Плановете ми за скитане из Странджа пропаднаха заради гадните прогнози за времето.Не,че лошото време щеше да ми попречи на самите снимки.Но обикалянето и спането на палатка в непрестанен дъжд е емоция,която изпитах вече тази година и не исках да я повтарям скоро.Затова реших да отида някъде наблизо.

Есента вече си отминаваше,бързах да хвана последните и багри.

Поех по стар изоставен път към Оборище.На едно място спрях да се разходя из гората,надявах се да намеря някакви гъби за снимане….

…намерих само тези.

Тук гората си беше учудващо стара.Брадвата не беше играла от доста време,личеше си по старите и изкривени букове.

Поех отново по разбитият път,по който за 15 километра до село Петрич не видях нито една кола.

р.Тополница

Скоро излезнах на язовир Тополница,или по-скоро на това което беше останало от него.Виждаше се само сухото дъно,по средата на което минаваше малката река.

На където и да погледнех се виждаше само това:

Суха земя

Язовира се ползва за напояване на полетата около Пазарджик и за това сега през есента вече е празен.

Знаех,че все някъде близо до стената ще има вода.Опитах се да заобиколя по един черен път,но скоро той свърши.Върнах се обратно и поех по заобиколен път през Оборище.Така както си карах по пътя забелязах нещо като малка махала.Къщите се оказаха изоставени и в този момент се убедих,че такива села има не само в Родопите,но и доста по-близо до София. И Дядовци определено не беше най-призрачното…

Къщите бяха в различен стил от родопските,стените не бяха от камъни като тези в Дядовци,а от дъски и кал.

Напредналата есен и свъсеното време допринасяха за меланхолията наоколо.Влезнах в една от къщите,по пода се търкаляха останки от мебели,дюшеци и кости от животни.В една от стаите дори си стоеше стар шкаф.

Наблизо имаше изоставен хамбар,в който си почиваха няколко стари автомобилни гуми.

Забелязах,че на отсрещния склон листата на дърветата бяха опадали вече,докато тук около къщите някои бяха все още зелени.Явно сланата за разлика от времето е подминала това място.

Поех отново по пътя и след кратко спускане излезнах на стената на язовира.Там имаше няколко рибари които ме гледаха тъпо (както обикновено ме гледат рибарите,когато видят статива),но те тъкмо си тръгваха.Тук до стената имаше вода,но тя беше доста ниско и погледната отгоре беше доста внушителна гледка.Очаквах стената да е някаква малка,но язовира си беше сериозен.

Толкова за днес казах си,на другия ден се качих на прохода Траянови врата.Съдейки по количеството на снимките в Гуугъл си мислех,че не е особено посещавано място.Напротив дори срещнах други хора които бяха дошли да снимат.Припомних си фотопленерите….

Крепостта е доста занемарена.Всичко се руши под действие на ерозия и растителност.Единственото свидетелство,че някой скоро се е сетил за това място е някаква плоча с името на президента Първанов и увяхналите венци около нея.

Този път времето беше на моя страна…

От тук започва един черен път,който минава над тунела за магистралата и излиза в Костенец.Разбира се той прекосява половината планина и както се се оказа е доста разбит.След забавен офф-роуд се озовах от другата страна на билото.Там се откриваше впечатляваща гледка към Рила.

Този манастир така и не разбрах как се казва и дали е манастир изобщо…,може би просто някакъв параклис.

Пътят продължаваше да се вие надолу.На едно място имаше разклонение и някакви дървосекачи ме излъгаха за посоката като ме пратиха в Момина клисура.Това се води квартал на Костенец,но все пак исках да излезна някъде около гарата.

Така и така бях в Костенец,викам дай да щракна и най-снимания водопад в България.Толкова много снимки бях гледал от това място,че ми се стори до болка познато,а идвах за първи път.Освен,че са много банални тези водопади,възможните композиции и места където може да застанеш се броят на пръсти.

От тук идеята беше да мина покрай язовир Искър и само по черни пътища,да се прибера през Лозенската планина в София.Да ама не….както и се опасявах,язовира се оказа ограден с мрежи зад които тъпо ме гледаха сърни и елени.На оградата имаше табела – „Ловно стопанство Искър“.Животните не се притесниха изобщо от мен,дори когато се приближих на няколко метра от тях.Явно си знаеха,че не мога да мина зад оградата.Изнервих се много,тази есен на 4-5 пъти за малко да ми надупчат задника тея ловци, а сега тази жалка пародия на резерват,в която трепеха животни ми пречеше да мина по пътя си.

Викам така и така съм дошъл, поне да щракна залеза…

В тази част на язовира,брега е нисък и представлява голям плаж.Това е мястото,на което идва катуна с циганите всяко лято.