Негован и Богров
По традиция,подобно на миналогодишната ми разходка около езерата близо до гетото,сега пак се вдигнах за 2-3 залеза.Не че е много хубаво и чисто там…,но когато няма риба и ракът е риба..и така.
На първия ден отидох на Негован.За разлика от миналата година,сега езерото беше окупирано от „летовници“.Навсякъде клечаха рибари,а на няколко места имаше групи от по 2-3 коли от които дънеше яка чалга.Всяка една животинка наоколо се беше изпокрила в дън земя.Докато миналата година успявах да снимам някоя друга птица с моята скромна техника,сега дори комарите бяха избягали от ужасните маанета,които се чуваха на километри.
Правейки горната снимка,неусетно се оплетох в някаква изхвърлена от рибарите корда.В опитите си да се освободя за малко да падна по очи във водата заедно с фотоапарата.Огледах се наоколо,сигурно може да си събереш километри корда,ако пообиколиш.Вестници и опаковки останали от примамките,плувки,оловни тежести,консерви,целофанчета – всичко това бяха подаръци оставени от рибарите за мен.Чудя се колко трябва да си тъп – да ходиш на един и същи гьол всеки път,да хвърляш,а после сам да се риеш в собствените си боклуци.Ядосах се и тръгнах да обикалям езерото от към неговата по-непосещавана страна.Там се натъкнах на момче и момиче,които се натискаха в едно БМВ(а може и да са били две момчета,сега като си спомня оня как изглеждаше).Пича който изкочи от колата се оказа нашенец от село-войнствен и лют той се опита да ме сплаши. – Чшша ко праеш тйи тука бйее ааа?
Отправих се към малкото езеро,като надеждата ми беше там да е по-спокойно.Така и беше,но изпуснах залеза,а и нямаше нищо интересно за снимане.Казах си – сбогом Негован.Хаха леле това как прозвуча,сякаш съм се простил с рая…хаха – няма такава мизерия,смръдня и боклуци.Сигурно ще отида пак зимата,когато снегът ги покрие.
Помислих си,че това място демонстрира един максимум,който хората могат да постигнат в унищожение на околната среда около тях,докато не отидох до Богров на другия ден.
Дърветата които придаваха чар на езерцето,са изсечени вече.Останали са само няколко върбички покрай водата,които напомнят за джунглата която беше преди.Под върбите стоят ромове с въдици и жадно се разхлаждат с бира.След като изпият бирата,грижливо си почистват,като хвърлят бутилките в езерото – все пак на брега е достатъчно замърсено.Едва намерих място за следващата снимка…
Избягвах да хващам предния план – все пак в боклуците няма много чар.Обикаляйки езерото стигнах до едно място с каравани.В този момент срещу мен се втурна огромен пес – изглежда бях навлезнал в „задния двор“ на някой…Някакъв дебел чичка мързеливо стана и извика кучето,малко преди то да ми скъса гащите.
Сетих се за онова фотогенично дърво,което снимах миналата година и реших да снимам залеза при него.За съжаление намерих дървото отрязано и захвърлено в езерото.Част от короната му жално се подаваше над водата,сякаш още се бореше за живот.Криво ми стана…
Щракнах още две снимки и се прибрах.
Кога ли човеците ще разберат, че да си на върха на хранителната верига не е привилегия, и отговорностите, които произлизат от това положение.
Иначе, Иване – страхотни снимки. Поздравления.
Бате, много си задобрял! От Евгени ли прихвана нещо, ако е така, казвай да му се лепна и аз малко 🙂 хаха 🙂
Страшни!!! Първата и последната особено…
Ще споделиш ли с какви стъкла са правени ?
tom – мерси, от Евгени прихванах главно мания и мерак.
Христо,тея съм ги снимал с 17-40 всичките,като изключиме тази с лодката – 70-200ф4,а над нея е с 24-105.