Големите градове определено не са моето място. Но има един, в който наистина обичам да се завръщам – Стокхолм – шведската столица, разположена на 14 малки острова.

На практика центърът на града лежи изцяло сред вода. Гамла стан – (старият квартал) се намира там, където езерото Меларен и Балтийско море смесват своите води.
Прояден от множество канали, градът е истински лабиринт от отражения. Уникалната архитектура е значително запазена. Стокхолм е един от малкото градове в Европа, където, в една доста обширна територия от града, може да видиш (и снимаш) само стари сгради без модерни недоразумения от алуминий и стъкло.

 

 

За разлика от останалите големи градове в западна Европа, тук хората си поспиват повечко. Из стария град нощем улиците са пусти.

 

 

Въпреки това, необезпокоявано се разхождам с фотоапарата, без страх, че ще бъда обран. Една от малкото групички отрепки се върти главно около централната гара. Уличките в старият град са тесни и образуват цял лабиринт от малки кръстовища и остри завойчета.

 

 

За сметка на това глобите за неправилно паркиране се лепят от лоши лелички дори в 2 часа след полунощ. Абсурдно е да си позволя цената за паркинг в центъра на града, затова се насочвам към по-отдалечен квартал. На помощ ми идва метрото, а то си е цяло произведение на изкуството.

 

 

Всяка спирка е изрисувана по различен начин. Колкото по-малко хора има, толкова по-добре може да се усети цялото това причудливо пространство под земята.

 

 

Честно казано, нямам идея дали не е забранено да се снима там. По всяка разумна логика, би трябвало да е. Но е факт, че аз най-нахално слизах на всяка една спирка и снимах по 20 минути от статива, необезпокояван от минувачите и охраната.

 

 

Рано сутрин, над земята, градът започва да се събужда доста по бавно от обичайното за нас. Може би защото през лятото започва да се съмва в 3 сутринта…фактор, който оказа изключително тежко влияние на фотограф като мен.

 

 

Не един, а 3 дни не стигат, за да се наслади човек на приятната атмосфера в стария град. Привечер от кафенетата се чува джаз, а в множеството дюкянчета и работещи занаятчийници може да се наблюдава автентична изработка на сувенири и музикални инструменти.

 

 

Въпреки че съм по-близо до полярния кръг, отколкото до географската ширина на София, тук през лятото е истински пек. По обяд обаче се извива такава жестока буря, че дърветата в парка започват да падат около мен. Всичко е подгизнало, дори техниката ми.

 

 

Обикновено големите градове ме натоварват и в много случаи си тръгвам от там с отвращение, но тук се връщам вече за трети път.