Има локации, които в началото на моите фотографски мераци, са били като рисувана картина в главата ми. И все още са! Точно определена ситуация и момент, която си представям и се опитвам да запечатам на снимка. Разбира се, мечтите и идеите са едно, а реалността е съвсем друго, но това не ни пречи да ги […]

Както бе тръгнало за мен цяла година, очаквах да изпратя 2016та със слънчево време и голи поляни в планината. В последните няколко дни, обаче, времето се обърна наопаки, изпращайки ни една страхотна виелица, която посрещнах на х.Триглав.

По традиция в последния есенен ден правя едно снимане по залез, за да изпратя вече изминалата година. Правя го сега защото за мен новата година започва от този момент, в който денят започва да расте, а и честно казано хич не ми дреме за календари 🙂 Просто ежеденвието ми е свързано с преследване на изгреви […]

В тази калпава зима, от чудене на къде да хвана, накрая си останах вкъщи. Дебелеейки пред компютъра, само гледам снимки от предни години и се чудя „къде отиде истинската зима“? За утеха, през последните по-студени зимни нощи, взех фотоапарата и раничката на гръб, та направих няколко нощни кадъра… Canon 5Diii + 16-35/28LII @ 16mm, Iso […]

Случи се така, че тази година имах невероятната възможност да си карам празника сам и то по начин, за който мечтая от години – снимайки новогодишната заря от някой връх. Ето как изглеждаше новата година високо във Врачанския балкан. Бяла приказка и -20 градуса, какво повече му трябва на човек 🙂

От доста време не съм писал. Загубих предишната инерция просто, а знаете-трудно е да се тръгне наново, било то и по стария път. Та, чудех се с какво да започна, имам доста да ви разказвам. Атон често е в мислите ми, но започвам да позабравям детайлите, затова реших, че време да ви разкажа тази история. […]

Тази година изневерих на традицията и вместо да посрещам пролетта по южните части на страната, изпратих зимата от най-студеното. Какво по добро от 4 метра сняг по Велкиден на Мусала ? 🙂 Луната изгрява над рилските върхове

Започваме април със зимни пейзажи от първия пролетен ден на 2015та. Едно ветровито утро край Бузлуджа и един дъъълъг и тягостен зимен преход до хижа Мазалат.

Ето я и моята зимна разходка в началото на пролетта. 7те езера в Рила в отдавна спят, а и на мен се случи да си подремна добре в старата и изоставена по това време на годината хижа. Хижа Рилски езера се показва над гъстите облаци. Снежната буря току що е отминала, а светлините на София […]

Зимен преход от х.Плевен до вр. Ботев Това изкачване в Стара планина ми дойде доста неочаквано, като се има предвид и застоя в който изпаднах през последните месеци. Още повече, че това се случи да е на вр.Ботев, който се счита за един от по-трудните и опасни сред върховете у нас.

Приключенията ми на Витоша продължават. Този път се разходих отново по билото чак до връх Ушите, където ме настигнаха залеза и ураганен вятър. Разбира се колекцията ми със снимки на хижи и светнали прозорчета се увеличава стабилно, тази седмица с х. Планинарска песен. Резерват Торфено бранище през зимата.

От Черната скала до Черни връх В последно време съм заседнал в София. И къде в близост може да се разходи човек освен по-хубавата Витоша? Този път моята разходка трая цели 14 часа, но това бе по скоро заради липсата на добра физическа форма и многото туткане по върховете. И така тръгнах в 4 сутринта…..

Да направя снимки по време на силен снеговалеж в планината е нещо хрумнало ми съвсем скоро. Тъй като Витоша се намира на половин час път от дома ми естествено това бе първото място, което започнах да следя в метеопрогнозите. Всъщност момента дойде спонтанно, когато преглеждах камерите на Алеко и забелязах започващата буря горе… Ден след […]

Като я гледам тази снимка наистина изглежда лесно, но всъщност е една от най-трудните ми до сега. Трудно е да се повярва че на Витоша, 20 километра от дома ми, и на 100 метра от хижа, върху едно смотано връхче ще е толкова трудно да се снима това.

Едно от местата, които са на практика близо до София, но пренебрегвам през последните 3 години е тази част от Стара планина извисяваща се над Враца. Стръмни склонове, отвесни скали и равни приветливи била, да се чудиш, как съм изпускал това до сега.

След като ми поразмина еуфорията от новата година, започнах да гледам нон-стоп разни сайтове за прогнози на времето. Едно здраво циклонче се беше запътило точно към нас и реших да го посрещна подобаващо. Избрах Родопите за тази цел, тъй като там все още не бях ходил да снимам през зимата. И така без много да […]

Водя този блог вече четвърта година. Времето си минава, още една година се изтъркаля, та реших и аз подобно на колегите да пусна една тема в която да тегля чертата. Да си кажа честно на мен все не ми стига, мрънкалник съм си няма как, но сега като погледнах снимките си от последните 12 месеца […]

Понякога се оказваш на правилното място в подходящо време просто благодарение на късмет и този път бе точно така. Без особени планове се качих на 7те, исках просто да поснимам и да се разходя. Е вярно е, че имах надежди свързани с леда, но чак пък толкова…

Преди около три години ровейки се по форумите за планинарство попаднах на някакви снимки от Безбожкото било.Бяха зимни снимки на вр.Полежан и панорами на околните върхове,гледах ги с часове и ако трябва да съм честен, дори сега като ги изрових от някъде те все още ме впечатляват.Върхове до където ти стига погледа..

Съвсем скоро,след като тръгнах от Гложенския манастир,влезнах в Рибарица.Наложи се да чакам Евгени, тъй като той беше спрял за снимки на Шипка.Позабави се около час, а през това време нетърпението ми нарастваше,започнах да обикалям нагоре надолу по уличките.Накрая се качих до входа на Централен балкан и продължих да тъпча наоколо, докато той не се появи. […]

Зимата почти отмина,а аз съм направил едва десетина хубави снимки.След като киснах един месец в нас,учейки за изпити без много да му мисля се втурнах към балкана.Натъпках малката фотографска раница с малко храна, взех фотоапарата и един обектив и без да правя някакви планове или проучване, просто си заплюх две дестинации. Часовникът звънна в 4 […]

На това фотоприключение за пръв път се видяхме лице в лице с Христо Свинаров.Следиме се из интернет от доста време,но не се бяхме засичали все още никъде.Всъщност идеята за водопада беше негова,аз планирах някакво ходене на планина,но с радост приех.С компания разбира се е много по-яко… Полска скакавица скован от лед

Типичната меланхолия,която ме обзема в началото нa всяка година беше усилена от смотаното време,което си стоеше така от няколко седмици.Зимата една такава – никаква не предлагаше почти никакви опции,в планините снегът беше колкото да се подхлъзнеш,а в ниското всичко беше в едни гадни кафяви цветове.

След цял месец облаци и мъгла,най-накрая времето се пооправи за 2-3 дни и направих първото ходене в планина за тази година.