Водя този блог вече четвърта година. Времето си минава, още една година се изтъркаля, та реших и аз подобно на колегите да пусна една тема в която да тегля чертата. Да си кажа честно на мен все не ми стига, мрънкалник съм си няма как, но сега като погледнах снимките си от последните 12 месеца общо взето се оказва, че не съм си губил времето много. Дори спокойно може да се каже че 2011 е най-силната ми година до сега от гледна точка на фотографията. Запознах се със страхотни хора, с някои от тях по-късно станахме добри приятели, попътувах доста видях много нови места. И така нека да се върнем 12 месеца назад за да видим как тогава посрещнах новата година…

Положението беше аналогично на това сега, сняг почти нямаше, а София бе затисната под тежка мъгла…В първите дни на Януари направих един опит да се кача сам в Рила, но щях да си счупя крака на път за Страшното езеро. Хвана ме страх и се върнах, реших да не ходя повече сам в планината, поне през зимата.Още на следващия ден бях при утешителните езера на Богоров. Там ходя обикновено когато съм се провалил на някое хубаво място и ме е яд. Езерото става все по-грозно с времето, но напук почти винаги успявам да правя по някоя снимка.

След това започна сесията в университета. Голяма скука, направо щях да превъртя. Един ден просто реших да се разтоваря и се бях нагласил за някакво ходене по Витоша. Вечерта преди да тръгна гледам във Фейсбука ми писал Христо и ме нави за Земенския пролом. Един от малкото фактори заради които още не си съм изтрил тъпия Фейсбук. Така една сутрин рано, рано, се озовах под замръзналия водопад Полска Скакавица. Тогава се видях за първи път с Ицо на живо, с него в последствие бяхме на много места заедно.

След като свършиха изпитите, се изстрелях към балкана. Бях се уговорил с Гената за някакво качване по билото около хижа Бенковски. Така и стана, а по пътя случайно попаднах и на една снежна приказка около Гложенския манастир.

Сутринта на 1ви март вече бях на билото на Централен балкан и снимах Старопланинското конче под меката светлина на изгрева.

Седмица след това направих качване до вр. Полежан и Безбог, което обмислях от 3 години. Всъщност направих няколко изкачвания и начинанието почти успя да се провали, заради лошото време.

Това беше за последно тази зима. Беше много топла пролет, снегът се топеше бързо, та зачаках до Великден, който всъщност беше много рано тази година. С цел да изтествам новите подобрения по джипа навъртях 1500 километра обикаляйки централната част на България без определена посока. Завъртях се както на север, така и на юг от Стара планина

Пролетта постепенно настъпи, а аз докато се усетя дърветата попрецъфтяха. Исках да ме навали хубаво, както обичам през този сезон и поснимах под дъжда в района на Асеновата крепост и резерват Червената стена.

Няколко дни след това слънцето напичаше яко, а аз правех тазгодишното (вече традиционно) търсене на ниви. Както ви споменах по горе, аз си правя разни експерименти с конструкцията на джипа и се получи така, че в момента когато най-много имах нужда от него, той не беше в движение. И тъй оказа се малко по-слабо с нивите тази година.

Моят девиз е „Всяко зло за добро“ и отново се случи така. Нивите ги поизпуснах, но ден след това хванах водопадите до Търново в пълноводие. Тази година си беше сушава и това си беше направо късмет.

За мен сезонът на Черно море е в края на май. Този път минах цялото българско крайбрежие, от най-южната та до най-северната точкa. Бяхме заедно с Ицака и за първи път видяхме всеизвестните камъняци на нос Форос…

Морските пейзажи не свършиха до тук. Месец по-късно с едни приятелчета спретнахме ходене в Гърция до остров Самотраки. След изкачването на планината Саос се заклех никога вече да не ходя по гръцки баири през лятото….

До този момент, от зимата не бях ходил на планина освен няколко пъти на Витоша. Обикновено не пиша за разходките ми по тази планина, защото там ходенето е повече от снимането, а пък самите разходки не са изпълнени с много приключения (слава Богу). Тази пролет на няколко пъти минах по пътеката през Бистришко бранище и направих снимка на втория водопад на Витоша – Самоковището. С тази снимка официално не ми останаха водопади за снимане в тази планина…е те са само два там 🙂 Ако някой знае други да се обажда.

