Тази година изневерих на традицията и вместо да посрещам пролетта по южните части на страната, изпратих зимата от най-студеното. Какво по добро от 4 метра сняг по Велкиден на Мусала ? 🙂 Луната изгрява над рилските върхове
Колкото и да бяха различни плановете, през есента те винаги се променят и ето ме пак по-обичайните места – язовирите Голям Беглик, Широка поляна и Батак, отново край Смолян, за трета поредна есен минах през малкото селце Върбово. Единствената разлика от преди беше времето. До сега такъв дъжд не ме беше прал..
Ждрелото на река Тъжа е един от най-леснодостъпните подходи в Централен балкан, особено приятен маршрут през пролетта. Пешеходния преход е продължителен, но за сметка на това е лек и щади краката. Самите водопади са почти до пътя (преминаващ през Русалийски проход), а множеството хижи в околността ви осигуряват удобен подслон. Е понякога не особено удобен, […]
Както всяка година от последните 4, дойде ли есента, аз се отправям на пътешествие в Родопите. Въпреки че всяка година времето е различно, до сега все съм успявал да направя интересни снимки. Всяка година родопското пътешествие е едно от здравите изпълнения, пълно с приключения и емоции. Всяка година откривам нови и нови неща, връщам се […]
Най-красивия сезон на Витоша е есента. Близо до София тази малка планина е истинско съкровище, където за минути човек може да се освободи от градската среда напълно. Тази година по традиция се разходих отново по витошките пътеки в търсене на някакви есенни мотиви…
Едно от местата за които дебна последните няколко години е фарът на Ахтопол. Подходящия момент да направиш снимка на Черно море е в дни при силна буря в морето и честно казано сега дори не мога да се сетя, колко от тези моменти съм изпуснал през годините докато следя. Номера обаче е да не се […]
Така се получи, че пролетната ми разходка край Урдините езера завърши чак с началото на есента. По-добре късно отколкото никога и по-добре малко снимки но хубави отколкото много бълвочи…. Да видим в крайна сметка какво съм изкарал от двете качвания общо нагоре…
За разнообразие тази година вместо на море, реших че е време да опитам нещо ново. Отдавна ми се върти идеята за обиколка с каяк из любимите язовири, а и се чудех, как ли това ще се съчетае с пейзажната фотография. Ами да ви кажа получи се много добре…
Хижа Ехо и намиращия се наблизо параклис под връх Юмрука, това е една от снимките които са се запечатали в съзнанието ми още от времената в които тепърва прохождах с пейзажите. Още тогава гледайки тази снимка – виещия се гръб на Балкана и върху него кацнала малка къщурка ме впечатлиха до толкова, че това място […]
Сувчарско, Бабско и Кадемлийско пръскало Водопадите с Стара планина бяха една от основните ми цели през тази пролет, но сушата през април успя да ги пресуши набързо, преди да успея да направя всичките преходи които обмислях. Все пак успях с тези три водопада, за които ще ви разкажа сега…
Ето и моята история за разходката до водопад Скакавица в Рила и Седемте Рилски езера, на която случих на доста интересно време и много нови приключения…
Приключенията ми на Витоша продължават. Този път се разходих отново по билото чак до връх Ушите, където ме настигнаха залеза и ураганен вятър. Разбира се колекцията ми със снимки на хижи и светнали прозорчета се увеличава стабилно, тази седмица с х. Планинарска песен. Резерват Торфено бранище през зимата.
Есенна разходка, която за кратко премина в оцеляване Ако има място което трябва да посетите през есента това е Централен балкан. От известно време насам се опитвам да запечатам кратката есен в един от неговите резервати – Стара река, но есенните багри в гората, упорито се опитваха да ми убягнат в последните три години. След […]
След дъждовната пролет, която снимах в Балкана направих няколко незначителни разходки на Витоша и реших да си дам малко почивка, докато снеговете в високите планини не почнат да се топят. Така унесен в ежедневието почти изпуснах този момент от пролетта, когато изпод преспите на Рила и Пирин се показват хиляди минзухари.
В продължение на две години мечтаех за тази снимка, кроях плановете си срещу Балкана, но той упорито не ме допускаше до себе си. Времето също не беше на моя страна поне до сега, над страната е поредното циклонче от което нямаше как да не се възползвам. Ето какво как изглежда хубавата страна на лошото време […]
Най-накрая догоних есента. Предполагам получи се защото просто не ми пукаше за нея вече и реших ей така да се пробвам, пък каквото стане. Пак си бяхме обичайната формация -двамата с Ицака, а джипът натряскан с багаж до козирката.
Обичам лошото време,ама наистина.Знам повечето от вас няма да ме разберат,но за мен то си има някакъв необяснимо мрачен чар.И така в главата ми разбира се се въртят идеи за „готина снимка в нечовешки условия“.Тъй в един мрачен пролетен ден се озовах в Родопите (малко над Асеновград),условията бяха…как да кажа – не като за разходка. […]
Въпреки всичките ми закани и планове,тази година отново тярбваше да си седя близо до София в един от най-готините моменти за снимки през годината.Разбира се не е задължително да изминете стотици километри за да направите хубав кадър.В продължение на една седмица направих няколко турчета до Витоша,за по 2-3 часа,след лекциите в университета.Удивително е колко драстично […]
Когато човек погледне този трак,ще си помисли че съм видял едни от най-хубавите гледки в Централен балкан…Всъщност единственото,което видях там беше:малко гора,мъгла,мъгла,малко трева,фигурата на Евгени в мъгла,пак само мъгла и вратата на хижа Ехо.Абе доста неща са си,сега като погледна колко изписах…Циклонът,който беше заседнал над България сякаш се беше запрял тук именно на това било […]
До сега от повечето истории в моя скромен блог човек остава с впечатлението,че ходя сам на повечето от всички тези места.Това наистина е така,за съжаление главно в планините,просто защото не се намират мои приятели,които да ми се вържат на акъла или да ми издържат на темпото.В тази история е точно обратното,взех с мен човек който […]