От всичко,което съм снимал до сега,полетата са били едни от най-трудните обекти,свързани са най-много обикаляне и въображение.Въпреки, че България изобилства от ниви,повечето от тях са на прекалено равен терен и се оказват безинтересни.След миналогодишните снимки в главата ми непрекъснато се въртят нови и нови идеи и така се случи, че тази пролет нивите бяха първи в списъка.

Събрахме се с Гената в Попово и хаотично поехме на север.И този път разчитахме на лутането и случайността.Сега обаче попадахме на равен терен,тук-таме с някоя вдлъбнатинка или възвишение.Денят си вървеше а километрите се въртяха.При нивите е така – нормално е да навъртите 300-400 километра обхождайки всички междуселски пътчета за една-две снимки.

Почти стигаме до Русе където намираме първите възвишения.Рапицата в тези райони е рядкост.На идване забелязах доста повече от нея близо до Търново.Въпреки това успях да намеря ето тез вълнички, за да се отчетеме за сезона 🙂

Този път се бях издънил с домашното по Гугъл.Погрешно търсихме място за залез около Дунав и попаднахме само на един силно замърсен плаж.На небето нямаше нито едно облаче и останките от залеза хванахме обратно на нивите.

Чудейки се къде да нощуваме се озовахме в коритото на р.Русенски Лом – място с толкова много животни и влага в България не си бях представял.След като в тъмното изкарахме акъла на някакъв язовец и едни туристи на палатки, се опънахме на някаква мокра поляна.За снимки от изгрева изобщо не ме питайте,нямаше ни едно облаче на небето и сега като ги гледам на монитора смятам, че не си заслужава да се занимава човек дори да ги конвертира в джепег.Както и да е,дали скапаните изгреви – залези или скучния терен,не знам но Гената се отказа тук.Оказах се сам в Попово с неподходяща кола (разбирайте 5 см. пътен просвет и 2 тона тегло) с която продължих да обикалям полетата наоколо.По пътя за Търново спирах поне 7-8 пъти,свършеше ли асвалтът почвах да маам пеша.

Предишният ден не успяхме при обикалянето с джип,какво оставаше за пеш…след 20 километра трамбоване се отказах.Ходейки из полето обаче успях да видя 2 лисици,сутринта мернахме една птица подобна на фазан която беше само на 10тина метра от колата,а за завършек наблюдавах, как едни диви зайци си играят в продължение на половин час.Даже се опитах да ги снимам….

хаха знам..смотана работа,но 200мм на фуллфрейм са колкото да направите портрет на човек.От този момент се замислям сериозно за един по-дълъг обектив.

Рапица и поля наоколо да искаш.Започна да се заоблачава и реших да изоставя тази идея.Направих една последна снимка и се отправих към групата водопади между Търново и Ловеч с идеята да се възползвам от облачното време.