Реших да направя нова рубрика в блога, а именно истории около по-сполучливите ми снимки. Ясно е, като няма да се пише за всяко ходене, поне да драсна няколко реда за тези, които съм запомнил. И така започвам с този кадър, който на моменти граничеше със самоубийство…. Светлини над мъглата – на ръба на Кобилини стени, […]

Има локации, които в началото на моите фотографски мераци, са били като рисувана картина в главата ми. И все още са! Точно определена ситуация и момент, която си представям и се опитвам да запечатам на снимка. Разбира се, мечтите и идеите са едно, а реалността е съвсем друго, но това не ни пречи да ги […]

Често ми задават въпроса, коя е първата ми по-сериозна снимка или коя от снимките си харесвам най-много. Винаги отговарям, че, на практика, няма снимка от моите,  в която да не виждам място за подобрение –  било то технически или композиционно. Но истина е, че има снимки, които са ми на сърцето, главно заради емоциите, които […]

Както бе тръгнало за мен цяла година, очаквах да изпратя 2016та със слънчево време и голи поляни в планината. В последните няколко дни, обаче, времето се обърна наопаки, изпращайки ни една страхотна виелица, която посрещнах на х.Триглав.

В началото на зимата все още няма почти никакъв сняг по планините. В търсене по-скоро на приятна разходка се отправих към Рибарица и намиращите се над нея хижи Бенковски и Вежен, за да прекарам един приятен уикенд сред природата. Е, не свърши толкова приятно, колкото си представях, но пък определено снимките надминаха очакванията ми….

Случи се така, че тази година имах невероятната възможност да си карам празника сам и то по начин, за който мечтая от години – снимайки новогодишната заря от някой връх. Ето как изглеждаше новата година високо във Врачанския балкан. Бяла приказка и -20 градуса, какво повече му трябва на човек 🙂

Започваме април със зимни пейзажи от първия пролетен ден на 2015та. Едно ветровито утро край Бузлуджа и един дъъълъг и тягостен зимен преход до хижа Мазалат.

Ждрелото на река Тъжа е един от най-леснодостъпните подходи в Централен балкан, особено приятен маршрут през пролетта. Пешеходния преход е продължителен, но за сметка на това е лек и щади краката. Самите водопади са почти до пътя (преминаващ през Русалийски проход), а множеството хижи в околността ви осигуряват удобен подслон. Е понякога не особено удобен, […]

Хижа Ехо и намиращия се наблизо параклис под връх Юмрука, това е една от снимките които са се запечатали в съзнанието ми още от времената в които тепърва прохождах с пейзажите. Още тогава гледайки тази снимка – виещия се гръб на Балкана и върху него кацнала малка къщурка ме впечатлиха до толкова, че това място […]

Сувчарско, Бабско и Кадемлийско пръскало Водопадите с Стара планина бяха една от основните ми цели през тази пролет, но сушата през април успя да ги пресуши набързо, преди да успея да направя всичките преходи които обмислях. Все пак успях с тези три водопада, за които ще ви разкажа сега…

Зимен преход от х.Плевен до вр. Ботев Това изкачване в Стара планина ми дойде доста неочаквано, като се има предвид и застоя в който изпаднах през последните месеци. Още повече, че това се случи да е на вр.Ботев, който се счита за един от по-трудните и опасни сред върховете у нас.

Есенна разходка, която за кратко премина в оцеляване Ако има място което трябва да посетите през есента това е Централен балкан. От известно време насам се опитвам да запечатам кратката есен в един от неговите резервати – Стара река, но есенните багри в гората, упорито се опитваха да ми убягнат в последните три години. След […]

По-голямата част от октомври месец прекарах в Белоградчик.Това ми даде възможност да посрещна началото на есента край скалите и най-сетне да хвана някакво интересно време, след толкова години напразни опити.. Още с пристигането ми случих на много динамично време. За първи път през живота си виждам ей такива облаци…

Чудно наистина, но посещението на тези два водопада се оказа една от най-отлаганите задачи в списъка „Да се посети в скоро време“. Чудно е още повече сега, след като видях колко популярни са били тези места. В моите представи Стара планина винаги е било не особено гостоприемно място с промелниво време и труден терен,очаквах нещо […]

В продължение на две години мечтаех за тази снимка, кроях плановете си срещу Балкана, но той упорито не ме допускаше до себе си. Времето също не беше на моя страна поне до сега, над страната е поредното циклонче от което нямаше как да не се възползвам. Ето какво как изглежда хубавата страна на лошото време […]

Едно от местата, които са на практика близо до София, но пренебрегвам през последните 3 години е тази част от Стара планина извисяваща се над Враца. Стръмни склонове, отвесни скали и равни приветливи била, да се чудиш, как съм изпускал това до сега.

Съвсем скоро,след като тръгнах от Гложенския манастир,влезнах в Рибарица.Наложи се да чакам Евгени, тъй като той беше спрял за снимки на Шипка.Позабави се около час, а през това време нетърпението ми нарастваше,започнах да обикалям нагоре надолу по уличките.Накрая се качих до входа на Централен балкан и продължих да тъпча наоколо, докато той не се появи. […]

Когато човек погледне този трак,ще си помисли че съм видял едни от най-хубавите гледки в Централен балкан…Всъщност единственото,което видях там беше:малко гора,мъгла,мъгла,малко трева,фигурата на Евгени в мъгла,пак само мъгла и вратата на хижа Ехо.Абе доста неща са си,сега като погледна колко изписах…Циклонът,който беше заседнал над България сякаш се беше запрял тук именно на това било […]

Нали ги знаете онези моменти в които късмета не е на ваша страна и всичко започва да се обърква и развива не така както сте очаквали.Снимането на пейзажи зависи доста от това,което майката природа ви е подготвила,а там всичко си опира до късмет. Копренските водопади в дъжд…