2011 през моя обектив - Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи, снимки от България > 2011 през моя обектив

2011 през моя обектив

Водя този блог вече четвърта година. Времето си минава, още една година се изтъркаля, та реших и аз подобно на колегите да пусна една тема в която да тегля чертата. Да си кажа честно на мен все не ми стига, мрънкалник съм си няма как, но сега като погледнах снимките си от последните 12 месеца общо взето се оказва, че не съм си губил времето много. Дори спокойно може да се каже че 2011 е най-силната ми година до сега от гледна точка на фотографията. Запознах се със страхотни хора, с някои от тях по-късно станахме добри приятели, попътувах доста видях много нови места. И така нека да се върнем 12 месеца назад за да видим как тогава посрещнах новата година…

ADV

Положението беше аналогично на това сега, сняг почти нямаше, а София бе затисната под тежка мъгла…В първите дни на Януари направих един опит да се кача сам в Рила, но щях да си счупя крака на път за Страшното езеро. Хвана ме страх и се върнах, реших да не ходя повече сам в планината, поне през зимата.Още на следващия ден бях при утешителните езера на Богоров. Там ходя обикновено когато съм се провалил на някое хубаво място и ме е яд. Езерото става все по-грозно с времето, но напук почти винаги успявам да правя по някоя снимка.

C8CT1604bW

След това започна сесията в университета. Голяма скука, направо щях да превъртя. Един ден просто реших да се разтоваря и се бях нагласил за някакво ходене по Витоша. Вечерта преди да тръгна гледам във Фейсбука ми писал Христо и ме нави за Земенския пролом. Един от малкото фактори заради които още не си съм изтрил тъпия Фейсбук. Така една сутрин рано, рано, се озовах под замръзналия водопад Полска Скакавица. Тогава се видях за първи път с Ицо на живо, с него в последствие бяхме на много места заедно.

C8CT1705

След като свършиха изпитите, се изстрелях към балкана. Бях се уговорил с Гената за някакво качване по билото около хижа Бенковски. Така и стана, а по пътя случайно попаднах и на една снежна приказка около Гложенския манастир.

C8CT1938

Сутринта на 1ви март вече бях на билото на Централен балкан и снимах Старопланинското конче под меката светлина на изгрева.

C8CT2043

Седмица след това направих качване до вр. Полежан и Безбог, което обмислях от 3 години. Всъщност направих няколко изкачвания и начинанието почти успя да се провали, заради лошото време.

C8CT2246

Това беше за последно тази зима. Беше много топла пролет, снегът се топеше бързо, та зачаках до Великден, който всъщност беше много рано тази година. С цел да изтествам новите подобрения по джипа навъртях 1500 километра обикаляйки централната част на България без определена посока. Завъртях се както на север, така и на юг от Стара планина

C8CT9765

C8CT0009

Пролетта постепенно настъпи, а аз докато се усетя дърветата попрецъфтяха. Исках да ме навали хубаво, както обичам през този сезон и поснимах под дъжда в района на Асеновата крепост и резерват Червената стена.

C8CT0329

Няколко дни след това слънцето напичаше яко, а аз правех тазгодишното (вече традиционно) търсене на ниви. Както ви споменах по горе, аз си правя разни експерименти с конструкцията на джипа и се получи така, че в момента когато най-много имах нужда от него, той не беше в движение. И тъй оказа се малко по-слабо с нивите тази година.

C8CT0370

Моят девиз е „Всяко зло за добро“ и отново се случи така. Нивите ги поизпуснах, но ден след това хванах водопадите до Търново в пълноводие. Тази година си беше сушава и това си беше направо късмет.

C8CT0502

За мен сезонът на Черно море е в края на май. Този път минах цялото българско крайбрежие, от най-южната та до най-северната точкa. Бяхме заедно с Ицака и за първи път видяхме всеизвестните камъняци на нос Форос…

C8CT1000

C8CT1456

Морските пейзажи не свършиха до тук. Месец по-късно с едни приятелчета спретнахме ходене в Гърция до остров Самотраки. След изкачването на планината Саос се заклех никога вече да не ходя по гръцки баири през лятото….

