Началото на май с което съвпадна моето пътуване в Северна България бе много горещо. Още сутринта след като си тръгнахме от Крушунските водопади слънцето започна да напича безмилостно, подозирах че ще настане жега, но и представа си нямах колко горещо ще стане всъщност само няколко часа след това.

От зяпане в Гугъл ърт си бях харесал един завой на Дунав близо до градче със странното име Сомовит. Това бе и първото място към което се бяхме запътили, а по пътя наснимахме местните забележителности – изоставени пътнически самолети…

Бяхме край Дунав по обяд и аз лично се заклех, че няма по-лош момент да пристигнеш тук. Слънцето напичаше зверски, но уви грешах, дори най яката жега не може да се сравни с пълчищата комари които ни нападнаха тук привечер два дни след това. Мястото се оказа много готино, но му трябва много красив залез за да стане добра снимка и на този етап набързо се отказахме от него. Решихме че е време да налазим нивите. И се почна…
Километри, километри, обикаляне, обикаляне – край нямаше това…но нивите бяха скучни. Минахме поркай Свищов и поне 20 селца докато не реших, че е време да отида на познатите вече места. Сетих се за едни баири от преди две години и хъка мъка успях да налучкам къде точно са. И понеже сега отново нямах джип се наложи да покарам леката кола по черните запрашени пътища…в резултат на което целия багажник и всичко в купето се напълни с прахоляк. В един момент просто спрях за да не съсипем техниката и се наложи да се маа пеша директно в нивите.

Хора казвам ви такава жега няма другаде в България. Слънцето направо гореше всичко, а тъмната разорана земя на места се падаше и в подходящ наклон поглъщашйки 99% от топлината. Имах усещането, че вървя по въглени. Отгоре, отдолу, отстрани невероятната жега изсмукваше всичката влага от тялото ми, в един момент в ушите си усещах пулсираща кръв, явно бе че слънчасвам. Навреме се усетих да се пъхна в едно покълнало жито където бе значително по-хладно.

В последствие, когато се прибрах в нас и прегледах снимките на компютъра се оказа, че повече от половината са съсипани без детайл. Отначало обвиних обектива, но после се усетих, че това е от термичната конвекция която кара въздуха да трепти. Това увеличено през телеобектива направо размазваше снимките сякаш ръцете ми са треперили, докато снимам.

След като се добрах до колата си казах – ще съм до тук с нивите за днес. Пробвахме още няколко места ала главата ми така ме цепеше, че хич не ми бе до снимки вече. Маринчо и Илиянката май се справяха по-добре от мен, бяха доста по свежи и все още имаха някакво желание да снимат.

Към края на деня след като се натъпкахме със сладолед и тонове вода се покатерихме на поредната нива, където бяхме атакувани от пълчища комари. Жегата си бе отишла за да отстъпи бойното поле на тези малки гадове. Вместо да снимам оцветените от залеза облаци и едно тракторче, което преминаваше по нивата аз водех битка с буболечките.

Сега някой се сети, че не сме измислили място за лагера. Докато обикаляхме в търсене се приближавахме все повече към Русе и просто реших, че е време отново да посетим природен парк Русенски Лом, където бях нощувал и предния път когато идвах насам. Традиционно пристигнахме на мястото по пълен мрак и опънахме палатките буквално на входа на парка. Изтощен от яката жега съм спал като пън, и не съм чул нищо през нощта но по думите на спътниците ми различни животинки са посещавали палатките ни през нощта, сред тях някои са били с доста тежка стъпка, предполагам диви прасета. На сутринта се покатерих на обичайната позиция, предния път нямах никакъв късмет но сега утрото си заслужаваше някоя друга снимка.

Ако търсите място за снимки на диви животни и най-вече птици тук може да ви хареса. Аз съм начинаещ птичар и успях да хвана само това…

Трудна за изпълнение снимка, направих поне 20 кадъра преди да успея да хвана така птицата

Църквите предполагам си заслужават разглеждането. Но както и преди, така и сега си тръгнах от мястото доста рано сутринта, преди да са ги отворили за посещения.

Отново на шосето, отново по къра. За трети пореден път видяхме бягаща фазанова птица през платното. Въпреки, че я обградихме от 3 страни с идеята да я снимаме тя изхвърча буквално на метри между нас – пълни аматьори. Ама така е човек тепърва ще се учи. Този ден нямахме никакъв късмет с нивите и карах само по спомени от изминалите години. Завъртяхме един брутален кръг чак към Добрич и Силистра.

Цял ден пуцахме разни тъпи стълбове, взе да писва и предложих да затвяряме кръга към София. По пътя между Силистра и Русе бърз сив Гоуф започна да ме изпреварва на необичайно тъпо място, когато поредната фазанова птица премина през платното. Бързио Гоуф още беше в насрещното платно и след удара птицата изхвърча пред мен. Сякаш минах през възглавница – перушина се разхвърча навсякъде а тялото на горкото пиле се изтъркаля край канавката. За 4 път видях тази красива птица, уви последния път тя умря пред очите ми..стана ми криво.

Отново край Сомовит се заредихме със стативите на белязаната позиция. Комарите бяха жестоки, просто не искам да си спомням какво беше докато снимах, но факт е – гадините влязоха дори в колата и се наложи да ги трепем по пътя та ни хапеха чак до Плевен.

Така завърши това пътуване. На практика съм обиколил вече 80% от територията на Западна Добруджа в последните години. Естествено говоря за места на които минават пътища. И вече почти нищо ново не откривам. Тази година се наложи да се връщам по старите места и живот и здраве занапред тактиката ще е доста по-различна. Но въпреки това винаги се връщам с някоя друга снимка, по-различна от предните години. Поне за сега…