Има локации, които в началото на моите фотографски мераци, са били като рисувана картина в главата ми. И все още са! Точно определена ситуация и момент, която си представям и се опитвам да запечатам на снимка. Разбира се, мечтите и идеите са едно, а реалността е съвсем друго, но това не ни пречи да ги преследваме. Снежната къщичка в снега, бяла приказка – така съм си представял винаги уютната хижа Мазалат, кацнала на гръбнака на Балкана.

Един от най-красивите изгреви, които съм хващал в Стара планина. Чинията на Бузлуджа се вижда като лека точица в ляво.

През годините три пъти идвам до тук, но така и не случвам на подходящите условия за тази снимка. Най-лекия преход през зимата до Мазалат е от местността „Лъгът“ и започва с досадно трамбоване по черен път, пронизан от следи на мечки, елени и вълци. Докато вървя покрай мен минава пикап натоварен с мърша. Изглежда през зимата подхранват зверчетата в гората, надявам се поне мечките да си запазват растителната диета. Температурата е над нулата и както изглежда следващите два дни ще газя в киша.

Това може да ви даде идея за размерите на мечо, който обикаля наоколо.

След 3 часово ходене в гора вече съм достигнал билото и пред мен се разкрива гледката на могъщия масив Триглав. Огромни урви слизат надолу от разлятото било.

Снегът е изпопадал от дърветата и вече ми е ясно, че и този път мечтаната ми снимка няма как да се получи. Все тая, така или иначе съм тръгнал по-скоро на разходка. Раницата ми е по-лека от всякога, а за снимки съм взел само статива и едно малко апаратче GH3, с един единствен лек туристически обектив. Това е най-късия ден от годината, но скоро слънцето ще отстъпи място на луната и светлина ще има през цялата дълга нощ.

Хижата е претъпкана и дори има хора, които спят навън в палатка. Лягам си в топлата стая рано, за да мога да се вдигна свеж още по тъмни доби. Типично за хижите е, че ви осигуряват професионален хъркач в стаята, който неуморно ви къса нервите до сутринта. Но няма да повярвате, за първи път стаята да е пълна и да е абсолючно тихо. Наспивам се като за световно, все пак имам повече от 12 часа нощ. На зазоряване едва съм си показал носа на прага на хижата и забелязвам, че времето се е променило драстично. Духа силен вятър и капак от облаци е затиснал върховете. Под него се забелязва тънка ивица чисто небе на изток. Знам какво означава това – 90% гаранция за красив изгрев. Следва бързо опаковане с всички налични дрехи и скоро съм на връхчето с антената. Половин час по-късно светлината е по-убийствена дори от вятъра, но в глупостта си да преследвам мечтания кадър снимам в обратната посока. В началото потичах за тоя дето духа, а след това махнах с ръка и прибрах фотоапарата, вече не се впрягам от такива грешки и последните минути от красивия спектакъл просто си зяпах.

Така мина и третото ми идване до тук. Явно ще трябва генерално да сменя тактиката и да се залостя в хижата за някоя буря, която да ми донесе мечтаната пудра и всичко наоколо да побелее, като в приказка. Но едно е ясно на 100% – колкото повече сте навън, толкова повече набъбва колекцията от красиви кадри и моментите покрай тях.