C8CT1871-copy

До този момент, от зимата не бях ходил на планина освен няколко пъти на Витоша. Обикновено не пиша за разходките ми по тази планина, защото там ходенето е повече от снимането, а пък самите разходки не са изпълнени с много приключения (слава Богу). Тази пролет на няколко пъти минах по пътеката през Бистришко бранище и направих снимка на втория водопад на Витоша – Самоковището. С тази снимка официално не ми останаха водопади за снимане в тази планина…е те са само два там 🙂 Ако някой знае други да се обажда.

C8CT2072

След двете морски разходки по средата на юли месец реших, че е време за сериозна планина. Така се озовах в най-яката част на Рила, нали исках да е „сериозно“. Направих един преход по Мальовишкото било и дори спах в двата заслона – на Страшното и БАК.

C8CT2660

Планината беше готина, ама с тея жеги дето бяха почнали нещо ме подмързя. Като е жега – да е яката жега! И така отидох на Закинтос с едни приятелчета, те на море, а аз за да снимам ей този кораб

C8CT3294

След завръщането от Гърция, с учудване установих, че са ми останали 200 лева в джоба. Kак стана това, не знам, явно съм си бая стиснат. Нямаше начин, трябваше да ги усвоя тези кинтаци с яко пътешествие. Едон френд ми предложи да идем до Унгария, седнахме, мислихме как ще се отиде до там с под 200 евро на човек. Еми… абе не го измислихме, ама така както си умувахме една вечер попаднах на снимки от Прага в Гугъла и единодушно се реши чак до Чехия да се иде. Събрах още някакви кинти и с 180 евро в джоба се отправих на едноседмично приключение в Европа. Пътеписа от там е все още в процес на разработка, ама така е то, хубавите неща стават бавно. Ето едно фото нещо като предпремиера го считайте.

C8CT3736

В края на лятото набързо направих две качвания в Пирин.Убедих се че това е мястото където ще трябва да съсредоточа силите си в следващата една година.

C8CT3512

Бивакуването ми около Муратово езеро беше прецакано от някакъв гаден вирус. Прекарах два дни с температура и се прибрах в къщи настървен за реванш.
Септември е краят на отпуските и възползвайки се от това се тропнах за няколко дни на яз.Широка поляна. Голям кеф, там бяхме само аз и рибите във водата. Наистина си починах, за такава тишина и спокойствие дори не бях мечтал.

C8CT4627

C8CT4635c

В началото на октомври се върнах отново в Пирин този път с Ицака и атакувахме Карстовото било, напук на лошото време горе. След това опраскахме и Муратовото в същия ден. Това пътуване се превърна в най-ползотворното ми начинание през тази година. Почти не направих тъпа снимка тогава…

C8CT4962

C8CT5126

Късмета обаче ми изневери месец по-късно. Старателно подготвената програма за есента се провали напълно, след като по средата на октомври наваля половин метър сняг и съсипа всички дървета, докато още бяха зелени. Точно преди да дойде снежната виелица хванах началото на есента близо до Трън в ждрелото на река Ябланишка.

C8CT5244-copy

Няколко дни по-късно успях да направя и една снимка на яз. Студена, която се оказа единствената ми от района на Витоша за тази година. Последните две години именно там снимах.

C8CT5373final

Две седмици чаках да се стопят снеговете и накрая се забутах в Родопите за да хвана каквото е останало от есента. Да ама колата се скапа, ударих греда и този път. За късмет се озовах до яз.Тешел, където всъщност за пръв и последен път през тази година видях истински есенни багри.

C8CT5651

След като Западните Родопи бяха преминати, се заминах малко на изток без да имам някакви конкретни идеи вече. Не снимах кой знае какво, но това пътешествие беше най-приятното за цяла година. За няколко месеца обикаляне заедно с Ицака вече бяхме направили добре работещ тандем. Приятната компания и хубавите места на които бях са причина все още да си спомням за готината полянка до яз. Ивайловград, където ми беше и последното бивакуване за тази година.

