След като напуснахме Черноморец, тръгнахме уверено на Север.По пътя спряхме на няколко места с разузнавателна цел,но снимки не съм правил.Всичко стана много набързо тъй като Гената вече ни чакаше при скалите до Тюленово.

Арката – страхотно място намиращо се точно до самото селце.Снимката е правена по изгрев на третия ден от престоя ми тук.

По пътя успяхме да се отбием информативно на нос Емине и Иракли, прословути места, които видях за първи път.От това, което сега си спомням за тях лично аз смятам, че странджанското крайбрежие е доста по-хубаво.Иракли си е просто един хубав плаж, но за пейзажи не става.
Постепенно се дотъркаляхме до Тюленово навреме за залез, който се оказа супер смотан.

Преди да се скрие, слънцето дъълго огряваше едното връхче на арката.Сцената продължи доста дълго,взе че ми доскуча от тези плоски небета на които попадахме последните няколко дни.Взех една сигма 12-24 от чантата на Ицо и започнах да си играя с нея.

Първо си харесах тази трева

Сега като се замисля, горната снимка щеше да стане много прилична при наличие на облаци.Да видиме какво може да се направи с това обективче по скалите…

За тази се постарах повече.Хъка мъка направих я с градиент,като го държах плътно прилепен към сенничето на обектива.Разбира се обектива е навъртян на 16мм.До 14 мм филтъра не се вижда, и ако не ви треперят ръцете може да се снима.Та така, проверено е вече – с доста по-големите X-pro размер филтри може да си снимате и на 12мм.

В този пост ще получите солидна доза кадри с тази арка.Това е положението сори 🙂

След като слънцето се скри опитах да направя няколко кадъра с много бавни експозиции.Разбира се там където морето се пенявеше снимката прегоря, ама важното е да ви е кеф.

Аре стига за са’.Понеже нямахме хотел, пък и аз съм бедно студентче, гледаме да се спи предимно на палатки.Също така понеже искахме да се снима на Калиакра по изгрев, изборът за палатки се падна на единствения плаж в околността – Болата.По-рано през деня, Гената се беше размотавал натам и сподели че е наблюдавал някакви борчета да се мотаят по плажа ( ама не бОрчета, като малките дървета на дървото бор,ами от онея назобените човечета с ланци – борчЕта).И така с малко резерви отидохме на плажа, но за щастие борчЕтата си бяха отишли.
На другата сутрин със снимките как се омазах, просто не е реално.Първо търчах да снимам въртящите се ветрогенератори, ама от бързане нищо не стана.След това отидох на крепостта и като начало снимах ей това:

След което намерих една позиция и чаках там, докато не се сетих, че на малкото параклисче ще е готино когато се показва слънцето.И така тичах до параклиса докато слънцето изгряваше.Пристигнах, когато то беше вече твърде силно и отново тичах 200 метра обратно до първата позиция, за да мога поне една снимка да направя.

И така останах си с тез двете снимчици.Ядосах се нещо и почнах да пуцам отчаяно с апарата срещу някакви пухчета, макчета и оградки,както правех в първите дни когато си купих дигиталка.Така неусетно мина един час и Христо ме изкара от това ми състояние като ми звънна по телефона.Хич не го знам къде се беше запилял, изобщо не се засякохме из крепостта, не че е голяма де.Когато се върнах на паркинга открих, че колата на Гената липсва.Изглежда и на него му беше писнало, беше офейкал без да ни чака.
Останахме двамата с Христо.Не ни беше познато северното крейбрежие и се заехме да обикаляме от Калиакра на север.Тъй или иначе нямаше какво да се прави цял ден, първоначално карахме по пътя и спирахме само на някои определени места.Тузлата беше най-интересното място между Калиакра и Тюленово.Там се дебнахме с една леличка събираща пари за вход.Горката женица стоеше тук в една будка насред пустошта и дремеше лениво.Не беше трудно да я метнеш.
Най-интересното място се оказа между Тюленово и Шабла.Това разстояние го минахме цялото с колата, движейки се по самия ръб на скалите.Доста рисковано, ама да ви кажа беше супер забавно.Наоколо има едни дупки (понори), пропастта към морето не си личи навсякъде, а и на всичкото отгоре карахме без път – направо през тревата.На едно място се качихме на тази кула,за да си набележиме посока,че току виж потънеме нанякъде.

Tака изглеждаше кулата.Предполагам служи за охрана на резервоите с нефт наоколо, с Ицака я налазихме, както деца нападат площадка за игра.Дай нагоре, дай надолу – снимахме се в какви ли не тъпи пози с всичката възможна техника, която носехме.

Поглед от кулата.Тревата беше колкото човешки бой и ясно се вижда от къде сме минали с колата.Отзад в дясно се вижда Тюленово.

