Залез на Половрак
Близо до София се намира една малка планина – Лозенската.За първи път я посетих още като малък в 7-8ми клас.Тогава с един приятел се качихме на най-високият и връх – Половрак.Спомените от тогава са ми в главата и сега,от него се открива страхотна гледка към София,Витоша,Плана,а при ясно време се виждат добре яз.Искър и Стара планина.
С колата след малко офф-роуд стигнахме до Лозенски манастир,много готино място,обаче да сте тук през седмицата иначе е фрашкано с хора дошли на пикници.
Манастирът сам по себе си е доста интересен,особено църквата му,която на покрива си има три последователни кубета в една линия.
…и не щеш ли,дадоха ми да снимам вътре в църквата даже.Монахинята се оказа разбрана жена.
Стига толкоз с манастира за сега…очакваше ме качване на върха,пък и сега не беше им беше сезона на такива снимки.
Това е нещо като езерце,но всичко беше сковано от лед и не разбрах точно как трябва да изглежда през лятото.
От тук започва изкачване нагоре и понеже бях позагубил тренинг тази есен се поозорих малко.
Пътеката излиза на едно лъжливо било,при което вие си мислите,че мъките ви по баира свършват,но от тук вече се вижда и самото връхче,което е още по-нагоре.
Сякаш някой беше теглил една метла на гората.Вместо обичайния хаос от клони и тръняци,земята беше покрита с фино килимче от листа и малко трева.Яд ме хвана като си помислих колко красиво е било тук преди месец,а сега всичко беше изсъхнало в очакване на зимата.Наблизо се намира и една малка пещера,която си е по-скоро дупка,но бързахме за залеза на върха и тя остана за друг път.
Пътеката стана по-приветлива,наклона беше малък и въпреки мъртвия сезон беше красиво.Много се надявах на сняг,предишната седмица в София падна малко,но бързо се стопи та очаквах тука да има,но уви…..
Скоро бяхме вече на билото.Много обичам малки планини,излизаш на открито без да се озорваш много и гледки наоколо колкото искаш.
Цялата местност тук беше пронизана от черни пътища.По едно време се чу бръмчене на двигател и след няколко секунди от храсталака изкочи един пич с кросов мотор.Беше се позагубил малко човека,опитах се да му помогна,но май не стана работата съдейки по това,че половин час след срещата ни го слушах, как се върти по лабиринта от пътища наоколо.
Под върха се намира гроб на незнаен четник от Хвърковатата чета на Бенковски.
Пристигнахме точно навреме.За моя приятна изненада някой беше поставил българското знаме точно на върха,елемент който доста допринесе за снимките ми.
Слънцето беше още височко,затова се повъртях малко наоколо.
..познахте да-това е яз.Искър,а зад него в далечината се вижда Рила.Голям ветрилник беше на върха,но това беше предпоставка за готини облаци и хубава видимост.
И една снимка на моят спътник Боби с който бях тук.
Над София вече падаше обичайната за този сенон мъгла
Последните две снимки са с най-много минута-две разлика.Доказателство за това колко бързо се променя светлината при залез,особенно ако има облаци.След тази снимка слънцето изведнъж потъна зад Витоша.Беше си зима и деня е кратък,а в мене се зароди идеята да дойда тук отново през лятото,когато залеза ще е над София.