След двете морски разходки по средата на юли месец реших, че е време за сериозна планина. Така се озовах в най-яката част на Рила, нали исках да е „сериозно“. Направих един преход по Мальовишкото било и дори спах в двата заслона – на Страшното и БАК.

Планината беше готина, ама с тея жеги дето бяха почнали нещо ме подмързя. Като е жега – да е яката жега! И така отидох на Закинтос с едни приятелчета, те на море, а аз за да снимам ей този кораб

След завръщането от Гърция, с учудване установих, че са ми останали 200 лева в джоба. Kак стана това, не знам, явно съм си бая стиснат. Нямаше начин, трябваше да ги усвоя тези кинтаци с яко пътешествие. Едон френд ми предложи да идем до Унгария, седнахме, мислихме как ще се отиде до там с под 200 евро на човек. Еми… абе не го измислихме, ама така както си умувахме една вечер попаднах на снимки от Прага в Гугъла и единодушно се реши чак до Чехия да се иде. Събрах още някакви кинти и с 180 евро в джоба се отправих на едноседмично приключение в Европа. Пътеписа от там е все още в процес на разработка, ама така е то, хубавите неща стават бавно. Ето едно фото нещо като предпремиера го считайте.

В края на лятото набързо направих две качвания в Пирин.Убедих се че това е мястото където ще трябва да съсредоточа силите си в следващата една година.

Бивакуването ми около Муратово езеро беше прецакано от някакъв гаден вирус. Прекарах два дни с температура и се прибрах в къщи настървен за реванш.
Септември е краят на отпуските и възползвайки се от това се тропнах за няколко дни на яз.Широка поляна. Голям кеф, там бяхме само аз и рибите във водата. Наистина си починах, за такава тишина и спокойствие дори не бях мечтал.

В началото на октомври се върнах отново в Пирин този път с Ицака и атакувахме Карстовото било, напук на лошото време горе. След това опраскахме и Муратовото в същия ден. Това пътуване се превърна в най-ползотворното ми начинание през тази година. Почти не направих тъпа снимка тогава…

Късмета обаче ми изневери месец по-късно. Старателно подготвената програма за есента се провали напълно, след като по средата на октомври наваля половин метър сняг и съсипа всички дървета, докато още бяха зелени. Точно преди да дойде снежната виелица хванах началото на есента близо до Трън в ждрелото на река Ябланишка.

Няколко дни по-късно успях да направя и една снимка на яз. Студена, която се оказа единствената ми от района на Витоша за тази година. Последните две години именно там снимах.

Две седмици чаках да се стопят снеговете и накрая се забутах в Родопите за да хвана каквото е останало от есента. Да ама колата се скапа, ударих греда и този път. За късмет се озовах до яз.Тешел, където всъщност за пръв и последен път през тази година видях истински есенни багри.

След като Западните Родопи бяха преминати, се заминах малко на изток без да имам някакви конкретни идеи вече. Не снимах кой знае какво, но това пътешествие беше най-приятното за цяла година. За няколко месеца обикаляне заедно с Ицака вече бяхме направили добре работещ тандем. Приятната компания и хубавите места на които бях са причина все още да си спомням за готината полянка до яз. Ивайловград, където ми беше и последното бивакуване за тази година.

Есента отмина а и с това ми размина и на мен. Спокоен се качих на Седемте езера, които бяха сковани в лед. Бях намислил преди всичко да се разходя, но горе се оказа и невероятно красиво.

Седмица след това в началото на декември закрихме сезона на х.Рибни езера в Рила. За нея все още не съм писал…

И така преди Коледа взе, че падна първият сняг и с нетърпение се качих на Витоша за да открия новия зимен сезон. Направих общо две разходки, като последната беше точно в края на тази година, преди няколко дни.
Така си отмина и тази година. Честно да си кажа исках повече, бях намислил повече и доста моменти поизтървах . Но докато пишех този пост сега направо се втрещих, чудя се дори кога съм успял да направя всичко това, предвид че се занимавам и с куп други неща. И определено сега съм по-доволен.
Това е приятели от мен, пожелавам ви една нова ползотворна година, поне да е като моята по горе 🙂