Или накратко за живота на един пейзажист

Тази тема е породена от множеството имейли и обаждания по телефона с цел пазарлъци за „безплатни снимки“, „снимки дарения“, на които се налага да отговаряме аз и много други колеги занимаващи се с пейзажи или някакъв друг тип фотография.Това е един опит да опиша, какво е необходимо за да правите качествени outdoor снимки.

Извинявам се за тази чуждица при това изписана на латиница, но наистина не мога да се сетя за добро и кратко определение на български. Целта на този текст е макар и грубо да поясни как се оформя ценообразуването на такива снимки.

До преди 5 години в България почти нямаше хора, които да се занимават с така наречената outdoor фотография – снимки на дива природа като цяло, било то пейзажи или животинки в гората. Предполагам от там идва и онова убеждение в съзнанието на хората, че фотографът е човек който снима (цитирам един познат) „сватби и кръщенета“. Всъщност снимането на сватби си е различен занаят, на който няма да се спирам, но на практика сватбените снимки са единствените, за които масовият български потребител явно е склонен да дава пари без особени пазaрлъци. Всякакви останали снимки за много от хората следва да се крадат или да се използват с „позоваване името на автора“. За много от хората снимки като моите влизат в графата „туристически снимки“, снимки правени по време на ваканция или още по зле – лошата дума „фотошоп“. Разбира се в повечето случаи хората не са виновни, те просто не са осведомени как протича целият процес на тяхното заснемане и какво е необходимо за получаването на една „картичка“.

Фотоапарат

Вярвайте ми в момента се чудя от къде да започна, но много от вас биха казали, че техниката е първото нещо, което трябва да имаш и е от значение. Това съвсем не е така, но добре, нека да започнем от нея. Разбира се без фотоапарат сте за никъде.
Естествено първо ви трябва някакъв DSLR – огледалорефлексен апарат, и поне един обектив към него. За цените им няма да говоря всеки може да се осведоми за секунди в интернет има ги колкото пожелаеш по фотопавилиони и синтезиси. Нужен ви е поне един китов обектив към него, за да имате някакъв старт. И тук всъщност правим първата пауза. Много хора смятат, че фотоапаратът е основен ключ към добрите кадри. Същото нещо си мислех и аз в началото (без майтап), гледах само ревюта и се чудех какво да си купя….
За да направите качествен кадър по залез, ще ви е нужен и статив повярвайте ми. После идват филтрите, задобрявате и започват да ви ограничават обективите, трябва ви нещо широко, нещо дълго. Особено ако снимате птици…олеле ми вие сте загинали без хубави обективи..Купувате обективи.Така в края на краищата се оказва, че са нужни хиляди левове за фототехника.
ОК, това е ясно на 90% от хората, дори бабичките в Родопите знаят, че 1Ds markIII е скъп. Това, което повечето хора не знаят е, че разходите ви тепърва започват….

Автомобил

Оооо още помня първото ми фотоприключение, тогава отидох на яз. Голям Беглик в Родопите. Колата ми Audi 80 буквално олекна с няколко десетки килограма, след като загубих ауспуха и праговете някъде по разбитите пътища. За ремонтите по окачването не знам дали да споменавам, то си е консуматив у нас. Няколко месеца по-късно закъсах сериозно, след като предните колела увиснаха във въздуха, докато гонех някакъв залез по един черен път. Стана ясно, че ми трябва джип. Няма да говоря за цени, може да видите в мобилето по колко върят. Направете си сметка, че ви трябва нещо сериозно, нещо като за ходене на лов например. Може би Лада Нива или УАЗ са минимум като цена и поддръжка. Магистралните джипчета не вършат работа, това е проверено. Джипката трябва да е в добро техническо състояние, все пак надали ви се иска да ви остави някъде в дебрите на Странджа, трябва да имате поне някакви хубави гуми, (за лебедки може да мечтаем) защото в края на краищата все някъде ще закъсате, особено когато ходите сами и няма втора кола с вас, която да ви изтегли.
Поддръжка на автомобила. Аз лично използвам джипа само за да ходя на снимки. Въпреки това по него се наложи да набия двойна стойност от тази на всичката ми техника до сега. За да го постегна и да му купя гуми, да му усиля окачването, тъй като се чупеше след всяко ходене в по-дивите български територии. И то само за старт. В последствие навъртях над 40 хиляди километра за две години, в които се наложи да правя доста ремонти. Не, не карам BMW, едно Самурайче ми е джипчето.

Гориво и консумативи.

Една проста сметка показва, че тази есен за един месец съм навъртял около 4 хиляди километра. Как става това, може да разберете, като прочетете статиите в блога. За тези километри съм успял да направя около 10 що годе добри снимки, които мога да се надявам, че ще продам. Джипчето гори около 10л/100км. Естествено, че на 10 хиляди километра сменявам и масло и филтри – около 100 лева струва това стига да карате бангия, за по-нова кола умножете по 3.
Разбира се, понякога ходя на 20 километра от София и успявам да направя хубава снимка, но това се случва много рядко. Хората не се впечатляват толкова на мръсните езера близо до Негован. Случвало се е и друго – да измина стотици километри и да се прибера в къщи без дори да съм извадил фотоапарата от чантата.

Пътни разходи

За да направите добра снимка, ви трябва хубава светлина, а това се случва най-често по залез и изгрев. Тоест вие трябва да преспите близо до мястото, на което снимате. За сега спането по хотели в България е сравнително евтино, за 10-20 лева спите на сравнително топло и приятно място. За да направите един ползотворен тур до Родопите ще са ви нужни поне 2-3 нощувки, иначе само си горите бензина. Опция тук се явява спането на палатка, което аз доста практикувам и за което плащам високата цена на дискомфорта, страха и студа.

