Доста мащабно заглавие за фотопис нали? Истината е, че за една седмица е възможно да си го пообиколите цялото, а и да си поснимате добре.В края на май, заедно с Христо прекарахме 6 дни в нон-стоп обикаляне и чат – пат снимане.Та от сега да ви предупредя, не очаквайте да видите заснето цялото крайбрежие.Истината е, че в по-голямата му част няма нищо интересно,или пък боклуците драстично надхвърлят интересната част.Затова пък сред снимките ще видите култови неща, като камъняците на нос Форос например или снимка с макове и море (обаче без лодки).

Силистар – мрачен изгрев.Първите и единствени облаци, които видях за 6 дни.К’во да го правиш …късмет.

Разбира се започнах от мястото на което миналата година нещата приключиха – Силистар.Някъде в късния следобед успяхме да се дотътриме до там и отново станах свидетел на поговорката – опиташ ли да повториш нещо,то винаги се получава по-зле от първия път.Нямаше ги красивите водорасли по скалите,нямаше ги леките вълнички.Морето беше плоско като тепсия,а небето беше толкова чисто,че погледнейки хоризонта човек не можеше да види границата между тях.Ето как изглежда плажът по това време на годината.

Силистар.Хората все още ги няма – красиво нали?

Гената и той дойде по едно време.Въпреки, че обиколихме скалите наоколо и тримата решихме да снимаме на самия плаж.В интерес на истината миналата година нищо не успях да направя тук и сега взех нещата доста насериозно.Набързо разкарах дрехите от мен и нагазих във водата.Влизах до момента в който ремъка на фотоапарата се оказа стабилно потопен, от статива се показваше само най-горната секция с главата, добре че нямаше вълни.Някакви гадни щипалки направо ми разказаха играта.Мръсни гадове, толкова са малки, а така боли – съсипаха ми кефа от майското топване в морето.

Кофти е когато нямате преден план по брега.За щастие в морето има и дъно, което се явява допълнителна опция.

Нека спрем до тук със снимките от този ден.Няма да ви лъжа, те просто не струват.На следващата сутрин имахме малко повече късмет с небето.Разликата е, че действахме слепешката – буквално се катерехме по едни скали в тъмницата на челници.В един момент просто започна да става светло и останахме на мястото до което бяхме стигнали. Началото беше кофти с лоши светлина и цветове, извадих голд-енд-блуто за да си поиграя.

След доста експерименти започнах да му хващам цаката на това стъкло.В този случай съм го завъртял на „синята“ му позиция.

Тъкмо се бях сдухал и тогава започна това хубаво изгревче.Направо щях да се претрепя докато припках надолу по скалите.

Първото което привелче погледа ми бяха тези шарени водорасли и мидите около тях.Всъщност това бяха първите водорасли които намирах тази година.

Въртях се на тази скала – голяма има няма 5X5 метра.Христо и той беше на нея,тя се редувахме в снимките,за да не си пречиме.

Разликата между тази снимка и първата в поста илюстрира много добре влиянието на слънчевата светлина върху един пейзаж.Във втория случай слънцето почти го няма, а от там липсват и приятните топли тонове, които изгревът предава на всичко наоколо.

След като се заоблачи съвсем се качих нагоре, за да снимам цветята от които буквално гъмжеше цялата брегова ивица.

Иии…това беше.Замина си и този изгрев,а аз прибрах фотоапарата в раницата.Още тогава си знаех, че той няма да излезне от там в следващите 12 часа.Пибрахме лагера качихме се на джиповете и айде в Странджа.Хванахме някакъв път,който вървеше точно до кльона и след 20 километра стабилен оффроуд излезнахме на „пътя“ за с.Кости.На Гената му писна, а и на нас де, то нямаше какво толкова да се снима и се отказахме от тази джунгла.Малко криво ми стана,вече две години идвам насам всяка пролет и се боря с тази планина.Но този път нямах особен стимул,зелениката съм я снимал,може би на есен..Евгени се прибра в къщи, а ние с Христо продължихме деня с упорито обикаляне на крайбрежието чак до Приморско.
На Арапя всичко е окупирано от каравани.Все още е пролет,но караваните и бараките са тук готови да поемат зверски количества курортисти.Преди Царево всичко е в строежи,а прахоляка, шумотевицата и разбитите пътища набързо изпариха всяка капка ентусиазъм да обикаляме повече.Тропнахме се направо в Бургас, в едно кафенце да позлваме интернета,така…на аванта.Не че съм си проверявал Фейсбука..ама моля ви се сега, трябваше ни хотел.Бургас е готин град,но в големите градове да спиш на палатка не е много ОК.
Решихме да спиме в Черноморец,където открихме подобие на хотел за 10 кинта.Честно, по-скоро приличаше на бекярско общежитие,а странните стопани и злобният им пинчер допълнително внасяха колорит.Отново последва консултация с нета.Този път търсехме място за снимки.
И така по залез се озовахме на Бургаските солници.Нали знаете как е когато гледате хубави снимки от едно място и си изграждате някаква супер готина представа за него.Ето така солниците се оказаха голяма мизерия – всичко наоколо е полуразрушено и неподдържано.В едната част изобщо не ни допуснаха, но за другата оставихме колата надалеч и се прокраднахме пеш.
В един от басейните се къпеше един дядо, видя ми се в час с обстановката и се консултирах с него.Разбира се оказа се, че не сме улучили правилния сезон.Сега само един от басейните беше червен, а впечатляващите купчини сол нямаше да ги има поне още два – три месеца.

