Зимата почти отмина,а аз съм направил едва десетина хубави снимки.След като киснах един месец в нас,учейки за изпити без много да му мисля се втурнах към балкана.Натъпках малката фотографска раница с малко храна, взех фотоапарата и един обектив и без да правя някакви планове или проучване, просто си заплюх две дестинации.
Часовникът звънна в 4 часа.Въпреки ранния час се ококорих за минута.Два часа, след като се измъкнах от топлото легло,вече бях в леденото царство около Гложенския манастир.

Гората беше скована от студ,нямаше ниаккъв вятър,всичко беше потънало в тишина.

Скътах колата в една преспа до пътя и тръгнах на малка обиколка.Първоначално ми хрумна да отида в манастира,но намерих портата му заключена.Нищо учудващо в това…все пак беше 7 сутринта.Докато се въртях на пътя отпред,забелязах един прозорец, който светеше и фигурата на Нектариий,която се скри веднага щом погледнах нагоре.

Разходих се наоколо търсейки някакви мотиви, които да снимам в гората.Оказа се адски трудно сред всичкият този хаос от бяло и черно.Накрая просто снимах пътя…

Идвам на манастира от малък.Помня първият път когато бях тук.Монахът беше друг и сподели, че сме първите хора,които вижда от 2-3 седмици.Път до горе и тогава имаше,но беше от чакъл един разкалян целият посипан с шума сякаш не беше минавала кола от месеци….Нямаше го паркинга,сергиите,камерите,нямаше ги скандалите които се вихрят в интернет по адрес на манастира.

Наблизо се намира и една пещера – Моровица.Посещавал съм я много пъти,мина ми през акъла, че там ще е красиво и сега,но имах друга цел за остатъка от деня.Побързах да се метна в колата и отпраших за Рибарица, от където поех на поредното приключение в балкана,а за него в следващия пост 🙂