Снимки в планините

Едни от най-впечатляващите места за пейзажи у нас са планините, просто, ако искате наистина добри снимки, непременно трябва да се съсредоточите главно върху места като Рила, Пирин или Балкана. Самото ходене в планина без екипировка не е шега, а снимането на изгрев във високата планина без добри обувки и яке (особено зимата) може да бъде смъртоносно. Общо взето тук вие плащате изцяло за вашия комфорт и сигурност. Удобни и големи раници, качествени обувки (които за два сезона отиват на боклука), яке,панталон, ръкавици, лека палатка, спален чувал, зимна екипировка (снегоходки, котки, пикели), застраховки. От повечето неща трябва да имате по две – за лято и за зима, няма как да спите с летен чувал на -15 градуса. За цени отново няма да говоря, проверете ги сами, има купища онлайн магазини в нета.

Ходене по мъките

Доста неща изброихме до тук, но те са само материален старт на нещата. Най-голямата цена за мен си остава тази, която трябва да плати моят организъм, за да понесе 23 килограмовата раница пълна със стативи и обективи, дискомфорта, който трябва да търпя, за да спя в мини палатката, студа и рисковете за собствения ми живот, когато правя нощни изкачвания през зимата на върхове из Пирин. Повярвайте ми, ако има някакъв метод за облекчаване теглото на раницата наполовина, без това да влияе на качеството на снимките, аз ще платя за него, двойно повече отколкото за техниката ми, стига да имам парите. Невъзможно е да гоните залези и изгреви в планината, ако не сте в добра физическа форма.

Продуктивност

Снимките на пейзажи в стила, който практикувам аз определено са си един вид лотария. На практика разчитам на прогнози за времето и на милостта на природата, Господ да ми прати някое хубаво облаче, за да ми се получи хубав кадър. До този момент аз нямам нито една снимка със сменяно небе, монтажи или каквито и да е други тежки методи на обработка, които целят да вдигнат продуктивността на цялото начинание. Естествено и аз мога да прасна някое небенце от балкона в нас, после да снимам скучен залез в Пирин с хубав преден план и да ги насложа в перфектен кадър. Но това за мен е без стойност и се радвам, че дори не умея да го правя. Дори не знам как точно става това във фотошопа. Натуралистичността на снимките неимоверно повишава тяхното качество и стойност.Всеки може да се научи да монтира на фотошоп стига да иска, но при заснемането на уникален момент в природата, какъвто е един хубав залез или буря, е нужен и много късмет и „здрави гащи“, за да сте на правилното място когато трябва.

Снимането като професия

От всичко казано по горе става ясно, че за да се занимава човек с това сериозно, освен финансов ресурс, той трябва да разполага и с време. Време за пътуване, време за престой в чакане на добри условия, време за обработка на снимките, време за поддръжка на сайт,време за правене на коли и разкарване по сервизи. Общо взето моята седмица през последния месец и половина е 4 дни в къщи, 4 дни на терен за снимки. Случвало се е разбира се да не ходя никъде близо месец, както и да обикалям със седмици без да се прибирам изобщо в нас. Това води неизбежно до един много гаден факт – невъзможност да работите друго нещо за допълнителни (основни) доходи. Почти няма работодатели, които да ви изтърпят при такава схема, единствения ви изход е да давате някакви гадни нощни дежурства някъде или почасова работа с нефелно заплащане. Тоест излиза, че вие на практика за да почнете друга сериозна работа, с пълен работен ден и седмица, трябва да се откажете от сериозното снимане. Разбира се това не е проблем ако сте добър рентиер или богат човек по наследство, ама аз за съжаление не съм нито едно то двете 🙂
И ето тук затваряме този кръг. Работите си нормална работа и с кинтите, които изкарвате вие си купувате техника и покривате разходите за снимки. В един момент обаче това започва да вреди на работата ви и започва да пречи, колкото повече задобрявате, толкова по-зле става. В случай, че не попадате към богатите наследници, вие трябва да продавате вашите снимки, за да можете да се издържате. И тогава си идваме на думата, от вас се иска да предоставяте снимките безплатно в замяна на признателност към вашето прекрасно име или направо си ви крадат без да ви питат.

Творчество

Забележете, че до тук дори не споменахме за творческата страна на нещата. На практика една добра снимка представлява един вид интелектуален продукт, както е картината на художник или музикално изпълнение, притежаващ някаква съответна цена. Спирам да говоря до тук, защото не знам в каква посока ще отида наистина…. Всички ние знаем как стоят нещата с интелектуалната собственост у нас, кои неща се ценят и са на мода 🙂

И така приятели, преди да поискате някоя снимка за безплатно ползване, преди да напишете някой заядлив коментар с „критика“ във фотосайтовете, преди да заклеймите някой с термин „фотошоп демон“ замислете се каква цена е платил той, за да постигне картинката, която гледате пред вас.

Може да ви е прозвучало малко отчайващо, но това общо взето е тъмната страна на нещата. Истината е, че за мен това, което правя е много забавно (е поне, когато не чакам по 6 часа слънцето да отиде към залез 🙂 ) и наистина го правя с голямо удоволствие, въпреки несгодите.

Тази статия се отнася за всички приятели на пейзажната фотография и хората които правят снимки на природа като цяло. Тя е направена и за вас колеги, не се притеснявайте да я покажете или копирате на някой, който не оценява труда ви просто защото не знае за какво става въпрос.