Христо се заби на някъде още в самото начало и тръгнах сам да изледвам мястото.Навсякъде има табели „Частна собственост“, но дядото ми каза да не се притеснявам.Басейните са преградени с диги от кал и дървени дъски,а по дъното и има една гъста черна тиня която смърди на луга.Интересно място, след като пообиколих намерих и доста мини ЖП линиики пред разпадане, по които вероятно разнасят солта с вагончета.Всичко по което стъпвах (твърдата повърхност е само от дъски) скърцаше ужасно и ми се струваше буквално невероятно, всичко това да заработи след няколко месеца.

Основно снимките ми се въртят около тези мостчета.Не е като да не снимах и други неща.Просто в бързината съм забравил да настроя фотоапарата правилно и съм ги правил на бленда 4.Голям прецак,но винаги може да се случи, когато бърза човек.

Тази реших да е черно-бяла.Имам я и в цветен вариант,но още на терена се чудех как ли би изглеждало без цвят.

И тук в този момен на това място дойдоха ТЕ! Не извънземните бе стига са…дойдоха комарите.Бяха по страшни от всяко извънземно за което се сетите.Направо цели рояци,ама ужас братче, изкочиха от някъде и нападаха настървено.Повярвайте ми, за сега това място ми е на челна позиция по скалата за комарна гадост.Дори миналогодишното им нападение в Рила бледнее пред това.Зарязах снимките за момент и се панически се пръсках с репелента, който предвидливо бях взел.Изглежда той им подейства като допълнително предизвикателство, идваха още и още докато не започнаха да кацат навсякъде,дори по фотоапарата.Зарязах мостчетата и с прибежки се насочих към централната част на солниците,където видях Христо да подскача и бяга наоколо, поразен от същата напаст.

Последната снимка ми костваше много ама много сърбеж.След като я направих вдигнах статива и бегом към колата, а мръсните гадове дори влезнаха вътре та ни тормозиха чак до хотелчето.
Вечерта мина в обсъждане на следващия изгрев или по точно – къде да го посрещнеме.Истина е, че около Бургас съм виждал страхотни снимки,но те са правени все от хора които живеят там и са дебнали подходящите условия.С нашият скапан късмет опциите значително се стесняваха.След доста чудене, в крайна сметка решихме да видиме прочутите камъняци на нос Форос намиращи се близо да града.
Рано, рано сутринта се измъкнахме от мрачното хотелче.Въпреки, че стъпвахме на пръсти злият пинчер ни усети на момента и старателно се опита да пробие с глава вратата, която го делеше от нас.Малкият звяр не спря да беснее докато не се качихме в колата и не потеглихме – ей на това му викам сериозно куче пазач!
Нос Форос се намира от другата страна на Бургас и се наложи да прекосиме целия град за да стигнеме до там.Беше много интересно пътуване, да видиш един град в 4 сутринта е съвсем различно отколкото в час пик.
Христо не се кефеше никак на камъняците,но аз бях много доволен.Винаги когато отида на известно място, например като Айфеловата кула или камъняците на Форос (както беше в случая) съм особено развълнуван от снимките.

След този кадър единият от градиентите ми цопна в морето.От вълнение ли от какво, не знам но бях го сложил калпаво в холдера.Това ми се случваше за първи път, а много се плашех да не се ми се случи един ден,понеже бях виждал Гената да гони неговия филтър махайки със статива през вълните.Порових из водораслите наоколо и успях да го открия,но за съжаление това ми костваше почти цялото време преди слънцето да се покаже над хоризонта.

Мястото се намираше точно срещу бургаското пристанище.Отсреща се виждаха оклюмалите фигури на крановете с които се товарят койтейнери по корабите.Зяпах ги замечтано докато фотоапарата запечатваше поредната сцена.Някакви рибари с малка лодка профучаха покрай мен точно по изгрев.

Върнахме се обратно в хотела,където си доспахме добре.На този етап решихме, че сме приключили с морето на юг от Емине.Предстоеше да се качиме на север чак до Дуранкулак – място ня което никога ня бях ходил.

PS. – Първоначално мислех да ви го натреса всичкото това отгоре, заедно с останалата част в един пост,но взе да става прекалено,а и за да не бавя публикацията просто я разделих на две.