2018 е първата година от последните 4, в която, поради стечение на обстоятелствата, посрещнах есента в България. Преследването на златните цветове ми липсваше много и тази година снимах като в доброто старо време. Почти всеки ден на различна локация, като, разбира се, започнах с Витоша..
Големите градове определено не са моето място. Но има един, в който наистина обичам да се завръщам – Стокхолм – шведската столица, разположена на 14 малки острова.
От доста време не съм писал. Загубих предишната инерция просто, а знаете-трудно е да се тръгне наново, било то и по стария път. Та, чудех се с какво да започна, имам доста да ви разказвам. Атон често е в мислите ми, но започвам да позабравям детайлите, затова реших, че време да ви разкажа тази история. […]
Колкото и да бяха различни плановете, през есента те винаги се променят и ето ме пак по-обичайните места – язовирите Голям Беглик, Широка поляна и Батак, отново край Смолян, за трета поредна есен минах през малкото селце Върбово. Единствената разлика от преди беше времето. До сега такъв дъжд не ме беше прал..
Както всяка година от последните 4, дойде ли есента, аз се отправям на пътешествие в Родопите. Въпреки че всяка година времето е различно, до сега все съм успявал да направя интересни снимки. Всяка година родопското пътешествие е едно от здравите изпълнения, пълно с приключения и емоции. Всяка година откривам нови и нови неща, връщам се […]
Въпреки, че направих тези снимки на два пъти, тази екскурзия бихте могли да спретнете и за един ден, стига да сте достатъчно експедитивни… Еййй някъде там в ляво при заснежения връх трябваше да се кача през този ден.
Най-красивия сезон на Витоша е есента. Близо до София тази малка планина е истинско съкровище, където за минути човек може да се освободи от градската среда напълно. Тази година по традиция се разходих отново по витошките пътеки в търсене на някакви есенни мотиви…
Така се получи, че пролетната ми разходка край Урдините езера завърши чак с началото на есента. По-добре късно отколкото никога и по-добре малко снимки но хубави отколкото много бълвочи…. Да видим в крайна сметка какво съм изкарал от двете качвания общо нагоре…
Есенна екскурзия в Родопите В този пост ще се опитам да ви разкажа за моите приключения по време на есенната ми разходка в Родопите. За седмица обиколих много родопски селца и забележителности, минах през двете ждрела – Триградско и Буйновско и стигнах чак до Горна Арда и границата с Гърция. Може би ще успея да […]
Есенна разходка, която за кратко премина в оцеляване Ако има място което трябва да посетите през есента това е Централен балкан. От известно време насам се опитвам да запечатам кратката есен в един от неговите резервати – Стара река, но есенните багри в гората, упорито се опитваха да ми убягнат в последните три години. След […]
По-голямата част от октомври месец прекарах в Белоградчик.Това ми даде възможност да посрещна началото на есента край скалите и най-сетне да хвана някакво интересно време, след толкова години напразни опити.. Още с пристигането ми случих на много динамично време. За първи път през живота си виждам ей такива облаци…
Тридневен преход в есенна Рила. Казват, че хижа Иван Вазов е една от най-труднодостъпните в България. Освен, че до нея няма пътища, тя стои в рилската пустиня – местността Пазардере, в страни от основните туристически пътеки. В началото на есента, стегнах раницата и за 3 дни обиколих върховете около хижата…
Мрачно време край Ахтопол в края на септември. За първи път след това горещо лято хванах циклон и за първи път откакто снимам изобщо, хванах големи вълни в Черно море. Ахтопол беше напълно пуст, хотелите празни, дори рибарите се бяха скрили и лодките им бяха на брега. Само група сърфисти – и те като мен, […]
Водя този блог вече четвърта година. Времето си минава, още една година се изтъркаля, та реших и аз подобно на колегите да пусна една тема в която да тегля чертата. Да си кажа честно на мен все не ми стига, мрънкалник съм си няма как, но сега като погледнах снимките си от последните 12 месеца […]
Понякога се оказваш на правилното място в подходящо време просто благодарение на късмет и този път бе точно така. Без особени планове се качих на 7те, исках просто да поснимам и да се разходя. Е вярно е, че имах надежди свързани с леда, но чак пък толкова…
Най-накрая догоних есента. Предполагам получи се защото просто не ми пукаше за нея вече и реших ей така да се пробвам, пък каквото стане. Пак си бяхме обичайната формация -двамата с Ицака, а джипът натряскан с багаж до козирката.
Седмица и нещо обикаляхме напразно с Ицака. Два пъти до Рилски манастир, още веднъж до Трън, че и поречието на Искъра минахме. В резултат направих две три хубави снимки, които току що установих, че съм изтрил погрешно.Плаче ми се хора вервайте ми.. Но за вас това е добре, понеже няма да гледате скучните окапали дървета […]
Снимките в този пост са от една дълга извадка във времето – някои от тях са от първото ми посещение по тези места през есента на 2009та година.Тогава не съм побликувал нищо, поради простата причина, че изкарах само няколко кадъра.В началото на тази есен отново бях там и хъка мъка направих още 3-4, та се […]
Чисто и просто целта беше да предобря снимките си от предишната година. Тогава нещо се замотах при събуждането и не успях навреме да се кача при опасния ръб за изгрева. И така гледах прогнози, правех планове…чудо, точех си зъбите цяло лято за това Конче.А взе, че стана едно…не че беше лошо, даже се получи доста […]
Ходенето до групата язовири около Доспат се превърна в традиция всяка година.Това не е случайно – тези места са рай за пейзажистите, със своите изпарения рано сутрин, борови гори и интересните брегове.Естествено язовирите са любими и на доста рибари и летовници, които през лятото ги превръщат в истински панаир.
Въпреки всичките ми закани и планове,тази година отново тярбваше да си седя близо до София в един от най-готините моменти за снимки през годината.Разбира се не е задължително да изминете стотици километри за да направите хубав кадър.В продължение на една седмица направих няколко турчета до Витоша,за по 2-3 часа,след лекциите в университета.Удивително е колко драстично […]
Тази година едно от първите ми скитания с фотоапарат беше до пещера Проходна.Докато се ровех в нета някъде прочетох – 262 метра дължина и 40 височина,през нея дори прелитал и малък самолет.Още с пристигането си забелязвам тези дяволски очи,които ме гледат зловещо от вътре.
Плановете ми за скитане из Странджа пропаднаха заради гадните прогнози за времето.Не,че лошото време щеше да ми попречи на самите снимки.Но обикалянето и спането на палатка в непрестанен дъжд е емоция,която изпитах вече тази година и не исках да я повтарям скоро.Затова реших да отида някъде наблизо. Есента вече си отминаваше,бързах да хвана последните и […]
Есента отдавна мина,навън всичко е вече покрито със сняг,а аз едва сега намирам време да опиша местата,които посетих през периода Откомври-Ноември. Започнах разбира се с Източни Родопи.
Близо до София се намира една малка планина – Лозенската.За първи път я посетих още като малък в 7-8ми клас.Тогава с един приятел се качихме на най-високият и връх – Половрак.Спомените от тогава са ми в главата и сега,от него се открива страхотна гледка към София,Витоша,Плана,а при ясно време се виждат добре яз.Искър и Стара […]