Ето още една от кулата.Този път погледната през 12мм.

Постепенно стигнахме до Шабла.Там с разочарование назучихме за състоянието на фара и достъпа до него.Фарове много в България по принцип няма, а този е едиснтвения по „истински“.Това място ми беше в челната калсация на „снимка – мечта“, но сега след като го видях набързо оставих всякакви идеи.Продължихме на север към къмпинг Космос където си бях набелязал едно малко рибарско пристанище с макове, идеята за лодки с макове не ми излизаше от главата вече цяла седмица.За съжаление се оказа че и това пристанище е предобрено с човешка намеса.Всичко беше бетон, макове почти нямаше, но открих ей тези маргаритки наблизо.

От тук на север остава едно плажче и следва границата с Румъния.Плажчето, както и тези на Крапец са слабо посещавани сравнително чисти и доста големи.От другата страна на границата в северната ни съседка обаче е гъз до гъз, положение аналогично с това при Резово и пустите турски плажове от другата страна.Тук завършихме похода край черноморието на България, бяхме го обиколили по всички геогравски точки – най-северна,южна,западна и източна.При това го направихме за 4 дни,плюс отметката, че снимахме и се затрихме в Странджа за половин ден.
Хотел в Тюленово открихме лесно.На второто място което проверих се оказа свободно, доста приятно подредено и чистичко.Струваше 15 кинта, с Христо се шегувахме, че е с 50% по-скъпо от Черноморец и 150% по-хубаво.Обичам дивите места…В Тюленово всичко е много спешъл, дори хлябът е поръчков.Трябвало да си го заръчаш в магазина от предния ден, карат го от Добрич специално за теб 🙂

Вечерта станахме свидетели на този мрачен залез.

Нямаше как да не забележим малкото рибарско пристанище под хотела.Дали от мързел или просто защото нещо ни хареса там, по залез опънахме стативите сред лодките.Отнякъде изкочиха облаци, бяха ни сефте от Силистар насам.Стана някакво супер мрачно, а от морето доплува някаква жестока пяна,покривайки всичко наоколо.Аз от своя страна взех че сложих някакви силни градиенти и се получиха снимки, които сякаш са правени през декември.
На сутринта отново бяхме на пристанището с лодките.Преди да се покаже слънцето по време на така наречения „син час“, светлината е мека и оцветява всичко наоколо в синьо – лилави отенъци.

Поснимахме малко там, след което изтърчахме до арката.Тогава направих снимката от началото на поста и още няколко подобни на тази:

Пляяяс!!!

А след това щракахме някакви цветенца,но за сега смятам да не ви досаждам с тях.По програма оставаше още един ден и решихме да слизаме на Юг.Откровено казано ми писна от морски пейзажи и най-вече от стабилното и скучно време, което стоеше над морето.Около София се късаше да вали, по планините вилнееха бури, но до тук не стигаше и кьораво облаче.Занесохме се до побитите камъни край Девня.Огледахме терена набързо и понеже бе все още обяд отидохме в Девня да убиеме малко време.В този малък град положението изглеждаше така, както по филмите за зомбита – пусто, всеки се с скрил, всичко затворено и от време на време минават по няколко зли мангала които ти смразяват кръвта.В музея на мозайките се подпира ленив чичко, който направо подскача от радост при вида на първия посетител за деня.Денят беше преполовен но аз бях първия човек минал през вратата.“Оо не се учудвайте, понякога нямаме посетители за цял ден“ каза чичкото хилейки се.Не се учудвах, дори Христо в този момент ме чакаше в колата, въпреки че е пътувал стотици километри до тук и входът е само 1 лев.Истината е, че и аз отидох там заради книжката с печатите, но разгледах музея с интерес.
След това се върнахме на побитите камъни и пихме бира до към свечеряване.Не ми вървеше със снимките за сега ама никак.По залез пак нямахме никакво небе,а опитите за нощна снимка се провалиха.В края на краищата поспахме 2-3 часа в една акациева горичка и станахме по тъмно за да направиме ето тези снимки на сутринта.

Ийеее облации!Знаех си че като влезна навътре в сушата ще имам повече късмет.

Камъните са групирани на няколко места,като ни е се завъртяхме около основната група.Не е особено ясен произхода на този феномен, но всичко наоколо е покрито с пясък подобно на дъно на море.

Пясъкът е доста фин и разбира се, в него няма черупки от миди и раковини.

Да се снима тук е истинско предизвикателство, стълбовете за нахвърляни хаотично наоколо.Направил съм към 30 кадъра но от тях харесах само 3-4.
С това почти завърши едноседмичното ни приключение с Ицо.На връщане спирахме да снимаме цветенца и както обикновенно нищо не се получаваше.Но важно е да се упражнява човек…