C8CT5892

Есента отмина а и с това ми размина и на мен. Спокоен се качих на Седемте езера, които бяха сковани в лед. Бях намислил преди всичко да се разходя, но горе се оказа и невероятно красиво.

C8CT6006

Седмица след това в началото на декември закрихме сезона на х.Рибни езера в Рила. За нея все още не съм писал…

C8CT2084

И така преди Коледа взе, че падна първият сняг и с нетърпение се качих на Витоша за да открия новия зимен сезон. Направих общо две разходки, като последната беше точно в края на тази година, преди няколко дни.
Така си отмина и тази година. Честно да си кажа исках повече, бях намислил повече и доста моменти поизтървах . Но докато пишех този пост сега направо се втрещих, чудя се дори кога съм успял да направя всичко това, предвид че се занимавам и с куп други неща. И определено сега съм по-доволен.
Това е приятели от мен, пожелавам ви една нова ползотворна година, поне да е като моята по горе 🙂

  1. 31 декември, 2011 в 12:20 | #1

    Обичам ги такива равносметки, страшен кеф е да си спомняш къде-какво…Остава да си пожелаем следващия подобен пост да е още по-богат 🙂

  2. 31 декември, 2011 в 13:43 | #2

    Чудно, направо си се утрепал от ходене тая година! То на всеки винаги му е малко, ама за това си има Нова година, за да се опитваме да подобрим постиженията от предишната! Затова ти пожелавам още по-успешна и красива 2012 🙂

  3. Павел
    2 януари, 2012 в 15:26 | #3

    2012 да ти е още по-продуктивна! 🙂

  4. Мирослав
    9 януари, 2012 в 15:34 | #4

    Алекови водопади! Намират се до пътеката между Симеоновски езера и чешмата със заслона, която е малко над Драгалевци.

    Като външен за блога остава да те поздравя за многото обиколки и дано освен Христо да намериш и някоя Христина, с която да се разхождате насам натам 🙂

  5. Иван Миладинов
    10 януари, 2012 в 16:29 | #5

    Благодаря за информацията, ще ги потърся.

  6. Павел
    10 януари, 2012 в 21:04 | #6

    Това за Алекови Водопади ми е странно. Няма ги по карти, а като пиша в гугл ми излизат куп мои снимки на всякакви водопади ))) Не знам защо. Иначе има доста страници и дори клипчета за тези водопади, странно е че за пръв път чувам за тях.
    А според няколко сайта самоковището не е това, което си снимал. Но щом вече в интернет има мои, а сега и твои снимки на този водопад, официално-неофициално и той е Самоковището :))) Казват че той е в начало на пътеката, там където има някакво изкуствено езеро и беседка.

  7. 11 януари, 2012 в 00:31 | #7

    То реално под Боянския водопад има 1-2, които са по-високи и от Самоковището и от тия Алекови водопади. Единия си има име – Зверчето, а за другия не знам… Ама каквото и да си говориме, реално си е само Боянския.

  8. Иван Миладинов
    11 януари, 2012 в 14:51 | #8

    Бил съм и на този водопад, дето го мислят за Самоковище (при беседката) но според моя пътеводител на Витоша, водопадът е точно това дето съм снимал. Аз и така го открих де. А иначе съм сигурен,че има поне няколко водоскока над метър-два дето може да ги наречеме водопади по повечето реки на Витоша, особено когато са пълноводни.

  9. jam
    30 януари, 2012 в 16:16 | #9

    Много ми харесаха както снимките, така и разказите ти! А също и настроението, с което са пълни…
    Поздравления и пожелания за много нови пътешествия!

  10. 24 февруари, 2012 в 14:30 | #10

    Поздрави за прекрасните кадри! Много отдавна ме вдъхновяваш със снимките си !

  1. 0 trackbacks