Във тази втора част от звездната ми тема, ще ви поразкажа малко за това как да правите снимки с Млечен път и звездни следи (Startrails). След като вече сте се запознали с това каква техника и подготовка ви е необходима от първата част е време да отидете на тъмно сред природата и да направите малко снимки.

Преди да започнете обаче нека се опитам да ви помогна малко. Първото нещо, което трябва да ви е ясно е какво точно искате да снимате. В нощната фотография концепцията и подготовката са много важни. Първото нещо, което ви съветвам да пробвате е..

Снимки на статични звезди и Млечен път.

В първата част на статията си говорихме за избора на фокусно разстояние и границата в която земното въртене ще ви разтегли звездите от точки в дъги. Имайте предвид, че правилото на 500те и таблицата, която съм ви дал там са примерни и трябва да ви служат по-скоро за ориентир. Тъй като имате предимството да снимате с дигитален апарат, възползвайте се от него. Или казано с други думи – направете проби. Може да се наложи да използвате по-ниска скорост и пресметната по формулата скорост да се нуждае от корекция поради различни фактори – голяма резолюция на матрицата, позиция на апарата спрямо полярната звезда, широкоъгълна оптика и тн. Затова просто нагласете композицията си и тогава направете проби, след което ги прегледайте обстойно на дисплея.
Нека предположим, че сте подготвени и отивате на дадена локация знаейки от къде ще изгрее Млечния път и кога ще е в добра позиция за вашите идеи. Нека ви дам няколко съвета:
1. Пристигнете рано по светло и огледайте терена добре.
2. Нагласете си всичко по кадрирането, разположете се добре и просто зачакайте по възможно най-удобния начин.
3. Уверете, се че в апарата има напълно заредена батерия и изключете всички шумопоттискания. За шума в снимките може да се напише цяла отделна статия, но накратко бих ви посъветвал да използвате постобработка за борбата с него. Вградените опции във фотоапаратите не се поддават на контрол и може да ви причинят главоболия.
След като сте готови с кадрирането може да ви се наложи да чакате с часове до късно през нощта, особено ако е лято и искате Млечния път да е високо на хоризонта. Всичко зависи от това каква ви е идеята и какъв е сезона. В Stellarium може да проверите как се измества глалактиката спрямо нашата позиция през различните годишни сезони. Имайте предвид, че позиция ви е от много голямо значение, затова при работа с прграмата предварително и задавайте локация.

Фокусиране 
След като стане тъмно, на фотоапарата ще му бъде почти невъзможно да фокусира автоматично. Той ще може да се справи само ако има ярък контрастен обект. Може да изпозлвате луната, някоя лампа или да помолите някой да ви светне с фенерче.
Когато автофокусът се провали, минавате на ръчен и запомнете – фокусирате по звездите. Такова нещо може да направите само през Liveview, и достатъчно увеличение. Старайте се звездите да изглеждат като точки. Колкото по-малки, толкова по-добре сте фокусирали.

Експозиция
След като сте кадрирали и фокусирали идва ред да направите самата снимка. Знайте, че светломерът на апарата също няма да работи при такава тъмница, затова ще трябва да разчитате на експериментиране и опита си. Като стартови настройки за безлунна ясна нощ може да изпозлвате тези:
16мм, бленда 2.8, 30секунди, iso3200, WB 4000K. Може да сложите белия баланс на Auto и да си го нагласите в последствие, както съм описал тук

Всичко останало е експериментиране спрямо условията, които имате. Важно е да преглеждате добре снимките на дисплея за липса на фокус и размазани звезди, а също така внимавайте да не направите снмките твърде тъмни. Яркият дисплей може да ви заблуди в тъмницата, затова задължително гледайте и хистограмата.

Орион над Стара планина. Понякога луната е толкова ярка, че снимката в долната си част изглежда като правена посред бял ден. Особено през зимата.

Снимките на Млечен път общо взето се изчерпват с няколко тънки момента. Борбата с условията (ясно и тъмно небе) и борбата с качеството на изображението – шум и детайл. Докато с първите се справяте лесно, чрез малко проучване и късмет, при качеството вече опирате до модел камера, обектив и добри умения в обработката. При мен в повечето случаи се касае за борба с шума. При добро фокусиране и кадриране всичко вече зависи от обектива. Ако е рязък на отворена бленда тогава е лесно. Ако ли не ще се наложи да правите различни екзпозиции с различни бленди – по сложна техника на която сега няма да се спирам, че и тя си е за отделна статия.

