Великденска нощ на Мусала | Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи, снимки от България > Великденска нощ на Мусала

Великденска нощ на Мусала

Тази година изневерих на традицията и вместо да посрещам пролетта по южните части на страната, изпратих зимата от най-студеното. Какво по добро от 4 метра сняг по Велкиден на Мусала ? 🙂

рила
Луната изгрява над рилските върхове

Отново решението за това ходене се случи съвсем спонтанно, с обаждането на един приятел. Добре, че са приятелите да ме изкарат зимата навън от нас, иначе ще си остана без снимки от студения сезон. В деня на качването ни в ниското вече се усещаше стабилно затопляне и това стабилно разколеба желанието ми да се качвам там горе. Зимата определено не ми е любим сезон и сега, когато отивах на сигурен студ и зъзнене, се чувствах малко особено. Най-вече при факта, че долу за първи път от 5 месеца спокойно стоях по къси ръкави.
С гондолата от Боровец буквално се пренесохме от април в януари. Цялата планина бе покрита с изумително количество сняг, но в началото, докато ходехме по пистите към хижа Мусала, буквално умирах от жега. Слънцето напичаше безмилостно, а снегът като огледало връщаше светлината и жегата обратно. Сякаш отказваше да приеме топлината на пролетта и искаше да си остане там вечно. Честно да ви кажа, след като видях колко е затрупана станцията наистина си помислих, че тук зимата може да продължи до септември. След като плувнах в пот, времето се скапа точно за секунди и ни застигна снежна виелица на голямото изкачване след хижата. Пъплех по въжето нагоре, натоварен с техника, вода и храна за 3 дни. При такава тежка раница и вятър, изпозлването на пикела е задължително, понеже през цялото време тежестта те заваля настрани.

рила

Горе на върха има две станции – метео и някаква станция на БАН, в която провеждат изследвания на слънчевата радиация и космически лъчения. В метеостанцията дежурния ни прие и настани в една мрачна стаичка с горещ радиатор. Прозорецът бе затрупан от 2 метра сняг, изобщо цялата станция бе затрупана до покрива и влизането ставаше през едно малко прозорче или през покрива.

Метеостанцията и връх Мусала
Връх Мусала и станцията през нощта.

Пристигнахме малко преди залеза, който беше много запушен от мътната априлска атмосфера. Както ни обясни метеорологът, а и сами се убедихме след няколко дни тук – пролетта не е най-удачното време за снимки във високата планина. Във въздуха има много влажност, която пречи на видимостта. Най-добри са студените зимни дни през януари и февруари. Легнах си с кокошките, но навих часовника за 3 през нощта. Според навигацията ми тогава изгряваше луната и се надявах на малко нощни снимки. Надявах се също и на по-чисто небе, заради по-ниските температури. Очакванията ми се оправдаха….

Мусала

Точно докато луната изгряваше, започнах да се мъча с панорамата от началото на поста. Въпреки че обектива ми слиза до бленда 2.8, луната все пак беше доста слаба и правех кадрите малко на посоки. Поради това правех поне по 3 опита, от които после, както се оказа, двата не стават. Все пак извадих късмет и с двете панорами.

Поглед към Бели Искър

Над долината на Бели Искър тези облачета едва се забелязваха с просто око. Въпреки това, при високо исо фотоапаратът ги улавяше, и то доста добре. На следващата панорама се виждат и облаците, които се вдигаха от долината към Говедарци.

рила

Снежната буря за нас е била просто дъжд в ниското. В резултат от него, под планината всичко бе застлано от мараня и мъгли. Но тук, на високото, температурата беше -11 градуса (според термометъра до вратата на станцията). Небето се изясняваше все повече. За следващата панорама едвам устисках до края. Всяка снимка отнемаше 30 секунди а правех вече трети опит заради тъмницата. Така сумарно бях прекарал навън 3 часа. Цялото ми тяло се тресеше, понеже бях тръгнал само с един полар и мембраната, все пак нали е април, какво си мисля…..И все пак успях да изкарам снимката до край.

Централен рилски резерват

След последния кадър се втурнах на топло в станцията. Влязох в стаята и директно си легнах. Правейки това се замислих, че няма друго място в България където да си на 3000 метра, да снимаш върхове на -11 нощно и в момента, в който ти писне да отидеш в стаята (където е +30 градуса впрочем) и да си легнеш в леглото. Малко след като си легнах на Краси му звънна часовника. Той го бе навил за изгрева. Няма как, не ми се ставаше пак и го оставих да поеме сам смяната по време на синия час.

L06A0013-copy
Краси разцъква на връх Мусала. Снимката е правена по залез на другия ден.

На следващия ден единственото, което правех е да си лежа и чат-пат да излизам навън за да огледам. В стаята беше много подтискащо, понеже не влизаше никаква светлина и беше много задушно. 3000 метра не са много, но са близо до границата и се усеща, особено като няма свеж въздух. След като се стъмни отново бях навън за да снимам. Този път облаците бяха превзели небето и звезди нямаше. Направих един кадър с гледка надолу към Боровец. Заради различните светлини се получи много шантава снимка.

Musala

Накрая се появи силен вятър, който освен че беше студен, носеше и много снежен прах със себе си. Писна ми и се прибрах вътре.
На другия ден слизането беше в гъста мъгла. По въжето не се виждаше на повече от 3-4 метра и така беше до хижата. Качването на Маркуджиците не искам да си го спомням. Помня обаче, че долу в ниското вече ме чакаше тя…пролетта :). Стига толкова зима за тази година.

  1. 9 май, 2015 в 20:56 | #1

    Панорама от 10 кадъра в тъмното!!!Направо съм изумен!
    Как по дяволите се прави това? Как успяваш да застъпиш кадрите?
    резултата е ужасно добър 🙂

  2. Иван Миладинов
    17 май, 2015 в 21:02 | #2

    Не е лесно, снимам ги с обикновена ябълковидна глава и общо взето правя по 3 опита за да съм сигурен че поне от единият ще се получи.@Иван

  3. Георги Табаков
    26 юли, 2015 в 21:09 | #3

    Миладинов, меко казано – изумен съм! Кадрите спират дъха!
    А аз си мислех че с ябълковидна глава не може да се прави панорама, защото при отпускане на винта апаратът „бяга“ както по хоризонтала, така и по вертикала.

    Може ли да споделиш как успяващ да го исместиш само по хоризонта. Аз съм с такъв и ми е доста трудно, мисля да го смемям…

    Мерси за споделените моменти, още веднъж…Мнооого са яки 🙂

  4. Светлозар Аспарухов
    1 февруари, 2016 в 21:00 | #4

    Много ме кефи как ги пишеш тези фотописи 🙂
    С най добри пожелания и все така на фокус!

  5. Теди
    1 февруари, 2016 в 22:38 | #5

    Уникални са, спират дъха! Поздравления 🙂

  1. 0 trackbacks