Не знам как да започна,може би с това,че изобщо не бях планирал това ходене поради голямата навалица през Август.Винаги избягам тълпите,освен че ми се развалят снимките и настроението ми се скапва.Но все пак ето какво намерих в Родопите по това време…

Разбира се натресох се на групата язовири около Доспат,също както и половината население на България.Истории бях слушал,но наистина е трудно да се опише навалицата и мизерията,която остава след нея.Още с пристигането се заех да направя обиколка около Беглика,надявах се,че там може да си намеря някое свободно местенце.Но уви,всяка една пролука до водата,всяко едно равно място беше заето от палатки,каравани,шатри и коли.Виждал съм всякакви простотии,но за пръв път тук видях палатка със сателитна чиния отгоре.Всичко около лагерите беше „благоустроено“ имаше много тоалетни,масички и кейчета от дъски.В края на краищата намерих една изолирана полянка в гората,далеч от брега,но пък за сметка на това беше доста спокойно там.
Биснесът покрай водоемите процъфтява,но въпреки това е трудно да се намери нещо свястно за ядене.Освен кучешка наденица, домати и бира в двулитровки няма почти нищо друго.Доматите разбира се бяха твърди като ябълки,а за да си ги посоля се наложи да си купя едно кило сол,по-малки разфасовки нямали,сигурно защото хората идват тук за да си правят туршии за зимата.За пластмасови чашки в Доспат не бяха чували,купих си едни гейски със сърчица,за многократна употреба от един магазин за левче.

Опитите ми да снимам вечерта около брега бяха доста затруднени от купона,който се вихреше на язовира.Пиянските компании крещяха срещу мен веднага щом ме забележеха, и в опитите ми да стигна до брега през гъстата гора паднах по много смешен начин.Реших че не си заслужава да се претрепя за една снимка.Върнах се на полянката където с големи мъки успяхме да си запалим огън,добре че си нося свещ.Ноколо имаше много паднали дървета,но всички бяха ужасно мокри и въпреки това на няколко пъти прииждаха хора с бензинови резачки,които си крояха материал за огньовете.След падането на нощта около язовира започват едно по едно да блещукат огънчета,докато всичко наоколо не грейне като малко градче.
За да пригодя наденицата за ядене я овъглих на огъня.На помощ ми дойде една скаричка,която взех за 2 кинта от Доспат.Гледах звездите и слушах пукота на мокрите дърва в огъня,радвайки се,че почти не чувам крясъците идващи от брега.Тогава най-близката компания надъни циганията на мах.От някаква избушена тонколона зазвуча песента на Тони Стораро – „Отличен 6″…ее ма вие какво си мислите аз ги знам и чалгиите…:)Легнах си в палатката и се унесох в сън на фона на просташките звуци,които долитаха от язовира.

Часовника ми звънна в 5.Всичко наоколо беше примряло,беше паднала гъста мъгла и не се чуваше никакъв звук.Тихичко се промъкнах до едно местенце,което си бях набелязал от предния ден.Наоколо имаше 20тина палатки няколко шатри и цял автопарк.Докато минавах на пръсти около палатките,чувах цяла ария от мегахъркачи,всички се бяха размазали яко през нощта и сега необезпокоявано стигнах до брега където имаше едно кейче.На кейчето бяха зарязани няколко въдици и кофи….

Обичайните изпарения над водата липсваха,а на тяхно място се стелеше тежка мъгла,която направи нещата още по-интересни.От някъде изкочи един рибар с жена си и започна да проверява въдиците на кейчето.

Всичко наоколо беше една магия.Тежката мъгла се стелеше над язовира,като от време на време вече изгрялото слънце се показваше над нея и огряваше пейзажа със златистите си лъчи.

Рибарите започнаха да проверяват въдиците,явно сутрин кълве повече….

Не след дълго слънцето пак се скрива и всичко наоколо потъва отново в мъгла…

Повъртях се наоколо,наближи 7 часа,а хъркането от палатките беше заменено от протяжни пръдни,примесени със стенания и псувни.Чуваше се паническо разкопчаване на ципове и един подир друг всички се измъкваха и отправяха със спортно ходене към близкия олайнявен храст.Смеех им се под мустак на тези нещастници,сега никой не крещеше срещу мен,дори не ме забелязваха.Внимавайки да не стъпя на миниран терен,забелязах тази интересна паяжина,всъщност наоколо гъмжеше от тях.

Реших да пообиколя преди да се върна обратно в къщи.Поех към Смолян и по пътя си спомних защо обичам да се връщам в Родопите.На всеки завой изкачаше нещо интересно за снимане,постоянно спирах и щраках въпреки лошата светлина.

Пътищата тук не са за всеки вкус,трета-четвърта-втора-трета,завой след завой,Самураят ръмжеше сърдито по баирите.Край нямат тези завои 50 километра ви се струват като 500.

Спрях в Широка лъка,да си взема печатче за книжката.Леличката в туристическия център ме пита – искаш ли и за Перелик?Замислям се…дайте ми и за него,измамата е очевидна по всичко си личи,че не съм бил и никога май няма да отида там.
Цялото градче е претъпкано с туристи и доста бързо ми омръзва.Поемам към Смолян.Там за мен няма нищо интересно,но наблизо има една готина екопътека – Каньонът на водопадите.Силното слънце осуетява опитите ми да получа свестен кадър,но все пак трябва все нещо да ви покажа….

Не знам коя е тази река и от къде идва,но това което се носи по нея е отвратително.Около водопадите се образува особена пяна която веднага полепна по статива и беше доста трудна и неприятна за изчистване.Пътеката е доста стръмна,но за разлика от тази на Боров камък е доста интересна.Така и не успях да разбера колко точно са водопадите,но някои от тях ми допаднаха доста и съм се наточил за втори опит.

Направих грешка и минах пътеката на бегом защото имах идея да снимам залеза на Асеновата крепост,която пък ми е на път за вкъщи.Който иска да вземе всичко,накрая си остава без нищо…..Разбира се подцених завоите по пътя за Асеновград и закъснях с 20 минути,достатъчно за да си отиде всякаква светлина.