При снимки на статични звезди не е задължително да имате абсолютно чисто небе. Понякога с малко облаци картината става много по-драматична.

Снимки на Startrails
Преди да започнете с въртяните звезди прочетете и пробвайте написаното по-горе за снимките на статични звезди. Започнете първо от него, просто защото всичко, което е валидно за стоящите, общо взето е валидно и за въртяните звезди. Борба с условията, търсене на сюжет и композиция, технически предизвикателства. Повечето неща се припокриват с изключение на шума от виисоко ISO, тъй като тук просто използвате по-ниски стойности.

Локация и позиция на кадрирането.
При снимките на звездни следи освен тъмно и чисто небе, голямо значение има и позицията в която ще снимате. Формата на звездните следи винаги е дъговидна заради земното въртене, но посоката им и диаметъра, зависят от посоката в която снимате. Възможно е дъгите да се затворят в окръжности, когато звездите се намират над полюсите на земята (около полярната звезда например). Поради тази причина, ако се намирате в северното полукълбо и снимате на юг вместо кръгове ще получите големи широки дъги. Формата им зависи от това на кой паралел се намирате спрямо екватора. Ако снимате на изток или запад следите ще се изкачват право нагоре от хоризонта.

Звездните следи зависят и от фокусното разстояние на обектива. При използване на широкоъгълни обективи вие обхващате голяма порция небе. По рано си говорехме за правилото на 500те и за това как земното въртене превръща звездите в черти.  Част от формулката съдържаше фокусното разстояние на обектива и от него зависеше времето, за което ще получим отместване. Съшото важи и тук. Колкото по-широк е обектива, толкова по-малко е отместването на звездите спрямо матрицата на фотоапарата за единица време. Поради тази причина, ако снимате с фишай или 14мм обектив ще ви е нужно доста по-дълга експозиция, за да постигнете дължина на следите аналогична на тази от 50мм например.

Каква експозиция е нужна? Хм ами това отново зависи от вас като творци. За себе си мога да кажа, че аз харсвам и намирам за интересни снимки с по-дълги следи и по възможност затворени към кръгове. За да се получи това вие трябва да имате доста дълги експозиции. Минимумът за мен е 2 часа за фокусни под 24мм или ако мога да се изразя по друг начин – колкото повече, толкова по -добре. В последствие винаги може да махнете кадри от поредицата, за да скъсите следите. Единственото, което губите е ток в батериите и част от вашето време, особено ако кибичите до апарата.

Снимките на нощно небе не стигат само до звездите. Метеорен поток Персеиди – 2015г. Сумарна екзпозиция 4 часа за метеорите и панорама за долната част. небе – единичен кадър от 30 секунди и iso 6400/ f2.8

Шум
За шумът в нощната фотография може да се напише цяла отделна статия, доста обятна тема е това, затова тук ще се спра съвсем накратко. За да направите експозиция от два часа с дигитален фотоапарат би било неблагоразумно да оставите камерата с единична експозиция за цялата снимка. Причина за това е топлинния шум, който ще ви се прояви в снимката. Топлинния шум се предизвиква от най-общо от електрониката на фотоапарата (в това число дори батерията влияе) и най-добрия начин да се борите с него е да скъсите експозицията. За разлика от зърнистия шум (signal noise), топлинния не се влияе до такава степен от стойности на iso, колкото от дължината на експозицията. По принцип зависи от камерата, която използвате и околната температура и при експозиции над 1-2 минути топлинния шум започва да се появява. Обикновено до 5-6тата минута с него може да се преборите лесно в постобработката, затова се смята, че такива експозиции са ОК.

