват да произвеждат обективи специално за кроп тела. Тоест те са с орязана картина (редуциран кръг на изображението) – ако ги монтирате на пълноформатна камера с голям сензор, в краищата ще имате черно поле и картинка само в средата. Тези обективи са конструирани за малки матрици. Важно е да знаете, че въпреки тяхното предназначение милиметрите, които са изписани отгоре също следва да бъдат умножени по кроп фактора за да изчислите реалното фокусно разстояние, което ще ви дадат.
Ето и един пример – искате да си купите стандартен 50мм обектив. Обаче тези класически обективи, които са за пълноформатни камери ще ви дадат реално 80мм и по-малък зрителен ъгъл – това си е дефакто телеобектив. Тогава избирате обектив с фокусно 30мм за да получите същия зрителен ъгъл, какъвто би дал 50мм при пълноформатна камера.
Също така е редно да се помни, че обективите за APS-c не са приложими при фуллфрейм тела. Тоест ако искате да минете на фулфрейм след време ще трябва да ги смените. Обратно – обективите за фуллфрейм покриват по голяма площ на кадъра и може да бъдат използвани както на пълноформатна матрица така и на кропка.

Зрителен ъгъл.

Основното нещо което начинаещите (в това число и аз в началото) не успяват да разберат е зрителния ъгъл на обектива и ефектите които той предизвиква. За тях дългофокусните обективи просто приближават, а широкоъгълните отдалечават и обхващат много. Да това е така, но за да направите по-впечатляваща снимка е хубаво да се възползвате от ефектите които ви дава даден зрителен ъгъл. Например широкоъгълните обективи имат свойството да „вкарват“ зрителя в пейзажа с този специфичен ефект който се създава когато фокусирате близо до предния план. При дългофокусните например ъгълът е много малък и така се избягват различни разсейващи елементи. Освен това те имат свойството да компресират картината.

Типове обективи

Преди да започнете бруталното ровене по интернет магазини и сайтове за ревюта, трябва да сте наясно с типовете обективи които ще видите. Това е много важно за да знаете дали конкретното нещо което гледате би ви вършило работа. Обективите се делят на две основни категории – 1.твърди и 2.вариообективи – наричани още със смешното име зуум.
Твърдите обективи са с фиксирано фокусно растояние. Например 50мм или 14мм или пък 200.
Предимства
– Тези обективи са „по-евтини“. Или по-точно казано – за по-малко пари качеството на картината е по-добро отколкото при някой зуум.
– Тези обективи обикновено имат голяма светлосила. Тоест за портрети и нощни снимки те са много подходящи
– Всичко това е така защото те са с по-компактни размери и опростена конструкция. Обичайно за тях е и автофокуса да работи по бързо.
– При портретна и макро фотография те дават по-добро боке (размазан фон в областите извън фокус).

Особеното при тях е, че за да приближите или отдалечите обекта в кадъра трябва да използвате краката си. Крачка напред, крачка назад и така за всеки по-различен кадър трябва да се отмествате. Понякога е невъзможно да се приближите – например ако сте на ръба на скала би било много неприятно и фатално за вас. Но тогава ще трябва да се примирите. Аз лично нямам нищо против да ходя напред-назад, лесно се справям с тази задача пък и така ми е по-интересно да снимам. Проблем при мен е, че когато искам да сменя зрителния ъгъл на такъв обектив не мога понеже той е фиксиран. Например намирам се в планината и виждам красиво цвете. Искам да го снимам заедно с планински връх на заден план. И имам да речем стандартен 50мм обектив. Аз мога да се отдалеча на 20 метра и да направя снимка в която цветето ще представлява просто една точка в снимката, а и върха ще се вижда, но това не ме устройва. В тази ситуация ми трябва обектив с широк ъгъл и по-малко милиметри. Това означава, че за да сте гъвкави трябва да имате набор от различни обективи и да ги сменяте непрекъснато. Да ви кажа това е малко досадно, отнема време и не на последно място – излиза скъпо да купите 5 обектива.
В България съм забелязал, че е много гъзарско някой да каже – „ее па аз съм голем фотограф, снимам само с твърдаци. Аз съм много арт и съм голям майстор“. Или пък да ви разкаже как в университета където учил фотография големи професори го карали да снима само в твърда 50тка (което е най-лесното между другото) и той много си развил арт мисленето. Всъщност няма лошо днес да излезнете и да снимате само с един обектив и то фиксиран. Защото така наистина си тренирате креативността, но ако това е тенденция за всеки ден вие сте ограничен, а вашите снимки еднообразни и скучни. Лично аз смятам, че начинаещ трябва да има повече избор още в началото. Особено когато снима природа. Така може да види нещата в различна преспектива. Естествено има изключения – в някои случаи пък може едно единствено фокусно да ви върши работа, както е при макрофотографията например. На мен един фискиран 180мм макро обектив ми е достатъчен за всички снимки на цветя и насекоми. Или пък 135мм за портрети.
И така в кои случаи бих ви посъветвал да вземете твърд обектив.
1.Ако снимате портрети
2.Ако искате максимално качество или пък имате супер фотоапарат от рода на Никон д800, който е 30 и не знам си колко мегапиксела.
3.Ако имате нужда от голяма светлосила – например за нощни снимки.
4.Ако снимате диви животни или макрофотография.

