Реших да направя нова рубрика в блога, а именно истории около по-сполучливите ми снимки. Ясно е, като няма да се пише за всяко ходене, поне да драсна няколко реда за тези, които съм запомнил. И така започвам с този кадър, който на моменти граничеше със самоубийство…. Светлини над мъглата – на ръба на Кобилини стени, […]

Има локации, които в началото на моите фотографски мераци, са били като рисувана картина в главата ми. И все още са! Точно определена ситуация и момент, която си представям и се опитвам да запечатам на снимка. Разбира се, мечтите и идеите са едно, а реалността е съвсем друго, но това не ни пречи да ги […]

Най накрая успях да сбъдна и тази си мечта – зимен преход с палаткуване на Полежан и преминаване на алпийския траверс през Стражите. Планината ни допусна с хубаво време през първите два дни и за изпроводяк подложи на тест новата ми палатка с ураганен вятър през цялата нощ. В 8 вечерта на 1 февруари 2017, […]

Още при първото ми идване на Атон бе ясно, че ще последват и други. Обяснението е просто, на такова кратко разстояние от дома няма друга дестинация, която да съчетава толкова положителна енергия с автентичност, дива природа, приключения, а и както се оказа може да осигури и зверски трекинг…

В началото на зимата все още няма почти никакъв сняг по планините. В търсене по-скоро на приятна разходка се отправих към Рибарица и намиращите се над нея хижи Бенковски и Вежен, за да прекарам един приятен уикенд сред природата. Е, не свърши толкова приятно, колкото си представях, но пък определено снимките надминаха очакванията ми….

Случи се така, че тази година имах невероятната възможност да си карам празника сам и то по начин, за който мечтая от години – снимайки новогодишната заря от някой връх. Ето как изглеждаше новата година високо във Врачанския балкан. Бяла приказка и -20 градуса, какво повече му трябва на човек 🙂

От доста време не съм писал. Загубих предишната инерция просто, а знаете-трудно е да се тръгне наново, било то и по стария път. Та, чудех се с какво да започна, имам доста да ви разказвам. Атон често е в мислите ми, но започвам да позабравям детайлите, затова реших, че време да ви разкажа тази история. […]

Е приятели, от доста време не съм писал май, мина си цялото лято дори не го усетих. Въпреки, че блога си стои на едно място, аз определено не съм кротувал, както може би сте забелязали ако влизате в галерията. И така чудех се за какво първо да ви драсна няколко реда и реших да е […]

Тази година изневерих на традицията и вместо да посрещам пролетта по южните части на страната, изпратих зимата от най-студеното. Какво по добро от 4 метра сняг по Велкиден на Мусала ? 🙂 Луната изгрява над рилските върхове

Започваме април със зимни пейзажи от първия пролетен ден на 2015та. Едно ветровито утро край Бузлуджа и един дъъълъг и тягостен зимен преход до хижа Мазалат.

Ето я и моята зимна разходка в началото на пролетта. 7те езера в Рила в отдавна спят, а и на мен се случи да си подремна добре в старата и изоставена по това време на годината хижа. Хижа Рилски езера се показва над гъстите облаци. Снежната буря току що е отминала, а светлините на София […]

Въпреки, че направих тези снимки на два пъти, тази екскурзия бихте могли да спретнете и за един ден, стига да сте достатъчно експедитивни… Еййй някъде там в ляво при заснежения връх трябваше да се кача през този ден.

Така се получи, че пролетната ми разходка край Урдините езера завърши чак с началото на есента. По-добре късно отколкото никога и по-добре малко снимки но хубави отколкото много бълвочи…. Да видим в крайна сметка какво съм изкарал от двете качвания общо нагоре…

Хижа Ехо и намиращия се наблизо параклис под връх Юмрука, това е една от снимките които са се запечатали в съзнанието ми още от времената в които тепърва прохождах с пейзажите. Още тогава гледайки тази снимка – виещия се гръб на Балкана и върху него кацнала малка къщурка ме впечатлиха до толкова, че това място […]

Ето и моята история за разходката до водопад Скакавица в Рила и Седемте Рилски езера, на която случих на доста интересно време и много нови приключения…

Зимен преход от х.Плевен до вр. Ботев Това изкачване в Стара планина ми дойде доста неочаквано, като се има предвид и застоя в който изпаднах през последните месеци. Още повече, че това се случи да е на вр.Ботев, който се счита за един от по-трудните и опасни сред върховете у нас.

От Черната скала до Черни връх В последно време съм заседнал в София. И къде в близост може да се разходи човек освен по-хубавата Витоша? Този път моята разходка трая цели 14 часа, но това бе по скоро заради липсата на добра физическа форма и многото туткане по върховете. И така тръгнах в 4 сутринта…..