И да се върнем отново на екзпозицията. Може да ви прозчвучи странно, но дължината на експозицията след даден етап вече не влияе върху силата и броя на следите в снимката ви. (Всъщност влияе върху броя само за звезди, които изгряват и залязват, тоест около хоризонта.) След като преминете момента в който звездите се разтеглят в черти, дължината на експозицията е фактор, който влияе единствено и само на дължината на дъгите. Трейловете няма да станат по ярки ако удължавате екзпозицията тъй като звездите се местят. И все пак какво време е нужно? Уви и тук няма формула която да работи, тъй като зависите много от условията на средата. Дали имате луна, дали искате предния план да е експониран, колко ярки и нагъсто искате да са следите и тн.  С цел да се избегне топлинния шум една екзпозиция от 2 часа например се разбива на малки, да речем – 5 минутни, които в последствие се съединяват с програма.

Програмируем дистанционен спусък – ето тук идва ролята на дистанционното с програмируеми функции. Чрез него си задавате дължина на експозицията, брой кадри, и интервалите между тях. За звездни следи ви съветвам интервалите да са възможно по-къси, или просто да ги няма. В противен случай ще получите прекъсвания в следите, които се махат по труден и доста досаден начин. Невъзможно е да правите това ръчно и с добра точност в продължение на 2 часа. Виждал съм хора, които са опитвали и общо взето резултатите не бяха добри 🙂 Затова по-добре си намерете дистанционно, което да ви свърши работа и го разучете добре още у дома, вместо да се мъчите в тъмницата на терен.

Съединяването на кадрите може да стане в много програми. Може да го направите чисто през Фотошоп, може да стане с плъгини към Фотошоп, или пък с външни програми. Една от най-старите и ефикасни програми за следи е Startrails. Тя е проста, ефикасна и безплатна програма, която ви препоръчвам за първите опити със звездни следи.

Първи опити.
За ясна нощ с 30-40% луна следните настройки работят добре, стига да сте далеч от градските светлини – iso 400-800, f5.6, 4-6 минути експозиция. Точните стойности зависят от светлинното замърсяване, фазите на луната и тн. Имайте предвид, че при така зададената бленда може да има проблеми с дълбочината на рязкост, затова проверете това и ако е нужно, направете фокусен клин.

Провален опит за трейлове край яз.Кърджали. Светлинното замърсяване от града и облаците значително съсипаха звездните следи в снимката.

Няколко последни съвета:
– Уверете се, че имате напълно чисто небе. Дори един малък облак, който преминава през полето на снимката, ще ви насече звездните следи. Докато при снимки на Млечен път облаците може да са ефектни, то при трейловете ви съсипват снимката в 90% от случаите.
– Внимавайте за проблеми с влагата. Общо взето това е и най-вероятния фактор, който може да ви докара провал, след облаците разбира се. Обикновено изпотения обектив се наблюдава половин час след като сте пуснали серията, но изпотяването може да дойде и по-рано. Влагата нощем дори и през горещите дни на лятото може да бъде доста значима. Случвало ми се е да се събудя сутрин и да намеря фотоапарата подгизнал в роса.
– Внимавайте с експозицията. Винаги правете добре експонирани снимки и се опитвайте да експонирате повече в дясно на хистогратама (ETTR). В противен случай съотношението сигнал – шум няма да е във ваша полза.

Нощ над Тюленово. Когато публикувах тази снимка, много хора се хванаха за нея започнаха да твърдят, че е монтаж. Истината е, че това е една от най-чистите снимки, които съм правил. Панорама от 6 кадъра, като единствената обработка е оконтрастяване. Всичко останало лежи на внимателно подбраните момент и условия, както и на късмета с рибаря 🙂

И така, в общи линии това ви трябва за основа в нощната фотография. Наскоро срещнах изказвания, че нощните снимки били много лесни. И да и не. Лесно е да направите технически грамотна снимка, но това важи за всички фотографии правени и посред бял ден. Но дали всички те са добри? Да направите нещо различно и стойностно от художествена гледна точка е много по-трудно. Още по-трудно е да направите всичко това и то да става за печат на метър по дългата страна и 300dpi.
И така надявам се, че не съм пропуснал много, но основата общо взето я имате, от тук натам снимане му е цаката и разбира се още четене, защото има още доста неща, които могат да се кажат. Все пак колкото е по-трудно е и по-интересно, нали?
Ако има някакви въпроси все пак аз съм насреща, Коментарите по-долу са за това.