В месеца на отпуските,както обикновенно се оказах закотвен вкъщи.Въпреки това много ми се снимаше и се сетих,че винаги когато ходя някъде е на повече от 50км от мястото където живея.За това използвах случая да се поразходя с фотоапарат в околоностите на София.
Да живееш в столицата не е като да си в Шамони,залезът се оказа доста по-различно нещо от това което снимах по планините.Тук слънцето се скрива не зад облаци или върхове,а зад смог…

Някъде тук живея и аз…

Ден първи
На първия ден реших да отида до най-близкото възможно място – езерцето на Долни Богров.

Рибари с лодка отморяват,след изпепеляващата жега на изминалия ден

Един много интересен гьол,който се намира на 5 минути път с кола от моето гето.Всичко наоколо е потънало в блатна растителност и…боклуци.Оказа се трудна задача,не само заради тях ами и заради рибарите,които бяха окупирали всяка една пролука в папура.

За всяка такава снимка:първо дебна за място и се добирам до там,преминавайки през блатната джунгла и оплитайки се в капани от зарязана корда.След това си избирам композиция,слагам статива и апарата,поглеждам във визьора,след което започва чистене на боклука в кадър.След 10 минути чистене снимам….

В гъстите шубраци гъмжи от живот – влечуги и птици живеят тук,въпреки постоянното присъствие на хора наоколо

За последно бях на това място миналата зима,когато снега беше покрил всичко наоколо в това число и боклука.

Да не повярва човек нали?…та аз живея съвсем близо до това място!

Викам чакай да поснимам и някое друго дърво.Доста изчекнати дървета намерих около езерото.Понеже има кариера в единия край на гьола си мислех,че той е тук отскоро,но по възрастта на дърветата си личеше,че го има от доста време.Около гетото ми има няколко такива кариери,където след като изкопаят дупката я запълват с вода и там става езеро.Напоследък забелязах тенденцията да я пълнят и с боклук,както е при езерото до кв.Враждебна.

Ето го и едно от най-сниманите дървета в района на София…

…и едно не толкова известно.

След като снимах и дърветата реших да пообиколя езерото с колата.Слънцето се беше скрило зад хоризонта и исках да направя една последна снимка от другата страна.Тръгнах по един черен път през полето и по едно време в едно място с гъста трева предницата пропадна и колата спря…Излизам и гледам едно от предните колела влязло в някаква дупка на пътя скрита от тревата.Понеже карах бавно колата опря на прага и така си остана закотвена.
Ооопс….мамка му..приключение…Огледах се наоколо – както и да го погледнеш към 2 километра поле във всяка посока,без жива душа.Набързо се събра всичко ценно в раницата,челника на главата и айде пеш към магистралата,която се виждаше в далечината.Започнах да въртя телефони,всеки се оказа на море или балкан и най-бързата помощ щеше да дойде след час и половина.Е..по-добре е отколкото да маам до нас пеша.През това време минах в тъмното през полето и след като влезнах в яка схватка с едни песове,се оказах на магистралата близо до Кривина.Там почаках повече от половин час и през това време разбрах как се чувстват проститутките,които бачкаха на шосето около мен.
До полунощ успяхме да издърпаме колата,беше въпрос на 5см.,а аз не можах да повярвам,колко уязвима е всъщност.Определено ще се наложи скоро да премина на джип.

Ден втори
На другия ден гледах дълго в Google earth и си харесах езерото до с.Негован.Всъщност там има три езера,две от които изобщо не ги препоръчвам за посещение – едното е кариера,а второто е утаител на пречиствателна станция Кубратово.

Типична картина изобразяваща това което може да се намери около езерцето….

…а тук джунглата от блатна растителност е още по гъста.От към шубраците постоянно изкачаха разни птици.

Ето и една птица..тя си е там,ноо..трябва малко да се вгледате.Не че е маскирана,просто аз съм далече,а и техниката си ми е слабичка за подобен род неща.

Слънчевият диск вече слиза към хоризонта слагайки край и на този ден.

От същата позиция,но погледнато през друг обектив.Странничко изглежда залеза,ще извинявате..не е фотошоп спокойно,просто малко смог.

Наоколо буквално гъмжи от живот..най-вече около и след залез.Птици,влечуги,насекоми…умрях от яд задето нямам време да ги дебна из шубраците.Близо до езерото намерих и едно самотно дърво,което доста ме заинтригува,а и поне си стоеше там на едно място без да мърда…

Реших да се кача на дигата до езерото.Това е злата река,която беше заляла селото при наводненията преди няколко години.

Слизам отново при езерото,за да запечатам на снимка и последната останала светлина след залеза.

Колкото повече сновях наоколо да търся интересни места за снимане,времето напредваше и хубавите цветове в небето отстъпваха място на нощта.

След тази снимка,скоростта на апарата от 30 секунди вече не достигаше.
Трябва дистанционно,което аз все още нямам и си тръгнах нацупен…

Ден трети
Реших,че езерата са ми поомръзнали вече.Имах една идея за снимка със слънчогледи и тръгнах да търся такива из полето около Кремиковци.Намерих,ноо бяха поувяхнали малко(все пак е края на Август,какво си мислех и аз..) и за това тръгнах да търся самотно дърво,понеже с тях винаги се получава работата.Да ама не намерих подходящо и неусетно се озовах до комбинат Кремиковци точно по време на залеза.
Тази пролет комбината уж го спряха.В действителност не работи 90% от него – коксохима,който си беше основен замърсител.Тоест вече не смърди на сяра и няма толкова сажди.Аз обаче направих една панорама от която ще се убедите,че част от завода си пушляви – електропещите,които са в най-лявата част на снимката.Мислех че са и спряли тока на тая гробница,но уви не са….

Това би бил най-невъзможния кадър преди 6 месеца,чисто небе над Кремиковци

Ден четвърти
След тези „индъстриъл“ кадри реших,че ми трябва нещо по романтично за завършек.Така на последния ден се качих на Витоша.Тази планина е като мой дом и единственото нещо,което и бях замислил и стоеше неосъществено,беше нощната панорама над София.Гледка към столицата може да се види най-лесно от вр.Копитото,на който в 6ти клас за първи път се бях качил през нощта.Тогава или малко хора знаеха за това място,просто не беше на мода или пък нямаха толкова коли не знам,но за 3 часа горе не видях никой.Сега ако отиде човек там няма къде да стъпи от народ и боклуци…..Другият проблем е че се вижда само 1/4 от града.Затова естествено реших да го направя от друго място,изборът разбира се се падна на връх Камен дел.

Това е детелината на бул.България и „Околомръсното“

Южният парк и зад него НДК с центъра

И разбира се,ето и цялата ПАНОРАМА.Кликнете на снимката за да ви се отвори по-голям размер.

Тук се убедих защо не ми спореха снимките предишните дни.Видях с очите си как слънцето в София залязва 1 час по-рано…по-точно се скрива зад гъстия смог.