Вариообективи.
Обикновено китовите обективи с които идват апаратите са именно такива. Те са с променливо фокусно растояние и много често променлива светлосила. Например Canon 18-55/3,5-5,6. Това означава, че обектива обхваща диапазона от 18 до 55мм, като при това светлосилата му се изменя. При 18мм имате максимално отворена бленда 3,5, докато в дългия край максимума с който разполагате е 5,6. По принцип евтините зуумове са с промелнива светлосила. Ако погледнете например canon 24-105/F4 ще забележите че при него има означено само едно число – бленда 4 за целия диапазон. За да конструират обектива така е нужен по-сложен дизайн и по-големи лещи вътре. Което увеличава неговата цена. По принцип е по-хубаво обектива да е с фиксирана светлосила, но това не е болка за умиране. За пейзажи това не е определящ фактор, освен ако не правите нощни снимки.
Моя съвет когато избирате вариообективи е внимателно да прегледате каква е резолюцията при различни настройки. В повечето случаи слабите места са в краищата на диапазона. За широкоъгълните обективи това е най-широката настройка, а за дългофокусните най-дългия край. Например Canon 17-40 е най-скапан при 17мм, а Canon 70-300 е най-зле при 300мм. Разбира се възможни са изключения. Няма перфектни зуумове, но е важно да си зададете въпроса – коя настройка ми трябва най-много? Защото аз например на 17-40 аз използвам най-много широкия край при 17мм а там той е най-слаб. Повече бих се примирил ако слабостта му беше при 40мм където нямам много снимки.
Диапазонът на вариообективите се обозначава като се изчисли колко пъти най-широката настройка се наслагва до най-дългия край. Например 18-135 се дава по сайтовете като „7,5х zoom“. Съотношението се получава така – 135:18 = 7,5.
Моя съвет е да избягвате екстремни вариообективи от сорта на 18-250 (13,8 кратен) или 28-300 (10,7кратен). Да това би било идеалния обектив, но за съжаление оптически е невъзможно хем да е с добра острота, хем да е евтин, хем да не тежи 5 кила и да е компактен. Тук компромисът с качеството е много голям за сметка на удобството и ви съветвам да не си взимате такова чудо, освен ако не е крайно наложително. Това по-горе са доста амбициозни числа, лично аз ви съветвам да не вземате зуум с повече от 8х съотношение за APS-c сензор на апарата и 5х за fullframe. Казано с прости думи, разликата между двете числа изписани като милиметри на корпуса да не е много голяма.
Аз лично имам един по-универсален обектив – Canon 24-105f4L който според мен е на границата на разумното като диапазон. От 24мм до 105 това е 4,4 пъти. Ако можеше да избирам само един обектив за фулфрейм определено щеше да е той. За туризъм той е перфектен защото мога да го завинтя на апарата и да си обикалям цял ден с него. Удобрен е и сега през зимата, когато раницата ми тежи много зарди допълнителната екипировка. Аз съм ограничен и мога да взема смао един обектив. С този обектив е по-лесно да снимам от ръка, понеже има стабилизация. Също така бързо се работи с него, понеже сте много пъргави и по рядко изтървате момента – например мога да заснема едно събитие като абитуриентски бал на 90% само с него.
Недостатък е, че тези обективи не са с добра светлосила. Колкото по-екстремно е съотношението межу широкия и дългия край, по-тъмни са те. Отделно от това качеството му не е като на твърдак и бокето (замазните участъци извън фокус) не е особено добро.
Ако сте с кроп тяло е възможно да си позволите нещо с една идея по-голям диапазон – като например 18-135(приравнено пълноформатна матрица това е 28-210мм.) Фотоапаратите с по-малка матрица са по-милостиви към оптиката.
Имайте в предвид това което ви написах по-горе за орязаните матрици. Ако сте с кропка добре пресметнете реалното фокусно и ъгъла който ще получите при вашия апарат. Например този Canon 24-105 на фуллфрейм е супер универсален, но когато го монтирам на кропка диапазона става много смотан – нещо от сорта на 38-168 и по този начин му се губи целия смисъл, не ми върши никаква работа. Изобщо аз съм на мнението, че когато човек има апарат с APS-C сензор е глупаво да взема вариообективи за фуллфрейм, освен ако не са телеобективи и не цели да се възползва от увеличението което му дава кроп фактора. Например 300/f4 се превръща в 480мм при Канон, което е доста полезно. При това светлосилата си остава абсолютно същата.