Тридневен преход в есенна Рила. Казват, че хижа Иван Вазов е една от най-труднодостъпните в България. Освен, че до нея няма пътища, тя стои в рилската пустиня – местността Пазардере, в страни от основните туристически пътеки. В началото на есента, стегнах раницата и за 3 дни обиколих върховете около хижата…

Идеята на това ходене бе да направя нови снимки от Пирин и по-точно на Джангала и Валявишките езера, както и по възможност да посетя Тевно езеро. За съжаление на Тевното не успях да отида тъй като още на първия ден плановете бяха осуетени малко след тръгването от Безбог – твърде обичайно за мен. Честно казано […]

Чудно наистина, но посещението на тези два водопада се оказа една от най-отлаганите задачи в списъка „Да се посети в скоро време“. Чудно е още повече сега, след като видях колко популярни са били тези места. В моите представи Стара планина винаги е било не особено гостоприемно място с промелниво време и труден терен,очаквах нещо […]

След дъждовната пролет, която снимах в Балкана направих няколко незначителни разходки на Витоша и реших да си дам малко почивка, докато снеговете в високите планини не почнат да се топят. Така унесен в ежедневието почти изпуснах този момент от пролетта, когато изпод преспите на Рила и Пирин се показват хиляди минзухари.

Едно от местата, които са на практика близо до София, но пренебрегвам през последните 3 години е тази част от Стара планина извисяваща се над Враца. Стръмни склонове, отвесни скали и равни приветливи била, да се чудиш, как съм изпускал това до сега.

Водя този блог вече четвърта година. Времето си минава, още една година се изтъркаля, та реших и аз подобно на колегите да пусна една тема в която да тегля чертата. Да си кажа честно на мен все не ми стига, мрънкалник съм си няма как, но сега като погледнах снимките си от последните 12 месеца […]

Чисто и просто целта беше да предобря снимките си от предишната година. Тогава нещо се замотах при събуждането и не успях навреме да се кача при опасния ръб за изгрева. И така гледах прогнози, правех планове…чудо, точех си зъбите цяло лято за това Конче.А взе, че стана едно…не че беше лошо, даже се получи доста […]

В средата на месец Юни направих една разходка до гръцкия остров Самотраки с изкачване на най-високия му връх – Фенгари.На острова се намира планината Саос,която е една от най-високите в Средиземно море.Освен че е в топ 5 на островите с най-богата природа в Гърция, Самотраки определено е в челните класации за най-забутаните им места.Това ми […]

Преди около три години ровейки се по форумите за планинарство попаднах на някакви снимки от Безбожкото било.Бяха зимни снимки на вр.Полежан и панорами на околните върхове,гледах ги с часове и ако трябва да съм честен, дори сега като ги изрових от някъде те все още ме впечатляват.Върхове до където ти стига погледа..

Дори не помня от кога имам тази идея в главата.Да си кажа честно мислил съм си за това още преди да си купя първият сериозен фотоапарат,мисълта да снимам залез на това необичайно място винаги е предизвиквала вълнение у мен. Поглед към карстовото било на Пирин.Отпред се вижда заслон Кончето

Всъщност трябваше да бъде Пирин,но явно тази година е писано да опозная по-добре Рила.Колкото повече ходя в тази прекрасна планина толкова повече ме омагьосва тя… Всичките седем езера от един поглед След като един месец и половина не бях ставал от стола,се вдигнах на малък поход около езерата.Определено съм си загубил форма,дори мисля че по-зле […]

До последно се чудех,къде точно да отида тази седмица и спонтанно реших да се кача на Седемте езера в Рила.Доста клиширано и снимано място наистина,но да си призная не съм видял една снимка от там,която да ме грабне.Побързах да отида преди да е станало прекалено населено за мен.

След цял месец облаци и мъгла,най-накрая времето се пооправи за 2-3 дни и направих първото ходене в планина за тази година.

До сега от повечето истории в моя скромен блог човек остава с впечатлението,че ходя сам на повечето от всички тези места.Това наистина е така,за съжаление главно в планините,просто защото не се намират мои приятели,които да ми се вържат на акъла или да ми издържат на темпото.В тази история е точно обратното,взех с мен човек който […]

Този сезон е сезон на сбъднатите мечти отнасящи се за планински преходи.Две седмици по 4 пъти на ден проверявах( молейки се за суша)  прогнозата за времето,което си беше леко скапано за планина без да предполагам,че по късно именно в Рила ще ми иде да умра от жега.

От зимата планирам да мина цялата Витоша по главното било – от село Ярлово до колелото на трамвай №5 в Княжево.Накрая се отвори прозрорец уж хубаво време,а и аз бях свободен и реших да се пробвам.Този маршрут е добър защото е много познавателен и ако не сте видели много от природата на Витоша е идеален […]

От миналата година се каня да направя това изкачване и ето най-накрая се метнах в МПСто и газ към Рила.С колата се стига до ЦПШ-Мальовица.Място,което доста хора както се оказа,свързат повече с пиянски запои по 8ми декември и други подобни празници,отколкото с върха или планината изобщо

Близо до София се намира една малка планина – Лозенската.За първи път я посетих още като малък в 7-8ми клас.Тогава с един приятел се качихме на най-високият и връх – Половрак.Спомените от тогава са ми в главата и сега,от него се открива страхотна гледка към София,Витоша,Плана,а при ясно време се виждат добре яз.Искър и Стара […]