Водопад Полска скакавица и Пчелина | Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи, снимки от България > Полска скакавица и яз.Пчелина

Полска скакавица и яз.Пчелина

На това фотоприключение за пръв път се видяхме лице в лице с Христо Свинаров.Следиме се из интернет от доста време,но не се бяхме засичали все още никъде.Всъщност идеята за водопада беше негова,аз планирах някакво ходене на планина,но с радост приех.С компания разбира се е много по-яко…

C8CT1705
Полска скакавица скован от лед

И така още преди изгрев се замъкнахме над водопада.До него се намира малка махала откъсната от с.Полска скакавица.До замръзналата чешма в „центъра“ на групичката от къщи,стоеше някакъв дядо който си наливаше кофи с вода.Такъв е живота на село – всичко започва още преди изгрев слънце независимо от сезона.Дядото ни поздрави,досети се защо сме тук – „красота замръзнал е…“ каза,гледайки в посока водопада.
Бях тук за последно през есента,тогава всичко по дърветата беше опадало и положението – горе-долу идентично с това сега.Разликата беше,че в момента водопада беше много по-интересен заради леда.Разбира се отидох първо на позицията,която си бях заплюл от предишното идване,но поради липсата на цветове тя се оказа неудачна.Слънцето изгря по много скучен начин и вече си мислех, че всичко отива по дяволите.Ок де…:) няма място за паника.Христо беше се забил някъде под водопада и аз реших да пробвам по-есктремен подход.С мъки и ругатни започнах да драпам нагоре по заледения склон.

C8CT1695

По средата на пътя спрях да почина щракнах тази снимка и продължих нагоре.Всичко се пързаляше,изкачвах се дърпайки храстите около мен,докато в един момент се оказах под стабилна маса от ледени висулки,надвиснали застрашително отгоре.Слънцето ги огряваше фронтално и те се топяха…от време на време някоя се откъсваше и падаше,разбивайки се близо до мен.

C8CT1699

Повъртях се,поснимах,по едно време висулките почнаха да падат доста начесто и реших,че не ми се мре там.Времето се затопляше и водопада се топеше.До един два дни това чудо най-вероятно ще изчезне…

C8CT1709

Сетих се за Христо,покачих се на една скала и го забелязах на отсрещния рид.Разбрахме се със знаци и след това предприех маолумно слизане напряко през шубраците.Пътеката ми се стори прекалено заледена и може би това беше по-безопасния начин.След като започнех да се търкалям надолу почти веднага се бухвах в някой храст,който ме спираше.Накрая се озовах на една полянка в ниското и доволен,че съм се отървал от поредната малоумна простотия се заизкачвах към селцето.

Горе Христо стържеше лед от раницата си.Стоял под водопада…..Закусихме обсъдихме опциите които има и решихме да ходиме към Пчелина.Понеже имаше бая време викам да се помотаеме по пътя,отбихме се в Земенският „манастир“.Още на вратата изпъкваха множество предупредителни табели с нарисувани камери,фотоапарати и левове.Според регламента на играта в „манастира“ имате право на 3 снимки за 5 лева.Един вид,като при онези електронни игри в които пускате монети.Гледахме го това тъпо и предвидливо оставихме фотоапаратите в колата.Вътре в двора лелка и чичко тандемно си чоплеха в носовете.Взеха ни по 3 кинта за вход,след което последва лаконичен разказ,от който ставаше ясно единствено,че „манастира“ е доста стар.Лелката обясни че от 60те не бил вече манастир,а вече е „манастир“.Спомних си,че е имало такава тенденция навремето,Бай Тошо е гонел монасите от манастирите и ги е правил музеи.Леличката много държеше да поясни,че историята си е история и че тук бъдещето е важно.А именно – изграждане на модерен туристически комплекс. Хотели,кръчми,веселба…

Понесохме се към Пчелина.По пътя казах на Христо – Няма начин сега ще видиш,как ще засечеме някой фотограф там.И наистина на слизане от колата видяхме rosivas от фотофорума.Параклисчето до язовира е много фотогенично и невероятно посещавано.
Имаше 5 часа до залез,които загубихме в тъпчене наоколо и говорене на простотии.Христо ми даде да пробвам неговата Сигма 12-24.

C8CT1726

Погледнато през 12мм дори малкото параклисче заприличва на голяма църква.

C8CT1763

Постепенно слънцето взе да слиза ниско,а до тогава само се мотаехме.Вече не си правя труда да снимам през деня,когато светлината е остра.Преди правех някакви опити да снимам с разни поляризатори,но в края на краищата снимките обикновено свършваха в кошчето.

C8CT1774

Повъртях се около кръстовете.От където и да го погледнеш няма да е нещо ново,но това няма значение за мен.Параклисът си е един и същ да,но условията рядко са еднакви.

C8CT1770

Качиих се на скалите за да хвана параклисчето по класическия начин.

C8CT1792

Порбвах се да направя и една панорамка.

Слезнах долу снимах единият кръст и когато се обърнах за другия оцветяването в облаците беше изчезнало.

C8CT1796

Това е то,чакаш 5 часа,след което всичко свършва за 10 минути.Повъртяхме се още малко,наканихме му се добре за следващия път и се събрахме с колата към София.

  1. 27 юни, 2011 в 11:15 | #1

    Интересна разходка сте направили 🙂

  1. 0 trackbacks