До последно се чудех,къде точно да отида тази седмица и спонтанно реших да се кача на Седемте езера в Рила.Доста клиширано и снимано място наистина,но да си призная не съм видял една снимка от там,която да ме грабне.Побързах да отида преди да е станало прекалено населено за мен.

Понеже тръгнах набързо,се наложи да ходя сам…мразя да ходя сам в планината.И така,тропнах се на хижа Пионерска към 11 сутринта.Там застанал до една бариерка,червендалест чичко с мустаци ми вика – приятел 5 кинта е паркинга – и протягайки ръка ме гледа лакомо.Чшш ти луд ли си бе за к’во 5 кинта?Ми за паркинг…Е къде видя паркинг бе човек? – попитах.Мии то не е баш такова,ние така си му викаме,ма е 5 кинта т’ва е важното.Ръснах се какво да правиш,така са го измислили,че просто няма къде да си оставиш колата.След като се опаковах се отправих към лифта.Еее какви легенди съм чувал за него,едва сега го видях на живо това изчадие дяволско.Не изглеждаше толкова демонично колкото го изкарват всички,даже малко хилав ми се видя.Да не повярваш как един слабичък лифт прави толкова пакости нагоре.Но за разлика от лифта меркантилното маце на гишето с билетите беше същински демон с къса пола.10 кинта – отсече мляскайки с някаква дъвка насреща ми…Аабе що не ви тегля една майна аз на вас!Тръгнах си нагоре пеша,не че спестяването на 10 лева си заслужава да нося 20 килограмовата раница,но това печалбарско отношение е адски дразнещо…

Лифта си виси безжизнено.От време на време го пускат,да качат оскъдното количество мераклии.Явно модата отминава,сега всички ходят в новите молове.

И така задрапах нагоре под лифта.Чак сега забелязах липсата на мераклии да се возят.Не че имаше друг тъпун като мен,който да маа пеша,но наистина интересът беше почти нулев.От време на време се появаваше някой и пускаха лифта за да го качат до горе.В останалото време столчетата си висяха безжизнено.
Успях да се кача за час и половина до горе с 20 кила на гърба.Лично за мен това си е добро време,и на хижата замезих доволен.За още 30 минути за оказах на старата хижа,а по пътя се чудех какво ли ще намеря там,нали и за нея бях слушал страхотни истории с едни инспектори от ХЕИ.Вратата заварих отключена и влезнах вътре.Извиках няколко пъти,никой не се обади и тръгнах да обикалям наоколо.Повечето от стаите бяха заключени,а в столовата цареше безпорядък.Там намерих отворена врата,която се оказа на малка спалня и влизайки вътре ме лъхна познатата хижарска миризма – котешка пикня примесена с мухъл,вкиснало и лек привкус на пушек от дърва.В стаичката имаше 3-4 легла с гнусни дюшеци на лекета,а наоколо се търкаляха проядени от молците мръсни одеала.Чудно какво нередно са намерили онези инспектори,ами че всичко си беше в нормата…
Излезнах навън и реших да си похапна отново.Не бяха минали и 5 минути и както си бях седнал иззад мен изкочи някаквъв мандроид с безумен поглед.Спускайки се към мен се разкрещя – От кога си тук..какво правиш? Еей споко бе не се газирай,от 15 минути си седя,хапвам си.Оказа се,че това е хижарят,който е отсъствал за няколко дни и току-що се беше прибрал.Изглежда някакви пакостници са спали в хижата докато той си бил „на Софията“ и са поразхвърляли малко.Посетителите сигурно са си подпийнали и са влизали в кухнята да си пържат яйца и картофи,взимайки от олиото на хижаря.Ууу жегатаа дРъватаа са ми горили м***а им д***ааа – крещеше като обезумял и риташе печката в столовата.Баси откаченяка как избесня тоя,добре че не ме завари докато сновях в хижата.20 минути му трябваха да се поуспокои,след което хвърли някаква помпа в езерото и я пусна да работи.Спомних си,че именно заради водата бяха затворили това място…хаха ентусиасти,сигурно са първите и последни хора от ХЕИ които идват в тази планина.Оня си работи и грам не му пука,затворено ми било….

Махнах се колкото мога по-бързо,добре че си носех палатка.Качих се на езерото Близнака и и си направих обичайното проучване на района.Тази година сезоните вървят с две-три седмици назад и наоколо имаше доста сняг.Реките бяха много силни,беше невъзможно да се преминават без да си натопиш краката.Цветя все още нямаше,освен малко минзухари,които също бяха кът.Изглежда нямаше да стане това,което бях планирал,но какво да правиш – природа.

Мрачните цветове и топящият се сняг също си имат свой чар…

Първите три езера не ме грабнаха и реших,че ще снимам на Близнака.На Бъбрека не ми харесаха цветовете,а най-горните бяха изцяло покрити с лед.Оставих изкачването до върха за сутринта и зачаках залеза….

…който не се получи такак както очаквах.Въпреки че е Юни слънцето се скри бързо,без да огрее в червено върховете срещу мен.

Побързах да слезна долу при езерото,където щях да спя.Докато си опъвах палатката,гледах с яд красивите лъчи и цветове които се образуваха някъде зад високите върхове около мен.Спомних си за морето,което снимах преди месец…толкова лесно ми беше там.
На сутринта се измъкнах един час по-рано и зачаках.

Успях да намеря зелена трева и едва поникнали цветенца.Определено ще трябва да се върна тук след месец.

След като си събрах багажа подхванах нагоре към върха над езерата.От някъде изникна един човек,който тръгна нагоре с мен.Той носеше едно малко стативче и някакъв фотоапарат.След като извадих моите да снимам Бъбрека от високо,той започна да ме гледа опулено,дойде при мен и ме попита как съм успял да кача всичкото това желязо.Ами как…с мерак.

Качих се до Окото.Винаги съм го смятал за най-внушителното от 7те езера.Подобно на кратер отдалеч си личи че е бая дълбочко и студено в него.За съжаление все още не се беше събудило от своя зимен сън.

Повъртях се наоколо и едва сега забелязах пича с малкото стативче,който правеше някакви странни движения нагоре по пътеката.Той се мъчеше да прекоси опасната преспа над езерото,но се усети и се върна на време.Тръгнах да слагам котките и в този момент чух зловещ тътен идващ точно от мястото на където се бях запътил.Започна онзи момент на размисъл нали знаете – в който седите като замръзнали и се чудите какво да правите.И тогава дълга серия от гръмотевици тутакси ме убеди да взема правилно решение.След 5 минути припках надолу по пътеката и на хижата опасността беше вече зад гърба ми.За 2 часа слезнах до колата и се прибрах.Добре,че се отказах,малко след това започна серия от дъждове която не спря няколко дни.