Неща на които е хубаво да обърнем внимание при избора.
Основното нещо което гледам когато сравнявам различни модели обективи е разбира се това кой дава по-добра картина с по-добри детайл, контраст и цветопредаване. След това гледам кой е коригиран по-добре. Тоест дали недостатъците като изкривявания и хроматични аберации са добре коригирани. Едно ще ви кажа. С липсата на резолюция е почти невъзможно да се борите, докато изкривяванията и аберациите се отстраняват сравнително лесно със софтуер. Така че, ако трябва да избирам от два обектива, един от които има по-голяма острота и аберации и такъв който е с мазна картина, но няма аберации – избирам острия. Аберациите ги махам лесно в последтсвие с фотошоп.
От друга страна конструкцията на обектива е също фактор при избора. По евтините обективи и най-вече екстремалните зуумове си променят дължината при различните фокусни растояния.

Sigma 17-70 DC macro. Имал съм такъв обектив и въпреки, че е изграден с т.нар duo-cam система (удължава се с две секции), с времето се появи съвсем незначителен луфт, който не представляваше никакъв проблем.

Някои твърди обективи също се удължават при фокусиране. По принцип това не е голям проблем, особено ако са изпозлвани качествени материали за сглобката. Но при по-ниските класове между тубусите и корпуса може да влезнат вода и боклуци и трябва да ги пазите повече. Конструкциите с повече от една секция на удължаване имат навика да се разхлопват след известно време. Типичен пример за това е Canon EF 28-135-f/3,5-5,6. Лек луфт не е фатален, но ако се увеличи след времето лещите на обектива не застават правилно една спрямо друга им може да се полуи изместване на фокуса или загуба на резолюция в някои части от снимката. Разбира се ако обектива е качествено направен няма да имате проблеми. Аз лично имам Canon 24-105f4 който се удължава при зуумване, но след толкова години усилена работа няма и наченки на луфт. При по-евтини модели като Sigma 17-70 също не съм имал никакви ядове. Тук въпроса опира до конкретен модел и за такава опасност може лесно да се информирате от ревюта в интернет.

За какво да внимаваме при покупка.

Тук ще ви кажа едно основно правило. Винаги, ама винаги когато купувате обектив, независимо какъв е той го пробвайте. Направете тестови кадри и добре разгледайте снимките. Истината е, че съм виждал лоши копия при обективи на Канон от най-високия клас, които струват по 3 хиляди лева. Виждал съм два обектива EF24-70/2.8L, които са чисто нови и имат разлика в резолюцията един спрямо друг – достатъчно голяма, че да я видя от 5 направени кадъра в магазина. Разликата в копията е по-застъпена при вариообективите, но не е изключено и при скъпи търдаци да варира качеството. Важното е да пробвате, тъй като външно разликата е абсолютно никаква. На практика копията са абсолютно идентични на вид и перфектни като механика. Всичко опира до стъклото на лещите и това колко точен е фокуса. Докато фокуса може да се оправи с донастройка (при повечето обективи), то лещите вътре не е рантабилно да се сменят.
Ако сте напълно начинаещи не ви съветвам да купувате обектив втора ръка, освен ако продавача не ви е доверен. Разбира се има търговци на които може да се вярва (повечето сериозни са такива), но трябва да се има едно на ум. По натам ще ви напиша и една статия специално за това как да тествате обективи. Мен лично са ме мятали два пъти до сега (първия път беше още като си купувах първи фотоапарат и бях съвсем зелен) и по препатилия начин си изградих тактика да проверявам с няколко бързи теста. Естествено не са на 100% сигурни, но ако обектива е скапан ще го усетите.

Основни ресурси от които може да черпите конкретна информация
Photozone – Добър сайт с тестове и много голяма база данни. Голям плюс е че има добавени и тестови кади с обективите в пълна резолюция.
Dpreview – Тонове ревюта на фотоапарати и обективи.
SLR-gear – Тестове на обективи. Тук плюс е, че има потребителски коментари.

Моля ако имате някакви въпроси ги задавайте в коментарите. Така и останалите читатели виждат отговора, пък и е възможно да ви се отговори по-бързо.

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