Есен в Средна гора | Magic Hour Dreamscapes

Начало > Пътеписи > Късна есен в Средна гора

Късна есен в Средна гора

Плановете ми за скитане из Странджа пропаднаха заради гадните прогнози за времето.Не,че лошото време щеше да ми попречи на самите снимки.Но обикалянето и спането на палатка в непрестанен дъжд е емоция,която изпитах вече тази година и не исках да я повтарям скоро.Затова реших да отида някъде наблизо.

IMG_7945a
Есента вече си отминаваше,бързах да хвана последните и багри.

Поех по стар изоставен път към Оборище.На едно място спрях да се разходя из гората,надявах се да намеря някакви гъби за снимане….

IMG_7935
…намерих само тези.

Тук гората си беше учудващо стара.Брадвата не беше играла от доста време,личеше си по старите и изкривени букове.

IMG_7939

Поех отново по разбитият път,по който за 15 километра до село Петрич не видях нито една кола.

IMG_7979

IMG_7988
р.Тополница

Скоро излезнах на язовир Тополница,или по-скоро на това което беше останало от него.Виждаше се само сухото дъно,по средата на което минаваше малката река.

IMG_7990

IMG_8028 copy

На където и да погледнех се виждаше само това:

IMG_8022
Суха земя

Язовира се ползва за напояване на полетата около Пазарджик и за това сега през есента вече е празен.

IMG_8056

Знаех,че все някъде близо до стената ще има вода.Опитах се да заобиколя по един черен път,но скоро той свърши.Върнах се обратно и поех по заобиколен път през Оборище.Така както си карах по пътя забелязах нещо като малка махала.Къщите се оказаха изоставени и в този момент се убедих,че такива села има не само в Родопите,но и доста по-близо до София. И Дядовци определено не беше най-призрачното…

IMG_8102a

Къщите бяха в различен стил от родопските,стените не бяха от камъни като тези в Дядовци,а от дъски и кал.

IMG_8108

Напредналата есен и свъсеното време допринасяха за меланхолията наоколо.Влезнах в една от къщите,по пода се търкаляха останки от мебели,дюшеци и кости от животни.В една от стаите дори си стоеше стар шкаф.

IMG_8158 copy copy

Наблизо имаше изоставен хамбар,в който си почиваха няколко стари автомобилни гуми.

IMG_8150

Забелязах,че на отсрещния склон листата на дърветата бяха опадали вече,докато тук около къщите някои бяха все още зелени.Явно сланата за разлика от времето е подминала това място.

IMG_8123

IMG_8163

Поех отново по пътя и след кратко спускане излезнах на стената на язовира.Там имаше няколко рибари които ме гледаха тъпо (както обикновено ме гледат рибарите,когато видят статива),но те тъкмо си тръгваха.Тук до стената имаше вода,но тя беше доста ниско и погледната отгоре беше доста внушителна гледка.Очаквах стената да е някаква малка,но язовира си беше сериозен.

Untitled_Panorama3 copy

Толкова за днес казах си,на другия ден се качих на прохода Траянови врата.Съдейки по количеството на снимките в Гуугъл си мислех,че не е особено посещавано място.Напротив дори срещнах други хора които бяха дошли да снимат.Припомних си фотопленерите….

IMG_8229

IMG_8249 copy

Крепостта е доста занемарена.Всичко се руши под действие на ерозия и растителност.Единственото свидетелство,че някой скоро се е сетил за това място е някаква плоча с името на президента Първанов и увяхналите венци около нея.

IMG_8226

IMG_8239
Този път времето беше на моя страна…

От тук започва един черен път,който минава над тунела за магистралата и излиза в Костенец.Разбира се той прекосява половината планина и както се се оказа е доста разбит.След забавен офф-роуд се озовах от другата страна на билото.Там се откриваше впечатляваща гледка към Рила.

IMG_8316

Този манастир така и не разбрах как се казва и дали е манастир изобщо…,може би просто някакъв параклис.

IMG_8325 copy

Пътят продължаваше да се вие надолу.На едно място имаше разклонение и някакви дървосекачи ме излъгаха за посоката като ме пратиха в Момина клисура.Това се води квартал на Костенец,но все пак исках да излезна някъде около гарата.

IMG_8334 crop

IMG_8361

Така и така бях в Костенец,викам дай да щракна и най-снимания водопад в България.Толкова много снимки бях гледал от това място,че ми се стори до болка познато,а идвах за първи път.Освен,че са много банални тези водопади,възможните композиции и места където може да застанеш се броят на пръсти.

IMG_8382

IMG_8403

IMG_8427crop

От тук идеята беше да мина покрай язовир Искър и само по черни пътища,да се прибера през Лозенската планина в София.Да ама не….както и се опасявах,язовира се оказа ограден с мрежи зад които тъпо ме гледаха сърни и елени.На оградата имаше табела – „Ловно стопанство Искър“.Животните не се притесниха изобщо от мен,дори когато се приближих на няколко метра от тях.Явно си знаеха,че не мога да мина зад оградата.Изнервих се много,тази есен на 4-5 пъти за малко да ми надупчат задника тея ловци, а сега тази жалка пародия на резерват,в която трепеха животни ми пречеше да мина по пътя си.

Викам така и така съм дошъл, поне да щракна залеза…

IMG_8585b&W
В тази част на язовира,брега е нисък и представлява голям плаж.Това е мястото,на което идва катуна с циганите всяко лято.

IMG_8513 copy

  1. 8 януари, 2012 в 23:15 | #1

    Много хубави снимки, а описанието на пътя, по който са снимани си е направо сюжет за книга с пътеписи. За хора като мен, които нямат време и възможност да обикалят по баирите, това е като манна небесна – винаги съм искала да отида по тези маршрути, но едва ли ще ми се случи в близко или далечно бъдеще. Благодаря на автора.

  1. 0 trackbacks