Ghost town и параглайдинг над Олюдениз

В Олюдениз изкарах общо 5 дни.Имах много планове какво и къде да снимам и всяка сутрин в 4 часа чувайки шамана от джамията започваше душевната борба…признавам не успях нито една сутрин да се вдигна от леглото навреме.Обикновено надвивам над мързела,но сега се чувствах повече на почивка,отколкото на снимки,пък и дългото пътуване ме беше поизморило.
Най-интересното място за което си струва да ви поразкажа е Ghost town намиращ се до село Kayakoy…
Намира се на 5 километра от Олюдениз и представлява наистина интересна гледка…

Пристигам следобяд,а на входа на централната улица седи пич,който до себе си е сложил табела – 10кинта.Абе ей така пак си седнал и няма кабинка няма нищо – един стол и една табела…ааа,бе що не си гледаш работата,аз съм от България,не идвам от Европа…
Отдалечих се малко да не ме вижда,нямаше ограда и открих пролука в една къща.От там влезнах в един двор после в друга дупка и така от къща на къща,прескочих няколко стени и постепенно изподран от тръните излезнах на хълма над града.Там гледам ме чака Сердо и умира от смях.Той тръгна да влиза от „централния вход“ с неговата карта за безплатно влизане…Обясни ми че тъкмо съм свил зад ъгъла и пича на входа си взел стола и си отишъл…. та така изгубих снимките от централната улица,след като се изциганих.

Всъщност,града се казва Kayakoy (на гръцки Levissi).Казвам на гръцки защото е построен и обитаван от гърците до 1923г.През 1900 година е бил населен от 2000 гърци-християни,които се изселват след войната между Турция и Гърция.Сега там не живее никой,самото село Каякьой е изместено на километър в долината.Там сега живеят няколко баби…

Най-впечатляваща е църквата…

Тук има над 3000 къщи,като рамерите на някои от тях говорят за доста развито селище,освен голямата църква има поща,училище и стабилна крепост на хълма.

С времето природата започва да си връща своето.

Църквата е наистина голяма,отвътре е напълно празна и без стенописи,това още повече допълва усещането за пространство.

Има още една такава ортодоксална църква в града.Двете църкви формират нещо като център около който се намират къщите.

Поех на разходка из улиците,наистина призрачна си беше обстановката,особено когато човек се разхожда сам.Тишината е абсолютна дори в късния следобед.От време на време някаква птица издаваше звук с който нарушаваше спокойствието.Гледах надолу към селото в долината,но от там не идваше и звук,сякаш имаше някаква невидима стена която ме изолираше.

Наоколо по улиците основните дървета бяха смокините.Толкова стари смокини не бях виждал през живота си….

Дърветата определено завземаха града-бавно,но сигурно…

Къщите се оказаха доста малки, вътре не успявях да хвана интересна композиция дори на 11мм.

Отчаян опит за „панорама“ от 9 кадъра….

Сглупих,че отидох късно следобяд.Мястото се оказа доста обширно и в един момент се изгубих в лабиринта от улици.На някои места минавах директно през дупките в стените на къщите и така от двор на двор,от къща на къща съвсем загубих ориентация.Времето напредна,а аз вместо да снимам се лутах нагоре надолу.Накрая реших да поема право нагоре към най-високата точка,където се озовах малко преди залез….

Отново тишината бе пълна.Долу в селото бяха запалили нещо и пушекът носен от някакво странно течение обикаляше като змия из уличките..

Слънцето се скри,а гласът на шамана разцепи тишината известявайки малкото хора наоколо,че е време за вечеря.

Сигурно ви споменах в предишните части на тази история,че Олюдениз е нещо като център на парапланеризма.През цялото време над плажа и морето кръжат парапланери, навсякъде по централната улица седят разни агенти които ти предлагат возене на корабче или парапланер.Гледахме ги тези хвърчила ние със Сердо в продължение на 5 дни и накрая решихме: няма начин ще се мятаме в джаза.Цената беше 150 лири,но ние естествено се пазарихме и се вързахме за 100.

Непосредствено до морето се издига планина висока 2000м,нещо като нашата Витоша.Това прави скоковете невероятно красиви и удобни.За да се влезне в територията на тази планина,която се води национален парк се плаща такса 40 кинта на човек.50 отиват при пилота и реално за турагента е останалата част,тоест 10 кинта от нас понеже минахме за 100лири.И така рано сутринта на последния ден в Олюдениз ни натъпкаха в една джипка и след 40 минути офф-роуд бяхме на билото на планината.Понеже страдам от сериозна аерофобия вечерта преди полета бях малко притеснен,но след като тръгнахме нагоре започнах да мисля какви снимки ще направя…обикновено като стане дума за снимане чувството ми за самосъхранение отива по дяволите и така се справих със страха.

В очакване на вятъра…

…гаааз!..и излитане

Поглед измежду облаците от 2000 метра

И сега кратък урок по география:долу в ляво се вижда суперлуксозния комплекс Lykia World,намиращ се на 2 километра от Олюдениз.Долу в дясно е туристическата част на Олюдениз.Там са най-хубавите хотели и дискотеките.Отпред се вижда безплатният плаж,който постепенно преминава към Blue Lagoon-това е платеното място(мисля че беше 3-5 кинта).Следва един нос,след който е Cold bay-мястото със студената вода което е една от спирките на корабчето.В ляво от залива се вижда малкият остров St. Nicholas..

Тук се вижда горната част на Олюдениз.Тя е доста по голяма,тук живеят хора целогодишно,а също така има и хотели,които като цена за нощувка са наполовина по-евтини от тези в крайбрежната част.В дъното се вижда Fethye,град по-голям от Олюдениз с цетнрална роля в околността.На мястото където сушата е вдадена към морето е село Kayakoy където се намира и Gost town.

Blue Lagoon

Пътят свърващ двете части на града,отстрани в ляво на скалите е хотела в който бях отседнал

Тук може да видите баровските яхти закотвени по малките заливчета

Корабчетата стоят на плажа,готвейки се за поредното плаване.

С пилота се бяхме разбрали да поснимам хубаво и тогава да ми покаже на какво е способен той и това чудо парапланера.Понеже аз съм с здрави нерви и стомах просто си стоях и не виках,докато той правеше маневрите,което явно го смути и реши да се постарае максимално за да ми се вдигне адреналина.В един момент усещах как задника ми се размазва в седалката,а в следващият корема ми се опитваше да излезне през носа.Точно в този момент реших и да погледна натам където мислех че е „нагоре“ и с ужас видях крилото на парапланера на фона на морето и плажа вместо небе.Дадох си сметка че се намирам малко надолу с главата и както казах,когато става дума за снимки забравям за страха и се пробвах да щракна малко от полета….

Първо правехме ляв завой…

..планера започваше рязко да се спуска и да набира скорост..

..след което пилота рязко завиваше на другата страна.Крилото започваше да пръщи,вятъра свиреше във въжетата,а аз усещах как започвам постепенно да се обръщам надолу с главата….

Двата фотоапарата бяха закрепени хоризонтално чрез колани и въжета за тялото,ми толкова стегнато,че едва виждах какво снимам през визьорите.Въпреки това не успях да снимам надолу с главата,просто страхът си надделяваше….Приземихме се на плажа,оказа се детска игра.След полета пилота ме покани да гледам филмче което беше заснето от камера закачена за парапланера.Поиска ми 150 кинта за филмчето и аз директно му казах,че е ненормален.
Така завърши престоя ми в Олюдениз,но това беше едва средата от моето пътешествие.
Следва каньона Сакликент,Тлос и острова на Клеопатра……