На това фотоприключение за пръв път се видяхме лице в лице с Христо Свинаров.Следиме се из интернет от доста време,но не се бяхме засичали все още никъде.Всъщност идеята за водопада беше негова,аз планирах някакво ходене на планина,но с радост приех.С компания разбира се е много по-яко…

Полска скакавица скован от лед

И така още преди изгрев се замъкнахме над водопада.До него се намира малка махала откъсната от с.Полска скакавица.До замръзналата чешма в „центъра“ на групичката от къщи,стоеше някакъв дядо който си наливаше кофи с вода.Такъв е живота на село – всичко започва още преди изгрев слънце независимо от сезона.Дядото ни поздрави,досети се защо сме тук – „красота замръзнал е…“ каза,гледайки в посока водопада.
Бях тук за последно през есента,тогава всичко по дърветата беше опадало и положението – горе-долу идентично с това сега.Разликата беше,че в момента водопада беше много по-интересен заради леда.Разбира се отидох първо на позицията,която си бях заплюл от предишното идване,но поради липсата на цветове тя се оказа неудачна.Слънцето изгря по много скучен начин и вече си мислех, че всичко отива по дяволите.Ок де…:) няма място за паника.Христо беше се забил някъде под водопада и аз реших да пробвам по-есктремен подход.С мъки и ругатни започнах да драпам нагоре по заледения склон.

По средата на пътя спрях да почина щракнах тази снимка и продължих нагоре.Всичко се пързаляше,изкачвах се дърпайки храстите около мен,докато в един момент се оказах под стабилна маса от ледени висулки,надвиснали застрашително отгоре.Слънцето ги огряваше фронтално и те се топяха…от време на време някоя се откъсваше и падаше,разбивайки се близо до мен.

Повъртях се,поснимах,по едно време висулките почнаха да падат доста начесто и реших,че не ми се мре там.Времето се затопляше и водопада се топеше.До един два дни това чудо най-вероятно ще изчезне…

Сетих се за Христо,покачих се на една скала и го забелязах на отсрещния рид.Разбрахме се със знаци и след това предприех маолумно слизане напряко през шубраците.Пътеката ми се стори прекалено заледена и може би това беше по-безопасния начин.След като започнех да се търкалям надолу почти веднага се бухвах в някой храст,който ме спираше.Накрая се озовах на една полянка в ниското и доволен,че съм се отървал от поредната малоумна простотия се заизкачвах към селцето.

Горе Христо стържеше лед от раницата си.Стоял под водопада…..Закусихме обсъдихме опциите които има и решихме да ходиме към Пчелина.Понеже имаше бая време викам да се помотаеме по пътя,отбихме се в Земенският „манастир“.Още на вратата изпъкваха множество предупредителни табели с нарисувани камери,фотоапарати и левове.Според регламента на играта в „манастира“ имате право на 3 снимки за 5 лева.Един вид,като при онези електронни игри в които пускате монети.Гледахме го това тъпо и предвидливо оставихме фотоапаратите в колата.Вътре в двора лелка и чичко тандемно си чоплеха в носовете.Взеха ни по 3 кинта за вход,след което последва лаконичен разказ,от който ставаше ясно единствено,че „манастира“ е доста стар.Лелката обясни че от 60те не бил вече манастир,а вече е „манастир“.Спомних си,че е имало такава тенденция навремето,Бай Тошо е гонел монасите от манастирите и ги е правил музеи.Леличката много държеше да поясни,че историята си е история и че тук бъдещето е важно.А именно – изграждане на модерен туристически комплекс. Хотели,кръчми,веселба…

Понесохме се към Пчелина.По пътя казах на Христо – Няма начин сега ще видиш,как ще засечеме някой фотограф там.И наистина на слизане от колата видяхме rosivas от фотофорума.Параклисчето до язовира е много фотогенично и невероятно посещавано.
Имаше 5 часа до залез,които загубихме в тъпчене наоколо и говорене на простотии.Христо ми даде да пробвам неговата Сигма 12-24.

Погледнато през 12мм дори малкото параклисче заприличва на голяма църква.

Постепенно слънцето взе да слиза ниско,а до тогава само се мотаехме.Вече не си правя труда да снимам през деня,когато светлината е остра.Преди правех някакви опити да снимам с разни поляризатори,но в края на краищата снимките обикновено свършваха в кошчето.

Повъртях се около кръстовете.От където и да го погледнеш няма да е нещо ново,но това няма значение за мен.Параклисът си е един и същ да,но условията рядко са еднакви.

Качиих се на скалите за да хвана параклисчето по класическия начин.

Порбвах се да направя и една панорамка.

Слезнах долу снимах единият кръст и когато се обърнах за другия оцветяването в облаците беше изчезнало.

Това е то,чакаш 5 часа,след което всичко свършва за 10 минути.Повъртяхме се още малко,наканихме му се добре за следващия път и се събрахме с колата към София.