Кончето | Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи, снимки от България > Пирин – Разходка по Кончето

Пирин – Разходка по Кончето

Дори не помня от кога имам тази идея в главата.Да си кажа честно мислил съм си за това още преди да си купя първият сериозен фотоапарат,мисълта да снимам залез на това необичайно място винаги е предизвиквала вълнение у мен.

C8CT9626
Поглед към карстовото било на Пирин.Отпред се вижда заслон Кончето

За жалост все някакъв проблем изникваше и две години не можах да се кача изобщо в Пирин.В един момент стана така,че за един час трябваше да се реша,събрах багажа в раницата и тръгнах натам.
С Евгени се засрещнахме на хижа Вихрен.Отново раницата ми тежеше 20 килограма,но този път половината неща вътре се оказаха напълно ненужни в последствие.Дори без спален чувал можеше да мина,но нямахме идея какви са условията на заслона.Качването през Казана определено е по-лесен вариант от минаване през Вихрен,но отново си беше уморително за мен.

C8CT9708

За кончето само бях чувал,но въпреки това бях спокоен за минаването.Докато подсичахме Кутело през цялото време гледах стръмните склонове наоколо и се чудех,дали няма да се панирам на този ръб.След екшъните на вулканите в Турция,Пирин ми се виждаше като малка облагородена планинка,но все пак тоя ръб ме плашеше.Ходейки по пътеката на едно място се изкачихме право към билото,за да засрещнем въжето.Отначало бях доста уверен в преминаването,докато в един момент тежката раница не се опита да ме прекатури през глава от другата страна на въжето – директно в пропастта.За момент просто помислих как си отивам,за секунди изтръпнах целия,но някакси се сниших и запазих равновесие.От там нататък преминах ръба здраво вкопчен във парапета,докато раницата се опитваше да ме люлее наляво-надясно.По принцип не е толкова тясно,а и въжето си дава сигурност определено.Но има 2-3 кофти места,на които то е ниско долу или пък има скала,която трябва да се заобиколи.Минаването с тоя багаж определено влошаваше нещата,представям си ако имаше силен вятър….
В началото си мислех,че заслона в съвсем близо до ръба,но се оказа,че е на 20 минути ходене.Също така предполагах,че вътре е голяма мизерия,а се оказа много уютно.По мои изчисления може да се поберат поне 8 човека,но се съмнявам че ще има въздух за дишане…С една дума – супер място за посрещане на студентски празник…
„Къщурката“ се затваря от две врати,някой наскоро и е сложил и ПВЦ прозорче.Вътре има две нива с нарове,но е толкова тясно,че за да отворите вратата трябва да се качите на някое от местата за спане.В заслона намерихме доволно количество храна,свещи,лекарства даже имаше…как да не се изкефиш на хората,които са домъкнали и оставили всичко това горе.
Навън си стана судено и улисани във вечерята малко пропуснахме залеза.

C8CT9620
Въпреки,че изтървах хубавата светлина имах повод да изпробвам новото си Голденблу

Излезна така че палатката,спалният чувал и шалтето,които мъкнех са ми напълно ненужни.Отново ми се доспа много и оставих Гената сам да си щрака звезди и някакви минаващи самолети.
Обичам октомври – спиш 12 часа и пак си снимаш по изгрев и залез.
Въпреки това на сутринта отново не си направихме добре сметката,не успяхме да се качим до въжето преди изгрев.Честно казано там горе с тази раница,апарат на врата и статив в ръката си е кофти история.Снимах от много гадна позиция,освен че беше опасна цялата ситуация,видимостта беше кофти,през цялото време имах чувството,че ще се изтъркалям заедно с раницата надолу по склона.
Гледката беше особено впечатляваща,слънцето оцвети в ярко червено облаците,които настоятелно завзеха цялото небе и закриха околните върхове.

C8CT9654

Научих си урока от миналата вечер,този път минах по ръба по внимателно и с тактика.Дори успях да снимам на едно място.

C8CT9668

Мъглата непрекъснато сменяше обстановката наоколо,в един момент скриваше всичко наоколо,в следващия пред краката ми се отваряше бездна.

C8CT9667

На премката с Евгени се разделихме.Докато си хапвах го гледах как катери стръмните склонове на Вихрен.Аз си заминавах за София,но той планираше да остане за още две нощувки.

C8CT9673
Премката

Понеже имах доста време да слизам надолу,многократно спирах.Надявах се да издебна дивите кози,които се мотаят в района,но обектива ми се оказа недостатъчен,дори за най-доверчивите.На Казана открих едни от последните цветя за тази година,викам чакай да ги щракна,че не остана…..

C8CT9697

И така затътрих се до хижата.До там не видях жива душа,опустяла е планината вече,няма ги натоварените пътеки и ентусиастите по джапанки.Есента си настъпва лекичко,та е време и аз да хвана из горите цветни…

  1. Все още няма коментар
  1. 0 trackbacks